Решение по дело №549/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Номер                                        20.06.2019г., град Дупница

 

IV, г.о.

Районен съд – Дупница                                                                                                        състав

	18.06.		2019

 

на                                                                                                           Година

Миглена Кавалова

В открито  заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

        1.

Росица Кечева

         2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	гражданско		549		2018

 

                                      дело №                                    по описа за                                  г., и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

           Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов чрез пълномощника К.Г. Вонидова - М., юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със съдебен адрес:***, офис сграда „Лабиринт”, ет. 2. офис № 4 срещу В.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***.

           Ищецът твърди, че на 03.02.2016 г. между „Вива кредит“ ООД като заемодател и В.П.М. като заемател е сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателя се е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 500, 00 лв., а заемателят се е задължил ла върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 47, 69 лв., на 11 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 49, 79 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 17.02.2016 г., а падежа на последната погасителна вноска е 06.07.2016 г., сочи основанията за такси, които се начисляват, както следва: по 12, 50 лв. на всеки четвърти и 11 ден забава, но не повече от 150, 00 лв., които са начислени на ответника, както и такса от 100, 00 лева, начислена на ответника при забава на плащането при повече от 57 календарни дни. Излага основанията си, на които твърди, че на ответника е начислена неустойка в размер на 317, 68 лева, платима на 11 равни вноски в размер на 28, 88 лева. твърди, че въпреки отправените покани  длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството, а само сумата от 291, 01 лв., с която са погасени, както следва: такса разходи за събиране на просрочени вземания: 55, 00 лв., неустойка: 86, 64 лв., договорка лихва: 21, 29 лв., главница: 128, 08 лв. Излага съображения за активната си процесуална легитимация предвид сключен между него и „Вива кредит” ООД на 22.01.2013г. договор за продажба и прехвърляне на вземания. Предвид горното моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сума в общ размер на 853, 61 лв., от която - главница: 371, 92 лв., договорка лихва: 26, 40 лв.. неустойка: 231, 04 лв., такса разходи за събиране на просрочени вземания: 95, 00 лв., такса разходи за дейност на служител: 100, 00 лв., както и лихва за забава 29, 25 лв. за периода 31.03.2016г. – датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по гр. дело № 1508/2017г. по описа на РС – Дупница.

           В срока за отговор на исковата молба е депозиран такъв от назначения особен представител на ответника – адв. И.Д. ***, в който отговор се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявените искове, прави възражение за нищожност на претендираната неустойка, счита за неравноправни клаузите от договора за кредит, уговарящи сумата от 95, 00 лв. - такса разходи за събиране на вземането, и сумата от 100 лв. - такса разходи за дейност на служител, отделно от това, твърди, че с исковата молба не са представени никакви доказателства във връзка с доказване на основанието за начисляването на тези суми - не се доказва извършването на каквато и да било дейност на служител, на разходи във връзка със събиране на вземането /извънсъдебни/.

           Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

           Не е спорно по делото, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че на  03.02.2016 г. между „Вива кредит“ ООД като заемодател и В.П.М. като заемател е сключен договор за паричен заем, съгласно който заемодателя се е задължил да предостави на заемателя заемна сума в размер на 500, 00 лв., а заемателят се е задължил ла върне същата на заемодателя, ведно с договорната лихва, която е в размер на 47, 69 лв., на 11 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 49, 79 лева всяка, като падежа на първата погасителна вноска е 17.02.2016 г., а падежа на последната погасителна вноска е 06.07.2016 г. На основание сключения договор на ответника при забава на плащане по погасителна вноска са начислявани по 12, 50 лв. на всеки четвърти и 11 ден забава, но не повече от 150, 00 лв., които са начислени на ответника, както и такса от 100, 00 лева, начислена на ответника при забава на плащането при повече от 57 календарни дни; неустойка в размер на 317, 68 лева, платима на 11 равни вноски в размер на 28, 88 лева.

           Със сключен между „Вива кредит” ООД на 22.01.2013г. договор за продажба и прехвърляне на вземания и „Агенция за събиране на вземания” ООД, чийто правоприемник е ищецът и приложение от 06.10.2016г. към договора за цесия, вземането на „Вива кредит” ООД към ответника в настоящото производство, произтичащо от процесния договор за паричен заем № 5247567/03.02.2016 г. към е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания” ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

           По делото е прието приложение към посочения рамков договор за цесия от 06.10.2016г., от което е видно, че кредитодателят е цедирал на ищеца вземането си към ответника, което фигурира под № 202 и е индивидуализирано с номер и дата на договора, име и ЕГН на длъжника, както и размера на вземането.

           С пълномощно ( л. 20 от делото) цедентът е упълномощава цесионера да уведоми по реда на чл. 99 ал. 3 ЗЗД от негово име всички длъжници, чийто вземания са цедирани с договора за продажба от 22.01.2013г., за извършеното прехвърляне на техните задължения. 

           По делото е представено нарочно уведомление, предхождащо подаването на исковата молба, с което следвало да се уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на задължението му по процесния договор, но същото  не е връчено на длъжника – ответник в производството - видно от приложеното известие за доставяне, получателят отсъствал. В самата искова молба е материализирано уведомление по чл. 99 ал. 3 ЗЗД, с което процесуалния представител на ищеца по делото уведомява кредитополучателя за извършената цесия. 

           От приетите по делото заключения на допуснатата съдебно – счетоводна  експертиза и допълнителна такава, изготвени от в.л. Г.В., се установява, че остатъчното задължение към 21.03.2019г. (деня на последната справка предоставена от ищеца) е както следва: главница – 371, 92 лв.; договорна лихва – 26, 40 лв.; неустойка – 231, 04 лева; разходи за събиране – 95, 00 лв.; разходи за дейност по събиране – 100, 00 лева; лихва за забава от – 30, 54 лв.; общо дължима сума: - 854,  90 лв.; размерът на възнаградителната лихва, който ответникът дължи по посочения договор за паричен заем е 47, 69 лв.; размерът на дължимата начислената неустойка е 317, 68 лв.; таксите за разходи при събиране на кредита начислени по процесния договор са 250, 00 лв.; сумата, които е погасил ответникът по процесния договор за паричен заем е 291, 01 лв.

           При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

           Предявени са евентуално съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 414 от ГПК във вр. чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД.

           Съобразно правилата на чл. 154 ГПК ищецът следва да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение между страните и изпълнение на задълженията му по него, в т.ч. и нормативни, както и размера на претенциите си. В случая следва да докаже и валидно цесионно правоотношение, по силата на чиито правни последици обосновава активната си процесуална легитимация.

           Ответникът от своя страна следва да докаже онези свои възражения - правоизключващи, правоотлагащи, правопрекратяващи, правоунищожаващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

           Предявеният иск за установяване вземанията на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение, при връчване на заповедта за изпълнение по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК и даване на указания от съда на заявителя да предяви иск, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК.

           От събраните по делото доказателства категорично се установява съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, притежаващ необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 и сл. ЗПК и че заемодателят, който е небанкова финансова институция, е предоставил заемната сума, както и че същата е била усвоена изцяло от ответника. Ищецът признава, че до момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът е заплатил сумата от 291, 01 лева, което се установява и от приетото по делото заключение на допълнителната съдебно – счетоводна експертиза.

           От ответника, освен вземанията за главница, се претендират и вземания за  договорна лихва и обезщетение за забава, неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител. По отношение на вземането за договорна лихва, както и вземанията за неустойка за непредоставено обезпечение по чл. 4, ал. 1 от договора, такса разходи за събиране и такса разходи за дейност на служител, съдът намира, че за ответника няма валидно възникнало задължение за тяхното заплащане, тъй като клаузите, които ги уреждат са нищожни. Съдът следи служебно за нищожността, поради което следва да се зачетат последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства, когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес. В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на IV г.о., Решение № 229/21.01.2013г/ по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о.,ВКС и др.

Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014 г., в сила от 25.07.2014 г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Императивно правило, за чието спазване съдът следи служебно е уредено в нормата на  чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В случая уговорката била на основание сключения договор за заем, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем да се начисляват по 12, 50 лв. на всеки четвърти и 11 ден забава, но не повече от 150, 00 лв., които са начислени на ответника, както и такса от 100, 00 лева, начислена на ответника при забава на плащането при повече от 57 календарни дни.  Сумите се начисляват за да покрият направените разходи за дейност на служител за извънсъдебно събиране на задълженията в предварително фиксиран размер от 100, 00 лв.

           Съдът намира, че така въведената в договора за кредит отговорност за разноски и за неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, представляват по съществото си неустойка, дължима при забава в изпълнението за заплащане на текущите задължения по кредита, а не са плащане за покриване на разходи по събиране на вземането респ. за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. С предвиждането на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на  чл. 33  ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна. Освен това задължение за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му, че да създава значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а начина по който е уговорена неустоечната клауза създава единствено предпоставки за начисляването на тази неустойка. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и насочва към извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемателя.

           По тези съображения и съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.  Съобразно чл. 23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за договорна лихва  и за такси разходи за служител, такса за дейност на служител за събиране на просрочени вземания и неустойка. Дори и да се приемат за валидни клаузите, с който се въвежда отговорността за разходи, по делото не се доказва по никакъв начин извършването на същите. Изцяло във волята на кредитора е да стори такива разходи, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от задължението да докаже действителното им извършване, а доказателства в тази насока не са ангажирани по делото. Следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение № 8/02.04.019г., постановено по тълкувателно дело № 8/2017г. на ОСГТК на ВКС, е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.

           С оглед гореизложеното, касаещо нищожността на посочените клаузи от сключения между страните договор, признанието на ищеца на плащане от страна на ответника на сумата в размер на 291, 01 лева, предявените искове следва да бъдат уважени за сумата от 256, 68 лева - главница по предоставения на ответника кредит, както и 29, 25 лева – лихва за забава за периода 31.03.2016г. – до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 853, 61 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.

           По разноските:

           Ищецът е претендирал разноски. В заповедното производството той е сторил такива в размер на 75, 00 лв. (25, 00 лева за ДТ т 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение),  а в настоящото производството - в общ размер от 925, 00 лв. (държавна такса съгласно представения списък на разноски – 275, 00 лв., 300, 00 лв.-внесен депозит за особен представител, 250, 00 лв. - внесен депозит за вещо лице и 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 25 от Наредбата за заплащане на правна помощ), като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно с уважената част от исковете, или сума в размер на 309, 87 лв. - разноски в исковото производство и сумата в размер на 25, 12 лв. - разноски в заповедното производство.

           Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

 

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В.П.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, сума в размер на 256, 68 лв. (двеста петдесет и шест лева и 68 ст.), представляваща главница, дължима по сключен между „Вива кредит“ ООД и ответника договор за паричен заем № 5247567/03.02.2016г., ведно със законната лихва от момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда - 03.08.2017г. до окончателното плащане, както и сумата в размер на 29, 25 лева (двадесет и пет лева и 25 ст.), представляваща законна лихва върху главницата за периода 31.03.2016г. – до датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в съда, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр. д. № 1508/2017г. по описа на РС-Дупница, като ОТХВЪРЛЯ исковете за установяване на следните вземания: 95, 00 лв., представляващи такса такса разходи за събиране на просрочени вземания; 100, 00 лв., представляващи такса разходи за дейност на служител; 231, 04 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 30.03.2016 г. до 06.07.2016 г. /падеж на последна вноска/; 47, 69 лв., представляващи договорна лихва, като неоснователни.

           ОСЪЖДА В.П.М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда „Лабиринт“, ет. 2, офис 4, разноски по настоящото дело  в общ размер на 309, 87 лв. (триста и девет лева и 87 ст.), съразмерно с уважената част от исковете, както и сторените разноски в производството по ч.гр. д. № 1508/2017г. по описа на РС-Дупница в общ размер на 25, 12 лв. (двадесет и пет лева и 12 ст.), съразмерно с уважената част от исковете.

 

           Решението подлежи на обжалване пред ОС-Кюстендил с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: