№ 1880
гр. Плевен, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104804 по описа за 2025 година
Постъпила е искова молба от „Топлофикация- Плевен” АД гр. Плевен
против Г. Х. Т. от гр. Плевен. В молбата се твърди, че ответникът е
собственик/ползвател на топлоснабден имот, находящ се в гр. Плевен, и е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153 от ЗЕ.
Твърди се, че съгласно чл. 150 от същия закон продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Държавната
комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Твърди се, че
съгласно ал. 2 от горната разпоредба същите влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат
силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на
топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Твърди се, че общите условия от 2007 год. са публикувани във
вестник „Нощен труд” от дата 13/ 14. 12. 2007 год. и във вестник „Посоки” бр.
239/ 13. 12. 2007 год. Твърди се, че с тях се регламентират търговските
взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството:
правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при
1
неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че в раздел VII от ОУ от 2007
год. - „Заплащане на ТЕ” е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30- дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Твърди се, че в този смисъл, задължението на
ответника за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в
ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на текущия месец,
следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Твърди се, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпаднал в забава за тази сума, като
на основание чл. 31 ал. 6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди се, че ответникът е използвал доставяната от
ищцовото дружество топлинна енергия и не е погасил задължението си.
Твърди се, че поради това ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело № 1013/
2025год. по описа на Плевенския районен съд . Твърди се, че срещу заповедта
е постъпило възражение от ответника, което обуславя правния интерес от
предявяването на настоящия иск. В заключение ищецът моли съда да признае
за установено по отношение на ответника вземането за сумата 2 964, 17 лв., от
които 2 664, 52 лв. главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01. 09. 2023 год. до 31. 12. 2024 год., и 299, 65
лв. представляващи лихва за забава за периода от 03. 11. 2023 год. до 04. 02.
2025 год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на направените
деловодни разноски.
Ответникът ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 1013/ 2025 год. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички
случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в
2
закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило
възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, респ. заповедта е
връчена при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, заявителят /кредиторът/
разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията
по чл. 422 от ГПК.
Разгледана по същество, исковата молба е основателна. Не се спори
между страните, че ответникът Г. Х. Т. е собственик на апартамент **,
находящ се ***** /с предишен административен адрес: *****. Разпоредбата на
чл. 150 ал. 1 от ЗЕ предвижда възникването на договорни отношения по
продажба на топлинна енергия по силата на публикувани общи условия и без
да е необходимо изрично писмено съгласие на потребителите. В случая е
безспорно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация- Плевен” АД на потребители в гр. Плевен са
публикувани в броя на вестник „Нощен труд” от 13- 14. 12. 2007 год. и същите
обвързват ответника като собственик на процесния топлоснабден имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 1 от Общите условия месечните дължими
суми за топлинна енергия следва да се заплащат в 30- дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение на това
задължение купувачът заплаща на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната
енергия /ал. 6 на същия член/. В законоустановения срок ответникът не е
депозирал отговор на исковата молба и не е оспорил обстоятелството, че в
процесния недвижим имот дяловото разпределение е извършвано в
съответствие с разпоредбите на Наредба за топлоснабдяване № Е- РД- 04- 1/
12. 03. 2020 год., като в тази връзка не е поискано и назначаването на съдебно-
техническа експертиза. Не е оспорена и редовността на счетоводните
записвания в ищцовото дружество, установяващи размера на задълженията на
ответника.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск
по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и следва да бъде
уважен в размер на 2 964, 17 лв., от които 2 664, 52 лв. главница и 299, 65 лв.
лихва за забава.
При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените в хода
3
на заповедното производство деловодни разноски в размер на 109, 28 лв.,
както и направените в настоящия процес деловодни разноски в размер на 197,
30 лв., от които 97, 30 лв. внесена държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г. Х. Т. от
гр. Плевен, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ-
ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *****
представлявано от Й.В.В., сумата от 2 964, 17 лв., от които 2 664, 52 лв.
представляващи стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от
01. 09. 2023 год. до 31. 12. 2024 год. и 299, 65 лв. представляващи лихва за
забава за периода от 03. 11. 2023 год. до 04. 02. 2025 год., ведно със законната
лихва върху главницата от 2 664, 52 лв., считано от 18. 02. 2025 год. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. Х. Т. от гр. Плевен, ЕГН **********, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***** представлявано от Й.В.В., сумата от 109, 28 лв.,
представляваща направени деловодни разноски в заповедното производство,
и сумата от 197, 30 лв., представляваща направени деловодни разноски в
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в 14-
дневен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4