РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Дряново, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДРЯНОВО в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мариета Спасова
при участието на секретаря Гергана Генева
като разгледа докладваното от Мариета Спасова Гражданско дело №
20244220100411 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и т. 3 и ал. 3 от
ГПК.
Ищецът “Банка ДСК” АД основава исковата си претенция на обстоятелството,
че на 30.11,2021г. между банката, като кредитор, и ответника Д. И. В., като
кредитополучател, бил сключен договор за кредит за текущо потребление в размер на
22 000 лв. Срокът за издължаване на кредита бил 120 месеца, считано от датата на
неговото усвояване. Падежната дата за издължаване на месечните вноски била 25-мо
число на месеца. Кредитът се усвоявал еднократно в срок до 30 дни, считано от датата
на сключване на договора за кредит чрез разплащателна сметка на кредитополучателя
и се погасявал чрез същата разплащателна сметка с месечни вноски съгласни
погасителен план предоставен му при сключване на договора за кредит. Кредитът се
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора за
кредит бил в размер на 8,50 % годишно или 0,02 % на ден, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор Среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства със срок над един ден до 2 години
0,090 %, който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана
преференциална стандартна надбавка в размер на 8,410 % при изпълнение на
Условията по програма ДСК Партньори плюс, подробно описани в Приложение 2 към
1
договора. Приложимата преференциална надбавка без отстъпка за програмата била в
размер на 9,41%. Крайният срок за погасяване на задължението бил 30.11.2031г.
Годишният процент на разходите по кредита бил 9,35 %, като можел да бъде променян
при предпоставките, предвидени в общите условия.
Неразделна част от договора били Общите условия по договори за кредити за
текущо потребление и извлечение от Тарифата за лихвите, таксите и комисионите,
които „Банка ДСК" ЕАД прилага по извършвани услуги на клиента, които
кредитополучателят приел (съгласно чл. 14 и чл. 15 от договора) и получил при
сключването му. Съгласно чл, 16, т. 1 и 2 от общите условия при допусната забава в
плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни настъпват обективните
предпоставки за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от главницата,
който започва да се олихвява с лихвена надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта до датата на предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред,
а след тази дата - със законната лихва по чл. 86 от ЗЗД. Поради преустановяване на
погасяването на задължението за заплащане на месечните вноски по Договора за
кредит и при наличие на предпоставките по т. 16.2 от общите условия „Банка ДСК"
АД обявила предсрочната изискуемост на кредитополучателя с покана – уведомление
с изх. № 01-20-29174/ 13.11.2023г., връчена чрез ЧСИ З. В., per. № 734 към КЧСИ и
район на действие Окръжен съд Габрово на 29.01.2024г. при отказ да го получи. В
условията на евентуалност в случай, че съдът счете, че предсрочната изискуемост не
била надлежно обявена на длъжника преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение с връчване на покана -уведомление
молят да приеме, че обявяват настъпването на предсрочната изискуемост с получаване
на препис на исковата молба от ответника.
Посочват, че въз основа на подадено на 08.02.2024г. заявление за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК било образувано ч. гр.
дело № 55/2024 г. по описа на Pайонен съд Дряново. По посоченото дело били
издадени заповед № 27/ 09.02.2024 г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист № 21 от 09.002.2024 г. в полза на заявителя за следните суми : 20
516,48 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
- 08.02.2024 г. до окончателното плащане, 2 049,45 лева - договорна лихва за периода
от 25.12.2022 г. до 28.01.2024 г., 98,73 лева - обезщетение за забава за периода от
25.12.2022 г. до 28.01.2024 г., 70,73 лева - законна лихва за периода от 29.01.2024 г. до
07.02.2024 г., 84 лева - сторени разходи за изискуем кредит и 556,23 лева – разноски.
Молят съда да постанови решение, с което да признае със сила на пресъдено
нещо за установено съществуването на парично вземане на "БАНКА ДСК" АД, срещу
ответника, произтичащо от договор за кредит за текущо потребление от 30.11.2021г. за
следните суми, дължими към 07.02.2024 г. – датата на представения документ по чл.
417, т. 2 от ГПК в заповедното производство, а именно : 20 516,48 лева - главница
2
съгласно договор за кредит от 28.07.2020г., 2 049,45 лева - договорна лихва за периода
от 25.12.2022 г. до 28.01.2024 г., 98,73 лева - обезщетение за забава за периода от
25.12.2022 г. до 28.01.2024 г., 70,73 лева - законна лихва за периода от 29.01.2024 г. до
07.02.2024 г., 84 лева - сторени разходи за изискуем кредит, както и за законна лихва
върху главницата, считано от 08.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението по чл.
417 от ГПК до окончателно изплащане на задължението. Претендират разноски.
В дадения от съда срок е постъпил отговор от особения представител на
ответника адв. К. Б. от АК – Габрово. В същия се твърди, че установителният иск е
допустим, но недоказан и неоснователен, поради което моли да бъде отхвърлен.
Посочва, че обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал.
2 ЗКИ предполагало изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или
непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските
с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не били изискуеми.
Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент се били осъществили обективните
факти, обуславящи настъпването й. По делото била представена покана уведомление
за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Тя била написана бланкетно, без
конкретизиране на точния размер на задължението. Не ставало ясно каква била сумата,
която била обявена за предсрочно изискуема и колко точно дължал
кредитополучателят. При позоваване на обявена предсрочна изискуемост на
задължението по договора за кредит, кредиторът следвало да установи не само
наличието на обективните предпоставки за това, заложени в договора, но и отправяне
и получаване на изявлението с конкретно посочени суми, обявени за предсрочно
изискуеми от длъжника. В настоящия случай ответникът не бил надлежно уведомен за
обявената предсрочна изискуемост, поради което такава не била настъпила.
На следващо място посочва, че между страните бил сключен договор за кредит,
който не бил предназначен за извършване на търговска или професионална дейност от
кредитополучателя - физическо лице и следователно имал качеството на потребител по
смисъла на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП. Счита, че клаузите от процесния договор за
кредит и от общите условия към него, уреждащи променливия лихвен процент, с който
се олихвява кредита и годишния процент на разходите били неравноправни клаузи по
смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Тези клаузи от договора и общите условия не били
индивидуално уговорени, те били част от стандартни, изготвени предварително,
типови условия на банката, а кредитополучателят нямал възможност да влияе върху
съдържанието им. Клаузите за променливия лихвен процент и годишния процент на
разходите били съществен елемент на договора за кредит и следвало да отговарят на
изискването за яснота и разбираемост. Поради изложените съображения и на
основание чл. 7, ал. 3 от ГПК моли съда служебно да извърши проверка за наличието
3
на неравноправни клаузи в процесния договор и общите условия към него и същите да
бъдат обявени за нищожни и произтичащите от тях задължения да бъдат определени
за недължими.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. дело № 55/ 2024г. по описа на съда се установява, че по
заявление на „Банка ДСК” АД, гр. София против длъжника Д. И. В. е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 27/
09.02.2024 г., като е разпоредено да заплати сумата 20 516,48 лв. – главница по договор
за кредит за текущо потребление, сключен на 30.11.2021г. между “Банка ДСК” ЕАД и
Д. И. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането; сумата 2 049,45 лв. – договорна лихва за
периода от 25.12.2022 г. до 28.01.2024 г. вкл.; сумата 98,73 лв. – обезщетение за забава
за периода от 25.12.2022 г. до 28.01.2024 г. вкл.; сумата 70,73 лв. – законна лихва за
периода от 29.01.2024 г. до 07.02.2024 г.; сумата 84 лв. – сторени разходи при изискуем
кредит, както и сумата 556,23 лв. – разноски по делото за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съобразно съобразно уважената част от заявлението,
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК.
С определение от 19.09.2024г. съдът е констатирал, че заповедта е връчена на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 2, т.
2 от ГПК е дал указания на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил срещу ответника Д. И. В.
настоящия иск за установяване на вземането му по заповедта за изпълнение.
От представения по делото договор за кредит за текущо потребление от
30.11.2021г. се установява, че същият бил сключен на 30.11.2021г. между “Банка ДСК”
АД и Д. И. В., като кредитополучател, като дружеството отпуснало на
кредитополучателя кредит за текущо потребление в размер на 22 000 лв. за срок от 120
месеца, считано от датата на неговото усвояване.
С покана уведомление от 13.11.2023г. банката уведомила ответника, че поради
забава в погасяване на задълженията по сключен Договор за банков кредит от
30.11.2021г., отпуснат в размер на 22 000 лв. и на предвидените в него условия,
банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на писмото
цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се начислявала
законна лихва. Връчителят на ЧСИ З. В.а, рег. № 734 на КЧСИ е отбелязал, че
адресатът отказва да приеме поканата на 29.01.2024г.
От заключението на изслушаната по делото съдебно – счетоводна експертиза се
установява, че на 30.11.2021 г. по банкова сметка с номер BG73 STSA 9300 0021 4886
41с титуляр Д. И. В. постъпила сума в размер на 22 000 лв., като в основание за
4
превода било записано „Автоматично усвояване на кредит за текущо потребление по
заявка 5257170". Банковата операция била отразена с референтен номер 0199 000351
000003. Кредитът бил усвоен от ответника за периода от 30.11.2021г. до 02.12.2021г.
чрез извършени банкови преводи. Внесената от ответника сума по процесният договор
била в общ размер на 3270,69 лева, като последното плащане било извършено на
02.12.2022г. Направените от страна на ответника плащания по процесният договор в
общ размер на 3270,69 лв. погасили договорна лихва в размер на 1784,75 лв., главница
в размер 1483,52 лв., както и лихви за забава в общ размер на 2,42 лв. Ответникът
изпаднал в забава с тринадесета погасителна вноска с падеж 25.12.2022г. След
02.12.2022г. ответникът не бил правил плащания по процесният договор, респективно
банката не била правила разпределение на постъпили суми.
Размерът на непогасената главница по процесния кредит към 07.02.2024г. била в
размер на 20 516,48 лв. Към 07.02.2024г. дължимата договорна лихва за периода от
25.12.2022 г. до 28.01.2024г. включително (до дата на настъпване на изискуемостта)
била в размер 2 049,45 лв. Към 07.02.2024 г. дължимото обезщетение за забава за
периода от 25.12.2022г. до 28.01.2024г. включително (до дата на настъпване на
изискуемостта) било в размер на 98,73 лв. Към 07.02.2024г. дължимото обезщетение за
забава след датата на настъпване на изискуемостта за периода от 29.01.2024г. до
06.02.2024г. било в размер на 70,73 лв. Към 07.11.2024 г. (датата на образуване на гр.
дело № 411/2024г.) задължението на ответника по процесния договор за потребителски
кредит било в общ размер на 22 735,39 лв. След 08.02.2024г. – датата на подаване от
„Банка ДСК“ АД на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда
на чл. 417 от ГПК и образуваното ч. гр. дело № 55/ 2024г. по описа на Pайонен съд
Дряново няма извършени плащания от ответника по процесния договор. Към
07.11.2024г. (датата на подаване на исковата молба) броят на непадежиралите вноски
били осемдесет и пет на брой и включвали погасителни вноски с номера от 36 до 120
по погасителния план към Договора за потребителски кредит от 04.01.2022г.
Непогасената главница по посочените по-горе погасителни вноски била в общ размер
на 17 330,69 лв. Към 10.03.2025г. (датата на получаване на препис от исковата молба от
ответника) броят на непадежиралите вноски бил осемдесет и една на брой и
включвали погасителни вноски с номера от 40 до 120 по погасителния план към
Договора за потребителски кредит от 04.01.2022г. Непогасената главница по
посочените по-горе погасителни вноски била в общ размер на 16 724,52 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 във
вр. с чл. 415 ГПК.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, а и по същество
5
не се оспорва от особения представител на ответника, че на 30.11.2021 г.
между банката и Д. И. В. бил сключен договор за кредит за текущо потребление, по
силата на който последният получил по банковата си сметка сумата 22 000 лв. За
погасяване на дадената парична сума бил договорен срок на кредита 120 месеца и
размер на вноската по кредита от 296,22 лв. съгласно погасителен план Доколкото по
делото се установи безспорно от заключението на вещото лице получаването на
сумата от 22 000 лв. по банкова сметка на ответника, за него възниква задължение да я
върне.
Ищцовото дружество представя покана - уведомление от 13.11.2023г., с което
длъжникът е информиран, че поради забавата в погасяване на задълженията по
сключен договор за банков кредит от 30.11.2021г. и на основание предвидените в него
условия, банката обявява кредита за предсрочно изискуем. От датата на получаване на
това писмо цялата непогасена главница по договора ставала дължима и върху нея се
начислявала законна лихва. Поканата била редовно връчена на 29.01.2024г. по реда на
чл. 44, ал. 1 от ГПК от ЧСИ З. В., рег. № 734, с район на действие ГОС, видно от
направеното отбелязване от връчителя върху поканата - уведомление. Поради което
съдът приема, че към датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда
(08.02.2024г.) вземането за главницата е било изискуемо.
Особеният представител на ответника оспорва настъпването на предсрочна
изискуемост на цялото вземане към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, респ. дължимостта на претендираните суми. По този спорен
въпрос съдът съобрази разрешението, прието в т. 18 от Tълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, че в хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от
ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски,
вземането става изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявил на длъжника предсрочната изискуемост. Ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпването на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните
институции, правото на кредитора следва да бъде упражнено преди подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да уведоми
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. На базата на това
тълкувателно разрешение съдът приема, че волеизявлението на ищеца за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита е достигнало до ответника.
По делото не се установиха основанията за недействителност на договора за
кредит, съдържащи се в чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК и чл.
24 от ЗПК. Договорът е сключен в изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена
форма, а съдържанието на неговите клаузи са изцяло съобразени със специалната
6
уредба на този вид договори, които са уредени в чл. 11 от ЗПК. В договора се съдържа
информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора
(120 месеца), размер на кредита (22 000 лв.), ГПР (9,35 %), поради което същият
отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 9 и 10 от ЗПК. Договорът е
съобразен с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК, според която разпоредба следва да е налице
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите
на плащане на погасителните вноски. Това е така, тъй като в отделно приложение към
договора се съдържа погасителен план, под който е положен подпис на ответника. В
общите условия към договора, които са подписани от ответника, се съдържа
разяснение за правото на потребителя да получи информация за обстоятелствата,
съдържащи се в чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, както и за правото на отказ по смисъла на
чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Общите условия са подписани, което съответства на
разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК.
Относно възраженията на особения представител на ответника по отношение
начина на определяне на променливия лихвен процент съдът намира, че същите са
неоснователни. Съгласно чл. 8 от договора кредитът се олихвява с променлив лихвен
процент в размер на 8,5 % годишно или 0,02 % на ден. В договора освен конкретно
цифрово изражение на лихвения процент изрично е посочен и начинът на формиране
на лихвения процент. От съдържанието на договора по отношение на формиране на
договорната лихва съдът приема, че потребителят може да разбере обхватът на поетото
задължение и икономическите последици от сключване на договора.
По така изложените съображения съдът намира, че сключеният между страните
договор е действителен и е породил желаните от страните правни последици. С оглед
на което и въз основа на неоспореното заключение на съдебно-счетоводна експертиза
следва да се приеме, че ответникът дължи предоставената му в кредит и незаплатена
от него главница от 20 516,48 лв., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда (08.02.2024г.) до
окончателното изплащане, както и сумата 2049,45 лв., представляваща договорна
лихва за периода от 25.12.2022г. до 28.01.2024г., сумата 98,73 лв. – обезщетение за
забава върху просрочената главница за периода от 25.12.2022 г. до 28.01.2024 г. и
сумата 70,73 лв. – законна лихва за забава за периода 29.01.2024г. до 07.02.2024г.
По ч. гр. дело № 55/ 2024г. е представена фактура № *********/ 29.01.2024г.,
видно от която “Банка ДСК“ АД заплатила на ЧСИ З. В. сумата от 84 лв. – такси за
уведомление за предсрочна изискуемост до Д. И. В.. В чл. 18 от договора е
предвидено, че кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата за лихвите,
таксите и комисионите, конто Банка ДСК прилага по извършвани услуги на клиента. В
чл. 7.2 от представените Общи условия към договора е посочено, че разходите и
таксите, които се заплащат за неизпълнение на задълженията по договора за кредит са
7
за сметка на Кредитополучателя и същите не са включени в ГПР. Доколкото по делото
са представени доказателства за сторени от Банката разходи в размер на 84 лв. за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, които съгласно общите условия са за
сметка на кредитополучателя, то искането за установяване вземането на ищеца за
сторени разходи при изискуем кредит следва да бъде уважено в претендирания размер
на 84 лв. Предвид всичко изложено следва да се приеме за установено, че ответника
дължи на ищцовото дружество посочените суми в исковата молба, като искът следва
да бъде уважен в пълния претендиран размер.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцовото дружество разноските, направени в исковото
производство съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК в размер на 2 055,67 лв.
Юрисконсултското възнаграждение е определено от съда на основание чл. 78, ал. 8 от
ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната
помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на 300 лв.
С оглед приетото Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г., ОСГТК, ВКС съдът в исковото производство по чл. 422, ал. 1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т. 12 следва да се произнесе с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените разноски по заповедното
производство в размер на 556,23 лв. Юрисконсултското възнаграждение е определено
от съда на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 37 от ЗПП, вр. с чл. 25, ал. 1 от
Наредба за заплащане на правната помощ (обн. ДВ, бр. 8/ 24.01.2017 г.) в размер на
100 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск по реда на чл. 422 от ГПК от
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
община ***, ул. ***, представлявано от изпълнителните директори С. Л. С. и Д. Д. М. с
пълномощник юрисконсулт Ф. М. И., съдебен адрес Велико Търново, ул. ***, че Д. И.
В., ЕГН **********, от гр. Дряново, ж. к. *** дължи по договор за кредит за текущо
потребление от 30.11.2021г. СУМАТА 20 516,48 лв. (двадесет хиляди петстотин и
шестнадесет лева и четиридесет и осем стотинки) – главница по договор за кредит за
текущо потребление, сключен на 30.11.2021г. между “Банка ДСК” ЕАД и Д. И. В.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.02.2024 г. до окончателното
изплащане на вземането, СУМАТА 2 049,45 лв. (две хиляди четиридесет и девет лева и
четиридесет и пет стотинки) – договорна лихва за периода от 25.12.2022г. до
28.01.2024г. вкл., СУМАТА 98,73 лв. (деветдесет и осем лева и седемдесет и три
8
стотинки) – обезщетение за забава за периода от 25.12.2022г. до 28.01.2024г. вкл.,
СУМАТА 70,73 лв. (седемдесет лева и седемдесет и три стотинки) – законна лихва за
периода от 29.01.2024г. до 07.02.2024г. и СУМАТА 84 (осемдесет и четири) лв. –
сторени разходи при изискуем кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК по ч. гр. дело № 55/ 2024г. по описа на Районен съд Дряново.
ОСЪЖДА Д. И. В., ЕГН **********, от гр. Дряново, ж. к. *** ДА ЗАПЛАТИ на
“БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
община ***, ул. Московска № 19, представлявано от изпълнителните директори С. Л.
С. и Д. Д. М. с пълномощник юрисконсулт Ф. М. И., съдебен адрес Велико Търново,
ул. *** СУМАТА 2 055,67 лв. (две хиляди петдесет и пет лв. и шестдесет и седем ст.) –
разноски в исковото производство и СУМАТА 556,23 лв. (петстотин петдесет и шест
лв. и двадесет и три ст.) – разноски за заповедното производство по ч. гр. дело № 55/
2024г. по описа на Районен съд Дряново съразмерно с уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Габрово.
Съдия при Районен съд – Дряново: _______________________
9