РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. Перник , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500178 по описа за 2021 година
С решение № 260003/05.01.2021г., постановено по гр.д. № 3780/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е отхвърлен иска на ЧСИ Ш.Д. срещу „НД Мениджмънт“ООД,
гр.Перник,с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 232 лв., представляваща стойността на вземания, начислени по реда на чл.79, ал.3
от ЗЧСИ , както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за
които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.д.№1820/2020г.
на ПРС. Със същото решение Ш.Д. е осъден да заплати „НД Мениджмънт“ООД, гр.П.
сумата от 440 лв. представляваща направени по делото разноски.
В срок решението е обжалвано от Ш. Ш. Д., като се твърди, че изводите на съда за
неоснователност на иска са направени без да се вземат предвид всички събрани по делото
доказателства. Поддържа се, че пред ПРС са представени доказателства, от които се
установява, че ответната страна не е заплатила процесната сума, представляващи дължими
такси и разноски въз основа на две издадени сметки по чл.79 от ЗЧСИ и издадена фактура.
Поддържа, че ЧСИ е извършил дейностите, за които били издадени сметките, поради което
процесните суми били дължими.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „НД Мениджмънт“ООД, гр.П., в
който се твърди, че въззивната жалба е неоснователна.
1
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира следното:
Пред районния съд е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.
Ищецът твърди, че ответното дружество не е заплатило дължими се такси и
разноски по изп.д.№981/2015г. на ЧСИ Ш.Д., за които са издадени две сметки по чл.79 от
ЗЧСИ и фактура.
Ответникът е оспорил иска с твърдения, че вземането е цедирано, че е изготвена
сметка, без да има реално извършена услуга, че ако са извършени изпълнителни действия,
без авансово да са заплатени разноски, то тези действия са неправомерни, че ищецът не е
издал данъчна фактура и ответникът не е осчетоводил такова задължение..
За да отхвърли иска ПРС е приел, че в сметките и фактурата не са посочени
отделните услуги и предвид на незаконосъобразно издадената сметка е ирелевантно дали
ЧСИ действително е извършил конкретните изпълнителни действия.
Решението на ПРС е валидно.
По допустимостта на решението съдът се произнася служебно относно обжалваната
част на решението, което следва от разпоредбата на чл. 269 ГПК и в тази връзка въззивният
съд констатира следното :
С определение от 31.03.2021г. по реда на чл.129, ал.1 ГПК на ищеца са дадени
указания за отстраняване на констатирани от въззивния съд нередовности на исковата молба
като се посочат конкретните действия, за които са начислени таксите, предмет на спора и се
уточни за всяко едно от тях видът на действието, датата на извършването му и размерът на
начислената такса.
С молба от 12.04.2021 г. ищецът е отстранил нередовностите по предявения иск, в
частта, касаеща суми, включени в сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., издадена за сумата от
общо 192 лева с ДДС, но не е отстранил тези недостатъци досежно сметката по чл.79 ЗЧСИ
№ *** г., за сумата от 40 лева без ДДС. По отношение на същата е посочил, че се отнася за
допълнителни разноски – заплащане на пощенски и/или куриерски услуги (неначисляване
на ДДС, съгласно чл.26, ал.5, т.4 от ЗДДС), като твърди, че на основание т.31 от ТТРЗЧСИ
се дължи сума в размер на 20 лева за получаване на информация и документи свързани с
длъжника и/или неговото имущество и 10 лева – заплащане на пощенски услуги, без да
посочи кога и какви пощенски услуги е извършил ЧСИ, нито пък кога и каква информация и
документи е получил. По същия начин е посочил и относно начислените допълнителни
разноски в размер на 10.00 лева, за които се посочил само, че се дължат за заплащане на
куриерски услуги.
Съдът намира, че ищецът не е отстранил констатираните нередовности в предявения
2
иск, в частта относно сметка по чл.79 ЗЧСИ № *** г., за сумата от 40 лева без ДДС, тъй като
не е изложил кога и какви пощенски услуги твърди, че е извършил, за да бъдат начислени
същите от него, както и не е посочил, каква информация е документи твърди, че е получил
по изпълнителното дело относно длъжника. Също така липсва яснота кога и каква
куриерска услуга твърди, че е извършил по изпълнителното дело, за да начисли и такса в
размер на 10 лева по т.31 от ТТРЗЧСИ.
Предвид горното, съдът намира, че решението на районния съд в частта му, с която
се е произнесъл относно вземане в размер на 40 лв., за което е издадена сметката по чл.79
ЗЧСИ *** г., се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба и следва да
се обезсили, а производството по делото на основание чл. 129, ал. 3 във връзка с ал. 4 от
ГПК да се прекрати. В този смисъл е и приетото в т. 7 от ТР № 2 от 02.07.2004 г. на ОСГТК
на ВКС, според което, когато пред въззивния съд са констатирани нередовности на исковата
молба и същите не са били отстранени в дадения срок, съдът се произнася с решение в
открито заседание с призоваване на страните, като обезсилва решението на долустоящата
инстанция и прекратява производството.
С оглед приетото в т.13 от ТР № 4/2013год. от 18.06.2014год. по тълк.дело №
4/2013год. на ОСГТК на ВКС, при прекратяване на исковото производство по чл.422 от
ГПК, не по спогодба, съдът разглеждащ установителния иск, обезсилва издадената в
заповедното производство заповед за изпълнение на парично задължение, като
обезсилването на заповедта се постановява заедно с определението за прекратяване на
производството по делото, поради което и въззивният съд намира, че издадената заповед за
изпълнение следва да се обезсили в частта, касаеща вземането, за което се обезсилва
първоинстанционното решение.
В останалата му част решението на ПРС е допустимо и спорът следва да се разгледа
по същество.
От събраните пред първоинстанционния съд писмени доказателства и приложеното
във въззивното производство изпълнително дело, се установява следното:
С разпореждане от 14.05.2020 г. по ч.гр.д. № 01820/2020 г. по описа на ПРС против
„НД Мениджмънт“ ООД по реда на чл.410 от ГПК е била издадена заповед № *** за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от *** г. в полза на ЧСИ – Ш. Ш. Д., с
рег. № *** за сумата от 232 лева, представляваща неплатени такси и разноски съгласно, т.3,
т.4,т.5, т.8, т.9 и т.31 от ТТРЗЧСИ, сторени по изпълнително дело № 20157960400981, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на вземането,
сумата от 25.00 лева – държавна такса и сумата от 300.00 лева – адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК - на 23.06.2020 г. от „НД Мениджмънт“ ООД е входирано
възражение, с което е оспорена дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение
с твърдения че вземанията и задълженията по сключени договори за потребителски кредити
3
били цедирани, за което ЧСИ – Ш.Д. бил уведомен, както и делото било изпратено за
продължаване на принудителното изпълнение при друг съдебен изпълнител преди да бъде
конституиран новия взискател в изпълнителното производство. В указания от съда
едномесечен срок ЧСИ е предявил установителен иск по чл. 422 ГПК.
Няма спор , а това се и установява от приложеното изп. дело, че на 16.10.2015 г. е
образувано изп.д. № 981/2015 г. по описа на ЧСИ – Ш.Д. с взискател „НД Мениджмънт“
ООД . В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил, че възлага на
ЧСИ всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. Установява се също така, че в изпълнение на
молбата за проучване имуществото състояние на длъжника ЧСИ е извършил справки. По
делото са налице доказателства, че са изпращани съобщения, налагани са запори.
За извършени по изпълнителното дело действия, ЧСИ е съставил сметка № *** г., в
която посочил, че ответникът дължи сумата от 192 лева с ДДС, съставляващи такси и
разноски по изпълнителното производство по т. 3, т.4,т.5, т.8 и т.9 от ТТРЗЧСИ. Въз основа
на тази сметка е съставена и Фактура №*** г.
Пред първоинстанционният съд е изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза, съгласно която процесната сметка е отразена в счетоводството на ЧСИ Ш.Д.
през *** г., както и в дневника за продажби, като е внесен и дължимия ДДС, но не е
отразена в счетоводството на ответника и не са отразени в дневника за покупки за
съответния период, като и ответника не е заплатил претендираната сума по сметката.
Предпоставка за уважаване на предявения установителен иск е доказването от страна
на ищеца, че по процесното изпълнително дело са извършени действия – изпълнителни и
технически, за които се дължат такси и разноски, предмет на процесната сметка № *** г., а
ответника при доказване на тези предпоставки, следва да докаже, че е платил същите, респ.
да докаже своите правоизключващи и правопогасяващи възражения.
Спорни по делото са въпросите, свързани с изготвянето на процесната сметка,
дължимостта на начислените в същата такси и разноски, както и до обема на извършените
от ЧСИ изпълнителни и технически действия и съответно дали те са в съответствие с чл.18
от ЗЧСИ.
Нормата на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ предвижда възможност за взискателя да възложи на
ЧСИ извършване на посочените в същата допълнителни действия, а именно : да проучи
имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и
други, да определя начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество,
т.е. по силата на тази разпоредба взискателят може да възложи на ЧСИ извършване на
технически действия, съпътстващи и осигуряващи основните процесуално-правни действия
по образувано изпълнително дело /в този смисъл са решение № 445 от 27.07.2010 г. по гр.д.
№1219/2009 г. на ВКС, ГК, І г.о., решение № 120 от 08.07.2011 г. по гр.д. № 1123/2010 г. на
ВКС, ТК, ІІ- ро т.о./.
4
В молбата за образуване на изпълнителното дело „НД Мениджмънт“ ООД изрично е
посочил, че възлага на ЧСИ всички действия по чл.18 ЗЧСИ. След като самият взискател по
изпълнителното дело е възложил на ЧСИ да извърши всички действия по чл.18 от ЗЧСИ, то
и извършените от него в хода на образуваното изпълнително дело справки са извършени с
оглед възложеното му от страна на „НД Мениджмънт“ ООД и необходимостта от
обезпечаване на принудителното изпълнение по образуваното изпълнително дело.
Следователно в пределите на своята компетентност ЧСИ не е извършил действия,
надхвърлящи необходимото за проучване на имуществото на длъжника. Извършените по
изпълнителното дело справки са регулярни, през достатъчен интервал от време,
предполагащ евентуална промяна в проверяваните обстоятелства и не може да се приеме, че
е липсвала необходимост за извършване на тези действия от страна на ЧСИ.
По силата на чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника освен в случаите, когато: делото се прекрати съгласно чл. 433, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните
действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда или разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени. Чл.433, ал.1,
т.6 от ГПК регламентира възможност за прекратяване на изпълнителното производство,
когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в
случаите на чл. 83, но тази законова възможност не е приложена от ЧСИ. Във връзка с
начисляваните от ЧСИ такси по ТТРЗЧСИ, в т.11 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС
е прието, че несъбирането от частния съдебен изпълнител на авансово дължимата такса от
взискателя съставлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 от ЗЧСИ, като в
мотивите е разяснено, че точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси
за отделните изпълнителни действия съобразно тарифата по чл.78, ал.2 от ЗЧСИ е
задължение на частния съдебен изпълнител. Чл.79, ал.3 от ЗЧСИ регламентира, че за
дължимите неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл.410, ал.1 от ГПК, независимо от размера на
вземането.
Въз основа на цитираните разпоредби следва, че законът допуска възможността,
дължимите такси и разноски по образуваното изпълнително дело да не са събрани
предварително. Трябва да се има предвид също, че в случая не се касае за държавни такси, а
за такси, които се събират от ЧСИ и са регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляват
възнаграждение за извършената от ЧСИ дейност, изразяваща се в събиране на паричното
вземане на взискателя.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението се изготвя
сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от ЧСИ, единият от които се
връчва на задълженото лице. Съдържанието на сметката по чл.79, ал.1 от ЗЧСИ е
регламентирано в ал.2 от чл.79 ЗЧСИ, съгласно която в сметката се посочват разпоредбите,
въз основа на които се дължат таксите, материален интерес при пропорционалната такса,
5
сумите на дължимите такси и допълнителни разноски, размерът на получената предплата и
последиците при неплащане. При констатиране на несвоевременно съставени сметки по
изпълнението, същото може да се отрази на дисциплинарната отговорност, но не и на
дължимостта на следващото му се възнаграждение. Неотносими към задължението на
взискателя да заплати дължимите такси са и възраженията му относно съответствието на
издадената фактура с нормативните изисквания за издаването й. ЧСИ носи съответна
отговорност за съответствие с изискванията на издаваните от него счетоводни документи,
която няма отношение към възникването на вземането му към взискателя. Основанието на
вземането са извършените действия по изпълнителното производство.
От доказателствата по делото се установява, че ЧСИ е изготвил сметка № *** г. по
чл.79 от ЗЧСИ, в която е начислил такси по т.3 от ТТРЗЧСИ – за извършване на справки за
длъжника и неговото имущество; по т.4 от ТТРЗЧСИ за изпращане по пощата на призовка,
препис от жалба, уведомление и книжа, по т.5- за изготвяне и връчване от съдебния
изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или
книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, по
т.8 за изготвяне на копие от изпълнително дело и по т.9- За налагане на запор без
извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество по чл. 517, ал. 1 ГПК.
В уточнението на исковата молба, ЧСИ е посочил, че по т.3 от ТТРЗЧСИ е начислил
сума в общ размер от 60 лв. с ДДС за извършени 10 броя справки, както следва :на
16.10.2015 г. - 2 броя – справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 16.10.2015 г. 1 брой справка в
ДФ „Земеделие“; на 16.10.2015 г. 1 брой справка в ОС „Земеделие“; на 27.04.2016 г. 1 брой
– справка по чл.74 от ДОПК в НАП; на 28.09.2016 г. 1 брой – справка по чл.74 от ДОПК в
НАП; на 11.10.2016г.- 1 бр. справка в ТР; на 07.06.2017 г. -1 брой – справка по чл.74 от
ДОПК в НАП ; на 07.06.2017 г. 1 брой справка в БНБ и на 21.06.2017 г.- 1 бр. справка в ТР.
Фактът на извършване на тези справки е установен по делото, като следва да се отбележи, че
двете справки от НАП, изискани на 16.10.2015г. касаят установяване на различни
обстоятелства, поради което и не може да се приеме, че се дължи една такса, а относно
справките, направени в ТР трябва да се отбележи, че в случая не се касае за заплащане на
държавна такса за извършване на тази справка, а на такси, които се събират от ЧСИ,
регламентирани в ТТРЗЧСИ и представляващи възнаграждение за извършената от ЧСИ
дейност.
След като посочените справки са извършени, то и правилно е начислена сумата по т.3
от ТТРЗЧСИ и предвид липсата на плащане се дължи от ответника.
В уточнителната молба на ищеца се поддържа извършването и на следните действия
по т.4 от ТТРЗЧСИ , за които са начислени такси от 36 лв. с ДДС: уведомление до РС- Ш. от
22.03.2016г.; изпратено на 27.03.2020г. уведомление до взискателя и изпращане на
09.04.2020г. уведомление до ДСИ при РС- Ш. за прехвърляне на изпълнителното дело
Установява се от документите, намиращи се в изпълнителното дело, че ищецът е
6
изпратил уведомленията , описани по. горе.
Във връзка с горното, съдът намира, че ЧСИ е извършил и действията по т.4 от
ТТРЗЧСИ, за което в процесната сметка е начислил такса в размер на 38 лева, която също се
дължи. Обстоятелството, че начислената такса за изпращане на уведомления от
27.03.20120г. и от 09.04.2020 г., е след съставяне на сметката, не е основание да се приеме,
че такси не се дължат, защото, както бе посочено по-горе, ЧСИ има възможност и да събере
авансово дължимите такси, което е сторил при издаване на процесната сметка. Релевантно
за спора е това, че действията са извършени , като прехвърлянето на изпълнителното дело е
в резултат на направено от взискателя искане с вх. № 8532 от 22.07.2019 г. за служебно
прехвърляне на изпълнителното дело към ДСИ към РС- Ш.. В тази връзка основателна се
явява и претенцията за сумата от 12 лв. с ДДС, представляваща такса по т.8 от ТТРЗЧСИ за
изготвяне на копие от изпълнителното дело.
Претендира се такса по т.5 от ТТРЗЧСИ в размер на 48 лв. за искане за съдействие
връчване на покана за доброволно изпълнение от ЧСИ Златева и за изпратено уведомление
по чл. 47 ГПК.
Установява се по делото, че с писмо от 29.02.2016г. ищецът е поискал от ЧСИ З.
съдействие за връчване на ПДИ, като с писмото е поискано ако длъжникът не бъде открит
на адреса и няма лице което да получи съобщението, то да бъде залепено уведомление по
чл. 47 ГПК, като към писмото са приложени покана за доброволно изпълнение и
уведомление по чл. 47 ГПК.
От данните по делото е видно, че поканата е връчено лично на длъжника и не е
поставяно уведомление по чл. 47 ГПК, предвид на което и се дължи заплащане на такса само
за извършеното действие в размер на 24 лв. с ДДС, а в останалата й част претенцията е
неоснователна. Действия по поставяне на уведомление по чл. 47 ГПК не са извършвани и
съответно за тях такса не се дължи.
От приложеното изпълнително дело се установиха изготвянето и изпращането на 2
броя запорни съобщения върху банкови сметки на длъжника, за което ЧСИ е начислил такса
по т.9 в размер на 36.00 лева, която също е дължима.
Във връзка с горното, съдът намира за основателна претенцията в размер на 168 лв.,
съставляващи такси по т. 3,4 , 4, 8 и 9 от ТТРЗЧСИ.
Ответникът твърди, че тези такси са дължими от новия взискател – „Севар Бизнес
Груп“ ЕООД, поради извършена цесия с договор за продажба и прехвърляне на вземания от
*** г. по процесното изпълнително дело. Този довод е неоснователен, доколкото
уведомлението за извършената продажба на вземане е достигнало до знанието на ЧСИ след
съставяне на процесната сметка, а освен това в уведомлението не е посочено и на кого е
цедирано вземането, поради което и ЧСИ няма възможност да узнае за същото докато
7
цесионера не поиска от ЧСИ да бъде конституиран по образуваното изпълнително дело като
взискател. Такова искане няма по изпълнителното дело от страна на цесионера. Поради това
и възраженията в тази насока са неоснователни.
Възражението на ответника, че ЧСИ не е взел предвид при формиране на
претенцията по делото внесените от ответника такси при образуване на изпълнителното
дело в размер на 66.00 лева за образуване на същото, представляващо по същество
правопогасяващо възражение, не е заявено в срока по чл. 131 ГПК, респективно в отговор на
уточнителната искова молба, поради което е преклудирано.
С оглед изложеното, въззивният съд намира, че предявеният установителен иск по
реда на чл.422, вр. чл.415 от ГПК с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 78 и чл. 80
ЗЧСИ е основателен за сумата от 168 лв., поради което решението на ПРС, в частта, в която
е отхвърлен предявеният иск за тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение следва да бъде
отменено, и вместо него се постанови друго, с което да се признае за установено, че „НД
Мениджмънт“ ООД дължи на ищеца сумата в размер на 168 лева, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на същото, представляваща непратени такси и
разноски по изп. д. № 981/2015 г. на ЧСИ Ш.Д..
В останалата му част решението на ПРС следва да се потвърди.
С оглед резултата от обжалването и частичното уважаване на въззивната жалба на
основание чл.78 от ГПК на жалбоподателя се дължат направените в исковото производство
пред двете инстанции и в заповедното производство разноски, изчислени съразмерно с
уважената част от иска в размер на 626,38 лева. Направеното от ответното дружество
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като
същото е уговорено в минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът има право на разноски, като съобразно отхвърлената част на иска на
същия се дължат 105,58 лв. разноски за първоинстанционното и 13,79 лв. разноски за
заповедното производство, поради което и решението на ПРС в частта му, с която са
присъдени разноски в размер на 36,21 лв. за заповедното и 282,42 лв. за исковото
производство следва да се отмени. За въззивното производство в полза на ответника следва
да се присъдят разноски в размер на 82,76 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260003/05.01.2021г., постановено по гр.д. № 3780/2020г. по
8
описа на Пернишкия районен в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЧСИ – Ш.Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК
*********, иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
40.00 лева, представляваща неплатени такси и разноски по т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД №
981/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане
на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г.
по ч.гр.д. № 1820/2020 г. на ПРС, като НЕДОПУСТИМО, постановено по ненадлежно
предявен иск и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № *** за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от *** г., издадена по ч.гр. дело № 1820/2020 г. на ПРС, в частта, в която е разпоредено
„НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* да заплати на ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***,
БУЛСТАТ ********** сумата от 40.00 лева, представляваща неплатени такси и разноски по
т. 31 от ТТРЗЧСИ по ИД № 981/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОТМЕНЯ решение № 260003/05.01.2021г., постановено по гр.д. № 3780/2020г. по
описа на Пернишкия районен в частта му, с която е отхвърлен предявеният от ЧСИ – Ш.Д., с
рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес: *** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК
*********, иск да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
168 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата,
представляваща неплатени такси и разноски по ИД № 981/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. №
1820/2020 г. на ПРС, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.
78 и чл. 80 ЗЧСИ, предявен от ЧСИ – Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** и адрес:
*** срещу „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК ********* от ***, че „НД Мениджмънт“ ООД
ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 168 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
- 23.04.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща неплатени такси и
разноски по т. 3,4,5,8 и 9 от ТТРЗЧСИ по ИД № 981/2015 г. на ЧСИ – Ш.Д., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № *** г. по ч.гр.д. № 1820/2020 г.
на ПРС.
ОТМЕНЯ решение № 260003/05.01.2021г., постановено по гр.д. № 3780/2020г. по
описа на Пернишкия районен в частта му, с която ЧСИ Ш.Д. с рег. № ***, БУЛСТАТ
********** и адрес: *** е осъден да заплати на „НД Мениджмънт“ ООД, ЕИК *********
сумата от 36,21 лв. – разноски за заповедното и 282,42 лв.- разноски за исковото
9
производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА ЧСИ Ш.Д., с рег. №***, БУЛСТАТ:**********, и адрес: ***, да заплати
на „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:*********, ***, сумата от 82,76 лв. - разноски за
въззивното производство.
ОСЪЖДА „НД Мениджмънт“ООД, с ЕИК:*********, ***, да заплати на ЧСИ –
Ш.Д., с рег. № ***, БУЛСТАТ ********** сумата в размер на 626,38 лева - разноски за
заповедното и исковото производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10