№ 109110
гр. София, 01.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:А.И.И
като разгледа докладваното от А.И.И Частно гражданско дело №
20241110142885 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Подадено е заявление от ".. ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу Е. В. М. за сумата от 860,16 лева, представляваща
главница по Договор за кредит от 12.09.2018 г., сумата 663,66 лева – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.09.2018 г., сумата 144,95 лева,
представляваща договорна лихва за период 12.09.2018 г. – 30.09.2019 г., сумата 475,74 лева,
представляваща мораторна лихва за периода 12.09.2018 г. – 28.06.2024 г., сумата 328,38 лева,
представляваща мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство от
12.09.2018 г. за период 12.09.2018 г. – 28.06.2024 г.
Съдът намира, че искането за издаване на заповед за изпълнение за сумата 663,66 лева
– възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 12.09.2018 г. и сумата
328,38 лева, представляваща мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство
от 12.09.2018 г. за период 12.09.2018 г. – 28.06.2024 г., следва да бъде отхвърлено, по
следните съображения:
По договора за предоставяне на поръчителство друго дружество се задължава да
гарантира изпълнението на длъжника, за което му се дължи възнаграждение, което се
претендира от заявителя, който не се явява активно материалноправно легитимиран като
негов титуляр. Договорът за поръчителство е сключен между заявителя в качеството му на
кредитодател и трето за процеса лице в качеството му на поръчител, съгласно който
последното се е задължило за всички задължения на длъжника срещу заплащане от
насрещната страна на възнаграждение, пряко обвързано с вноските за тази такса по
индивидуалния договор за кредит. При тълкуване на клаузите на договорите съдът намира,
че носител на вземането, представляващо възнаграждение по договор поръчителство е
именно дружеството, което е поело задължение на гарантира изпълнението на задълженията
на длъжника в качеството му на заемополучател, а не заявителя, чието задължение е да
посредничи в отношенията между тези страни, като сключи договора за поръчителство и
събира и изплаща сумите, представляващи цената на тази услуга. Не се твърди заявителят да
1
е изплатил тази цена на дружеството – поръчител и по този начин да е встъпило в правата
му срещу длъжника. Ето защо заявлението за сумата, представляваща възнаграждение по
договора за поръчителство, следва да бъде отхвърлено. В допълнение съдът намира за
необходимо да отбележи, че дори да се приеме, че титуляр на такова вземане е заявителят в
качеството си на заемодател по договора за кредит, то клаузата, с която е уговорено
заплащането на възнаграждение по договора за поръчителство, представлява неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП /намиращ
приложение към процесното правоотношение (арг. § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП), който въвежда
разпоредбите на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните
клаузи в потребителските договори, тъй като е уговорена във вреда на заемополучателя –
длъжник, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на доставчика и потребителя. Целта на предоставената по
договора гаранция е да обезпечи изпълнението на задълженията на длъжника по договора
чрез имуществото на още едно лице и да гарантира на кредитодателя, че ще получи заемната
сума заедно с уговорената възнаградителна лихва. Съдът намира, че клаузата, установяваща
дължимост на възнаграждение по договора за поръчителство, заобикаля закона (чл. 21, ал. 1,
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК) и противоречи на добрите нрави, доколкото целта, за която същата е
уговорена, излиза извън естеството на нейните обезпечителни и обезщетителни функции.
Това възнаграждение се кумулира към погасителните вноски, което води до скрито
оскъпяване на кредита и дава възможност за неоснователно обогатяване на търговеца за
сметка на потребителя.
Следва да се отхвърли и мораторна лихва върху главницата по договора за
предоставяне на поръчителство, доколкото същата е акцесорно вземане и при отхвърляне на
главницата следва да бъде отхвърлена и претендираната мораторна лихва.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 229645 от 12.07.2024 г., подадено от ".. ЕООД, в
частта, в която е поискано издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по отношение на длъжника Е. В. М. за сумата 663,66 лева – възнаграждение по
Договор за предоставяне на поръчителство от 12.09.2018 г. и сумата 328,38 лева,
представляваща мораторна лихва по договор за предоставяне на поръчителство от
12.09.2018 г. за период 12.09.2018 г. – 28.06.2024 г.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2