РЕШЕНИЕ
№ 789
гр. Силистра, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря Т. В. Д.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20253420100965 по описа за 2025 година
Ищцата В. И. Ж. твърди, че срещу нея била издадена в полза на „ОББ“ АД заповед за
изпълнение по ч. гр.д. № 813 по описа на СРС за 2012 г., както и изпълнителен лист от
26.04.2012 г., за следните суми: главница по договор за потребителски кредит от 13.10.2010
г. в размер на 4214 лв., договорна лихва за периода от 28.10.2010 г. до 23.04.2018 г. в размер
на 343,54 лв., наказателна лихва за периода от 28.10.2010 г. до 23.04.2012 г. в размер на
754,85 лв., законна лихва върху главницата от 24.04.2012 г. до окончателното плащане,
както и за направените по делото разноски. По посочения изпълнителен лист през 2012 г.
било образувано изпълнително дело при ЧСИ Г. Г., което било прекратено през 2018 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Впоследствие вземането на банката било цедирано в
полза на ответното дружество, което образувало изп. д. № 1633/18 г. по описа на ЧСИ Г. Г.,
след чиято смърт делото било прехвърлено при ЧСИ Иван Хаджигенов и се водело под №
4088/25 г. Твърди, че по изпълнителното дело били предприети следните изпълнителни
действия:
-налагане на запори на банковите сметки в ОББ, У. и ЦКБ. Тъй като в сметките
нямало наличност, от тях не постъпили суми по изпълнителното производство;
-молба на взискателя от 18.03.2020 г. за опис на движими вещи. В тази връзка до
ищцата била изпратена ПДИ, която не била връчена, а опис на вещи не бил предприет;
-молба на взискателя от 10.01.2022 г. за налагане на запор върху банковата сметка в
„Т. Д. Б.“, с която банка ищцата нямала договорни отношения. Съдебният изпълнител
изпратил запорно съобщение до банката, но от нея не последвал отговор;
-молба на взискателя от 05.12.2023 г. за налагане на запор върху банковата сметка в
1
„О. б.“ АД, с която банка ищцата нямала договорни отношения. Съдебният изпълнител
изпратил запорно съобщение до банката, но от нея не последвал отговор;
-налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковата сметка в
„Ю.“.
При така изложените факти ищцата моли съда да признае за установено, че
вземанията по изпълнителния лист за погасени по давност поради липсата на извършени
реални изпълнителни действия в периода от 30.11.2018 г. до 20.12.2024 г. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Е. М.“ ЕООД оспорва иска като неоснователен и моли съда да го остави
без уважение. Твърди, че вземанията по издадена заповед за изпълнение се погасяват с
петгодишна погасителна давност, която в конкретния случай започнала да тече от 26.06.2015
г., когато с ТР № 2 от 26.06.2015 г по т.д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, било обявено за
загубило сила ППВС № 3/1980 г. (в този смисъл ТР № 3 от 28.03.2022 г по т.д. № 3/2020 г. на
ВКС, ОСГТК). Твърди, че спрямо ищцата били предприети следните изпълнителни
действия, прекъсващи погасителната давност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД:
-налагане на запор върху банковите сметки на ищцата в А. Б. АД;
-депозиране на молба за налагане на запори върху банкови сметки, трудови
възнаграждения и пенсии на ищцата, ведно с молбата за образуване на изп. д. № 1633/18 г.
по описа на ЧСИ Г. Г.;
-налагане на запори на банковите сметки в ОББ, У. и ЦКБ;
-депозиране на молба на взискателя от 18.03.2020 г. за опис на движими вещи;
-депозиране на молба на взискателя от 10.01.2022 г. за налагане на запор върху
банковата сметка на ищцата в „Т. Д. Б.“, който запор бил наложен на 13.01.2022 г.;
-налагане на запор върху банковата сметка на ищцата в „О. б.“ АД на 06.12.2023 г.;
-налагане на запор върху трудовото възнаграждение и върху банковата сметка в
„Ю.“ на 20.12.2024 г.
Изразява становище, че перемцията е без правно значение за давността, както
и че последната не настъпва при извършване на регулярни искания на взискателя за
прилагане на нови изпълнителни способи дори при бездействие на съдебния изпълнител или
безуспешност на изпълнителния способ. Позовава се и на спирането на давността по силата
на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП и § 13 от ПЗР на ЗЗ. Счита, че искът е неоснователен и поради
обстоятелството, че погасителната давност осуетява възможността за принудително
изпълнение на вземането, а не до неговото несъществуване, което означавало, че то
продължава да е дължимо. При отхвърляне на иска претендира разноски под формата на
юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124 ГПК.
2
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че чрез заповед за
незабавно изпълнение № 1990 от 26.04.2012 г., издадена по ч.гр.д. № 813 по описа на СРС за
2012 г., е разпоредено длъжникът В. И. Ж. да заплати на „ОББ“ АД главница по договор за
потребителски кредит от 13.10.2010 г. в размер на 4214 лв., договорна лихва за периода от
28.10.2010 г. до 23.04.2018 г. в размер на 343,54 лв., наказателна лихва за периода от
28.10.2010 г. до 23.04.2012 г. в размер на 754,85 лв., законна лихва върху главницата от
24.04.2012 г. до окончателното плащане, както и направените по делото разноски. На
основание чл. 418, ал. 1 ГПК съдът допуснал незабавно изпълнение на издадената заповед,
като снабдил кредитора с изпълнителен лист за обективираните в нея суми. Въз основа на
него на 31.05.2012 г. банката инициирала изпълнително производство, образувано под №
842 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2012 г., по което заповедта за изпълнение била връчена на
длъжника на 25.10.2012 г. чрез залепване на уведомление (като самото уведомление било
залепено на 11.10.2012 г.), поради което влязла в сила на 09.11.2012 г. поради неподаване на
възражение от страна на длъжника.
По изпълнителното дело срещу длъжника били предприети следните изпълнителни
действия, а именно: налагане на запор на сметките му, открити в „Р. Б.“ ЕАД, „У. Б.“ АД и
„ОББ“ АД чрез запорни съобщения от 07.08.2012 г., налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение чрез запорно съобщение от 29.01.2013 г., налагане на запор върху трудовото
му възнаграждение чрез запорно съобщение от 01.07.2013 г., налагане на запор върху
сметките му, открити в „А. Б. Б.“ АД с постановление на ЧСИ от 23.10.2017 г. След
образуването на изпълнителното производство вземанията спрямо ищцата били
прехвърлени в полза на ответното дружество чрез договор за цесия от 31.01.2018 г., поради
което то било конституирано като взискател по делото чрез постановление на ЧСИ от
29.03.2018 г. Чрез постановление на ЧСИ от 13.11.2018 г. производството по делото било
прекратено по искане на взискателя и поради наличието на основанията за перемирането му,
т.е. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 и т. 8 ГПК.
След прекратяването на първоначалното изпълнително производство по искане на
взискателя било образувано ново такова на 13.11.2018 г., а именно изп.д. № 20187670401633
по описа на ЧСИ Г. Г.. Чрез постановление на ЧСИ по това дело от 30.11.2018 г. бил наложен
запор върху банковите сметки на ищцата в „У. Б.“ АД, „ЦКБ“ АД и „ОББ“ АД, с молба от
18.03.2020 г. взискателят поискал извършване на опис на движими вещи на адреса на
длъжника (като такъв бил насрочен, но не бил проведен реално поради невъзможността за
връчване на ПДИ на длъжника), впоследствие с молба от 10.01.2022 г. взискателят поискал
налагане на запор на сметките на ищцата в „Т. – Д. З. Б.“ – клон С., какъвто бил наложен с
постановление на ЧСИ от 13.01.2022 г., с молба от 15.12.2023 г. взискателят поискал
налагане на запор на сметките на ищцата в „О. б.“ АД (наложен с постановление от
06.12.2023 г.), с постановление от 20.12.2024 г. бил наложен запор върху трудовото
възнаграждение, а с друго постановление от същата дата – запор върху банковите сметки
в „Ю. Б.“ АД. На 07.10.2025 г. взискателят депозирал поредната молба за извършване на
изпълнители действия – а именно налагане на запор върху сметките на длъжника в „У. Б.“
3
АД. Към настоящия момент поради смъртта на ЧСИ Г. Г. изпълнителното дело е
преобразувано в изп.д № 20258320404088 по описа на ЧСИ И. Х..
Чл. 116, б. „в“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, като според чл. 117, ал. 1 ЗЗД от прекъсването на давността
почва да тече нова давност, която съгласно ал. 2 на същата разпоредба е петгодишна,
доколкото влязлата в сила заповед за изпълнение се приравнява на съдебно решение (в този
смисъл решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Съгласно т. 10
от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал.
1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Към
момента на образуване на изп.д. № 842 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2012 г. е намирало
приложение ППВС № 3/1980 г., според чието тълкуване давността по време на
изпълнителното производство се спира; това постановление е обявено за загубило силата си
чрез последващ тълкувателен акт ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на
ОСГТК – т. 10 от същия, поради което до датата на неговото обявяване - 26.06.2015 г.,
давността е била спряна съобразно действащото до този момент тълкуване на чл. 115, ал. 1,
б. „ж“ ЗЗД (в този смисъл Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по т. д. №
3/2020 г., ОСГТК).
Въз основа на това разрешение следва да се приеме, че след образуването на
изпълнителното производство петгодишна погасителна давност за задълженията на ищеца е
започнала да тече от отмяната на ППВС № 3/1980 г. - 26.06.2015 г., и би следвало да
приключи на 26.06.2020 г. в случай че до този момент кредиторът не предприеме
изпълнителни действия срещу длъжника си и не са възникнали други обстоятелства,
обосноваващи спирането и прекъсването на давността. Следва също така да се отбележи, че
до така посочената дата (26.06.2015 г.) предпоставки за перемиране на изпълнителното дело
не са били налице, тъй като по него са извършвани регулярно изпълнителни действия -
налагане на запор на сметките на длъжника, открити в „Р. Б.“ ЕАД, „У. Б.“ АД и „ОББ“ АД
чрез запорни съобщения от 07.08.2012 г., налагане на запор върху трудовото му
възнаграждение чрез запорно съобщение от 29.01.2013 г., налагане на запор върху трудовото
му възнаграждение чрез запорно съобщение от 01.07.2013 г., регулярно постъпване на суми
от запорираното трудово възнаграждение в периода от 07.07.2014 г. до 27.04.2015 г. (според
мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г.,
постъпването на плащания от трети задължени лица представлява действие, което прекъсва
давността).
След 26.06.2015 г. погасителната давност на задълженията на ищцата по процесната
заповед за изпълнение е прекъсната чрез налагане на запор от 30.11.2018 г. върху банковите
сметки в „У. Б.“ АД, „ЦКБ“ АД и „ОББ“ АД, след това - с молбата на взискателя от
18.03.2020 г. за извършване на опис на движими вещи на адреса на длъжника, впоследствие
4
- с налагане на запор на сметките в „Те – Дже Зираат Банкасъ“ – клон София с
постановление на ЧСИ от 13.01.2022 г., с налагане на запор на сметките в „О. б.“ АД с
постановление на ЧСИ от 06.12.2023 г., с налагане на запор върху трудовото
възнаграждение с постановление на ЧСИ от 20.12.2024 г. и върху банковите сметки в „Ю.
Б.“ АД с друго постановление от същата дата и накрая - с молбата на взискателя за налагане
на запор върху сметките в „У. Б.“ АД. Във връзка с казаното следва да се отбележи, че
изпращането на запорно съобщение до банка, в която длъжникът няма открита банкова
сметка, също се явява прекъсващо давността изпълнително действие, в който смисъл е и
произнасянето в т. 5 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015
г., ОСГТК; такова изпълнително действие се явява и молбата на взискателя за извършване на
опис на движими вещи, дори същият да не е реално осъществен по причини, които не могат
да се вменят в негова вина (в този смисъл решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о., решение № 68 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1924/2023 г., IV г. о.),
както и всякакви изпълнителни действия, от които не са постъпили суми по изпълнителното
производство (Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.). Тези
изводи се налагат поради обстоятелството, че погасителната давност за подлежащите на
принудително изпълнение вземания изтича при бездействие на взискателя, а не при
неизвършване на поискани от него изпълнителни действия от съдебния изпълнител или
поради липсата на секвестируеми материални активи в имуществото на длъжника.
Съдът не споделя доводите на ищцата за осъществена от насрещната страна
злоупотреба с право, тъй като ответното дружество не е извършило действия, които биха
могли да се квалифицират като такава злоупотреба с оглед възприетата от самата ищца
дефиниция, че този вид неправомерно поведение представлява превратно упражняване на
субективно право в противоречие с неговото предназначение да удовлетвори признат от
закона интерес. В конкретния случай действията на взискателя са насочени към
принудителното събиране на неговото вземане и удовлетворяване на интереса му да получи
изпълнение, а не целят увреждане на длъжника извън нуждите, наложени от този интерес.
Ищцата се оплаква от икономическите, социални и психологически последици от
поддържането на изпълнителното производство, но същите закономерно произтичат от
собственото неизправно поведение в правоотношението, породило подлежащите на
принудително изпълнение задължения, а не от поведението на кредитора, който се стреми да
възстанови законосъобразното състояние на това правоотношение чрез допустимите от
закона правни средства. В опитите си за събиране на своето вземане кредиторът не дължи на
ищцата осигуряване на икономически, социален и психологически комфорт, и изисквайки
предприемането на конкретни изпълнителни действия спрямо нейното имущество, той
упражнява свое признато от закона право в защита на законния си интерес, а не го
осъществява с единствената цел да увреди своя длъжник.
От изложените съображения става ясно, че задълженията на ищцата не са погасени
по давност, поради което предявеният от нея иск за отричане правото на принудително
изпълнение на ответника следва да се отхвърли като неоснователен, ведно с искането за
5
присъждане на направените по делото разноски. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
ответника следва да се присъдят такива в размер на 250 лв. за юрисконсулско
възнаграждение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от В. И. Ж. с ЕГН ********** от с.
А., общ. С., ул. „Г.“ № ........ против „ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ......... и адрес на управление: гр.
С., район М., кв. М. ........., ул. „Б. П. С.“ № ......, бл. ......., вх. ........, ет. ........, представлявано от
Р. И. М. – Т. и Т. И. М., чрез който ищцата моли съда да признае за установено, че
ответникът няма право на принудително изпълнение в качеството му на цесионер по
договор за цесия от 31.01.2018 г. за следните вземания по заповед за изпълнение, издадена
по ч.гр.д. № 813 по описа на СРС за 2012 г., а именно: главница по договор за потребителски
кредит от 13.10.2010 г., сключен с ОББ АД, в размер на 4214 лв., договорна лихва за
периода от 28.10.2010 г. до 23.04.2018 г. в размер на 343,54 лв., наказателна лихва за периода
от 28.10.2010 г. до 23.04.2012 г. в размер на 754,85 лв. и законна лихва върху главницата от
24.04.2012 г. до окончателното плащане, за чието събиране е образувано изп.д. № 4088 по
описа на ЧСИ И. Х. за 2025 г
ОСЪЖДА В. И. Ж. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „Г.“ № ......... да заплати на
„ЕОС М.“ ЕООД с ЕИК ............ и адрес на управление: гр. С., район М., кв. М. .........., ул.
„Б. П. С.“ № 1, бл. 15, вх. А, ет. 4, представлявано от Р. И. М. – Т. и Т. И. М., направените по
делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 250 лв. (двеста и петдесет
лв.).
ОТХВЪРЛЯ искането на В. И. Ж. с ЕГН ********** от с. А., общ. С., ул. „Г.“ № ........
за присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6