№ 19548
гр. София, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110117682 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молба от 09.05.2025 г., подадени
от ЗД „Бул Инс” АД срещу Р. Х. М. и Р. Т. М. като наследници на Х. Р. М., с която са
предявени субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 500, ал. 1
КЗ, както следва:
- за осъждане на ответника Р. Х. М. да заплати сумата от 831,18 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на 04.10.2019 г., в
гр. Враца, вследствие на виновното и противоправно поведение на наследодателят на
ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
27.03.2025 г. до погасяване на задължението
за осъждане на ответника Р. Т. М. да заплати сумата от 831,18 лв.,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на 04.10.2019 г., в
гр. Враца, вследствие на виновното и противоправно поведение на наследодателя на
ответника, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба -
27.03.2025 г. до погасяване на задължението.
Ищецът твърди, че на 04.10.2019 г. в района гр. Враца, път II - 15 км. 7.500,
е настъпило застрахователно събитие – ПТП в причинна връзка с което са причинени
вреди на МПС „Опел Зафира“ с рег. № ЕН0628ВС. Поддържа, че ПТП е настъпило
поради виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответниците Х. Р.
М., който е управлявал лек автомобил „Сеат Кордоба“ с рег. № ВР1303ВВ под
въздействието на наркотични вещества - амфетамин и метаамфетамин. Сочи, че
вредите по МПС „Опел Зафира“, с рег. № ЕН0628ВС възлизат на обща стойност от 1
637,37 лв., в който размер в качеството си на застраховател по застраховка
„Гражданска отговорност“ на делинквента е изплатил обезщетение в полза на
собственика на увредения автомобил – Х. Георгиев Попов, като е направил и
1
ликвидационни разноски за неговото определяне в размер на 25 лв. Застрахователят
твърди, че има регрес за заплатеното от него застрахователно обезщетение спрямо
застрахования водач на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, тъй като последният е
управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества. Поддържа, че до
ответника е изпратена регресна покана за заплащане на процесната сума, но
претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответниците Р. Х. М. и Р. Т. М., чрез адв. Н., с който исковите претенции се оспорват
като неоснователни.
В отговора на ответника Р. М. се сочи следното - първо, че съгласно
Определение на РС- Оряхово, е направила отказ от наследството на починалия й син
Х. М., починал на 04.10.2019 г. Позовава се на чл. 60, ал. 1 ЗН и смята, че не отговаря
за задълженията на сина си. Допълва, че и конклудентно не е приела наследството на
починалия, поради което отправя молба до съда да отхвърли депозирания от
застрахователя иск. Не оспорва механизма на ПТП, нито наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил.
Претендира разноски.
В отговора на ответника Р. Т. М. се твърди следното - че съгласно
Определение на РС- Оряхово, е направил отказ от наследството на починалия му син
Х. М., починал на 04.10.2019 г. Позовава се на чл. 60, ал. 1 ЗН и смята, че не отговаря
за задълженията на сина си. Допълва, че и конклудентно не е приел наследството на
починалия, поради което отправя молба до съда да отхвърли депозирания от
застрахователя иск. Не оспорва механизма на ПТП, нито наличието на застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения лек автомобил.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, в светлината на правилата на чл. 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 500, ал. 1 , т. 1 от КЗ.
По иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ в тежест на ищеца е да
докаже следните релевантни факти и обстоятелства: валидно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно
управлявания от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП;
настъпило застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване
на застрахователното събитие и причинени вреди; управление на МПС при процесното
ПТП под въздействието на наркотично вещество; изплатено застрахователно
обезщетение за причинените вреди /вид и размер/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
възникналите в нейна тежест задължения.
Още с доклада по делото, съставен на основание чл. 140, вр. чл. 146 от
ГПК, съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и
обстоятелства по делото: наличие на валидно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между застрахователя и делинквента относно управлявания
от последния автомобил, действало към момента на процесното ПТП; настъпило
застрахователно събитие, деликтна отговорност на водача при причиняване на
застрахователното събитие и причинени вреди; управление на МПС при процесното
ПТП след употреба на наркотични вещества; заплащане от страна на ищеца на
застрахователно обезщетение в полза на собственика на увредения автомобил – Х.
2
Попов в размер на 1637,37 лв. по предявена извънсъдебно претенция.
От приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № АО-Н-
150/05.05.2025 г. се установява, че наследодателят Х. Р. М. е оставил за свои
наследници по закон своите възходящи, а именно Р. Х. М. – майка и Р. Т. М. – баща.
От представено по делото съдебно удостоверение от Районен съд - Оряхово
се констатира, че по отношение на Р. Т. М. е налице вписан отказ в особената книга на
съда за отричане от наследството, останало след смъртта на Х. Р. М., ЕГН **********,
починал на 04.10.2019 г. Отказът е вписан под № 32/12.10.2020 г.
От представено по делото съдебно удостоверение от Районен съд -
Оряхово се констатира, че по отношение на Р. Х. М. е налице вписан отказ в особената
книга на съда за отричане от наследството, останало след смъртта на Х. Р. М., ЕГН
**********, починал на 04.10.2019 г. Отказът е вписан под № 31/12.10.2020 г.
По въпроса за допустимостта на предявения иск от гледна точка
процесуалната легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана
задължителна съдебна практика – постановеното по реда на чл.274, ал.3 ГПК
Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК, с което е
прието, че процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от
ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на
ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за
титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е
носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете
страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а
единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или
отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с
решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
Настоящият състав на съда споделя така формираната задължителна
съдебна практика, поради което приема, че субективно съединените искове на ЗД „Бул
Инс“ АД срещу Р. М. и срещу Р. М. са допустими.
По основателността на иска, съдът намира следното.
Съгласно чл. 48 ЗНсл наследството се придобива с приемането му, което
произвежда действие от откриването на наследството, независимо кога е направено
това и по какъв начин е обективирана волята - изрично или с конклудентни действия.
От този момент имуществото на наследодателя преминава в патримониума на
наследника, който по силата на наследственото правоприемство придобива правата и
отговаря за задълженията, включени в наследството. Отказът от наследство е
равнозначен на неприемането му - ТР № 148/1986 г. С вписването на валидно направен
по реда на чл. 52 ЗНсл отказ правните последици на наследственото правоприемство
се заличават, и то от момента на откриване на наследството. Това означава, че
отреклият се от наследство не е придобивал правата, включени в наследството, а също
така и не отговаря за задълженията на наследодателя, т. е. не е бил наследник, защото
в нито един момент след откриването му не е имал права върху него. Затова
кредиторите на наследодателя не могат да търсят изпълнение от този, който се е
отказал от наследството и нямат право да се удовлетворят от имуществото му – в този
смисъл вж. Определение № 4411 от 20.12.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4268/2022 г., I г.
о.
Доколкото ответниците Р. и Р. М.и надлежно са вписани своите откази от
наследството на починалия им син Х. М., първите не притежават активна
материалноправна легитимация и исковете на ищцовото застрахователно дружество,
насочени срещу тях, следва да се отхвърлят.
3
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат само ответниците по аргумент
от правилото, въведено в чл. 78, ал. 3 ГПК. Същите претендират разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на по 500 лева за всеки от ответниците.
Последните са ангажирали по делото доказателства, установяващи действителното
реализиране на тези разходи, изпълнявайки зададените с т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. на
ВКС критерии.
Същевременно още в исковата молба, ищецът е инвокирал възражение за
прекомерен размер на адвокатския хонорар на ответната страна.
Заявеният по делото материален интерес обуславя принципното приложението
на разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатската
работа – 400 лева. Тук следва да се отбележи, че съгласно постановеното решението от
25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 определените с Наредбата минимални размери
на адвокатските възнаграждения не обвързват съда в правомощието да присъди
разноски за възнаграждение в размер, по-нисък от определения с тази Наредба.
Според настоящия съдебен състав с оглед фактическата и правна сложност на
делото, ангажирания доказателствен материал, продължителността на производството,
обуславящи съответно обема от процесуални усилия, време и вложен труд от страна на
процесуалния представител на ответниците, претендираният адвокатски хонорар,
заплатен от всеки от тях двамата в размер на по 500 лева е съответен, справедлив и
отговаря на обичайния размер на пазара на адвокатски услуги по сходни казуси, и ерго
се дължи от страната, търпяща негативния ефект от отхвърляне на исковите й
претенции.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, ет. 2 срещу Р. Х. М., ЕГН ********** и Р. Т. М.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Оряхово, ул. „Арх. Цолов“ № 3 и със съдебен
адрес: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 15, офис 15, субективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 500, ал. 1 КЗ, както следва:
- за осъждане на ответника Р. Х. М. да заплати сумата от 831,18 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на 04.10.2019 г., в гр. Враца, вследствие на
виновното и противоправно поведение на наследодателят на ответника, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2025 г. до погасяване на
задължението;
- за осъждане на ответника Р. Т. М. да заплати сумата от 831,18 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност“ за вреди от ПТП, настъпило на 04.10.2019 г., в гр. Враца, вследствие на
виновното и противоправно поведение на наследодателя на ответника, ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 27.03.2025 г. до погасяване на
задължението.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, със съдебен адрес: гр. София, бул. „Джеймс
4
Баучер“ № 87, ет. 2, да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Р. Х. М., ЕГН
********** и Р. Т. М., ЕГН **********, и двамата с адрес: гр. Оряхово, ул. „Арх.
Цолов“ № 3 и със съдебен адрес: гр. Враца, ул. „Лукашов“ № 15, офис 15, сумата от
общо 1000 лева (2 х 500 лева), представляваща сторени в първоинстанционното
производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5