№ 19094
гр. София, 28.07.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110159556 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителни искове от ищеца „АКПЗ“
ООД, ЕИК ******, срещу ответника ИВ. Г. КЮЛ. , за признаване за установено
съществуването на вземания по заповед за изпълнение на парично задължение от 16.04.2021
г., срещу която длъжникът е възразил в срок.
Искането на ищеца по чл. 238, ал. 1 от ГПК е неоснователно, тъй като не са налице
предпоставките по чл. 238, ал. 1 от ГПК – подадено е възражение по чл. 414 от ГПК.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и
относимо към правния спор, предмет на делото, с оглед което следва да бъде уважено.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение по чл.
238, ал. 1 от ГПК срещу ответника.
Производството по делото продължава по общия исков ред.
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
1
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба, както и на следните допълнителни задачи, поставени от съда:
1/ Редовно ли са водени счетоводните записи във връзка с процесния кредит от
кредитора „***********“ АД?
2/ Отпуснат ли е кредитът в полза на кредитополучателя и кога?
3/ Да изготви примерен погасителен план по договора за заем със и без включена
възнаградителна лихва и неустойки за забава, като отнесе извършените плащания, ако
такива се установят, към задълженията в посочените варианти.
4/ Осчетоводено ли е при двете дружества плащане на сумите по договор за
потребителски кредит № 3700267 от 02.12.2019 г. от „Ф.Б“ ЕАД в полза на „***********“
АД, кога, на какво основание и въз основа на какъв първичен счетоводен документ?
5/ Редовно ли са водени счетоводствата на двете дружества по отношение на
описаните операции?
НАЗНАЧАВА за вещо лице Л.Б.Б, тел. ******.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на ССчЕ в размер на 350 лева, платими от ищеца
в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение по сметка на Софийския
районен съд за депозити.
УКАЗВА на ищеца в същия срок да представи по делото доказателства за внасяне на
депозит.
След постъпване на доказателства за внесения депозит – вещото лице да се уведоми
за поставените задачи и да се призове за о.с.з.
ПРИЛАГА към делото ч. гр. дело 21426/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 14.11.2022 г. в
11,00 часа, за когато да се призоват страните от установените по делото адреси – за
ответника от адреса във възражението по чл. 414 от ГПК и по реда на чл. 44, ал. 2 от
ГПК по телефона, посочен там, което да се удостовери.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 146
от ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът ИВ. Г. КЮЛ., ЕГН ********** , дължи на ищеца „АКПЗ“ ООД, ЕИК ******,
сумата от 1679,26 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 3700267,
2
сключен на 02.12.2019 г. между ответника и „***********“ АД, ведно със законната лихва
върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 15.04.2021 г. до
окончателното й изплащане, по чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 174,48 лв., договорна
лихва за периода от 19.12.2019 г. до 30.07.2020 г., които суми са платени в полза на
кредитора от поръчителя „Ф.Б“ ЕООД въз основа на договор за поръчителство от 05.12.2019
г., както и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 115,11 лв. , мораторна лихва за периода от
31.07.2020 г. до 26.03.2021 г., като вземанията на платилия дълга поръчител са прехвърлени
по силата на договор за цесия от 02.03.2020 г. в полза на ищеца, за което длъжникът е
уведомен, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
16.04.2021 г. по ч.гр.д. № 21426/2021 г. по описа на СРС, 178 състав.
Ищецът твърди, че с посочения договор „***********“ АД е предоставило на
ответника заем в размер на 2000 лв., като последният се е задължил да го върне на 17 равни
седмични вноски, всяка в размер от 132,41 лв., ведно с уговорената възнаградителна лихва
или сума в размер общо на 2250,97 лв. Твърди, че ответницата извършила плащания по
договора в общ размер на 559 лева, като изпаднала в забава и понастоящем дължи главница
от 1679,26 лев и лихва от 174,48 лева. Сочи, че на 02.03.2020 г. между ответницата и „Ф.Б“
ЕООД бил сключен договор за поръчителство № 3700267, по силата на който дружеството
обезпечило лично дълга на ответницата към заемодателя. След като ответникът изпаднал в
забава за плащане по договора за кредит, поръчителят платил в полза на кредитора, на
01.10.2020 г., цялото задължение в размер на 1928,18 лева, поради което встъпил в правата
му срещу длъжника. Освен това сочи, че длъжникът дължи на платилия поръчител сумата
от 115,11 лева , обезщетение за забава в размер на законната лихва от плащането до
заявлението. Твърди, че вземанията на поръчителя са му прехвърлени с договор за цесия от
02.03.2020 г. и Приложение № 1 към него. Излага, че към исковата молба са приложени
уведомления, като ответникът следва да се счита уведомен за прехвърлянето с исковата
молба. Прави искане претенциите да бъдат уважени. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на разноските на насрещната страна.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
На основание чл. 154 от ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.
422 от ГПК, вр. с чл. 99, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 146 от ЗЗД, е да докаже наличието
на валиден договор за заем, по силата на който „***********“ АД е предоставил заемната
сума на ответника, размера на усвоения кредит, настъпилата изискуемост на кредита,
размера на непогасения остатък по дълга, сключен договор за поръчителство с „Ф.Б“ ЕООД
и извършено от поръчителя плащане на просроченото задължение по договора за заем в
полза на „***********“ АД;
по иска по чл. 146 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже,
3
че длъжникът е изпаднал в забава на твърдяното основание спрямо поръчителя, и размера
на обезщетението за забава,
както и че вземанията възникнали в полза на поръчителя са прехвърлени на ищеца
въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е уведомен.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на
паричното си задължение.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 ГПК обстоятелствата няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4