№ 19055
гр. София, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20251110116329 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК от И. Ц. И.
срещу „Б.И.Г. 1“ ЕООД за признаване за установено по отношение на ответното
дружество, че ищцата И. не дължи принудително изпълнение на сумите по
изпълнителен лист от 30.11.2016 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело №46811/2016 г. по описа
на СРС, както следва: сумата 38,83лв., представляваща цена на
телекомуникационни услуги, за което е издадена фактура № ********** от
01.08.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение 19.08.2016г., до окончателното
плащане на сумата, сумата 13,89 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода 20.08.2013г.-12.08.2016г., сумата 30,78 лв., представляваща цена на
телекомуникационни услуги, за което с издадена фактура № ********** от
01.09.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 19.08.2016г., до
окончателното плащане на сумата, сумата 10,70 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода 20.09.2013г.-12.08.2016г., сумата 12,80 лв.,
представляваща цена на телекомуникационни услуги, за което е издадена
фактура № ********** от 01.10.2013г., ведно със законната лихва. считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата, сумата 4,32 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2013г.-12.08.2016г.,
сумата 0,64 лв., представляваща цена на телекомуникационни услуги, за което е
издадена фактура № ********** от 01.11.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата, сумата 0,21 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода 21.11.2013г.-12.08.2016г.,
сумата 198,41 лв., представляваща цена на телекомуникационни услуги, за което
е издадена фактура № ********** от 01.12.2013г., ведно със законната лихва,
считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение- 19.08.2016г. до окончателното плащане на сумата, сумата 63,01 лв.,
1
представляваща обезщетение за забава за периода 20.12.2013г.- 12.08.2016г., и
съдебни разноски общо 325,00 лв.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист е издаден в полза на „Б. 2015“
ЕООД. Образувано е изп. дело №3976/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К. по молба на
ответника, който се легитимира като частен правоприемник на „Б. 2015“ ЕООД,
съгласно договор за цесия от 30.06.2021 г. На 20.02.2025 г. и на 21.02.2025 г. са
извършени действия по изпълнение. Поддържа се, че те не прекъсват
давностният срок, който е изтекъл преди образуване на изп. дело. Паричните
вземания не са дължими поради изтекла петгодишна погасителна давност, която
не е спирана или прекъсвана с изпълнителни действия, както и че отвентикът не
е надлежен взискател, доколкото длъжникът не е уведомен за извършената
цесия. Пояснява, че доброволно или принудително не са погасени суми по изп.
лист.
Ответникът посочва, че на 10.12.2024г. „Б.И.Г. 1“ ЕООД е образувало изп.
дело №3976/2024г. срещу ищеца за дължимите суми по процесния изп. лист;
съгласно чл. 120 и чл. 118 от ЗЗД, давността не се прилага служебно и ако
длъжникът изпълни задължението си след изтичане на същата, той няма право
да иска обратно платеното, макар и в момента на плащането да не е знаел, че
давността е изтекла. Не оспорва, че от 30.11.2016г. до образуване на изп. дело са
минали повече от 5 г., вземането по изпълнителния лист е изтекло по давност, но
давността не се прилага служебно и ако длъжникът изпълни задължението си
след изтичане на същата, той няма право да иска обратно платеното. Навежда
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че сумите,
предмет на иска, са удостоверени в изпълнителен лист от 30.11.2016 г., издаден
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч. гр. дело №46811/2016 г. по описа на СРС в полза на „Б. 2015“ ЕООД.
Образувано е изп. дело №3976/2024 г. по описа на ЧСИ Г.К. по молба на
ответното дружество, което се легитимира като частен правоприемник на „Б.
2015“ ЕООД, съгласно договор за цесия от 30.06.2021 г. От датата на издаване на
изпълнителния лист до датата на образуване на изп. дело са изтекли пет години.
При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК в
доказателствена тежест на ответника е да установи, че разполага с правото на
принудително изпълнение, вкл. настъпването на факти, които имат за последица
прекъсване или спиране на погасителната давност.
Съгласно приетия и неоспорен проект за доклад по делото, съдът по реда
на чл. 146, ал. 2 от ГПК указа на ответната страна, че не сочи доказателства по
релевантните факти -прекъсване или спиране на погасителната давност. При
това положение и по арг. от чл. 154 от ГПК за съда се явяват ненастъпили.
Ищецът доказа своя правен интерес от водене на делото, а възражението, че
правото на принудително изпълнение е погасено не се опроверга. Ето защо
съдът приема предявеният иск за основателен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
трябва да заплати на ищеца сторените съдебни разноски за сумата общо 450,00
лв. за платени държавна такса и възнаграждение на адвокат.
Мотивиран от изложеното, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Б.И.Г. 1“ ЕООД, с
ЕИК:***********, че И. Ц. И., с ЕГН:**********, не дължи принудително
изпълнение на сумата 38,83лв., представляваща цена на телекомуникационни
услуги, за което е издадена фактура № ********** от 01.08.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение 19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата, сумата
13,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.08.2013г.-
12.08.2016г., сумата 30,78 лв., представляваща цена на телекомуникационни
услуги, за което с издадена фактура № ********** от 01.09.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 10,70 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.09.2013г.-
12.08.2016г., сумата 12,80 лв., представляваща цена на телекомуникационни
услуги, за което е издадена фактура № ********** от 01.10.2013г., ведно със
законната лихва. считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 4,32 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.10.2013г.-
12.08.2016г., сумата 0,64 лв., представляваща цена на телекомуникационни
услуги, за което е издадена фактура № ********** от 01.11.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 19.08.2016г., до окончателното плащане на сумата,
сумата 0,21 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 21.11.2013г.-
12.08.2016г., сумата 198,41 лв., представляваща цена на телекомуникационни
услуги, за което е издадена фактура № ********** от 01.12.2013г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 19.08.2016г. до окончателното плащане на сумата, сумата
63,01 лв., представляваща обезщетение за забава за периода 20.12.2013г.-
12.08.2016г., и сумата общо 325,00 лв. за съдебни разноски – по изпълнителен
лист от 30.11.2016 г., издаден по ч.гр.дело №46811/2016 г. по описа на СРС, на
основание чл. 439, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Б.И.Г. 1“ ЕООД, с ЕИК:***********, да заплати на И. Ц. И., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 450,00 лева –
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3