Р Е Ш Е Н И Е №
513
гр. Монтана, 13.12.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 25.11.2022 г. в състав:
Председател: Соня
Камарашка
Членове: Бисерка Бойчева
Рени Цветанова
при участието на секретар
Петя Видова и прокурор Галя Александрова, като разгледа докладваното от съдия
Рени Цветанова КАНД № 439 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на Глава дванадесета от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е на основание постъпила касационна жалба от Г.Й.П., ЕГН **********, с адрес: ***,
против Решение № 153/31.08.2022 г. по АНД № 162/2022 г. по описа на Районен съд
– Монтана, с което е потвърдено Наказателно постановление № 868 от 20.12.2021
г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица, упълномощен
на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите /ЗГ/ със заповед № РД 49-199/16.05.2011
г. на Министъра на земеделието и храните, с което на Г.Й.П., на основание чл. 266,
ал. 1, във вр. с чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е наложена глоба в размер на 50
лева и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ са отнети в полза на държавата вещите
послужили за извършване на нарушението, а именно 1 брой бензиномоторен трион „STIHL“
MS със сериен № *********.
С касационната жалба се иска
въззивното решение да бъде отменено, тъй като касаторът не е доволен от същото.
Излага мотиви, че Наказателното постановление е незаконосъобразно с наличие на
явна несправедливост на наказанието, както и издадено при съществено
процесуално нарушение и неправилно приложен материален закон. Моли касационната
инстанция да го отмени изцяло, респ. Решение № 153/31.08.2022 г., постановено
по АНД № 162/2022 г. на Районен съд – Монтана. Съображенията му за това са, че територията, на която е установено
нарушението е собственост на физически лица - частни лица, придобита по
наследство, поради което счита, че разпоредбите на Закона за горите не намират
приложение в този случай. Счита, че тъй като дървесината е придобита не от
Държавен горски фонд, а от частен имот, не подлежи на контролна горска марка.
Твърди, че сечта се е извършила с бензиномоторен трион, който не е негова
собственост, а на трето лице, което му го заел, за да си върши работа по двора.
Това свое твърдение не успял да додаже пред въззивната инстанция, тъй като
делото било гледано в негово отсъствие, въпреки че подал нарочна молба с искане
за отлагане на делото, тъй като не си бил ангажирал адвокат, който да го
защитава, поради финансови съображения. Излага мотиви, че стойността на 6.00
пр. мЗ дърва за огрев от дървесен вид „Цер“ не била посочена никъде – нито в
АУАН, нито пък в Наказателното постановление от дата 20.12.2021 г. След като не
е посочена никъде стойността на добитата дървесина, предмет на нарушението, то счита,
че може да се смята, че същата е минимална и се касае за маловажен случай. Задължението
за доказване е в тежест на административнонаказващия орган, което не е
изпълнено, наред с горното да се установи собствеността на средството за
извършване на сечта, с което е и подведен Районен съд – Монтана, който също не
е посочил стойността на отнетите 6.00 пр.мЗ дърва. Твърди, че е това е грубо
процесуално нарушение и въпреки всичко е допуснато от Районен съд - Монтана,
който е издал своя съдебен акт, без да се съобрази с нарушението. Също така,
никъде не е посочена и дължината (L) на отрязаните дървета. Представя ксерокопия
от гаранционна карта и фактура за закупуване на бензиномоторния трион,
собственост на трето лице, от които е видно, че нейната стойност е 1467 лева.
Предвид средната стойност на 1.00 пр. мЗ дърва към датата на съставяне на АУАН
(16.11.2021 г.) от приблизително 80 лева, което прави 480 лева за 6.00 пр. мЗ.
Поради тази причина, смята, че стойността на движимата вещ, отнета в полза на
държавата, а именно т.н. резачка, надвишава стойността на отсечения материал, а
самата санкция – отнемането на вещта, се явява несъразмерно тежка за
извършеното административно нарушение, арг. от чл. 20, ал. 4 ЗАНН. Разпоредбата
на същия предвижда, че такова отнемане не се допуска, когато стойността на
вещите явно не съответства на характера и тежестта на административното
нарушение. Спори и относно това дали е правилно определено наказанието по чл.
273, ал. 1 от ЗГ. Счита, че е налице неравнопоставеността на страните в съдебния
процес, тъй като пред въззивния съд са разпитани в съдебно заседание свидетелите
на административнонаказващия орган, в негово отсъствие, без да може да участва
в процеса и да им задава въпроси, с което са му нарушени правата в един
безпристрастен и справедлив процес. В съдебно заседание, редовно призован, се
явява адв. Зорница Асенова-Миронова, с представено пълномощно, която подържа
жалбата. В допълнение моли, в случай че касационната инстанция реши, че все пак
административното нарушение е извършено, то делото да бъде върнато на първа
инстанция за разглеждането му от друг състав. Претендира деловодни разноски. С
вх. № 2663/02.12.2022 г. е представена писмена защита на касатора, която
преповтаря изложеното в жалба, като в допълнение е изразено искане да бъде
върнат бензиномоторния трион „STIHL“ MS.
Ответникът по касационната жалба Регионална дирекция по горите –
гр. Берковица не взема становище по касационната жалба. В с.з., редовно
призован, не изпраща процесуален представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Монтана дава мотивирано заключение,
че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение на РС – Монтана правилно и
законосъобразно. Издаденото наказателно постановление отговаря на изискванията
на закона. Не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводственитени правила. Счита извършеното нарушение за доказано
по несъмнен и категоричен начин и правилно е ангажирана
административнонаказателна отговорност. Решението на районния съд е обосновано
и мотивирано и предлага същото да бъде потвърдено.
Административен съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на
чл. 218 от АПК, приема следното:
Обжалваното Наказателно постановление № 868/20.12.2021 г. на директора
на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица е постановено въз основа на
съставен АУАН сериен № 110186/16.11.2021 г. и констативен протокол № 144856/16.11.2021
г., съставени от длъжностни лица при РДГ – гр. Берковица. Наказателното
постановление от обжалвано чрез административния орган пред РС – Монтана, който
с решение № 153/31.08.2022 г. по анд № 162/2022 г. потвърждава същото.
Касационната жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от надлежна страна против подлежащ на
касационна проверка съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима за
разглеждане по същество.
От фактическа страна по делото е установено, че на
ответника в настоящето производство е съставен АУАН сериен № 110186/16.11.2021
г. от длъжностно лице при РДГ – гр. Берковица, затова че извършва сеч с бензиномоторен
трион „STIHL“ MS, със сериен № *********, на 6.00 пр. м3 дърва за огрев от
дървесен вид „Цер“, в землището на село Долна Вереница, общ. Монтана, обл.
Монтана, местност „Геранска обръщина“, имот с идентификатор 22040.652.3,
немаркирани с контролна горска марка или с общинска марка. Нарушението е
извършено и открито на 16.11.2021 г. на територията на СЗДП ТП ДГС - Монтана,
землище с. Долна Вереница, общ. Монтана, обл. Монтана, местност „Геранска
обръщина“, имот с идентификатор 22040.652.3, горска територия, собственост на
физически лица. С това си деяние виновният е нарушил чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.
Въз основа на така установеното
административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 868/20.12.2021
г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица, с което на
нарушителя е наложена глоба по чл. 266, ал. 1, във вр. чл. 104, ал. 1, т. 5 от
ЗГ в размер на 50 лева и на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнета в полза на
държавата вещта, послужила за извършване на нарушението – 1 брой бензиномоторен
трион „STHL“ МS със сериен № *********.
От събраните писмени и гласни доказателства, с обжалваното
съдебно решение въззивният съд е възприел за безспорно установено, че наказаният
Г.Й.П. е осъществил състава на административното нарушение, посочено в чл.104,
ал. 1, т. 5 от ЗГ. Както в АУАН, така и в НП е посочено конкретното действие на
нарушителя и обстоятелствата, при които нарушението е извършено, в съответствие
с изискванията на закона и с оглед установената съдебна практика. Въззивният съд
е констатирал, че при реализиране на административнонаказателната отговорност
не са налице нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. АУАН и НП са
издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Приема, че е налице
съответствие между фактическата обстановка, констатирана от контролните органи
и правната квалификация, дадена от административнонаказващия орган. По преценка
на районния съд не са налице основания да се приеме, че извършеното нарушение
се явява явно маловажен случай, въз основа на което да следва да е приложима нормата
на чл. 28 от ЗАНН. В този смисъл правилно АНО не я е приложил, като е извършил
преценка в тази насока, тъй като извършеното нарушение не е с незначителни
вредни последици, тъй като с него се засягат важни обществени отношения,
свързани с опазването на горския фонд от неправомерни посегателства. За това административно
нарушение законът предвижда наказание „глоба“ от 50 до 300 лв. Наказващият
орган е съобразил разпоредбите на чл. 27 от ЗАНН и е определил минимално
предвидено в закона наказание на глоба от 50 лв. Съгласно разпоредбата на чл.
273, ал. 1 от ЗГ вещите, послужили за извършване на нарушение, както и вещите –
предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия
собственост са, освен, ако се установи, че са използвани независимо или против
волята на собственика им. Въззивната инстанция намира, че тази разпоредба на ЗГ
се явява специална спрямо разпоредбата на ЗАНН – чл. 20, ал. 4, и затова тя
намира своето приложение в случая, поради което законосъобразно е отнета посочената
вещ, тъй като не се установява от доказателствата в производството, че вещта не
е собственост на жалбоподателя, послужила е за извършване на нарушението и в
този смисъл не е налице чужда собственост, използвана независимо и против
волята на собственика за извършване на нарушението, в която хипотеза би било
незаконосъобразно нейното отнемане.
Предмет на
касационна проверка е въззивното решение и съответствието му с материалния
закон, респ. допуснати от съда съществени процесуални нарушения.
Настоящата
касационна инстанция счита, че решението на въззивния съд, в частта, касаеща
извършеното нарушение, е валидно и допустимо, постановено при правилно
прилагане на закона, обосновано, в което са обсъдени относимите факти и
обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Съдът правилно е
установил фактическата обстановка и правилно е приложил материалният закон.
Изложените от него съображения изцяло се споделят от настоящия състав, като на
основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към тях и ги възприема като мотиви към
настоящето съдебно решение.
Възражението в
касационната жалба, касаещо обстоятелството, че дървата са добивани в имот
частна собственост, поради което разпоредбите на ЗГ не намират приложение се
явява неоснователно, тъй като ЗГ не прави разграничение на неговото приложение
по сочения от касатора признак - собственост.
Настоящата
инстанция намира, че при разглеждане на делото районният съд е допуснал
съществени процесуални нарушения на съдопроизводствените правила и със своето
решение е постановил неправилен съдебен акт, в частта относно отнетата на
основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ вещ, с която е извършено нарушението, като
неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата.
В случая от
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че касационният
жалбоподател е извършвал сеч с бензиномоторен трион „STIHL“ MS, със сериен №
*********, на 6.00 пр. м3 дърва за огрев от дървесен вид „Цер“, в землището на
село Долна Вереница, общ. Монтана, обл. Монтана, местност „Геранска обръщина“,
имот с идентификатор 22040.652.3, немаркирани с контролна горска марка или с
общинска марка, с което е нарушил чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ. За установеното
деяние законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.
266, ал. 1 от ЗГ – глоба в размер на 50 лева.
Неоснователно
административнонаказващият орган е отнел в полза на държавата бензиномоторен
трион „STIHL“ MS, със сериен № *********, на основание чл. 273, ал. 1 от ЗГ,
без да съобрази разпоредбата на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН, а именно, че отнемане не
се допуска, когато стойността на вещите явно не съответстват на характера и
тежестта на административното нарушение, освен ако в съответния закон или указ
е предвидено друго. В случая разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ не е
специална по отношение на чл. 20, ал. 4 от ЗАНН. Първата алинея на чл. 20 от ЗАНН гласи, че административнонаказващият орган постановява отнемане в полза на
държавата на вещите, послужили за извършване на умишленото административно
нарушение, тогава когато това е предвидено в съответния закон или указ. В
изпълнение на този текст от ЗАНН, с разпоредбата на чл. 273, ал. 1 от ЗГ е
предвидено такова отнемане на вещи или в случая е налице взаимнодопълващи се
разпоредби, а не наличие на отношение по между им като специална към обща. Като
е допуснал отнемане на вещите, предмет на нарушението и тези, с които е
извършено същото /от този кръг са изключени вещите, чието притежаване е
забранено, независимо от тяхното количество и стойност/, законодателят е приел,
че отнемане не се допуска, когато стойността на вещите явно не съответства на
характера и тежестта на нарушението – ал. 4 на чл. 20 от ЗАНН. Тази забрана
може да отпадне единствено, когато в специалния закон или указ е предвидено
друго, т.е. когато е прието, че дори и да има явно несъответствие между
стойността на вещите и характера и тежестта на извършеното нарушение, същите се
отнемат в полза на държавата. Такова изключение в ЗГ не е предвидено, т.е. законодателят не е предвидил специален текст,
въз основа на който да отпадне тази забрана, поради което в сила остава общата
норма.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира,
че искането за отмяна на въззивното решение се явява основателно в частта, в
която е потвърдено спорното НП, с което на осн. чл. 273, ал. 1 от ЗГ е отнета в
полза на държавата вещта, послужила за извършване на нарушението.
При този изход на делото и при установената
безспорност на извършеното нарушение, заявеното искане от пълномощника на
касатора за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.
От гледна точка валидността и допустимостта на
съдебния акт, последният има качествата на такъв.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Монтана.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
като незаконосъобразно Решение № 153/31.08.2022 г. по АНД № 162/2022 г. по
описа на Районен съд – Монтана, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно
постановление № 868 от 20.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция по
горите – гр. Берковица, В ЧАСТТА по р. ІІ, т. 1, с която вещта, предмет на
нарушението – 1 брой бензиномоторен трион „STIHL“ МS със сериен № *********, е
отнет в полза на държавата, при условията на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 868 от 20.12.2021 г. на директора на Регионална
дирекция по горите – гр. Берковица, В ЧАСТТА по р. ІІ, т. 1, с която вещта,
предмет на нарушението – 1 брой бензиномоторен трион „STIHL“ МS със сериен №
*********, е отнет в полза на държавата, при условията на чл. 273, ал. 1 от ЗГ.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 153/31.08.2022 г. по АНД № 162/2022 г. по описа на Районен съд
– Монтана, В ЧАСТТА, с която е потвърдено Наказателно постановление № 868 от
20.12.2021 г. на директора на Регионална дирекция по горите – гр. Берковица, В
ЧАСТТА по р. І, т. 1, с която е наложено административно наказание глоба по чл.
266, ал. 1, във връзка с чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ в размер на 50 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Г.Й.П.,***, чрез адв. Зорница Асенова за присъждане на
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ЧЛЕНОВЕ: