№ 48
гр. Карнобат, 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета годИ. в следния състав:
Председател:Тонка В. Мархолева
при участието на секретаря Марияна Д. Тасева
като разгледа докладваното от Тонка В. Мархолева Административно
наказателно дело № 20232130200181 по описа за 2023 годИ.
Производството е образувано по повод жалба, подадена от Образувано е по жалба на
“ДАР Д Б Р“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. Карнобат, ул.
„Ропотамо“ №29 чрез управителя Бончо Йорданов Алексиев срещу Наказателно
постановление № 02-2300084/20.04.2023 г. на Директора на дирекция „Инспекция по труда“
гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал.
3 от КТ на дружеството жалбоподател като работодател е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 лева.
С жалбата НП се оспорва като неправилно и незаконосъобразно, тъй като
работодателят бил спазил срокът съгл. чл. 3, ал. 1, т. 1, б. „а“ от наредба №5 от 29.12.2002 г.
за съдържанието и реда за изпращане на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ, като в 3-дневен
срок изпратил уведомлението в НАП, което обезсмисляло задължението му да представи
заверено уведомление от НАП на лицето преди то да е започнало работа. Отделно от това
счита, че са на лице предпоставките за маловажност на процесния случай и следва да бъде
приложен привилегированият състав на чл. 415в, ал. 1 от КТ.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган – Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Бургас,
надлежно призован, в съдебното заседание се представлява от юрк. И.-Н., оспорва жалбата и
излага съображения по същество като счита, че наказанието е съобразено с тежестта на
нарушението. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на законовия срок като наказателното
постановление е връчено на 02.05.2023 г., а жалбата е подадена на 16.15.2023 г., видно от
пощенското клеймо (л. 25). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
По същество съдът намира следното:
На 28.02.2023 г. около 12:20 часа св. И. П. Д. заедно със своите колеги А. Г. С. и В. С.
В. извършили проверка на строителен обект, находящ се в "Жилищна сграда", находящ се в
1
УПИ III-750, кв. 33, по плана на гр. Карнобат, на който се извършвали строително-монтажни
работи, като изпълнител било „ДАР - Д Б Р“ ЕООД, което установили от присъстващия
управител на дружеството. На място установили две работещи лица, които попълнили
справки на осн. чл. 402, ал.1, т.3 КТ, в които посочили три имена, постоянен адрес,
дружеството, в което работят. Лицата, които били установени от инспекторите на ДИТ,
изпълнявали дейност по зидане на стена на първа етажна плоча на обекта, като едно от тези
лица бил Д. П. Д.. Последният декларирал, че работи от две седмици на този обект, с
работно време от 8 до 17 часа, с два почивни дни в седмицата и един час обедна почивка при
трудово възнаграждение в размер на 700 лв. На място била връчена призовка на осн. чл.45,
ал.1 от АПК на управителя на дружеството (л. 12-13), изпълняващо обекта, за явяване и
представяне на документи в Дирекция „Инспекция по труда„ - в т.ч. и трудови досиета на
установените работници. В изпълнение на задължението по чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от
дружеството-жалбоподател били представени в ДИТ копие от трудов договор от 27.02.2023
г., сключен с лицето Д. П. Д. (л. 14), справка от НАП за приети и отхвърлени уведомления
по чл. 62, ал. 5 от КТ с брой заварени уведомления за Д. Д. и И. И. (л. 15), служебна бележка
от 27.02.2023 г. за проведен начален инструктаж за безопасност и здраве при работа от
същата дата (л. 16), Договор за изпълнение на обект „Жилищна сграда“, сключен между Е.
Х. и жалбоподателя (л. 17-18), ведно с КСС (л. 19), идентификационна карта на „ДАР Д Б Р“
ЕООД (л. 20). При извършената проверка по документи от Дирекция „Инспекция по труда
на 22.03. и 28.03. 2023 г. се установило, че Д. П. Д. е допуснат да полага труд преди да му
бъде предоставено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в съответното ТД
на НАП,, което било видно от представената справка за регистрацията на трудовия му
договор в ТД на НАП от 01.03.2023 г., като лицето било установено да полага труд на
28.02.2023 г. АУАН бил съставен от св. И. Д. за това, че работодателят „ДАР Д Б Р“ ЕООД
на 28.02.2023 г. е допуснал до работа Д. П. Д. преди да му предостави копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ, заверено в съответното ТД на НАП, с което е нарушил
чл. 63, ал. 2 КТ. АУАН е връчен на упълномощено лице (К. Д. А., видно от пълномощно от
06.03.2022 г. – л. 10) на 28.03.2023 г.
Възражения срещу АУАН не са постъпили. На 20.04.2023 г. е издадено наказателно
постановление, с което АНО е възприел фактите, описани в АУАН и за нарушение на чл. 63,
ал. 2 КТ е наложил имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. И. Д., както и представените по делото
писмени доказателства като счита, че липсват противоречия, които да налагат допълнителен
анализ.
Видно е, че трудовият договор е регистриран в НАП на 01.03.2023 г. в 14:47:05 часа,
поради което обективно не е възможно към момента на проверката да е връчено
уведомление за това, че договорът е регистриран в ТД на НАП, тъй като от посочената
справка за приети и отхвърлени уведомления се установява, че трудовият договор е
регистриран след проверката, а по време на проверката лицето е било установено на обекта
да извършва строителна дейност, самият той е декларирал, че работи от преди две седмици
на обекта.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен от
оправомощено за това лице. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, при издаването на АУАН е спазена
разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Правилно е посочена нарушената материалноправна норма.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при
реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на
административнонаказателното производство против него.
2
Не е спорно, че жалбоподателят има качеството на работодател съгласно пар. 1, т. 1 от
ДР от КТ. Д. П. Д. е бил установен в деня на проверката да извършва трудова дейност като
„зидаро кофражист“ при зидане на стена на първа етажна площа на обекта. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 2 КТ работодателят няма право да допуска до работа работника
или служителя, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор, подписан
от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната
дирекция на Националната агенция за приходите. Изискването да се връчи екземпляр от
трудовия договор и уведомлението за регистрирането му в НАП е кумулативно като е
недопустимо работникът да се допуска до работа без връчването на който и да било от двата
документа. Изискването трудовият договор да е регистриран в ТД на НАП е съществено за
правата и законните интереси на работника. Последното не представлява „нормативна
недомислица“, тъй като фактическото постъпване на работа не е необходимо да се случи на
датата, на която е сключен трудовият договор, но е задължително преди постъпването на
работа работникът/служителят да бъде снабден с копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от
КТ, заверено от ТД на НАП. В случая се установява, че Д. Д. е работил на обекта от две
седмици, при все, че ТД е бил сключен на 27.02.2023 г. (денят преди проверката от ДИТ), а
уведомлението до НАП е било изпратено на 01.03.2023 г.
Съдът счита, че правилно АНО е ангажирал отговорността на работодателя и правилно
е определена правната норма - като е допуснат до работа Д. без да му се предостави копие от
уведомлението до ТД на НАП е допуснато нарушение на чл. 63, ал. 2 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000
до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
Неоснователно е и искането за приложение на чл. 28, б. "а" от ЗАНН и квалифициране
на административното нарушение, като маловажен случай. В КТ се съдържа самостоятелна
и специална уредба на маловажни случаи, което изключва приложението на общите норми
на ЗАНН. В Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. Върховния административен съд
изрично е посочил, че специалният състав по глава ХІХ, раздел ІІ от КТ на "маловажно"
административно нарушение по чл. 415в КТ, изключва приложимостта на общата
разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. Съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателя се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв., а виновното длъжностно лице - с
глоба в размер от 50 до 100 лв., а съгласно ал. 2 не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. След като, в случая, жалбоподателят е санкциониран за
нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, то не е "маловажен случай", по смисъла на чл. 415в от КТ,
доколкото попада сред предвидени в ал. 2 изключения, спрямо които нормата е
неприложима (арг. от Решение № 786 от 15.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. №
459/2022 г.)
В случая АНО правилно е индивидуализирал размерът на имуществената санкция,
която следва да се наложи на жалбоподателя в рамките, установени от законодателя на
процесния минимум, като е взел предвид, че се касае за малко предприятие, както и че
работодателят е предприел своевременни действия по последващо надлежно регистриране
на трудовия договор.
Касае се за допускане до работа на работник, преди да му бъдат връчени предвидените
за това документи, но следва да се вземе предвид това, че са установени и други нарушения
3
(видно от протокол от 28.03.2023 г. - л.21-23 вкл.), на лицето е бил връчен трудов договор,
но е установено и друго лице да работи без преди това да са му връчени документите,
предвидени в КТ и след два дена трудовият договор е регистриран в НАП и на лицето е
било връчено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 КТ.
По тези съображения размерът на имуществената санкция в минималния предвиден от
законодателя от 1500 лева се явява законосъобразен.
Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в чл. 143 АПК случаи препраща към ГПК. На АНО се дължат
разноски на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ. Като се отчита фактическата и правна сложност на делото се определя
възнаграждение в размер на 100 лева, които следва да се присъдят на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-2300084/20.04.2023 г. на
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 63, ал.
2 КТ на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ на дружеството жалбоподател като
работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА “ДАР Д Б Р“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление
гр. Карнобат, ул. „Ропотамо“ №29 представлявано от управителя Бончо Йорданов Алексиев
да заплати на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" юрисконсултско
възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
4