№ 9671
гр. София, 02.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20231110155874 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 318 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на С. В. Р. против Г. П. Р. с правно
основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК за прекратяване на сключения
между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака, за родителски права, местоживеене, режим на лични
контакти и издръжка в размер на 195 лева на малолетното дете на страните –
Петър Г. Р., иск по чл. 56 СК за предоставяне на семейното жилище за
ползване от ищцата и детето, както и иск по чл. 53 СК за фамилно име след
развода.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва изцяло изложеното в исковата молба.
В отговора на исковата молба е инкорпорирана насрещна искова
претенция за развод с правно основание чл. 49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 СК за
прекратяване на сключения между страните граждански брак поради дълбоко
и непоправимо разстройство на брака, за присъждане на родителските права
на ищеца по насрещните искове, определяне на местоживеенето на детето при
ищеца по насрещния иск, за режим на лични отношения на майката с детето,
за месечна издръжка в размер на 234лева, както и иск по чл. 56 СК за
предоставяне на семейното жилище за ползване от ищеца по насрещния иск и
детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала
писмен отговор, който оспорва насрещните претенции.
С определение от 04.01.2024г. съдът е приел на основание чл. 322, ал. 2
ГПК за съвместно разглеждане в настоящото производство предявените от
ответника Стоян Стойков насрещни искове.
По доказателствените искания на страните:
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими.
1
Искането на всяка от страните за допускане на събиране на гласни
доказателства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане е
необходимо, относимо и допустимо. При наличие на основанието по чл. 159,
ал. 2, изр. 2 ГПК определението в тази част може да бъде ревизирано.
Следва по почин на съда да бъдат събрани доказателства във връзка с
доходите на страните и за наличие на непълнолетни деца, родени от брака на
страните.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените с исковата молба, отговора на исковата молба
и отговора на насрещната искова молба писмени доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на по двама
свидетели на страните при режим на довеждане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията за разпит на повече от двама
свидетели за същите обстоятелства, на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
ДА СЕ ИЗГОТВИ справка от НБД „Население“ за наличие на
непълнолетни деца, родени от брака на страните.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НАП относно регистрирани трудови
правоотношения и размер на декларирани доходи страните за периода от 24
месеца преди издаване на справката.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от НОИ относно размер на осигурителния
доход на страните за периода от 24 месеца преди издаване на справката.
УКАЗВА на двете страни, че явяването им в първото заседание по
делото е задължително, като при неявяването без уважителна причина
производството по делото ще бъде прекратено на основание чл. 321, ал. 2
ГПК.
ЗАДЪЛЖАВА страните да се явят ЛИЧНО в първото по делото съдебно
заседание за изслушването им по реда на чл. 59, ал. 6 СК относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното тяхно
дете, като в случай, че същите не се явят без представяне на доказателства за
наличие на уважителна причина за това, ще им бъде наложена глоба по реда
на чл. 89, т. 2 ГПК за неизпълнение на разпореждане от съда в размер от
50,00 до 300,00 лева.
ДОПУСКА изслушване на детето Петър Р. на основание чл. 59, ал. 6
ЗЗдет.
УКАЗВА на директора на компетентната ДСП по местоживеенето на
детето да осигури социален работник за провеждане на изслушване.
НАСРОЧВА делото за 05.06.2024 г. от 10.20 часа , за когато да се
2
призоват страните, както и компетентните ДСП /по местоживеене на детето и
страните/, които следва да изготвят социален доклад/становище в изпълнение
на задълженията си по чл. 15, ал. 5 ЗЗДет. Докладът следва да съдържа какви
са условията за живеене, които предлага всеки от родителите за отглеждане
на детето, родителски капацитет, привързаността на детето към всеки от
родителите, доходи и ангажираност на родителите, подкрепяща среда и др.
Съобщава на страните проекта на доклада по делото по реда на чл.
140, ал. 3 ГПК:
Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
В исковата молба, депозирана от С. В. Р., се твърди, че страните са
сключили граждански брак на 04.09.2010 г., като по време на същия е роден
малолетният им син Петър Г. Р.. Поддържа се, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, като в тази връзка се сочи, че по време на
съвместното им съжителство между страните се породили неразбирателства и
през последните години се проявили различията в характерите им и
разбиранията за семейния жИ.т. Твърди се, че след предните недоразумения и
неразбирателства ищцата напуснала семейното жилище и от тогава заедно с
детето на страните живее в имот под наем. Поддържа се, че непосредствени
грижи за детето полагат и двамата родители, като детето живее по една
седмица с всеки от тях, а страните общуват единствено по повод въпроси
относно детето. Прави се искане бракът между страните да бъде прекратен,
да бъде определен съответен режим на лични отношения на ответника с
детето, ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в
претендирания размер от 195 лева за детето, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, семейното жилище, в обикновена съсобственост на
страните, да бъде предоставено за ползване на ищцата и детето до
навършване на пълнолетието му, както и за възстановяване на предбрачното й
фамилно име.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК,
ответникът оспорва изцяло изложените от ищцата обстоятелства. Твърди се,
че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен поради различията в
разбиранията на страните относно семейния жИ.т. Поддържа се, че между
страните се появили протИ.речия и ищцата напуснала семейното жилище
доброволно.
Ответникът предявява насрещни искове с искане бракът да бъде
прекратен, както и родителските права по отношение на детето на страните да
бъдат предоставени на бащата, за присъждане на режим на лични отношения
с майката, съгласно предложения в отговора на исковата молба, присъждане
издръжка на детето в размер на по 234 лева, както и иск за предоставяне на
семейното жилище за ползване от ищеца по насрещния иск и детето.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата по насрещните искове е депозирала
писмен отговор. Твърди се, че от раждането на детето тя е полагала основно
грижите за него, така и за отглеждането му, възпитанието му, както и за
3
обучението и училищните му занимания. Поддържа се, че ответницата
притежава необходимия родителски капацитет за отглеждане на детето има
изградена силна емоционална връзка с него, има достатъчно добри доходи, за
да подсигури нуждите на детето, с оглед на което намира, че родителските
права следва да бъдат възложени на нея. Възразява по предложения режим на
лични отношения с бащата, като намира, че същият не е съобразен с учебния
график на детето. Твърди се, че отношенията на страните били влошени,
както и че съпругът отказал да напусне семейното жилище, поради което
ответницата била принудена тя да стори това, както и че след раздялата
заплащала част от ипотечните вноски за имота. Поддържа се, че не притежава
друго жилище, в което да живее.
Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, на
насрещните права и възраженията на ответника:
Предявени са първоначални обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 49, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 2 СК, чл. 56 СК, чл. 53 СК и
насрещни обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
49, ал. 1, вр. чл. 59, ал. 2 и чл. 56 СК.
Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
Уважаването на иск по чл. 49, ал. 1 СК е предпоставено от доказване от
страните, доколкото всеки от съпрузите има качеството ищец, досежно
собствената си искова претенция за развод, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен чрез установяване на всички положителни факти,
които са довели до това положение.
В брачния процес страните следва да изчерпят всички основания за
дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
Предвид наличието на малолетно дете от брака при уважаване на иска по
чл. 49, ал. 1 СК законна последица от това е решаване на въпросите по чл. 59,
ал. 2 СК. Във връзка с тях в тежест на всяка от страните е да установи своята
пригодност като родител, както и интереса на детето той да упражнява
родителските права спрямо него; нуждите на детето от издръжка в
претендирания размер и възможностите на другия родител да я предоставя в
този размер; полаганите до момента преки и непосредствени грижи за детето.
Уважаването на конститутивния иск по чл. 53 СК изисква доказване от
ищцата, че при сключване на брака е променила своето фамилно име, както и
че желае възстановяването на предходното фамилно име.
По иска с правно основание чл. 56 СК в тежест на ищцата по
първоначалния иск и ищеца по насрещния иск е да установи собствеността
върху семейното жилище, респективно основанието, въз основа на което
последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
УКАЗВА на всяка страна, на основание чл. 40 ГПК, че ако живее в
4
чужбина или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжен да посочи
лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото. Същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
В случай че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения ще се
прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
УКАЗВА на всяка страна, на основание чл. 41 ГПК, че ако отсъства
повече от един месец от адреса, който е съобщил по делото или на който
веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.
Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
В случай, че страните не изпълнят задължението си, всички съобщения
ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно връчени.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА
СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО
УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва
да се явят лично в съдебно заседание, както и че при постигане на
споразумение за прекратяване на брака им, производството ще се разгледа
по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК - развод по взаимно съгласие и
същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на
страните, че при останалите два начина за уреждане на спора - медиация
и/или извънсъдебно доброволно уреждане на спора, бракът не може да бъде
прекратен, но същите могат да получат помощ за постигане на помирение
помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при сключване
на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна
процедура, регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето, специално
подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага страните да
постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по
инициатива на страните във всеки един етап на висящото пред СРС или
СГС производство, но с оглед интереса им е най-добре това да стане
възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
5
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура.
Моментът на окончателното решение при медиацията не зависи от
ограничените ресурси на съдебната институция, а страните са в
състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата,
ако прецени, че продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава
споделеното от страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с
помощта на медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо
ги решение на спора. като са свободни да определят решението на
всички или част от спорните помежду им въпроси, без да са обвързани
от типичните за съдебното производство формални критерии и
предписани рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да
открият корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят
с медиатора притесненията си, което не могат да направят свободно в
съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние да
възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-
доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото задължение
предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи
лица, на свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на
страните, а в случай на необходимост страните могат да получат
експертно мнение по спорни въпроси, изискващи специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да
се върнат към съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да
използват процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
електронен адрес: http://mediator.mjs.bg. Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по
6
Програма „ Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и
медиация, които към момента се предоставят безплатно за страни по
висящи пред Софийския районен съд дела. За повече информация и връзка с
координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат да се обърнат
към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@**********.**, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис
III“ № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7