№ 2219
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря ИННА Т. Т.А
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20221110139848 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. чл.
99, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 500 лева, частично от 1080,36 лева,
представляващи платени без основание от АЛД по договор за кредит № *** г.,
което вземане е прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 08.03.2022 г.,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на вземането.
Ищцовото дружество излага твърдения, че между АЛД и ответното
дружество е сключен договор за кредит № *** г., съгласно който
кредитополучателят – АД се е задължил да заплати на ответното дружество
сумата в размер на 1000 лева - главница по кредита, сумата в размер на 233
лева – възнаградителна лихва. На кредитополучателя била начислена и
неустойка в размер на 1 080,36 лева, поради неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение под формата на поръчителство или банкова
гаранция. Излага твърдения, че договорът за банков кредит е нищожен, в
условията на евентуалност нищожна е клаузата за неустойка. Посочва, че
кредитополучателят заплатил изцяло задълженията по кредита и доколкото
последният е нищожен – има вземане от ответника за платената в размер на 1
080,36 лева неустойка по нищожен договор, което вземане било прехвърлено
на ищцовото дружество с договор за цесия от 08.03.2022 г., за което ответното
дружество било надлежно уведомено. Претендира разноски.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с която оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
действителността на договора за цесия, с който ищецът се легитимира. Излага
твърдения, че договорът за потребителски кредит е валиден и същият е
породил действие. Прави възражение за погасяване на процесните вземания
по давност. Моли за отхвърляне на иска, претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, приема следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно и от събраните по делото доказателства
се установява, че на 08.03.2022г., между Т и АЛД, ЕГН: **********, е
сключен Договор за цесия, с наименование Договор за вземания от финансови
институции№***г., с който АЛД прехвърля на Т вземания от ,.АТФГ” АД в
общ размер 1080.36лв., представляващи платени без основание суми във
връзка с Договор за кредит № *** г., сключен между "АТФГ" АД и АЛД.
Между същите е сключен договор за потребителски кредит по реда на Закона
за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, а именно: Договор за потребителски кредит № *** г. Същият е
сключен от разстояние чрез интернет платформата на ответника и с него
кредитополучателят поел задължение да заплати на ответника главница в
размер на 1 000лв. и възнаградителна лихва в общ размер на 233лв. В
допълнение към дължимата за ползването на заетата сума възнаградителна
лихва, съгласно предварително изготвения индивидуален договор, е уговорено
плащане на неустойка, в случай че кредитополучателя не предостави
обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция в общ
размер на 1 080.36лв. Уговорено е неустойката да се заплаща разсрочено, на
части, които падежират заедно с вноските по кредита, респективно стават
част от вноската, което е видно от погасителния план.
Към исковата молба са приложени сключения на 08.03.2022г., между
Т и АЛД, ЕГН: **********, Договор за вземания от финансови
институции№***г., договор за кредит № *** г. и уведомление от 30.05.2022г.,
изпратено на длъжника чрез „С“ АД и връчено на 01.06.2022г., което се
установява от предствената обратна разписка.
От заключението по съдебно – счетоводната експертиза, прието без
възражения, което се кредитира от съда, се установява, че паричните
2
постъпления по Договор за кредит № ***г. в периода от 05.08.2021 г. до
08.03.2022. и включително са следните :
-На 06.09.2021 г. е заплатена сума в размер на 193,00 лева чрез „И“
АД.; на 11.10.2021 г. е заплатена сума в размер на 193,00 лева чрез „И" АД.; на
08.11.2021 г. е заплатена сума в размер на 195,00 лева чрез „И“ АД; на
09.12.2021 г. е заплатена сума в размер на 200,00 лева чрез „И" АД.; на
16.12.2021 г. е рефинансирана сума в размер на 351,92лева.
Според информация от счетоводството на ответника общо
заплатената сума по договор за кредит *** е в размер на 1 132,92 лева.
Рефинансираната сума по договор за кредит *** е в размер от 351,92 лева,
като рефинансирането представлява счетоводна операция, а не ефективно
плащане от страна на кредитополучателя.
Направено е заключение, че всчетоводството на ответника
заплатената сума по договор за кредит *** е разпределена по следните пера от
договора: Главница в размер на 1000 лева; Възнаградителна лихва в размер на
129,37 лева; Такса за предсрочно погасяване съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПК, в
размер на 3,55 лева.
-Според вещото лице приема, че ГПР при погасителна вноска без
осигурено обезпечение съгласно раздел V от процесния договор за кредит в
размер на 496,41 %, а при погасителна вноска с осигурено обезпечение
съгласно раздел V от процесния договор за кредит в размер на 49,00 %. От
погасителния план към договора за потребителски кредит№427585 на лист
519 от делото се устанвоява, че размерът на вземанията за главница и лихва по
договора са 1233лева, размерът на неустойката в случай на непредоставено
оббезпечение е в размер на 1080,36лева, като обшият размер на задълженията
по договора е 2313,06лева.
От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че сумата от 1080,36лева не е платена от кредитополучателя и с
направените погасителни вноски не са осчетовядявани плащания за
погасяване на вземане за неустойка.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Относно активната материално правна легитимация на ищеца следва
3
да се вземе предвид, че е недоказано оспорването автентичността на
сключения на 08.03.2022г., между Т и АЛД, ЕГН: **********, Договор за
вземания от финансови институции №1130 относно положения от страна на
АД подпис, предвид приетото без възражения от страните заключение по
съдебно – почерковата експертиза, което съдът кредитира и съгласно което
Димитров е положил 10броя подписа в графи „За кредитора“ в оспорения
договор. Приетото заключение не се опровергава от останалите събрани
доказателства по делото и съдът приема, че договорът за цесия е автентичен в
оспорената част.
Неоснователно е възражението за нищожност на договора за цесия от
08.03.2022г. на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД поради липса на съгласие,
евентуално поради липса на предмет, обосновано с липса на
индивидуализация относно предмета на договора – прехвърлените права. В
случая вземанията, предмет на цесионния договор, имат произход платени без
основание суми по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Прехвърлените вземания са
конкретизирани по размер и са посочени и други индивидуализиращи белези,
а именно във връзка с кои договори за кредит са извършени плащанията. По
отношение вземането по процесния договор за кредит, сключен с ответното
дружество, изрично е посочено, че се прехвърля вземане в размер на
1080,36лева, представляващи платени без основание суми във връзка с
договор за кредит №427585/05.08.2021г.
За да има действие спрямо длъжника, цесията следва да бъде
съобщена на длъжника от стария кредитор – чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Такова
уведомление е прието като доказателство по делото и същото е получено от
ответника на 01.06.2022 г., видно от приетата като доказателство обратна
разписка. С оглед на това съдът приема, че цесията е надлежно съобщена на
ответника и му е противопоставима.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е
получил нещо без основание или с оглед неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне. В исковата молба са изложени съображения
за начална липса на основание за плащане на процесната сума в размер на
1080,36лева, като са изложени съображения за нищожност на договора за
кредит№427585/05.08.2021г. или на негови клаузи, предвиждащи начисляване
на неустойка при непредоставено обезпечение. Основателността на
4
предявения иск се обуславя от установяването на две обстоятелства, че
процесните суми са платени на ответника, както и че плащането е без правно
основание. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
ищецът следва да установи плащането на исковите суми, а ответникът
ниличието на основание за задържане на полученото.
От заключението на приетата и неоспорена ССЕ, която съдът
кредитира, се установява, че по Договор за кредит № ***г. в периода от
05.08.2021 г. до 08.03.2022. е заплатена сума в размер на 1 132,92 лева, която
е разпределена по следните пера от договора: Главница в размер на 1000 лева;
Възнаградителна лихва в размер на 129,37 лева; Такса за предсрочно
погасяване съгласно чл. 32, ал. 4 от ЗПК, в размер на 3,55 лева. Следователно
от погасителните вноски не са начислявани суми за погасяване на
задължението за неустойка в размер на 1080, 36 лева и същото не е платено от
кредитополучателя, който с направените плащания е погасил задълженията си
за главница, възнаградителна лихва и такса за предсрочно погасяване.
Следователно по делото не се установява АД да е заплатил неустойка
по договора за кредит на ответното дружество, поради което не се установява
първото релевантно обстоятелство, а именно ответното дружество да е
получило неустойка за неосигурено обезпечение по договор за кредит № ***г.
от АД в размер на 1080,36лева.
Поради изложеното предявения иск следва да се отхвърли без да се
обсъждат възраженията на ищеца за нищожност на договора за кредит или
частична нищожност на негови клаузи. С оглед на това ищецът не се
легитимира като кредитор на вземане на претендираното основание спрямо
ответника, поради което предявеният иск следва да се отхвърли.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК право на
разноски има ответникът. Представени са доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900,00лева, които следва
да се присъдят.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Т" ЕООД, ЕИК *** срещу "АТФГ" АД,
5
ЕИК ***, иск с правно оснвоание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 500 лева, частично от 1080,36 лева, представляващи платени без
основание от АЛД по договор за кредит № *** г., което вземане е прехвърлено
на ищеца с договор за цесия от 08.03.2022 г.
ОСЪЖДА "Т" ЕООД, ЕИК *** да заплати на "АТФГ" АД, ЕИК *** на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените по делото разноски в размер на
900,00лева-платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6