Р Е Ш Е Н И Е
№ 4273/ 15.10.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет
и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври, две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря
Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6439 по описа на
Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба вх. № 30304/24.04.2019 год. от Г.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 304.06 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
увреждане на преден капак на лек автомобил „*“, рег. № *, настъпили в резултат
на застрахователно събитие, настъпило в периода 12.04.2018 год. – 19.04.2018
год. в *, на паркинга на магазин „*“, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2019 год. до окончателното
изплащане на вземането. Претендират се и разноски.
В
исковата молба се излага, че на 26.04.2017 год. между страните е сключен
договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, с период на
валидност 24.04.2017 г.- 26.04.2018 г. Застрахователната премия е заплатена
изцяло към датата на предявяване на иска. На 12.04.2018 год., ищецът паркира
застрахования автомобил на паркинга на магазин „*“, в гр. Варна. На 19.04.2018
год. установява, че предния капак на автомобила е увреден, а емблемата на
капака липсва. Застрахователят е уведомен за инцидента на 20.04.2018 год., като
е извършен оглед на автомобила и съставен опис на щетите. На 04.07.2018 год. ищецът получава писмен отказ за изплащане на
обезщетение от ответника.
Ответникът
– „О. - З.“ АД, не депозира писмен отговор, в срок по чл. 131 ГПК. Депозира
писмено становище, извън срока по чл. 131 ГПК, в което изразява съображения за
недопустимост на исковата молба, поради наличие на интензитет между настоящото
дело по отношение на страни и предмет, и гражданско дело № 15817 по описа на
ВРС за 2018 г., евентуално релевира признание на вземането до сумата от 304,06
лева.
Съдът, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386,
ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на допустимостта:
Действително налице субективен и обективен идендитет между настоящото
производство и гр. дело 15817/ 2018 год., но до колкото вземането по последното
е заявено в частичен размер, се налага извод да допустимост на настоящото
производство, имащо за предмет разликата до пълния дължим, според ищеца, размер
на обезщетението.
Съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи: наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор
за застраховка „Каско; настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на
причинените вреди; причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния
резултат.
В
тежест на ответника е да установи положителните
факти, на които основава възраженията си.
Съдът,
след като взе предвид направеното в съдебно заседание
на 08.10.2019 г. признание на иска за сумата
от 304.06 лв.,
намира следното:
В случая е налице изрично заявено от
ответника по делото признание на иска, както и отправено от ищеца искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска. Не е налице и някоя от
ограничителните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.
По
изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл.
237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно направеното признание,
поради което и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, на основание чл. 386, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С
оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се
присъдят и извършените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски в размер на 710.00 лв., от които: 50.00 лв. – внесена държавна
такса, 300.00 лв. – депозит за съдебно – автотехническа
експертиза
и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Водим
от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“
АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 304.06 (триста и четири лева и шест стотинки) лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на
преден капак на лек автомобил „*“, рег. № *, настъпили в резултат на
застрахователно събитие, настъпило в периода 12.04.2018 год. – 19.04.2018 год.
в *, на паркинга на магазин „*“, ведно
със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба –
24.04.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 386, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ЗАД
„О. - З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Г.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща
извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: