Решение по дело №234/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 210
Дата: 30 юни 2020 г. (в сила от 23 юли 2020 г.)
Съдия: Искра Петьова Касабова
Дело: 20201420200234
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Враца 30.06.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачански районен съд, IV -ти наказателен  състав, в публично заседание на 29.06.2020г., в състав:

                                                                     Председател: ИСКРА КАСАБОВА

    При секретаря Ц.Цекова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията АНД №234 по описа на ВРС за 2020г. въз основа на закона и доказателствата.

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №АПИО 13 от 02.01.2020г. на Кмета на Община Враца, с което на Я.С.С. ***, с ЕГН ********** е наложено административно наказание  ГЛОБА в размер на 50/петдесет/ лева., за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29, ал.1, т.3 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца и на основание чл.53, ал.1 ЗАНН, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните.

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

МОТИВИ:

Я.С.С. ***, с ЕГН ********** е обжалвал НП № АПИО - 13/02.01.2020г. на Кмета на Община Враца, с което му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /ПЕТДЕСЕТ/ ЛЕВА, за извършено нарушение на чл.2, т.5 във вр. с чл.29 ал.1, т.3, от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на Община Враца. В жалбата и в съдебно заседание се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че описаното нарушение не отговаря на обективната действителност, както и че са допуснати нарушения на процесуалния и материален закон при издаване на НП и АУАН.

                  Ответникът по делото не  ангажира становище в подкрепа на НП.

                  Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.

                  Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното: На 12.11.2019г. Жалбоподателя Я.С.С. се намирал в имота си находящ се на ул.***** №49 в гр.Враца който имот граничел  от запад  с имота на С.А., чийто имот е с адрес ул.”Стара планина”№13, когато около 10.00 часа съседите му С.А., сестра му и майка му и други доведени от тях лица, незаконно и самоуправно започнали да рушат и бутат трайната масивна ограда между двата имота, която съществувала от повече от 40 години, като също така  навлезли в парцелата на жалбоподателя и изрязали посадените дървета и храсти, след което започнали да копаят канавка, като поставили железни колове и изляли бетон, като по този начин преместили оградата навътре в имота собственост на жалбоподателя.            Жалбоподателя С. ги предупредил, че вършат самоуправни действия, които съставляват престъпление по чл.323 от НК, но въпреки това те продължили поради, което и жалбоподателя се обадил на телефон 112 с молба да изпратят от РПУ служители, които да ги предупредят, за да спрат с незаконните действия. Сигнала подаден от жалбоподателя бил получен на 12.11.2019г. около 11.00 часа в РУ-Враца и на същият били изпратени полицейските служители св.М.Ц.Б. и св.Т.Ц. Б. и двамата на длъжност полицай при РУ-Враца.

                  При отиването на посочения адрес - ул.„*****“ №49, в имота двамата констатирали лицето жалбоподател - Я.С.С., а на отстояние от него на около 20 метра и съседите му С.А. и др.лица.  Жалбоподателя  С. им съобщил, че малко по рано на същият ден съседите му по имот от запад С.А., сестра му и майка му и други доведени от тях лица, чийто имот е с адрес ул.”Стара планина”№13, незаконно и самоуправно са разрушили и бутнали трайната масивна ограда между двата имота, която съществувала от повече от 40 години, като поискал от полицейските служители да ги предупредят да спрат с незаконните си действия. Последните обаче след като провели разговор със посочените от жалбоподателя лица при връщането си вместо да предупредят съседите на жалбоподателя  да се възпрат от действия не съобразени със закона, поискали документите на жалбоподателя, които бил възбуден от случващото си и говорел на висок тон, като възприели, че с поведението си имено жалбоподателя предизвиквал скандал със съседите си.

                  За констатираното св.М.Ц.Б. в присъствието на св.Т.Ц. Б. съставил АУАН № 902/12.11.2019 г.,серия Д бл. № 948164 от 12.11.2019 г. на Я.С.С. за това, че на 12.11.2019 г.. около 11.00 часа в гр.Враца, на ул.“*****” №49 извършва действия противоречащи на добрите нрави и общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал, което квалифицирал като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на спокойствието на гражданите в гр.Враца.

                  Жалбоподателя Я.С.С. подписал съставеният му акт, в които написал възраженията си, като след това му бил връчен препис от съставения акт, които видно от предоставеният и приложен по делото екземпляр на жалбоподателя е абсолютно нечетлив.

                  В тридневния срок по чл.44 ал.1 от ЗАНН на 15.11.2019г. жалбоподателя подал писмено възражение против акта в РУ на МВР Враца, входирано с №179500-10668, в което изложил доводите си, че не е извършил вмененото му административно на­рушение и че акта е незаконосъобразен.

                  Въз основа на така съставения АУАН № 902/12.11.2019 г., серия Д бл. № 948164 от 12.11.2019 г. е издадено обжалваното НП №АПИО – 13 от 02.01.2020г. на Кмета на Община Враца, в което, извършеното от жалбоподателя било квалифицирано като нарушение на чл.2, т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА и санкционирано с глоба в размер 50 лева на основание чл.29, ал.1, т.3 от същата НАРЕДБА. Когато жалбоподателя се явил за получаване на НП в Общината констатирал, че към административната преписка изобщо не било приложено подаденото от него възражение до наказващият орган, което означавала и че то не било взето предвид при издаването на НП.

                 

                  Горната фактическа обстановка се установява от АУАН № 902/12.11.2019 г., серия Д бл. № 948164 от 12.11.2019 г./оригинал и копие връчено на жалбоподателя/ и НП №АПИО – 13 от 02.01.2020г. на Кмета на Община Враца, жалба, Възражение с вх.№179500-10668 от 15.11.2019г., писмо , удостоверение и др.

               Съдът намира жалбата за подадена в срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от правоимащото лице, разгледана по същество, същата е процесуално допустима и основателна по следните съображения.

                  Съдът приема, че обжалваното НП е издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия, но същото се явява незаконосъобразно. Нарушението е констатирано с АУАН № 902/12.11.2019 г., но при изготвянето му съдът намира, че са допуснати нарушения на предвидената по ЗАНН процедура.

                  На първо място, съдът намира, че отразеното в АУАН и в НП, описание на извършеното административно нарушение – посочено в Акта, като: извършва действия противоречащи на добрите нрави и общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал,“.Респективно в НП посочено като: извършва действия, противоречащи на добрите нрави и общественият ред, изразяващи се в предизвикване на скандал, е твърде общо, неконкретизирано и неиндивидуализирано в противоречие с изричното изискване на ЗАНН.  

                  Освен това макар от жалбата да се установява, че на мястото на инцидента е имало много хора, то в съдържанието на АКТА, а след това и в НП  липсва отразяване на такава фактическа обстановка.  

               Според показанията на свидетеля актосъставител жалбоподателя в хода на изясняване на случилото се станал агресивен и се държал неприлично, без да посочва в какви точно действия /вербални или не вербални/ се е изразила агресивността и неприличното държане. Според вторият свидетел са били изпратени на сигнал за скандал, но и той не сочи конкретика в какви точно действия или думи се е изразил скандала, но твърди, че са били насочени както към съседите така и към полицейските служители.

                  При положение, че фактическите констатации в АУАН подлежат на доказване и тежестта на доказване е на административнонаказващият орган, чиито ангажирани писмени и гласни доказателства не установяват по един безспорен и категоричен начин описаното нарушение сочено, като – „скандал”,  и факта на осъществяването му, то съдът е лишен от възможността да прецени, чрез какви точно действия и спрямо кого е извършено посоченото в АУАН нарушение, както и да прецени дали именно тези действия са предизвикали скандала, дали вменените действия са „противоречащи” и „на добрите нрави и общественият ред”, както и дали сами по себе си същите се явяват скандални. От тази възможност е лишен и санкционираният жалбоподател, при което, дори неописаните действия да бъдат установени в хода на съдебното производство, то липсата на описанието им в АУАН и в НП не може да се санира.

                  Нещо повече неизясняването на тези обстоятелства както в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочено освен датата и мястото, където е извършено нарушението и описание на нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено.

                  На второ място съдът намира и друго допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че в съставения АУАН  - актосъставителят е посочил, че жалбоподателят Я.С. е нарушил, законовата норма на чл.2, т.5  от НАРЕДБА за осигуряване спокойствието на гражданите в гр.Враца, докато в НП административнонаказващият орган от своя страна е посочил, че е нарушил, законовата норма на чл.2,т.5 от НАРЕДБА за осигуряване на обществения ред, опазване на околната среда и опазване на имуществото на територията на ОБЩИНА ВРАЦА.

                  По начина, по който е отразено наименованието на посочения подзаконов нормативен акт не става ясно, кой от двата посочени нормативни акта е имал предвид наказващият орган - този посочен в АУАН или този посочен в НП, това е така, тъй като пълното и точно наименование на действащата към датата на деянието наредба е - НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД, ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА И ОПАЗВАНЕ НА ИМУЩЕСТВОТО НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА ВРАЦА или съкратено /НООРООСОИТОВ/, която е приета с  Решение № 529 от 30.07.2013г. изм. с  Решение №225 от 26.07.2016г.

                  За прецизност следва да се отбележи, че действително назад във времето до 2013г. е съществувала наредба с близко до посоченото в АУАН наименование, но същата не е действаща към настоящият момент, факт който следва да е известен на органите компетентни да съставят актове по Наредбите на ОБЩИНА ВРАЦА.Очевидно е, че посоченото в АУАН наименование на нормативния акт, който се претендира, че е нарушен, е несъответен на посочения в НП, от което следва, че с НП се повдига ново и различно обвинение, с което правото на защита на жалбоподателя Я.С. е съществено ограничено. Последният има право във всеки един етап от административно наказателното производство да знае точно в какво е обвинен, за да може адекватно да организира защитата си.Неточното, неясното или неправилното посочване на нарушената законова норма в АУАН, така и в НП обуславя непълнота, съставляваща съществено процесуално нарушение, което в случая е допуснато, както в акта, така и в НП, и изразяващо се в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, предвиждаща изискването в акта, респективно в НП да бъде посочена нарушената законова норма.

                  На трето място и отделно от изложеното до тук, за да е налице твърдяното нарушението същото следва да е осъществено на обществено място обаче от жалбата е видно, че доколкото е имало някакво стълкновение между участващите в събитието лица, то същото се е случило, на междата между два имота, или в имота на жалбоподателя, които е с адрес  - ул.***** №49”, тоест в частен имот, а не там където е отразено в АУАН и НП – „в гр.Враца, на ул.„*****“ №49,. Дори и да е имало някаква разпра между жалбоподателя и посочените в жалбата лица негови съседи, преди идването на служителите на полицията, то това е станало в имота на жалбоподателя а, не както се твърди в атакуваните АУАН и НП – „на улица ул.„*****“ №49, което означава, че липса един от елементите на изпълнителното деяние от субективна страна, а именно то да е осъществено на обществено място.

                  От изложеното следва, че дори и да е имало скандал същият се е случил именно в частен имот, от което следва, че е допуснато още едно нарушение от страна на актосътавителя при оформяне на акта, а именно нарушение на чл.42 т.3 ЗАНН касаеща изричното посочване на мястото на извършване на нарушението, което е задължителен реквизит съгласно ЗАНН и непосочването му винаги влече съществено нарушение на процесуалните правила.

                  Това че в последствие жалбоподателя е предоставил документите си на улицата, където са се намирали и полицейските служители не означава, че действително жалбоподателя е реализирал скандал, факта че същият е говорел по високо или пък, че е жестикулирал също не води на извод за предизвикан скандал,  напротив изнесената информация от двамата свидетели по акта сочи по скоро на неизпълнение на полицейско разпореждане да се възпре от някакви неописани действия, а не на скандал, както се твърди, тъй като нито един от свидетелите не изнася данни за физически действия от страна на жалбоподателя, спрямо тях  или съседите му,  или пък използвани по техен адрес обидни или нецензурни думи.

                  Отделно от изложеното следва да се посочи и че процедурата по съставяне и връчване на акта гарантира и обезпечава правото на защита на наказаното лице, в това число да се запознае с акта, да направи възражения в дадения му по закон срок, да поиска събирането на други доказателства. Процедурата по предявяване и подписване на акта не е формално задължение за административнонаказващия орган, а е гаранция за осъществяване на правото на защита на наказаното лице. В този смисъл връчването на жалбоподателя на един абсолютно нечетлив екземпляр от АКТА нарушава съществено правата на жалбоподателя и означава, че процедурата по съставяне и връчване на акта на наказаното лице, не е спазена в своята цялост, което ограничава неговото право на защита. След това подаденото от него възражение във връзка с АКТА неясно по какви причини изобщо не е стигнало до наказващият орган, респективно не е взето в предвид от него при преценка на обстоятелствата по конкретният случай.

При това НП следа да се отмени като неправилно и незаконосъобразно, тъй като не се установи жалбоподателят Я.С. да е извършил твърдяното административно нарушение по един безспорен и несъмнен начин, от една страна, а от друга, както се посочи и по-горе, са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили значително правото му на защита. АУАН и НП са строго формални актове, реда за издаването на които, и производството досежно същите са строго регламентирани в ЗАНН. За това неспазването от страна на административнонаказаващия орган на изискването на  цитираните норми от ЗАНН и издаденото наказателно постановление води до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а също така прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното НП, доколкото РС в производство по обжалване на НП по реда на чл.59-63 ЗАНН, следва да установи съществуването или несъществуването на описаното в НП административно нарушение и съответно съпоставянето на фактически установеното действие или бездействие на жалбоподателя Я.С. със съответната законова норма, регламентираща същото като административно нарушение.

Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или не на описаното в НП административно нарушение предпоставя индивидуализация на съответното административно нарушение съобразно всички изисквания на чл.57 от ЗАНН. И макар, че законът в чл.53, ал.2 от ЗАНН дава възможност на административнонаказващия орган да издаде НП, дори и в акта за установяване на административното нарушение да е допусната нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до издаденото НП при което административнонаказващият орган е следвало да спази всички изисквания на нормите на ЗАНН, включително и тези по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като неспазването на това изискване води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание.

Затова и съдът ОТМЕНИ обжалваното НП №АПИО 13 от 02.01.2020г. на Кмета на Община Враца,, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, съгласно чл.63, ал.1 от ЗАНН.

            При гореизложените съображения съдът постанови решението си.

                                                         

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: