№ 3307
гр. София, 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. В.а
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20231100504795 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. М. Д., родена на ********** г., действаща
лично и със съгласието на нейната майка Й. Р. Д., и на М. М. Д., родена на ********** г.,
действаща чрез своята майка и законен представител Й. Р. Д., срещу Решение №
10305/21.09.2022 г. по гр. д. № 69825/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 37-ми състав, в частта, в която
са уважени исковете с правно основание чл.150, във вр. чл.143, ал.2 СК за намаляване на
месечната издръжка, дължима от бащата М. Д. Д. на въззивниците от определените с
Решение за разтрогване на граждански брак по дело № 2017 D 0101127/03.01.2018 г. на
Окръжен съд - окръг Кук, щат Илинойс, Съединени американски щати (САЩ), признато с
Решение № 46-19-21/18.11.2021 г. на Столична община - район „Люлин“, по 600 щатски
долара на всяка от тях до присъдените с атакуваното решение по 300 лева на всяка от тях.
Изложени са оплаквания, че решаващите изводи на съда за настъпила промяна във
възможностите на бащата са формирани при допуснато нарушение на процесуалните
правила, доколкото съдът се е позовал единствено на представени от въззиваемия
доказателства, включително чрез разпит на заинтересовано лице и не е уважил искането на
въззивниците за изпращане на съдебна поръчка до Окръжен съд – окръг Кук, щат Илинойс,
САЩ за събиране на информация дали регистрираното в тази страна дружество от бащата
развива дейност, какви са финансовите резултати на това дружество за 2021 г. и за 2022 г.,
1
какво е имущественото състояние на въззиваемия, включително дали същият притежава
сметки, движими и недвижими имущества, право на собственост върху акции и ценни
книжа на територията на САЩ. Желаят отмяна на решението в атакуваната част и
претендират разноски в полза на процесуалния им представите за оказана безплатна правна
помощ.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна М. Д. Д. е депозирал отговор, с
който оспорва изцяло наведените доводи в жалбата. Желае да се потвърди
първоинстанционното решение в обжалваната част, твърди същото да е правилно и
законосъобразно. Претендира разноски в полза на процесуалния представител за оказана
безплатна правна помощ.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи,
приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, насочена е срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 10305/21.09.2022 г. по гр. д. № 69825/2021 г. на СРС, ІІІ ГО, 37-ми
състав е намален размерът на присъдената с решение за разтрогване на граждански брак по
дело № 2017D 0101127/03.01.2018 г. на Окръжен съд окръг Кук, щат Илинойс, САЩ в полза
на непълнолетното дете М. М. Д., родена на ********** г., и малолетното дете М. М. Д.,
родена на ********** г., месечна издръжка от по 600 щатски долара на всяко от тях до
размера от 300 лева на всяка от тях, считано от датата на предявяване на иска (07.12.2021 г.),
присъдена е и законната лихва за забава. Първоинстанционният съд е осъдил двете деца,
ответници в производството, да заплатят на ищеца разноски в размер на 34,40 лева,
изчислени по компенсация.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Във въззивната жалба са изложени доводи за допуснато нарушение на процесуалните
правила.
По иск за намаляване на месечна издръжка ищецът трябва да докаже, че е родител
(рожден или осиновител) на ответника, който не е навършил пълнолетие, с влязъл в сила
съдебен акт в негова (на ищеца) тежест е определена месечна издръжка на ответника в
твърдения размер и обстоятелството, че трайно съществено са намалели възможностите му
да заплаща на ответника определената месечна издръжка, респ. че трайно съществено са
намалели нуждите на ответника от определената месечна издръжка. Тези изменения следва
да имат траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че
няма да се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този
смисъл Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВС).
В производството не се спори и от приетите писмени доказателства (два броя актове
2
за раждане, издадени от окръг Кук, Чикаго, щат Илинойс, решение за разтрогване на
граждански брак по дело № 2017D 0101127/03.01.2018 г. на Окръжен съд окръг Кук, щат
Илинойс, САЩ, справки по реда на Наредба № 14/2009 г. от НБД „Население“) се
установява, че въззиваемият е баща на двете въззивници, които не са навършили
пълнолетие.
Не е спорно между страните и от представените по делото писмени доказателства се
установява, че с решение за разтрогване на граждански брак по дело № 2017D
0101127/03.01.2018 г. на Окръжен съд окръг Кук, щат Илинойс, САЩ, признато с Решение
№ 46-19-21/18.11.2021 г. на Столична община - район „Люлин“, е утвърдено постигнато
между М. Д. Д. и Й. Р. Д. споразумение, с което е определена месечна издръжка на двете им
деца в размер на 1 200 щатски долара общо или по 600 щатски долара на всяко от децата.
От приетия пред първоинстанционния съд трудов договор № 1599/13.09.2021 г. и
заповед № 01753/16.06.2022 г. се установява, че въззиваемият е започнал работа по трудово
правоотношение, възникнало с „ХХ Д. БГ“ ЕООД, ЕИК ****, като куриер с личен
автомобил при уговорено брутно месечно възнаграждение в размер на 900 лева, а на
16.06.2022 г. трудовият му договор е прекратен с предизвестие на служителя.
Въз основа на приетите по делото справки от ТД на НАП се установява, че в периода
месец 09.2021 г. – месец 05.2022 г. въззиваемият е получил среден осигурителен доход в
размер на 1 796,58 лева, а в периода месец 03.2022 г. – месец 04.2044 г. майката на
въззивниците е получила среден месечен доход в размер на 1 218,18 лева.
Въз основа на показанията на свидетеля З.М. Д. по делото се установява, че
въззиваемият се е установил трайно в Република България след 2020 г., от когато
единствените доходи, които получава са от трудова дейност към дружество за доставка на
храни. Управляваното от него дружество за транспорт на стоки със собствен товарен
автомобил, регистрирано в САЩ не развивало дейност, а притежаваното имущество на
територията на тази държава било продадено от въззиваемия. След завръщането си в
страната същият живял в жилището на родителите си, а в последните два месеца се изнесъл
в нает апартамент.
При тези установени факти се налага извод, че трайно съществено са намалели
възможностите на въззиваемия да заплаща на въззивниците присъдената месечна издръжка
в размер на по 600 щатски долара. От момента на определяне на издръжката на
въззивниците по споразумение между двамата им родители са настъпили изменения,
свързани трайното установяване на въззиваемия на територията на Република България и
свързана с това промяна в икономическото състояние на същия. Последното се установява
от приетата по делото справка от ТД на НАП, трудов договор, заповед за прекратяване на
трудово правоотношение и свидетелските показания, дадени пред първоинстанционния съд.
Показанията на свидетеля Д. не могат да бъдат изключени от доказателствената съвкупност
по делото единствено по съображения, че са дадени от лице, което се намира в роднинска
връзка с посочилата го страна, доколкото свидетелят се намира в роднинска връзка и с
въззивниците, а показанията й са последователни и в частта за трудовите доходи и
3
разходите за наем на въззиваемия се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства. Тези показания не влизат в конфликт с останалата доказателствена маса по
делото.
Установеното изменение има траен и продължителен характер, при което не може да
се очаква, че ще се възвърне състоянието преди настъпването на изменилото се
обстоятелство, а именно, че бащата ще получава месечни доходи в размерите, които е
получавал, когато е била присъдена месечната издръжка на децата М. и М.. Следва да се
посочи също, че размерът, до който е намалена месечната издръжка на децата с обжалваното
решение, съответства както на възрастта на въззивниците (на 14 г., респ. на 10 г.),
установените обичайни за възрастта нужди на двете подрастващи, които също след
първоначалното определяне на издръжката са се установили трайно на територията на
Република България, така и на установените доходите на тяхната майка. Началният момент
на намалението на издръжката е определен съобразно т. 21 от ППВС № 5/1970 г.
Първоинстанционното решение в обжалваната му част е правилно, постановено е при
спазване на материалния и процесуалния закон и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивниците нямат право на разноски.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият е направил искане за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции при условията на чл.38
ЗАдв.
По претендираните пред първоинстанционния съд разноски е налице произнасяне в
съдебното решение, а определението за изменение на решението в частта за разноските не е
атакувано и е влязло в законна сила.
Адвокатът, предоставил на страна в производството безплатна правна помощ по чл.
38, ал.1 ЗАдв., има право на възнаграждение по реда и при условията на чл.38, ал.2 ЗАдв.
Ако страната, която има право да получи направените по делото разноски не е направила
такива за възнаграждение за представлявалия я адвокат, такива разноски могат да бъдат
присъдени само в изрично предвидените в чл.38 ЗАдв хипотези. Ако наличието на
хипотезите по чл.38 ЗАдв не се оспорва, съдът следва да присъди на процесуалния
представител съответното възнаграждение, като достатъчно доказателство за осъществявано
безплатно процесуално представителство представляват изричните съвпадащи
волеизявления на страните по упълномощителната сделка, доколкото законът не установява
изискване за писмена форма за действителност на договора за адвокатска услуга.
Договарянето на осъществяваната от адвоката правна помощ като безплатна не се
презюмира и следва да бъде установено от данните по делото, но изявленията за наличие на
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 ЗАдв обвързват съда и той не
дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза /Определение
№515/02.10.2015г. по ч.т.д.№2340/2015г. по описа на ВКС, I ТО, Определение №
163/13.06.2016 г. по ч.гр.д. № 2266/2016 г. по описа на ВКС I ГО/.
В конкретния случай действително не е представен договор за правна защита и
4
съдействие, но отсъстват данни да е било договорено между въззиваемия и процесуалния му
представител заплащане на адвокатско възнаграждение, своевременно е направено искане за
присъждане на такова на адв. О. по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв., представено е по делото
пълномощно, в което е уговорено представителство при условията на чл.38 ЗАдв,
въззивниците не са оспорили факта, че правната помощ е предоставена безплатно и
противното не се установява по делото. Поради това на адв.О. се следва адвокатско
възнаграждение за оказаната правна защита и съдействие, чийто размер следва да се
определи по реда на чл.21 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в приложимата редакция към момента на упълномощаването,
което съдът приема, че се е осъществили в дена на подаване на отговора на въззивната
жалба, доколкото друго не се установява (ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г.). С оглед изхода от
спора пред въззивния съд на адв. О. се следва възнаграждение в минимален размер
съобразно горепосочената разпоредба от 600 лева. Доколкото отговорността за разноски е
разделна, то на всяка от въззивниците следва да се възложи половината от тази сума.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 10305/21.09.2022 г. по гр. д. № 69825/2021 г. на СРС,
ІІІ ГО, 37-ми състав.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр.ал.1 ЗАдв, М. М. Д., ЕГН
**********, действаща лично и със съгласието на своята майка Й. Р. Д., ЕГН **********, да
заплати на адв.Н. В. О. от САК с адрес на практика гр.София, бул. ****, партер, ап.13,
сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ във въззивното
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр.чл.38, ал.2 вр.ал.1 ЗАдв, М. М. Д., ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Й. Р. Д., ЕГН **********,
да заплати на адв.Н. В. О. от САК с адрес на практика гр.София, бул. ****, партер, ап.13,
сумата от 300 лева адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5