№ 576
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Христова
Членове:Петя Алексиева
Радост Бошнакова
като разгледа докладваното от Радост Бошнакова Въззивно гражданско дело
№ 20211100506611 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника И.А. Г. срещу отказ от 18.03.2021 г. да прекрати
принудителното изпълнение по изп. дело № 702/2020 г. по описа на ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 и
район на действие СГС.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на постановения от
съдебния изпълнител отказ поради направено преди изпълнителното производство и в хода
на производството изявление за прихващане на нейно вземане от 183131.65 лева по обратен
изпълнителен лист, издаден на основание чл. 245, ал. 3 от ГПК по гр. дело № 49629/2009 г.
на СРС, ГО, 45-ти състав, с вземането от 146535 лева на взискателя по процесното
изпълнително изпълнение, последиците от което са настъпили с получаването на сумите без
основание от длъжника на вземането й – 18.06.2010 г., и взискател по изпълнението. Иска
отмяна на обжалвания отказ.
Взискателят А.Д.Ш. е подал възражения по жалбата, навеждайки че последната е
неоснователна за неудовлетвореното му вземане, установено с влязло в сила решение – така
определение от 26.04.2021 г. по гр. дело № 1768/2020 г. на ВКС, ТК, като в мотивите си по
чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата
поради наличие на произнасяне по подобно искане, а при евентуалност за неоснователност
поради липсата на компетентност на съдебния изпълнител да постанови прихващане на
насрещните вземания и да го зачете, което може да се осъществи само от съда в исково
производство по чл. 439 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12
1
от ГПК във връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното действие, възраженията
по жалбата и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Изпълнителното производство по изп. дело № 702/2020 г. е образувано по молба от
29.09.2020 г., подадена до ЧСИ Г.Д. с рег. № 781 и район на действие СГС от взискателя
А.Ш., въз основа на изпълнителен лист от 28.07.2020 г., издаден въз основа на осъдително
решение на въззивната инстанция по гр. дело № 48/2019 г. на АС – София за заплащане
от длъжника И.Г. на сумата от 146535 лева, представляваща част от задължение общо в
размер на 293070 лева по запис на заповед 23.12.2008 г., заедно със законната лихва върху
тази сума от 27.05.2011 г. до окончателното й изплащане.
Въз основа на така подадената молба на 29.09.2020 г. съдебният изпълнител е
изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника И.Г., която й е връчена чрез
пълномощник на 03.11.2020 г. В дадения й срок за доброволно изпълнение от нея е
постъпила молба от 17.11.2020 г., с която е направила искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради погасяване на вземането на взискателя А.Ш. въз
основа на направено от нея преди образуване на изпълнителното производство, а и с
молбата, компенсационно изявление с нейно вземане по гр. дело № 49629/2009 г. на СРС,
ГО, 45-ти състав, поради получаване на суми по допуснато предварително принудително
изпълнение въз основа на обезсилени заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и
изпълнителен лист – така влязло в сила на 07.03.2011 г. определение по чл. 423 от ГПК,
постановено по гр. дело № 5424/2010 г. на СГС. Въведени са също възражения за погасяване
на вземането на взискателя и поради изтекъл срок на погасителна давност.
Препис от молбата е връчен на взискателя А.Ш., който е изразил становище за
неоснователност на искането поради липса на ликвидност на претендираното от длъжника
вземане и на компетентност на съдебния изпълнител да се произнася по направено
възражение за прихващане в изпълнителното производство.
На 04.12.2020 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното
производство, като жалбата по чл. 435 от ГПК срещу така постановения от него отказ е
оставена без уважение с решение от 23.03.2021 г., постановено по гр. дело № 905/2021 г. на
СГС, ГО, IIВ въззивен състав.
Преди произнасянето от компетентния окръжен съд с молба от 19.01.2021 г.
длъжникът И.Г., чрез процесуалния си представител, е поискала отново прекратяване на
изпълнителното производство поради погасяване на вземането на взискателя с прихващане с
нейното вземане по издадения й по гр. дело № 49629/2009 г. на СРС изпълнителен лист от
16.11.2020 г., приложен към молбата. Последният е издаден на основание 245, ал. 3 от ГПК
въз основа на разпореждане от 13.11.2020 г. по гр. дело № 49629/2009 г. на СРС общо за
сумата 183131.65 лева, принудително събрана по изп. дело № 210/2010 г. по описа на ЧСИ
Александър Дачев, образувано въз основа на обезсилените заповед за изпълнение по чл. 417
от ГПК и изпълнителен лист по същото заповедно производство.
След връчване на препис от молбата на взискателя с разпореждане (резолюция) от
18.03.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство въз
2
основа на направеното от длъжника И.Г. изявление за прихващане. Съобщението за така
постановеното разпореждане е връчено надлежно на длъжника чрез неговия представител на
23.03.2021 г.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, като същата е допустима -
насочена срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК акт на съдебния
изпълнител, който е нов такъв и може да бъде предмет на самостоятелно обжалване по реда
на чл. 435 и сл. от ГПК, поради което и доводите на съдебния изпълнител в обратния смисъл
се явяват неоснователни.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА и следва да се отхвърли.
В случая не е налице приложимо от съдебния изпълнител основание по чл. 433, ал. 1
и 2 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производството, респ. за приключване на
принудителното изпълнение. Към момента на постановяване на обжалвания отказ на
съдебния изпълнител е липсвала ликвидност на насрещните вземания за парични суми на
страните по изпълнителното производство, а и направеното от длъжника И.Г.
компенсаторно изявление за прихващане на тези вземания се оспорвало от взискателя в
принудителното изпълнение, по което съдебният изпълнител няма предвидена в закона
компетентност да зачете последиците на прихващането като материалноправен способ за
погасяване на удостовереното в изпълнителния лист вземане (изпълняемо право).
Осъдителното решение, послужило като изпълнително основание за издаване на
изпълнителния лист в полза взискателя А.Ш., видно от определението от 26.04.2021 г. по гр.
дело № 1768/2020 г. на ВКС, с което то не е допуснато до касационно обжалване, е влязло в
сила за вземането по него след отказа на съдебния изпълнител да прекрати процесното
изпълнително производство. Липсват и данни към този момент, както и при разглеждането
на жалбата срещу този отказ, разпореждането по чл. 235, ал. 3 от ГПК на съда по
заповедното производството – СРС, за събраните суми по допуснатото по реда на чл. 417 от
ГПК предварително изпълнение и за разноските в изпълнителното производство да е влязло
в сила, предвид дадените задължителни разяснения в т. 11г и 13 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за хипотезите на издаване
на обратен изпълнителен лист при заповедно производство и компетентния да го издаде
съд. Така при отсъствието на безспорност на насрещните вземания на страните и на изрично
признание от взискателя А.Ш. по изпълнението за настъпилото прихващане на тези
вземания съдебният изпълнител не е разполагал с компетентността да приеме за настъпил
погасителния ефект на компенсационното изявление на длъжника И.Г..
Този извод следва и от императивната разпоредба на чл. 439 от ГПК, съгласно която
съдът в исковото състезателно производство, образувано по установителен иск на
длъжника, оспорващ изпълнението поради липса на изпълняемо право в резултат от
релевирано възражение за осъществено след приключване на съдебното дирене прихващане
или друг материалноправен способ за погасяване на изпълняемото право, е компетентният
3
да го разгледа и да се произнесе по него. Законът не е възложил такава компетентност на
съдебния изпълнител, поради което и още повече при материалноправен спор между
страните по изпълнителното производство, какъвто несъмнено е налице в случая, той не би
могъл да приеме за настъпили последиците на направеното от длъжника И.Г. изявление за
прихващане. Следователно спорът между страните за настъпването на погасителния ефект
на прихващането като материалноправен способ за погасяване на две насрещни вземания до
размера на по-малкото от тях следва се реши от съда в рамките на исковото производството,
а не от съдебния изпълнител - каквото компетентност последният няма, или пък от съда в
производството по реда на чл. 435 и сл. от ГПК, в което окръжният съд действа само като
контролна съдебна инстанция относно законосъобразността на обжалвания несъдебен акт –
така разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 3/2005 г. на ОСГТК на ВКС.
Изложено прави ненужно и разглеждането на жалбата в открито съдебно заседание за
събиране на поисканите със същата писмени доказателствени средства.
Предвид тези съображения обжалваният отказ на съдебния изпълнител се явява
законосъобразен, а жалбата на длъжника - неоснователна, поради което същата следва да
бъде отхвърлена.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалба на И.А. Г., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к.
Яворов, ул. ****, офис 9, срещу отказ от 18.03.2021 г. на съдебния изпълнител за
прекратяване на принудителното изпълнение по изп. дело № 702/2020 г. по описа на ЧСИ
Г.Д. с рег. № 781 и с район на действие СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4