№ 273
гр. П. , 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20205220102883 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****,
представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес: гр.
С., бул. "Б.” № 81, вх. В, ет. 8, против А. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Г. Б.“
№ 110, ап.24, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество сумата в размер на
603,37 лева /шестстотин и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от
неустойка по договор за далекосъобщителна услуга в размер на 125,37 лева и оставащите
незаплатени лизингови вноски в размер на 478,00 лева по сключени между ответника и
„БТК” ЕАД договори с клиентски номер 11003528001 от 29.03.2017 г., за който суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1995/2020 г. по описа на РС П..
В исковата молба се излагат обстоятелства, че въз основа на договор за цесия от
01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Груп“ ООД, ЕИК ****, което дружество,
от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с
прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, ищецът е
титуляр на процесното вземане придобивайки правата върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите
им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има
такива и други.
Твърди се, че между кредитора „БТК” ЕАД и ответника е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 11003528001 от дата
29.03.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване телевизионна услуга по избран
тарифен план VIVACOM TV М +, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лeвa с
ДДС, както и интернет услуга по тарифен план VIVACOM FiberNet 50, с месечна
1
абонаментна такса в размер на 21,80 лeвa с ДДС за срок от 24 месеца. На същата дата
абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран тарифен план
VIVACOM Smart S + за 19,99 лeвa с ДДС като е добавил удвоени МВ на максимална скорост
за 1,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. На 29.03.2017 г. абонатът е подписал лизингов
договор за устройство „GSM Sony Xperia Z3 plus”, с№ 359057060601371, с размер на
лизинговата вноска 23,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Посочено е, че въз основа на
сключените договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски
номер 11003528001 от дата 29.03.2017. г., между ответника и „БТК” ЕАД са издадени
фактури за период от 15.04.2017 г. до 14.07.2017 г., а именно: № **********/15.04.2017 г.,
**********/16.05.2017 г., **********/15.06.2017 г. Сочи се, че ответникът не е заплатил
мобилни услуги фактурирани за последователни отчетни месеца - за месец 04/2017 г.,
05/2017 г. и за месец 06/2017 г.. Поради неплащането в срок на издадени фактури се твърди,
че за кредитора е възникнало правото да прекрати едностранно договора с ответника /чл.50
от ОУ във връзка с чл. 43, т.1. Абонатът има следните задължения: 43.1. да плаща в срок
дължимите суми за предоставените услуги/, като след прекратяването е издадена крайна
фактура №**********, с начислена обща сума за плащане, включваща незаплатения баланс
от предходните отчетни периоди, както и начислената неустойка. Посочено е, че датата на
деактивация на процесния абонат била 10.07.2017 г.. Излагат се твърдения касаещи
формирането на процесната неустойка - сбор от трикратния размер за месечните такси на
всяка абонаментна услуга от сключените договори, както следва: 3x21,80 лева за VIVACOM
FiberNet 50 и 3x19,99 лeва VIVACOM TV М +.
По отношение на договора за лизинг се твърди, че поради неизпълнението на
ответника да заплати в указаните срокове, дължими към оператора месечни плащания,
довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на индивидуалния му абонамент
за ползвания мобилен номер, на основание ОУ към договора за лизинг, месечните вноски и
други плащания стават предсрочно изискуемо. Във връзка с горното се сочи, че са обявени
за предсрочно изискуеми и лизинговите вноски, дължими след месец 06/2017 г. когато е
издадена крайната фактура/кредитна сметка № ********** от дата 15.07.2017 г. и съгласно
уговорения погасителен план ответникът дължи цената в размер на 478 лева, в която са
включени общо 20 /двадесет/ броя предсрочно изискуеми вноски по 23,90 лева. Сочи
множество съдебни решения. Претендира разноски.
Направено е искане приложените Уведомленията за извършените цесии да бъдат
връчени на ответника, ведно с препис от исковата молба и доказателствата към нея.
В проведеното съдебно заседание, при редовност на призоваването не се явява законен или
процесуален представител на ищеца. Постъпила е молба-становище от пълномощник- адвокат В.Г. от
САК, с която излага доводи по съществото на спора. Моли съда да уважи предявената искова претенция.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез
пълномощник Катерина К.а, с който прави възражение, че процесните вземания са погасени
по давност съгласно чл.111 ЗЗД. Сочи съдебни решения.
2
В проведеното съдебно заседания, при редовност на призоваването, ответникът не се
явява и не изпраща процесуален представител.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 за
установяване на парични вземания, произтичащи от договорно правоотношение с ответника
и цедирани в полза на ищеца.
От приложеното по настоящото дело ч.гр.д. № 1995/2020 г по описа на РС П. се
установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 869/14.08.2020 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да му заплати сумата
в размер на общо 698,97 лева, от които 125,37 лв. – обезщетение за неизпълнение на договор
с клиентски номер 11003528001 от 29.03.2017 г., обективирано във фактура №
**********/15.07.2017 г. за периода от 15.06.2017 г. - 14.07.2017 г. и сумата в размер на
573.60 лева, представляваща незаплатена цена на лизингово устройство по договор за лизинг
от дата 29.03.2017 г., както и сторените разноски по делото в размер на 189.26 лева -
адвокатско възнаграждение и 25 лева - дължима държавна такса.
Заповедта е връчена на длъжника и в срока по чл.414, ал.2 ГПК той е депозирал
възражение за недължимост на вземането. На основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК на заявителя е
дадено указание да предяви иск за установяване на вземането си. Настоящите искове са
предявени в срока по чл.415, ал.4 ГПК и същите са допустими.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД /БТК/ и ответника – А.К. са сключени следните
договори.
Заявление/договор с клиентски номер 11003528001 от дата 29.03.2017 г., от който се
установява, че дружеството е поело задължение да предоставя на абоната за срок от 24
месеца далекосъобщителни услуги, срещу заплащане за мобилен номер **********,
съгласно Общите условия на дружеството, по абонаментен план VIVACOM Smart S + за
19,99 лeвa с ДДС, както и удвоени МВ на максимална скорост за 1,99 лева с ДДС за срок от
24 месеца. Представена е и Декларация от 29.03.2017 г., видно от която абонатът – ответник
е получил екземпляр от Общите условия на БТК, подписан от представител на дружеството,
приема и е съгласен с Общите условия.
Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги с
клиентски номер 11003528001 от дата 29.03.2017 г., от което се установява, че дружеството е
поело задължение да предоставя на абоната за срок от 24 месеца следните услуги срещу
заплащане по избран тарифен план VIVACOM TV М +, с месечна абонаментна такса в
3
размер на 19,99 лeвa с ДДС, както и интернет услуга по тарифен план VIVACOM FiberNet
50, с месечна абонаментна такса в размер на 21,80 лeвa с ДДС за срок от 24 месеца.
Представена е и Декларация от 29.03.2017 г., видно от която абонатът – ответник е получил
екземпляр от Общите условия на БТК, подписан от представител на дружеството, приема и
е съгласен с Общите условия.
Приложение № 1 към Договор Заявка 1100352829032017-*********. Договорни
Условия за лизинг на устройство от 29.03.2017 г., по силата на който „БТК“ ЕАД се
задължава да предостави на ответника устройство и „GSM Sony Xperia Z3 plus”, с№
359057060601371, за временно и възмездно ползване за срок от 24 месеца, срещу
насрещното задължение на лизингополучателя да заплати цената на устройството от 573,60
лева, на двадесет и четири месечни вноски, от които 23 в размер на 23,90 лева и една
последна вноска в размер на 23,90 лева. В чл.2 от договора за лизинг е предвидено правото
на лизингополучателя да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство след изплащане на пълната сума. Съгласно чл.3 от договора, ако
лизингополучателят заяви, че не желае да придобие собстваността върху устройството,
същият се задължава да го върне в срок от 3 работни дни след изтичане на срока за плащане
на всички лизингови вноски. Съгласно чл.9, лизинговите месечни вноски стават предсрочно
изискуеми в случай на прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги,
сключен от лизингополучателя, освен ако последният не заяви писмено, че желае
продължаването на действието на договорните условия за лизинг. В чл.10 от Договора е
уговорено, че с подписването му Клиентът декларира и потвърждава, че му е предадено
устройството във вид, годен за употреба.
По делото е приложен препис от Общите условия, които по съгласие на страните са
част от поетите задължения по възникналото между тях договорно правоотношение. Общите
условия към договора за мобилни услуги не носят подписа на потребителя, но тяхното
приемане е обективирано в отделно подписаните декларации – съгласие, приложени по
делото. Изявлението на потребителя представлява писменото приемане на ОУ, които стават
неразделна част от съдържанието на сключените договори, респективно допълнителни
споразумения.
На основание така сключените договори, ищецът е издал на ответницата следните
месечни сметки, посочени от ищеца, като фактури:
Месечна сметка № **********/15.04.2017 г., включваща следните задължения –
мобилни услуги 20,62 лева, интернет услуги 12,12 лева, устройства на лизинг – лихва в
размер на 3,41 лева, устройства на лизинг – месечни вноски без лихви – 20,49 лева и други
задължения, всички в общ размер на 117,85 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е
02.05.2017 г..
Месечна № **********/16.05.2017 г. включваща следните задължения – мобилни
услуги 13,32 лева, интернет услуги – 8,17 лева, устройства на лизинг – лихва в размер на
4
3,28 лева, устройства на лизинг – месечни вноски без лихви – 20,62 лева, задължения от
предходни периоди в размер на 117,85 лева и други задължения, всички в общ размер на
244,22 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е 01.06.2017 г..
Месечна сметка № **********/15.06.2017 г. включваща следните задължения –
мобилни услуги 13,32 лева, интернет услуги – 8,17 лева, устройства на лизинг – лихва в
размер на 3,15 лева, устройства на лизинг – месечни вноски без лихви – 20,75 лева,
задължения от предходни периоди в размер на 244,22 лева и други задължения, всички в
общ размер на 305,20 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е 02.07.2017 г..
По делото е представена като доказателство Кредитна сметка № ********** от
15.07.2017 г., в която е посочено, че ответникът дължи сумата в размер на 755,09 лева
корекция, дарения и услуги от партньори, сумата в размер на 468,07 лева устройства на
лизинг – месечни вноски без лихви и баланс от предходни периоди 305,20 лева, или общо
сумата в размер на 1525,58 лева. Посочено е, че крайният срок за плащане е 01.08.2017 г..
Съдът счита, че процесните сметки съдържат нужните реквизити и цени същите като
доказателства по делото. Подписването им от страна на потребителя /получателя/ не е
задължителен елемент за тяхната действителност.
Ответната страна не представи доказателства за плащане на дължимите суми по
горепосочените сметки.
Не се установи по делото ответникът да е върнал на полученото по договора за
лизинг мобилно устройство.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Безспорно /това не се спори и ответника/ от събраните по делото доказателства –
Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. и Договор за прехвърляне на
вземания /цесия/ от 01.10.2019 г. се установява, че процесното вземане е прехвърлено на
настоящия ищец. Горното се потвърждава и от приложеното извлечение от приложение № 1
към последният договор за цесия, където е индивидуализирано процесното вземане.
Безспорно уведомлението за цесия е получено от ответника с връчването на препис от
исковата молба и приложенията към нея. Тук е момента да се отбележи, че в съдебната
практика по чл.99, ал.3 и ал.4 ЗЗД безпротиворечиво е установено правилото, че
уведомяването на длъжника не е елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със
сключването на такъв договор вземането преминава от цедента към цесионера. До
съобщаването на длъжника тази последица от договора се отнася само до отношенията
между страните по него – цедент и цесионер. Целта на задължението на цедента да уведоми
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение – да изпълни задължението си точно, като плати на надлежно
5
легитимирано лице, което е актуалният носител на вземането към момента на плащането.
Следователно длъжникът може да възразява успешно за липса на уведомяване, само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от
този кредитор лице до момента на уведомлението (така определение № 987/18.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. 867/2011г., ІV г.о.). Подобно възражение липсва в отговора на исковата молба.
С доклада по делото е прието за безспорно между страните, че между „БТК” ЕАД и
ответника е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски
номер 11003528001 от дата 29.03.2017 г., с който абонатът е добавил за ползване
телевизионна услуга по избран тарифен план VIVACOM TV М +, с месечна абонаментна
такса в размер на 19,99 лeвa с ДДС, както и интернет услуга по тарифен план VIVACOM
FiberNet 50, с месечна абонаментна такса в размер на 21,80 лeвa с ДДС за срок от 24 месеца.
На същата дата абонатът е добавил за ползване мобилен номер **********, по избран
тарифен план VIVACOM Smart S + за 19,99 лeвa с ДДС като е добавил удвоени МВ на
максимална скорост за 1,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. На 29.03.2017 г. абонатът е
подписал лизингов договор за устройство „GSM Sony Xperia Z3 plus”, с№ 359057060601371,
с размер на лизинговата вноска 23,90 лева с ДДС за срок от 24 месеца, че датата на
деактивация на процесния абонат била 10.07.2017 г..
Във връзка със събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав
приема, че в конкретния случай са налице валидно възникнали и съществували
облигационни правоотношения между „БТК“ ЕАД - мобилен оператор и ответника –
потребител по сключените помежду им договор с клиентски номер 11003528001 от дата
29.03.2017 г., допълнително споразумение от 29.03.2017 г. и договор за лизинг от същата
дата. Договорите са подписани от страните по тях. Същите съдържат необходимите
реквизити и договорените условия, посочени по-горе, като срок, описание на услугите,
тарифен план. Освен това е посочен конкретен номер, посредством които потребителят се
идентифицира сред абонатите на ищеца. Посочена е предадената активна СИМ карти, която
дава /осигурява/ достъп на потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор.
Предоставена е й лизинговата вещ. С това „БТК“ ЕАД е изпълнило задълженията си. Освен
това е издал на ответника фактури/сметки за дължимите задължения.
По предявения установителен иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл. 92, ал.1
ЗЗД за сумата от 125,37 лева, представляваща неустойка по договор за далекосъобщителна
услуга с клиентски номер 11003528001 от 29.03.2017 г., изрично в разпоредбите на
представеното допълнително споразумение от 29.03.2017 г. и заявление/договор от
29.03.2017 г. (на последната им страница) е предвидено: "Ако споразумението бъде
прекратено преди изтичане на уговорения срок по искане или по вина на абоната,
включително при неплащане на дължимите суми, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД неустойка,
равна на оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни
абонаменти на услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява,
включително за допълнителни услуги, по техния стандартен размер без отстъпка. Освен
6
неустойката за предсрочно прекратяване, абонатът дължи на „БТК“ ЕАД и възстановяване
на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на
устройствата (закупени или предоставени на лизинг), съответстваща на оставащия срок на
договора. ".
В случая задължението за заплащане на неустойка е обусловено от прекратяване на
договора за мобилни услуги, респективно от прекратяване на допълнителното споразумение
от страна на оператора по вина на длъжника – потребител, т. е. заплащането на неустойка е
обусловено от неизпълнението на задълженията по договора за мобилни услуги,
респективно по допълнителното споразумение. В случая, не е спорно между страните, че
процесният абонамент е прекратен на 10.07.2017 г., т.е. е възникнало задължението за
заплащане на процесната сума от страна на ответника, който не е представил доказателства,
че е сторил това.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 342 ТЗ -
за заплащане на сумата от 478,00 лева по сключени между ответника и „БТК” ЕАД договор
за лизинг от 29.03.2017 г., съдът намира следното:
Договорът за лизинг е консенсуален, двустранен, възмезден, комутативен и
неформален договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет
на договора и заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в
неговия фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово възнаграждение,
лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта, предмет на лизинговия
договор.
От представеното Приложение № 1 към Договор Заявка 1100352829032017-
*********, договорни условия за лизинг на устройство от 29.03.2017 г. се установява, че в
деня на сключването му на лизингополучателя са предадени за временно и възмездно
ползване лизинговата вещ, предмет на договора. При изпълнението на насрещната
престация за предаване на лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за
заплащане на лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл.342, ал.2 ТЗ,
лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването.
Страните са разсрочили това задължение на 24 лизингови вноски, всяка от които
става изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг, при
фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на задълженията на
лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно сключения
между страните договор за предоставяне на такива услуги /чл.5/, а именно въз основа на
фактура, която се издава ежемесечно в срока, указан във фактурата.
Срокът на договора за лизинг е изтекъл. По делото не са представени доказателства,
7
че лизингополучателят е върнал лизинговата вещ, нито че последният е упражнил правото
си на изкупуване на посочената вещ, което е обусловено от заплащане на цената на
устройството. Във всички случаи, освен при прехвърляне на собствеността,
лизингополучателят дължи връщане на вещта, без да му се възстановяват платените вноски
или без да се освобождава от отговорност за неплатените и изискуеми вноски по договора,
представляващи възнаграждение по договора.
Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за лизинг парични
задължения са изпълнени, подлежи на пълно и главно доказване по правилата на чл.154, ал.1
ГПК от ответника. Ответникът, чиято е доказателствена тежест бе да установи това
правнорелевантно обстоятелство, не ангажира доказателства, че е заплащал в срок
задълженията си към лизингодателя. Ето защо, съдът намира, че в полза на лизингодателя е
възникнало вземането за получаване на претендираните лизингови вноски.
Във връзка с горното, следва да се разгледа единственото релевирано в срока за
отговор на исковата молба възражение - за погасяване на процесните вземания по давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 111, б. "в" ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се
погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В Тълкувателно
решение № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК, е разяснено, че
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги когато едно
плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се
определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги също съдържат изброените признаци на понятието,
поради което са периодични плащания и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за
изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт –
договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с
еднакъв или различен размер. С оглед тези съображения съдът приема, че възникналите по
силата на договора за далекосъобщителни услуги задължения на ответника представляват
периодични плащания и се погасят с изтичането на тригодишна давност. Според
разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо. В разглеждания случай падежът на отделните вземания е както следва:
Процесните вземания за неустойка и лизингови вноски са обективирани в Кредитна
сметка № ********** от 15.07.2017 г., в която е посочено, че крайният срок за плащане е
8
01.08.2017 г.. Тук следва да се съобрази и разпоредбата на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, съгласно която за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните
срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните
субекти. На основание § 13 от ПЗР на ЗЗдр, обн. ДВ, бр. 44 от 13.05.2020 г. сроковете,
спрели да текат по силата на ЗМДВИП, продължават да текат след изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон, т.е. от 21.05.2020 г.. От това следва, че от 13.03.2020 г. до
отмяната на извънредното положение на 14.05.2020 г. давностните срокове са били спрени
по силата на закона, като са започнали да текат отново на 21.05.2020 г.. По тези
съображения съдът намира, че тригодишните срокове е следвало да изтекат, на 08.10.2020 г..
Разпоредбата на чл.116, б. "б" ЗЗД предвижда, че давността се прекъсва с предявяване на иск
или възражение, като в хипотезата на предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В настоящия случай заявлението е
подадено на 13.08.2020 г., към който момент не е била изтекла тригодишната давност по
отношение на процесните вземания, поради което е неоснователно възражението на
ответника. Следва да се посочи, че в останалите кредитни сметки също е посочена сума за
устройство лизинг, но ищецът е посочил, че периодът от който претендира заплащането на
лизинговите вноски е именно от месец юли 2017 г., поради което съдът не следва да
изследва дали по отношение на другите лизингови вноски, които не са предмет на делото е
изтекла погасителната давност.
Във връзка с горното следва да бъде уважена исковата молба в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат и сторените от ищеца разноски в общ размер от 469,26 лева, от които 214,26 лева
разноски в заповедното производство и 255 лева разноски в настоящото производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК по отношение на А. П. К.,
ЕГН **********, с адрес: гр. П., бул. „Г. Б.“ № 110, ап.24, че съществува вземане на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю. Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със
съдебен адрес: гр. С., бул. "Б.” № 81, вх. В, ет. 8, за сумата в размер на 603,37 лева
/шестстотин и три лева и тридесет и седем стотинки/, представляваща сбор от неустойка по
договор за далекосъобщителна услуга в размер на 125,37 лева за периода от 15.06.2017 г. до
14.07.2017 г. и оставащите незаплатени лизингови вноски в размер на 478,00 лева, за
9
периода от м.07.20.17 г. до 29.03.2019 г., по сключени между ответника и „БТК” ЕАД
договори с клиентски номер 11003528001 от 29.03.2017 г., за който суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1995/2020 г. по
описа на РС П..
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК А. П. К., ЕГН **********, с адрес: гр. П.,
бул. „Г. Б.“ № 110, ап.24, ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ****, представлявано от Ю.
Б. Ц., чрез пълномощник: адвокат В.Г., САК, със съдебен адрес: гр. С., бул. "Б.” № 81, вх. В,
ет. 8, сумата в размер от 469,26 лева, представляваща сторените разноски в исковото и
заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П. в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
10