РЕШЕНИЕ
№ 2201
гр. Пловдив, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20205330117052 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявени от „ДЗИ Общо
Застраховане” ЕАД против Община П. кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 86, ал. 1
ЗЗД за осъждане на ответната община да заплати сумата от 569, 40 лв.,
представляващо изплатено от ищеца застрахователно обезщетение и сумата
от 17, 71 лв. – обезщетение за забава за периода от 28.08.2020 г. до 17.12.2020
г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 18.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
Ищцовото дружество твърди, че на 22.05.2020 г. при движение в ***,
лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № ***, собственост на „КВ Холдинг“
АД, управляван от В. А. Ш., преминава през необозначен камък с големи
размери, разположен на в най-дясната пътна лента на пътното платно – след
Хотел „***“ в посока на движение към *** към ***. Сочи, че при
преминаването на автомобила през разположения на платното за движение
камък лекият автомобил спукал двете си леви гуми, като били причинени и
други увреждания на превозното средство. Произшествието настъпило в
срока на валидност на застрахователна полица № *** за сключена
1
застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД на увредения лек
автомобил. Твърди, че полицата била със срок на действие от 20.12.2019 г. до
19.12.2019 г. Сочи, че за застрахователното събитие била заведена щета №
***, като с калкулация по щетата от 03.06.2020 г. били установени следните
части и детайли за ремонт – гума – задна лява и гума – предна лява, на обща
стойност от 569, 40 лв. с ДДС. С ликвидационен акт от 02.06.2020 г. била
установена общата стойност на вредите от 569, 40 лв., която сума била
заплатена на собственика на лекия автомобил с нареждане за групово
плащане от 03.06.2020 г. Твърди, че причината за настъпване на процесното
пътно-транспортно произшествие е наличието на непремахнат и необезопасен
камък на пътното платно. Поддържа, че със заплащане на застрахователното
обезщетение е встъпил в правата на увредения кредитор срещу Община П..
Сочи, че до ответника е изпратена покана с изх. № 0-92-10239/10.08.2020 г., с
която му е предоставен 15-дневен срок за заплащане на сумата от 584, 40 лв.,
в която са включени изплатеното застрахователно обезщетение и
ликвидационни разноски. По така депозираната покана бил постановен отказ
за заплащане на претенцията. Предвид забавата на ответника претендира и
присъждане на обезщетение за забава. Претендира заплащане на сторените в
производството по делото разноски, включително и за адвокатско
възнаграждение.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника Община П., в който се излагат доводи за нейната неоснователност.
Твърди, че посочените в исковата молба факти и обстоятелства не отговарят
на действителното положение. Счита, че не е налице причинна връзка между
вредите на автомобила и настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Оспорва водачът на автомобила да е претърпял пътно-транспортното
произшествие по вина на Община П.. Поддържа, че по делото не са налице
данни за скоростта на движение на автомобила и дали последната е била
съобразена със състоянието на пътя и на превозното средство, при спазване на
правилата, установени в разпоредбата на чл. 20 от ЗДвП. Счита, че водачът на
автомобила се е движил с несъобразена с пътната обстановка скорост. Твърди,
че при възникване на такъв тип вреди е налице виновно поведение на водача,
респ. неизправност на автомобила. Счита, че не са ангажирани доказателства,
от които да се установява отговорността на ответната община на основание
чл. 49 ЗЗД, като сочи, че в преобладаващия брой случаи извършването на
2
ремонтни дейности по пътното платно е извършвано от други дружества.
Твърди, че камъкът на пътното платно може да е сложен от всеки. Оспорва
наличието на противоправно увреждащо действие. Моли се за отхвърляне на
предявените искове, като в условията на евентуалност моли за намаляване на
обезщетението на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Претендира присъждане на
сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 410, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД и чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в
отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно
задължение. Изплащайки застрахователно обезщетение последният
изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
410, ал. 1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата.
От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява,
че той е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното
поведение на определени физически лица, на които собственикът на
процесната улица – Община П., е възложила да поддържат в изправност
общинските улици и носи отговорност за бездействията на тези лица.
Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква
работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и
възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа
при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на
увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която
настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то
следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционно-
обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие)
на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност
вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния
3
резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на
предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД,
съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата
тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на
Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Общината като признато от правото юридическо лице (чл. 136, ал. 3
КРБ) не е деликтоспособна, тъй като тя формира и изразява правновалидна
воля чрез нейните органи - физически лица и носи само обезпечително-
гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите,
причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на
изпълнение на възложената им от общината работа.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в
Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят
по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при
или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой
конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
За да възникване регресното притезателно право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди,
причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа,
трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните
материални предпоставки (юридически факти): 1) наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу
причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени
от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3)
виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на
възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на
застрахованата вещ.
От представения по делото Свидетелство за регистрация, част I, се
установява, че увреденият лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № *** е
собственост на „КВ Холдинг“ АД.
С определението за насрочване на делото и на основание чл. 146, ал. 1,
т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
4
между страните, че увреденият лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № *** е
бил застрахован при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД по застраховка „Каско
+“ със застрахователна полица № *** със срок на действие от 20.12.2019 г. до
19.12.2019 г.
По делото е представена застрахователна полица № *** за сключена
застраховка „Каско +“ при „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД в полза на „КВ
Холдинг“ АД за лек автомобил „БМВ Серия 6“ с рег. № ***.
Следователно в производството по делото е безспорно установено, че
увреденият автомобил, собственост на „КВ Холдинг“ АД, е бил застрахован
по силата на валидно застрахователно правоотношение по застраховка “Каско
+” с период на покритие от 20.12.2019 г. до 19.12.2020 г., когато е настъпило
застрахователното събитие от 22.05.2020 г.
Между страните е безспорно, като това обстоятелство се установява и
от представените в производството по делото доказателства, че ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в размер на сумата от 569, 40 лв. на
собственика на застрахованя автомобил „КВ Холдинг“ АД, като за
установяване на това обстоятелство е представено платежно нареждане от
02.06.2020 г., ведно с опис към него за изплатените суми, които са преведени
по банкови сметки на клиенти при „ОББ“ АД.
При застрахователното дружество е образувана щета № ***, в която са
описани увредените части на лекия автомобил – задна лява гума “Michelin
Pilot Sport 275” и предна лява гума “Michelin Pilot Sport 245”, като е изготвена
експертна оценка на щетите, които са оценени в размер на сумата от 569, 40
лв.
Според съда в производството по делото се установява и наличието на
настъпило застрахователно събитие по покрит застрахователен риск.
В производството по делото са изслушани показанията на свидетеля В.
А. Ш., който свидетелства пред съда, че си спомня за инцидент, настъпил при
управление на лек автомобил „БМВ Серия 6“, който настъпил в светлата част
на денонощието на *** – посока „Митници“. Сочи, че при движение на
автомобила забелязал неравност на пътното платно с размери 15х15 см., като
имало изровено парче асфалт, през което преминал и се спукали двете леви
гуми на автомобила. Свидетелства, че се движил с разрешената скорост от
около 50-60 км/ч. Твърди, че пътният участък не бил обозначен и не били
5
поставени обозначителни прегради. Сочи, че в намиращия се в близост
автосервиз „Примекс“ били поставени две резервни гуми, след което гумите
били сменени.
Съдът приема за достоверни показанията на този свидетел, тъй като,
преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. чл. 172
ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия
досежно случилото се.
От тези гласни доказателствени средства се установява, че при
движение по ***, управляваният от В.А.Ш. лек автомобил “БМВ Серия 6”,
преминава през необезопасена неравност на платното за движение, от която
имало изровено парче асфалт, което води до увреждане на двете леви гуми на
автомобила.
Съдът намира, че осъществяването на застрахователното събитие
подлежи на доказване с всички доказателствени средства, допустими по ГПК,
включително и със свидетелски показания. Обстоятелството, че в случая не е
съставен протокол за ПТП на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а
ЗДвП, не опровергава този извод на съда. Настъпването на застрахователното
събитие и механизма на деянието не подлежат на установяване единствено с
писмени доказателства и чрез протокол за ПТП. Напротив – константна е
практиката на Върховния касационен съд, в която се приема, че обвързващата
доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за оглед на
местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например
със свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или
не на виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи
нямат обвързваща съда материална доказателствена сила. В чл. 5, ал. 1 от
Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г. за условията и реда за
взаимодействие между контролните органи на министерството на вътрешните
работи, застрахователните компании и агенцията за застрахователен надзор
при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторните превозни
средства е прието, че документите, които се съставят от органите на
полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП с
пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
6
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В
разпоредбата на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са
посетени на място, се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е
уведомил компетентната служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено
заявление от участника в седемдневен срок от настъпване на събитието в
поделението на МВР, на чиято територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7 от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални
щети се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията.
Налице е съответствие на тази разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за
движение по пътищата, според която службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, когато произшествието е с един участник и
моторното превозно средство не е в състояние да се придвижи на собствен
ход поради причинените му вреди. Следователно, при тълкуване на
посочената нормативна, уредба, в случая се установява, че съставянето на
протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки установените
увреди на автомобила, последният се е придвижил на собствен ход до
автомобилен сервиз.
Следователно от така възприетите в производството по делото
доказателства се установява твърдения от ищеца механизъм на пътно-
транспортното произшествие.
До този извод съдът достигна при съобразяване на гласните
доказателствени средства и заключението по приетата и неоспорена от
страните съдебна авто-техническа експертиза.
В заключението вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка
авточастите, материалите и труда по увредата на левите гуми на автомобила,
установени при неговия оглед добре съответстват да са настъпили при
преминаване на автомобила през изровено парче асфалт от пътната настилка с
размери 15х15 см., като е установено пълно припокриване на увредените зони
и детайли с описаните от застрахователя. Вещото лице е посочило, че при
преминаване и удар на автомобилната пневматична гума през препятствие на
пътя, се получава ударен контакт, вследствие на шоковото сгъване на
пневматичната гума се повишава налягането в нея, а при по-голямо свиване
на гумата може да настъпи и срязване на материала на гумата с увреда в
степен на подмяна. Експертизата е установила, че вредите могат да настъпят
7
при преминаване през неравност на пътното платно над 40 км/ч. Вещото лице
е установило, че общата стойност на части, материали и труд, необходими за
възстановяване на автомобила от посочените увреди, е на стойност от 671, 65
лв. с ДДС. Експертизата е установила, че е възможно щетите да настъпят и по
друг механизъм, за какъвто вещото лице не е установило данни в материалите
по делото. Вещото лице е достигнало до извод, че следва да се приеме, че
щетата е получена по описания механизъм от ищеца, като е установена
причинно-следствена връзка между описания механизъм на произшествието и
увредата на установените авточасти.
Съдът намира, че от заключението на вещото лице се установява, че
всички претендирани от ищеца увреди на процесния лек автомобил са
възникнали и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-
транспортно произшествие. В този смисъл са и показанията на изслушания в
производството по делото свидетел, който изяснява, че при преминаване през
изровено парче асфалт от пътната настилка, са се спукали двете леви гуми на
автомобила.
Причинно-следствената връзка между наличието на необезопасена
неравност върху пътното платно и движещият се по него автомобил и
твърдения вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно
изготвена съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало
своите фактически (доказателствени) изводи въз основа на установените по
делото обстоятелства, като установява, че повредите върху автомобила
съответстват на механизма на настъпване на процесното ПТП. Съдът намира,
че вредите са закономерна, естествена и необходима последица от попадането
на лекия автомобил в необезопасена неравност на пътното платно.
Съгласно чл. 167, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗДвП, службите за контрол,
определени от кметовете на общините, контролират в населените места
изправността на състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения и
пътната маркировка, като администрацията сигнализира незабавно за
препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок. Следователно,
по силата на ЗДвП на Община П. е вменено задължение да стопанисва и
поддържа улиците в гр. П., което включва и недопускането, съответно
отстраняването на дупки по тях. Общината изпълнява тези дейности чрез
служителите си или други лица, на които е възложила изпълнението на
8
посочените задължения, като носи обективна гаранционно – обезпечителна
отговорност при действията/бездействията на лицата, натоварени с
извършването на възложената работа по поддръжката на улиците на
територията на съответното населено място. С оглед на това, че наличието на
дупка на пътното платно, явяваща се причина за пътно-транспортното
произшествие, е резултат от бездействието на длъжностните лица, на които
Община П. е възложила изпълнението на очертаните по-горе задължения,
която освен това е и собственик на улицата, при наличие на обективна
възможност за обезопасяването й, общината отговаря спрямо увреденото
лице на основание чл. 49 ЗЗД.
Възражението на ответника за наличие на съпричиняване на
вредоностния резултат от страна на водача - участник в произшествието,
остана недоказано в производството по делото, тъй като ответникът, чиято е
доказателствената тежест на установяване на това правнорелевантно
обстоятелство, надлжено разпределена с доклада по делото, не установи в
процеса на доказване своите възражения. Не се установява ответникът да се е
движил с несъобразена с пътните условия скорост. Това е така, тъй като от
заключението на вещото лице се установява, че вреда в установената степен е
възможно да настъпи при движение на автомобила с над 40 км/ч., която
скорост е в рамките на разрешената за движение в процесния пътен участък.
Произшествието е настъпило в светлата част на денонощието, на суха пътна
настилка, което не изисква движение на участниците със скорост под 40 км/ч.,
като от свидетелските показания на водача се установява, че последният се е
движил по пътното платно със скорост в рамките на разрешената за движение
по посочения пътен участък.
Следователно, за ищеца се е породило право на вземане на
извъндоговорно основание срещу Община П.. Тъй като причинените вреди са
закономерна, необходима последица от противоправното поведение на
работници или служители при Община П. при или при повод на
извършваната от тях работа, настоящата съдебна инстанция счита, че всички
елементи на фактическия състав, пораждащ гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответника срещу увредения от процесното ПТП, са
осъществени в обективната действителност.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
9
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ -
така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТК , в което е
прието, че „при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното
обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на
настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да
проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към
Наредба № 24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл.
280, ал. 1 ГПК въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на
закона, направено от касационния съд. Застрахователното обезщетение е
определено по заключението на изслушаната автотехническа експертиза, в
което са изчислени разходите за нови части и труд за ремонт на увреденото
МПС по пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно обезщетение за
причинените имуществени вреди на собственика на процесния увреден
автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване – в размер на сумата от 671, 65 лв. (съгласно
заключението на допусната и приета от съда САТЕ). Установява се обаче, че
застрахователят е заплатил застрахователно обезщетение в по-нисък размер
от 569, 40 лв., поради което исковата претенция за главница следва да бъде
уважена в пълния й предявен размер.
За ищцовото дружество е възникнало и акцесорно вземане за заплащане
на обезщетение за неизпълнение на задължението на ответника в темпорално
отношение. Регресното задължение става изискуемо при заплащането на
застрахователното обезщетение, но за да бъде поставен в забава, ответникът
следва да бъде поканен да изпълни – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото е
приложена покана до Община П.за изпълнение на задължението по
10
настъпилото застрахователно събитие с изх. № 0 – 92 – 10239/18.08.2020 г.
Приложен е отговор от Общината от 24.08.2020 г., изпратен по повод
посочената регресна покана, входирана при ищеца № 0 – 92- 10887/28.08.2020
г., от които доказателства се установява, че поканата е получена от ответника
към датата на изпращане на отговора – 24.08.2020 г., поради което следва да
се приеме, че към тази дата ответната община е била поканена да изпълни
доброволно. Следователно и към началния момент, от който ищецът
претендира присъждане на обезщетение за забава – 28.08.2020 г., ответникът
е изпаднал в забава по правилата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Заявената искова
претенция е за периода от 28.08.2020 г. до 17.12.2020 г., за който ответникът
дължи обезщетение за причинените имуществени вреди на ищеца поради
неизпълнение на задължението за заплащане на дължимото регресно
задължение в размер на 569, 40 лв. в темпорално отношение. Съдът, при
използване на онлайн лихвен калкулатор - www.calculator.bg, изчисли размера
на изтеклата за периода от 23.12.2019 г. до 23.03.2020 г. законна мораторна
лихва върху главницата, който възлиза на 17, 71 лв. Следователно
предявеният частичен иск следва да се уважи в пълния му предявен размер.
С оглед изхода на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно
производство разноски, а именно - 50 лв. за държавна такса, 360 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение, 70 лв. за съдебна авто-техническа
експертиза и 15 лв. – депозит за свидетел, или за сумата от общо 445 лв.
Така мотивиран, Районен съд - Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан
Стамболов“ № 1, да заплати на „ДЗИ Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица,
бул. „Витоша“ № 89 Б, сумата от 569, 40 лв., представляващо изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение и сумата от 17, 71 лв. – обезщетение за
забава за периода от 28.08.2020 г. до 17.12.2020 г. , ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 18.12.2020 г., до
11
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, да заплати на „ДЗИ
Общо Застраховане” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 445 лв. – разноски в
исковото производство по гр.д. № 17052/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
12