Решение по дело №6439/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 4273/ 15.10.2019г.

гр. Варна

 

         ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА

 

         при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 6439 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано въз основа на искова молба вх. № 30304/24.04.2019 год. от Г.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, с искане до съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 304.06 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак на лек автомобил „*“, рег. № *, настъпили в резултат на застрахователно събитие, настъпило в периода 12.04.2018 год. – 19.04.2018 год. в *, на паркинга на магазин „*“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2019 год. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и разноски.

В исковата молба се излага, че на 26.04.2017 год. между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“, клауза „Пълно каско“, с период на валидност 24.04.2017 г.- 26.04.2018 г. Застрахователната премия е заплатена изцяло към датата на предявяване на иска. На 12.04.2018 год., ищецът паркира застрахования автомобил на паркинга на магазин „*“, в гр. Варна. На 19.04.2018 год. установява, че предния капак на автомобила е увреден, а емблемата на капака липсва. Застрахователят е уведомен за инцидента на 20.04.2018 год., като е извършен оглед на автомобила и съставен опис на щетите. На 04.07.2018 год. ищецът получава писмен отказ за изплащане на обезщетение от ответника.

Ответникът – „О. - З.“ АД, не депозира писмен отговор, в срок по чл. 131 ГПК. Депозира писмено становище, извън срока по чл. 131 ГПК, в което изразява съображения за недопустимост на исковата молба, поради наличие на интензитет между настоящото дело по отношение на страни и предмет, и гражданско дело № 15817 по описа на ВРС за 2018 г., евентуално релевира признание на вземането до сумата от 304,06 лева.

         Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл. 386, ал. 1, вр. с чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По отношение на допустимостта:

Действително налице субективен и обективен идендитет между настоящото производство и гр. дело 15817/ 2018 год., но до колкото вземането по последното е заявено в частичен размер, се налага извод да допустимост на настоящото производство, имащо за предмет разликата до пълния дължим, според ищеца, размер на обезщетението.

Съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи: наличие на валидна облигационна връзка между страните по силата на договор за застраховка „Каско; настъпване на застрахователно събитие; вида и размера на причинените вреди; причинно-следствена връзка между събитието и вредоносния резултат.

В тежест на ответника е да установи положителните факти, на които основава възраженията си.

Съдът, след като взе предвид направеното в съдебно заседание на 08.10.2019 г. признание на иска за сумата от 304.06 лв., намира следното:

         В случая е налице изрично заявено от ответника по делото признание на иска, както и отправено от ищеца искане за постановяване на съдебно решение при признание на иска. Не е налице и някоя от ограничителните хипотези, визирани в разпоредбата на чл. 237, ал. 3 ГПК.

По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на чл. 237, ал. 1 ГПК за постановяване на решение съобразно направеното признание, поради което и предявеният иск следва да бъде уважен изцяло, на основание чл. 386, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

С оглед изхода на спора и отправеното искане, в полза на ищеца следва да се присъдят и извършените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски в размер на 710.00 лв., от които: 50.00 лв. – внесена държавна такса, 300.00 лв. – депозит за съдебно – автотехническа експертиза и 360.00 лв. – адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

         Водим от горното съдът

 

Р Е Ш И:

 

         ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 304.06 (триста и четири лева и шест стотинки) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден капак на лек автомобил „*“, рег. № *, настъпили в резултат на застрахователно събитие, настъпило в периода 12.04.2018 год. – 19.04.2018 год. в *, на паркинга на магазин „*“, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 24.04.2019 год. до окончателното изплащане на вземането, на основание чл. 386, ал. 1, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

 

         ОСЪЖДА ЗАД „О. - З.“ АД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 610.00 (шестстотин и десет) лева, представляваща извършени по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

 

         Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: