№ 49
гр. Перник, 18.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА М. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500709 по описа за 2021 година
С решение № 261076/ 13. 10. 2021г., постановено по гр. д. № 05382 / 2020г.
описа на Пернишкия районен съд е :
Признато за установено по предявения от ГПК „Наркооп“ гр. П., ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, представлявана от
Председателя В. Б. Г., срещу О. П., ЕИК *********, ****, представлявана от
Кмета С. В., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 2, ал. 3 (отм.)
от Закона за общинската собственост, че ГПК „НАРКООП“ гр. П. е
собственик на терен с площ 237 кв.м. от УПИ XIII-123, в кв. 9 по плана на с.
Д., общ. П. с обща площ на УПИ XIII-123 от 953 кв.м. при граници и съседи
на УПИ XIII-123: от североизток – улица, от юг – дере /река/ и от запад –
парцел УПИ XIII-124, който представлява прилежащ терен към търговски
обект – магазин за хранителни стоки „Б.“ на един етаж със ЗП 90 кв.м.,
построен в УПИ XIII-123, в кв. 9 по плана на с. Д., общ. П., и който прилежащ
терен е изобразен графично в зелен цвят на скицата към техническата
експертиза на л. 66 по гр.д. № 5382/2020 г. на РС Перник, която е
приподписана от настоящия съдебен състав и съставлява неразделна част от
1
решението, като
Отхвърлен иска в частта, за признаване за установено по отношение на
О. П., че ГПК „Наркооп“ гр. П. е собственик на осн. чл. 2, ал. 3 /отм./ ЗОбС на
целия УПИ XIII-123, в кв. 9 по плана на с. Д., общ. П., с площ 953 кв.м. – за
площта над 237 кв.м., като неоснователен.
Осъдена О. П., ЕИК *********, да заплати на ГПК „Наркооп“ гр. П., ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 193,99 лева – разноски
пред Районен съд Перник.
Осъдена ГПК „НАРКООП“ гр. П., ЕИК *********, да заплати на О. П.,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 247,93 лева –
разноски пред Районен съд Перник.
Недоволна от решението в частта, с която е отхвърлен установителния
иск за площта над 237кв.м. оцветена със зелен цвят по скицата на вещото
лице, до размера на целия УПИ ХII – 123, в кв. 9 по плана на с. Д., община П.,
от 953кв.м., както и в частта с която е осъдена да заплати разноски е останала
ГПК „Наркооп“ гр. П., която го е обжалвала, в тези му части. Моли
решението в обжалваните части да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно и предявения положителен установителен иск да бъде
уважен и за горницата над 137кв.м. до 953 кв.м., т.с. за целия УПИ ХII – 123,
в кв. 9 по плана на с. Д., община П., от 953кв.м. Позовава се и на съдебна
практика. Кооперацията моли да й бъдат присъдените направените съдебни
разноски в пълен размер пред двете съдебни инстанции. Поддържа жалбата
си и в съдебно заседание, чрез адвокат Е. К..
Насрещната страна О. П., чрез юрисконсулт А. А., в срок е представила
писмен отговор. С него оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено в обжалваната му част, като правилно и
законосъобразно, както и да й бъдат присъдени разноски в производството
пред Пернишкия окръжен съд. Също се позовава на съдебна практика.
Поддържа писмения си отговор в съдебно заседание, чрез чрез юрисконсулт
А. А.. Същата прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на страната жалбаподател.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
2
Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е
от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Пернишкият окръжен съд, служебно намира, че обжалваното решение се
явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за
незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от
изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от
изложеното в писмения отговор на О. П., както и от събраните доказателства
по делото, Пернишкият окръжен съд намира следното :
Решението в частта, с която е признато за установено по предявения от
ГПК „Наркооп“ гр. П., срещу О. П., иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, вр. чл. 2, ал. 3 (отм.) от Закона за общинската собственост, че ГПК
„НАРКООП“ гр. П. е собственик на терен с площ 237 кв.м. от УПИ XIII-123,
в кв. 9 по плана на с. Д., общ. П. с обща площ на УПИ XIII-123 от 953 кв.м.
при граници и съседи на УПИ XIII-123: от североизток – улица, от юг – дере
/река/ и от запад – парцел УПИ XIII-124, който представлява прилежащ терен
към търговски обект – магазин за хранителни стоки „Б.“ на един етаж със ЗП
90 кв.м., построен в УПИ XIII-123, в кв. 9 по плана на с. Д., общ. П., и който
прилежащ терен е изобразен графично в зелен цвят на скицата към
техническата експертиза на л. 66 по гр.д. № 5382/2020 г. на РС Перник, която
е приподписана от настоящия съдебен състав и съставлява неразделна част от
решението, не е обжалваното и в тази му част то е влязло в сила.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал. 3 от ЗОбС /отм./ - Не са общинска
собственост сградите и постройките на кооперативните организации и на
сдруженията с идеална цел, чието строителство е извършено от тях до 13 юли
1991 г., включително и прилежащият терен. Спорния въпрос пред
настоящата съдебна инстанция е какво представлява „прилежащия терен“ –
дали целия УПИ, или само частта от него, която е необходима за обслужване
на постройката.
В тази насока Пернишкия окръжен съд намира следното :
Изхождайки от разпоредбата на чл. 17, ал.1, т.2 вр. с чл. 21, ал.1, т.3, вр. с
21, ал.2, предложение второ, вр. с т.1 от приложение № 1 към чл.21 от
Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на
3
отделните видове територии и устройствени зони, Пернишкият окръжен съд
намира, че прилежащият терен на процесния магазин от 100кв. м., изграден от
ГПК „Наркооп“ и съществуващ към 13 юли 1991 г., изграден в имот пл. №
163, в к7в. 10, отреден за озеленяване и магазин, към правнорелеванта дата 13
юли 1991 г., а сега попадащ в УПИ XIII-123, в кв. 9 по плана на с. Д., общ. П.,
отреден от 2007г. магазин, не следва да се определя въз основа за
отреждането на имота за какви нужди е, а въз основа на ПУП за какво
строителство е отреден. В случая, магазинът е едноетажен, поради което и с
оглед т.1 от приложение № 1 към чл.21 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за
правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони, е 137 кв.м., по заключението на вещото лице инж. Р. Н. Н.,
което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно изготвено по
съдебно - техническата експертиза. Именно в него вещото лице е отбелязало,
че прилежащият терен на търговски обект съобразно Наредба № 7 от 22. 12.
2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии
и устройствени зони и съобразен с предвижданията на ПУП на с. Д., е 137
кв. м. Тази площ от 137 кв.м. + площта на магазина от 100 кв. м., правят общо
237 кв. м., за които Пернишкият районен съд е уважил иска - оцветеното в
зелен цвят и находящата се в него МС – масивна сграда, по скицата на
вещото лице.
По изложените съображения, доводите на процесуалния представител на
ГПК „Наркооп“ не могат да се възприемат.
Действително с Решение № 358 от 7. 12. 2017г. на ОС – Перник по възз.
гр. д. № 567 / 2017г. е потвърдено решение № 645 / 08. 08. 2017г. по гр. д. №
6241 / 2016г. по описа на Пернишкия районен съд, но настоящия съдебен
състав следва да отбележи, че тези две решения не представляват
константната практика на Пернишкия окръжен съд, а задължителната
практика се формира от постановените решения на ВКС по реда на чл. 290
ГПК и от постановените Тълкувателни решения на ВКС.
Цитираните във въззивната жалба решения на ВКС не са в подкрепа на
доводите, изложени във въззивната жалба, а едното от тях – решение № 74 от
04. 03. 2010г., IV г.о., е в подкрепа на настоящите мотиви.
Следователно жалбата се явява неоснователна, поради което решението
на Пернишкия районен съд, в обжалваната му част, следва да бъде
4
потвърдено като правилно и законосъобразно, като въззивият съд изцяло
възприема по реда на чл. 272 от ГПК мотивите на Пернишкия районен съд.
С оглед изхода по делото кооперацията жалбоподател следва да бъде
осъдена да заплати на О. П., сумата 100лв. юрисконсултско вазнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 261076/ 13. 10. 2021г., постановено по гр. д. №
05382 / 2020г. описа на Пернишкия окръжен съд, в обжалваната му част, с
която е отхвърлен като неоснователен установителния иск по чл. 124 ГПК, на
ГПК „Наркооп“ гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
****, представлявана от Председателя В. Б. Г., срещу О. П., ЕИК *********,
****, представлявана от Кмета С. В., с който кооперацията ищец иска да бъде
признато на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) от Закона за общинската
собственост, че тя е собственик на целия УПИ XIII-123, в кв. 9 по плана на с.
Д., общ. П., т.е. за площта над 237 кв.м. до 953 кв.м., като правилно и
законосъобразно.
Осъжда ГПК „Наркооп“ гр. П., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ****, представлявана от Председателя В. Б. Г., да заплати на О.
П., ЕИК *********, ****, представлявана от Кмета С. В., сумата 100лв.
юрисконсултско възнаграждение – разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от датата на връчването му на страните, при условията на
чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5