РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. Кюстендил, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520102553 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК
с правно основание чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД от
„Кюстендилска вода“ ЕООД срещу Н. М. П..
Ищецът сочи, че по силата на облигационно правоотношение между
страните, дружеството е извършило услугата доставка и пречистване на
питейна вода, за имот на ответника, находящ се в +, и с партиден № 1195020,
за отчетен период от 09.01.2015г. до 01.03.2022г., за което били издадени 83
бр. фактури на обща стойност 1366,64 лв. – главница, и 678,01 лв. – лихва.
Тъй като ответникът трайно не изпълнявал задълженията си, ищецът подал
заявление по чл.410 ГПК, във връзка с което било образувано ч.гр.д. №
1980/2023г. по описа на РС – Кюстендил и била издадена Заповед № 881.
Поради постъпило възражение от ответната страна, за ищеца се породил
интерес от установяване на вземанията си по реда на чл.422 ГПК, като
предявява претенция само за част от вземанията си, а именно: за сумата в
размер на 318,93 лв., представляваща дължима главница за периода от
01.09.2020г. до 01.03.2022г., както и сумата в размер на 76,20 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 01.10.2020г. до 14.09.2023г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане. Претендират се разноските в
1
двете производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба.
С молба вх. № 1733/12.02.2024г. от ответника същият е представил
доказателства за заплатена дължима ВиК услуга в размер на 395,13 лева.
С молба от 18.03.2024г. ищецът е признал извършеното от ответника
плащане, с което са погадени задълженията за главница и мораторна лихва, с
изключение на законната лихва за забава от депозиране на заявлението по
чл.410 ГПК в съда до датата на заплащане на главница, но се претендира
разноски в двете производства, доколкото ответникът е дал повод за
завеждане на делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда
на чл.235, ал.2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът
следва да установи при условията на пълно и главно доказване по предявения
иск, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за
доставката на ВиК услуги, през процесния период, количеството на реално
доставените от него по договора В и К услуги за процесния период и тяхната
стойност стойност, както и изпадането в забава на отвенитка. В тежест на
ответника е да докажат плащане на процесните вземания.
В конкретния случай така посочените обстоятелства са безспорни по
делото, освен това се потвърждават от представените с исковата молба
писмени доказателства.
От представените от ответника платежно нареждане /лист 15 в кориците
на делото/ пък се установява, и ищецът признава, че вземанията, предмет на
делото, са платени в хода на процеса. С оглед на това и на основание чл.235,
ал.3 ГПК, предявените искове следва да бъдат отхвърлени поради плащане,
освен за сумата в размер на 16,73 лева представляваща законна лихва за
забава, изчислена върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда /19.09.2023г./ до датата на плащане на вземанията за лихва и главница
/08.02.2023г./ по реда на чл.162 ГПК и използване на електронен лихвен
калкулатор.
2
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищецът,
доколкото плащането е извършено в хода на процеса и ответникът е дал
повод за завеждане на исковете. На последния му се дължат общо 90,89 лева
разноски в заповедното производство и 459,11 лева разноски в исковото
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Н. М. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, дължи на „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес
на управление: гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ № 15, сумата в размер
на 16,73 лева, представляваща законна лихва за забава, изчислена върху
главницата от 318,93 лева от датата на подаване на заявлението в съда
/19.09.2023г./ до датата на плащане на вземанията за лихва и главница
/08.02.2023г./, за която сума е издадена Заповед № 881 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1980/2023г. по описа на РС –
Кюстендил, като ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса
предявените от „Кюстендилска вода“ ЕООД, ЕИК *********, срещу Н. М. П.,
ЕГН **********, установителни искове по чл.422 ГПК с правно основание
чл.79, ал.1 предл.1 ЗЗД и по чл.86, ал.1, изр.1 ЗЗД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 318,93 лева,
представляваща дължима главница за периода от 01.09.2020г. до 01.03.2022г.,
както и сумата в размер на 76,20 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 01.10.2020г. до 14.09.2023г.
ОСЪЖДА Н. М. П., ЕГН ********** да заплати на „Кюстендилска
вода“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от общо 90,89 лева разноски в
заповедното производство и сумата от общо 459,11 лева разноски в исковото
производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
3
Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
4