№ 702
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ в публично заседание
на седемнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА
НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20211110208802 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Р.К. .. (чрез адв. ...) срещу Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (на
кратко : Електронен фиш) Серия К № 4729414, с който на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182,
ал.1, т.5 от ЗДвП на Р.К. .. е наложена „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за това, че
на 14.04.2021г. в 11.08 часа в .. при кръстовището с ул. ..., с посока на движение от гр.
София към с. Горни Богров е извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата, с която е сезиран съдът, се твърди, че обжалваният Електронен фиш е
незаконосъобразен, неправилен, постановен при съществени нарушения на процесуалните
изисквания и на материалния закон. Жалбоподателката отрича да е управлявала МПС в
цитираните в Електронния фиш ден, час и място. В жалбата се посочват нормите на чл.189,
ал.4 от ЗДвП (редакция ДВ бр. 19 от 2015г.) и т.65 от §6 от Допълнителните разпоредби към
ЗДвП и се твърди, че при нарушения на скоростта, установени с мобилни автоматизирани
технически средства или системи, е недопустимо да се издава Електронен фиш и следва
административно – наказателната отговорност да се реализира по общия ред със съставянето
на АУАН и издаването на Наказателно постановление. В тази връзка жалбоподателят се
1
позовава на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС. На следващо место в
жалбата се посочва, че липсва информация и доказателства дали техническото средство е
преминало през задължителна техническа и метрологична проверка. Твърди се, че няма
доказателства дали техническото средство, заснело нарушението, отговаря на
метрологичните изисквания, дали е преминало метрологична проверка, годно ли е за
експлоатация, дали е одобрен тип средство за измерване, дали е преминало последваща
проверка, какъв е принципът му на заснемане на нарушенията, какви са допустимите
отклонения/грешки при заснемане на скоростта, как използваната система определя
координатите на нарушението и дали автоматично се свързва със сателит при поставянето
на дадено място. Жалбоподателят посочва и че не знае дали в конкретния случай е съставен
Протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалвания Електронен фиш, както и
да се присъдят в полза на .. сторените по делото разноски.
С писмо с вх. № 15310/18.06.2021г., с което жалбата и административно-
наказателната преписка са изпратени на СРС, административно-наказващият орган е
изложил принципните си съображения относно изискванията за издаване на Електронен
фиш. Административно-наказващият орган се позовава на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗАНН и заявява, че по отношение на Електронния фиш не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. Влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. В писмото на ОПП
– СДВР се прави още позоваване на §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Посочва се, че нарушението е
установено и заснето с мобилна система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 505 като
техническото средство е преминало последваща метрологична проверка. Твърди се, че
Електронен фиш Серия К № 4729414 е издаден на 19.04.2021г. и Р.К. .. не е подала
декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП. Издаденото удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835 за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата
за движение тип TFR1-M изтича на 24.02.2020г., но съгласно чл.30, ал.5 от Закона за
измерванията, когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в
употреба средства за измерване, които отговарят на одобрен тип, се считат за одобрен тип. С
оглед на тези аргументи се посочва, че нарушението, нарушителят и неговата вина са
доказани по безспорен и категоричен начин. Твърди се, че при издаването на Електронния
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, с които да е нарушено правото
на защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да потвърди издадения и обжалван
Електронен фиш като правилен и законосъобразен.
2
По делото е депозирана писмена защита от адв. .... С нея адвокатът заявява, че
поддържа доводите от жалбата и допълва, че липсвало описание на знака, ограничаващ
разрешената скорост до 50 км/час, не било посочено дали техническото средство е мобилно
или стационарно, не било описано и самото нарушение, липсвала дата на издаване на
Електронния фиш, описание на мястото на нарушението и къде е била позиционирана
камерата. Според защитата непосочването на нарушения пътен знак, регламентиращ
конкретната стойност на ограничението на скоростта, въведена с този пътен знак, къде е
поставен този знак, къде е заснето нарушението, вкл. месторазположението на пътния знак
спрямо мястото на извършване на деянието следва да се приеме като липса на надлежно
описание на нарушението. Лаконичното описание на нарушението не позволявало да се
прецени дали е правилно квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП. В обжалвания Електронен
фиш било посочено, че нарушението е заснето на кръстовището с ул. ..., но от снимковия
материал било видно, че снимащият патрулен автомобил е позициониран така, че да заснема
МПС, преминаващи кръстовището с ул. ..., а не в самото кръстовище. Автомобилите били
снимани едва след като са преминали кръстовището с ул. ..., преди Лесковска река и от тук
се прави извод, че действието на ограничението, въведено с пътен знак В-26 е до самото
кръстовище с ул. ..., а МПС на жалбоподателката било снимано след преминаването на това
кръстовище. В тази връзка се цитира чл.50, ал.1 от Правилник за прилагане на Закона за
движение по пътищата (ППЗДвП). В представените схеми не се виждал пътен знак В26 след
излизане от кръстовището с пресечката с ул. ..., а също така не се виждал и пътен знак В26 в
изпълнение на разпоредбата на чл.61, ал.5 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за сигнализация
на пътищата с пътни знаци. На следващо место адвокатът твърди, че нарушението е заснето
извън населено място при ограничение на скоростта 90 км/час, тъй като от снимковия
материал се виждало, че нарушението е заснето след края на населеното място. От
означението на номерацията на пътя I-1 в схемата на Агенция „Пътна инфраструктура“
също било видно, чe се касае за път в извън населено място, който съвпада с бул.
„Ботевградско шосе“ в района на кръстовището с ул. .... Защитата оспорва и твърдението на
наказващия орган, че системата за видеоконтрол е в срок на валидност, тъй като било
недопустимо Лаборатория на МВР сама да проверява средствата за измерване на скоростта,
с които налага глоби. Според адв. ... нормата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията е
неотносима и липсват надлежни доказателства конкретното техническо средство да е
преминало през задължителна техническа и метрологична проверка от Института по
метрология. На следващо место адвокатът посочва, че не било ясно дали става въпрос за
едно и също техническо средство – доколкото в Електронния фиш то е описано като АТСС
TFR1-M 505, а в Удостоверението за одобрен тип средство за измерване било вписано под
номер 4835. Поради това се иска СРС да отмени обжалвания Електронен фиш като
незаконосъобразен. Моли се и за присъждане в полза на жалбоподателката на сумата от 300
лева, представляващи реално заплатен от нея адвокатски хонорар.
Пред СРС – 10 състав жалбоподателят Румяна .. се явява лично, а адв. ... – не се явява.
В съдебно заседание на 17.09.2021г. жалбоподателката заявява, че поддържа жалбата си и
3
преповтаря доводи, развити в писмената защита на адв. .... По време на съдебните прения
пред СРС Румяна .. моли съда да отмени Електронния фиш, тъй като е неправилен, издаден
при неправилно описана фактология, радарът не бил сертифициран в срок, имало и
разминаване в номерацията.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована, не изпраща представител пред
СРС и не взема становище по казуса.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, прие за установено следното от фактическа страна :
Мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип
TFR1-M е одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване под № 4835 на дата 24.02.2010г. със срок на валидност до 24.02.2020г. и за нея
има издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835. Това
техническо средство било преминало и последваща проверка, за което има издаден
Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 1-38-20 от
26.06.2020г. Според този Протокол допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3
км/ч. при скорост до 100 км/час и +/- 3 % при скорост над 100 км/час. Видно от Протокол от
проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1M № 1-38-20 от 26.06.2020г. (лист 13 и
лист 49 от делото) тази проверка се отнася до мобилна система за видеоконтрол тип TFR-1M
№ 4835 с идент. № 505/07.
Съгласно Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г. и Ежедневна форма на отчет (лист 15 и лист 18
от делото) за времето от 10.00 часа до 12.00 часа на 14.04.2021г. техническо средство
TFR1-M с № 505 е било позиционирано в ... – кръстовището с ул. ..., за да контролира
скоростта на движение на МПС-та, движещи се от гр. София към с. Горни Богров, в
населено място, при ограничение на скоростта 50 км/час. За времето от 10.00 часа до 12.00
часа на 14.04.2021г. с посоченото по-горе техническо средство били заснети общо 86 клипа
– от № 14113 до № 14198, като един от тях бил клип № 14160 (лист 9 от делото).
На 14.04.2021г. в 11.08 часа в ..., при кръстовището с ул. ..., с посока на движение от
гр. София към с. Горни Богров, лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ...(собственост
на жалбоподателя) се движел със скорост от поне 97 км/ч. (след приспаднат толеранс от 3
км/час в полза на водача от реално измерената скорост от 100 км/час), при ограничение на
скоростта в населено място - 50 км/ч. Скоростта, с която се движел автомобилът била
установена и заснета с техническо средство – система за видеоконтрол TFR1-M с № 505 –
клип № 14160.
Въз основа на снимковия материал от системата за видеоконтрол TFR1-M с № 505
(клип № 14160) срещу Р.К. .. (като собственик, на когото е регистрирано МПС-то) е
4
съставен Електронен фиш за налагане на глоба Серия К № 4729414. С него на основание
чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на .. е
наложена „глоба“ в размер на 600 лева. Електронният фиш е връчен на 27.05.2021г. и е
обжалван от Р.К. .. (чрез адв. ...) с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 28.05.2021 година.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства, а именно : снимков материал – клип №
14160; снимка на техническото средство; справка за собствеността на МПС с рег. № ...
Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931 от 30.08.2016г.; Протокол от
проверката на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M с № 1-38-20 от 26.06.2020г.;
Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-
20468 от 15.04.2021г.; извадка от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен
фиш Серия К № 4729414; писмо от Главна Дирекция „Национална полиция” (на лист 17 от
делото); Ежедневна форма на отчет от 14.04.2021г.; писмо от Български институт по
метрология с вх. № 43792/23.08.2021г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство
за измерване № 10.02.4835 (с приложения); писма от Агенция „Пътна инфраструктура” с вх.
№ 45012/25.08.2021г. и с вх. № 47475/30.08.2021г. (с приложени схеми); писмо от ОПП –
СДВР с вх. № 46481/27.08.2021г.; писмо от Главна Дирекция „Национална полиция” с вх. №
46278/27.08.2021г. (с приложен Протокол от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR – 1M с № 1-38-20 от 26.06.2020г.) и разписка за получен Електронен фиш.
Настоящият съдебен състав счита, че всички цитирани по-горе писмени
доказателства следва да се кредитират от съда, тъй като са непротиворечиви, обективни,
достоверни и изхождат от държавен орган, т.е. разполагат с доказателствена сила за
посочените в тях обстоятелства.
Извадката от информационната система на ОПП – СДВР за Електронен фиш Серия К
№ 4729414 и справката за собствеността на МПС с рег. № ...са обективни и достоверни
писмени доказателства. Справката за собствеността на автомобила е издадена от държавен
орган и разполага с доказателствената сила за удостоверените в нея обстоятелства. Поради
това съдът кредитира тези писмени доказателства и съответно установява, че собственик на
заснетото МПС с рег. № ...е Р.К. .., както и че процесният Електронен фиш й е връчен на
27.05.2021г. За последното обстоятелство данни се съдържат и в разписката за получен
Електронен фиш. Доколкото отразеното в нея съвпада с посоченото в извадката от
информационната система на ОПП – СДВР, че процесният Електронен фиш е бил връчен на
дата 27.05.2021г., съдът кредитира тези доказателства като обективни и еднопосочни.
Заповедта на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-931/30.08.2016г. е
официален документ, издаден от държавен орган и разполагащ с доказателствена сила.
Поради това съдът кредитира тази Заповед и установява, че конкретно съставеният
Електронен фиш отговаря на одобрения образец.
5
Настоящият съдебен състав кредитира Ежедневната форма на отчет от 14.04.2021г. и
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-20468 от 15.04.2021г., тъй като тези писмени доказателства са годни, информативни,
относими, обективни, достоверни и взаимно допълващи се. От Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г. се
установява мястото, времето, посоката на движение на контролираните МПС-та от
позиционираното в служебен автомобил с рег. № СА 6418 ММ техническо средство, броят и
номерата на клиповете, заснети на това място с въпросното техническо средство, както и
индиректно се установява ограничението на скоростта на движение на превозните средства
(50 км/час) и това, че там не е имало поставен пътен знак за ограничение на скоростта. От
Ежедневната форма на отчет от 14.04.2021г. се установява, че от 09.39 часа (т.е. малко преди
10.00 часа) до 12.00 часа на 14.04.2021г. (което включва и времето от 10:00 до 12:00 часа,
както и процесния час : 11.08 часа) техническо средство TFR1-M с № 505 е било
позиционирано в ... - кръстовището с ул. ..., за да контролира скоростта на движение на
МПС-та, движещи се от гр. София към с. Горни Богров при ограничение на скоростта 50
км/час. В същия смисъл данни се съдържат и в Протокола за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г.
От приложените по делото писмо от Български институт по метрология с вх. №
43792/23.08.2021г. с приложено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 (с приложения), писмата от Главна Дирекция „Национална полиция” (приложени
на лист 17 и лист 48 от делото) и чл.30, ал.5 от Закона за измерванията се установява, че
техническото средство, с което е констатирано и заснето процесното нарушение, е одобрено
съобразно нормативните изисквания, срокът на валидност на одобряването на типа е бил до
24.02.2020г., преминало е последваща проверка в Лаборатория за проверка на анализатори
на алкохол в дъха и радар скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” на
26.06.2020г. (за срок от 12 месеца, т.е. до 26.06.2021г.) и съответно се счита за одобрен тип
средство за измерване, което е технически изправно към 14.04.2021г. и направените с него
измервания са в съответствие със Закона за измерванията. Поради това /с оглед
разпоредбата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията/ СРС приема, че техническото
средство, заснело процесния автомобил и неговата скорост на движение е било годно към
процесната дата да установи нарушението и попада в обхвата на „автоматизирани
технически средства и системи” според §6, т.65 от ДР на ЗДвП. Тук е местото съдът да
посочи, че доколкото от Протокола от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TFR
– 1M“ № 1-38-20 от 26.06.2020г. се вижда, че въпросното техническо средство има идент. №
505/07 и този номер 505 е вписан и в Ежедневната форма на отчет, в Протокола за
използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от
15.04.2021г., а също и в снимковия материал – клип № 14160, то това означава, че именно
провереното на 26.06.2020г. техническо средство тип TFR-1M е било използвано и при
заснемане на процесното нарушение. Всичко това показва, че техническото средство, с
което е било установено процесното нарушение, е било въведено в експлоатация съгласно
6
нормативната уредба, счита се за одобрен тип и към 14.04.2021г. (съгласно чл.30, ал.5 от
Закона за измерванията) и изготвените с него писмени доказателства (снимковия материал)
имат доказателствена сила. Поради това доводите на адв. ... относно годността на системата
за видеоконтрол да установява нарушения на скоростта, относно неприложимостта /според
защитата/ на нормата на чл.30, ал.5 от Закона за измерванията и относно идентичността на
техническото средство – следва да се приемат за неоснователни.
С оглед разпоредбата на чл.189, ал.15 от ЗДвП („изготвените с технически средства
или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и
разпечатки, са веществени доказателствени средства в административнонаказателния
процес”) съдът кредитира изцяло приложения по делото снимков материал, намирайки го за
годно веществено доказателствено средство. От снимката на техническото средство става
ясно къде е било позиционирано то. Посредством снимката (клип № 14160) се установява
регистрационният номер на автомобила; датата, часа и мястото на извършване на
нарушението; конкретно измерената скорост на движение и това, че в лентата на движение
на заснетото МПС няма други превозни средства. Този снимков материал представлява
веществено доказателствено средство с автентични дата, час и място на заснемане. Поради
това съдът го приема като годно, достоверно и информативно доказателствено средство и
съответно го кредитира. Доколкото клип № 14160 е направен на 14.04.2021г. в 11.08 часа и
попада в часовия диапазон от 10.00 до 12.00 часа, респ. от 09.39 до 12.00 часа, в който
техническо средство TFR-1M с № 505 е било позиционирано в ... – кръстовището с ул. ..., за
да контролира скоростта на движение на МПС-та, движещи се в населеното място, с посока
на движение от гр. София към с. Горни Богров (според Протокола на лист 15 от делото и
Ежедневната форма за отчет на лист 18 от делото), съдът приема, че процесното нарушение
е заснето именно с техническото средство, описано в Ежедневната форма на отчет,
Протокола за използване на автоматизирано техническо средство или система с рег. №
4332р-20468 от 15.04.2021г. и в Протокола от проверката на мобилна система за
видеоконтрол TFR-1M № 1-38-20 от 26.06.2020г. Доколкото между снимката - клип № 14160
(от една страна) и Ежедневната форма на отчет и Протокола за използване на
автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г. (от
друга страна) има припокриване относно времето, мястото, номера на техническото
средство, ограничението на скоростта, а същевременно клип № 14160 попада сред номерата
на изображенията, направени на 14.04.2021г. от 10.00 до 12.00 часа на процесното място, за
съда не възниква съмнение, че клип № 14160 е направен именно с техническо средство
TFR-1M с № 505.
Относно ограничението на скоростта на процесното място относими и информативни
се явяват Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 14160, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г.,
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 46481/27.08.2021г. и писмата от Агенция „Пътна
7
инфраструктура” с вх. № 45012/25.08.2021г. и с вх. № 47475/30.08.2021г. с приложени
схеми. Тези писмени доказателства са еднопосочни, достоверни и непредубедени. От
съвкупната им преценка се установява, че на процесното място не е имало ограничение на
скоростта, въведено с пътен знак В26, поради което е важало законоустановеното
ограничение на скоростта в населено място - 50 км/час. От коментираните тук писмени
доказателства се установява по несъмнен начин, че скоростта на МПС-то е била заснета
докато се е движило в с. Долни Богров, т.е. в населено място, за където важи ограничението
на скоростта от 50 км/час. Поради това СРС счита, че неоснователно процесуалният
представител на жалбоподателя твърди, че нарушението е заснето извън населено място при
ограничение на скоростта 90 км/час. Освен, че всички писмени доказателства сочат, че
деянието е извършено в населено място – с. Долни Богров, от схемите, изпратени от
Агенция „Пътна инфраструктура“ също се вижда, че бул. „Ботевградско шосе“ в района на
кръстовището с ул. ... се намира след табелата за начало на населено място с. Долни Богров
и преди края на табелата за същото това населено място.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на адв. ... и относно това къде било
заснето процесното нарушение, тъй като от снимките на лист 9 и лист 10 от делото ясно се
вижда, че са били заснети МПС-та, движещи се по бул. „Ботевградско шосе“ в района на
кръстовището с ул. .... Друг е въпросът, че щом нарушението е реализирано в населено
място при ограничение на скоростта от 50 км/час всички доводи за пътен знак В26, както и
за нарушение на чл.50, ал.1 от ППЗДвП и чл.61, ал.5 от Наредба № 18 от 23.07.2001г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци се явяват неотносими към процесния казус.
Към писмената защита на адв. ... е представена част от пътна мрежа в района на с.
Долни Богров, на която и жалбоподателката се позовава пред съда. Първо - тази извадка не е
събрана по предвидения в закона ред. Второ - отбелязаното място с „Х“ не ангажира съда,
тъй като е направено своеволно от страна по делото. Трето – по делото има събрани
множество еднопосочни писмени доказателства относно мястото на нарушението, които
съдът кредитира по-горе. Четвърто - тази извадка не доказва къде е административното
начало и край на населеното място с. Долни Богров. Поради всичко това СРС прие, че
документът на лист 59 от делото няма характеристиките на доказателство и не следва да
бъде приобщавано към доказателствената маса, респ. да бъде подлагано на анализ. Поради
това съдът го остави извън доказателствената съвкупност по делото.
При така приетата фактология и направеният по-горе доказателствен анализ
съдът достигна до следните правни изводи :
Електронният фиш е от категорията на обжалваемите пред съда административни
актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок по чл.189, ал.8 от ЗДвП и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
8
Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на § 6, т.63 от ДР на ЗДвП
Електронният фиш представлява „електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи”. В същия смисъл е и §1, т.1 от ДР на ЗАНН. Освен това в разпоредбата на чл.189,
ал.4 от ЗДвП са изрично регламентирани реквизитите, които следва да съдържа
Електронният фиш (териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените
разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане) и
изрично е посочено, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо
средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието
на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Съпоставяйки изискуемите от закона реквизити на Електронния фиш,
регламентирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, със съдържанието на обжалвания
Електронен фиш, съдът приема, че последният отговаря на всички законови изисквания –
посочена е териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението /СДВР/; мястото и времето на осъществяването му; регистрационният номер
на заснетото МПС и собственикът на същото. Описано е самото нарушение. То съответства
на посочената нарушена разпоредба - чл.21, ал.1 от ЗДвП. Отбелязана е наложената на
основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП глоба /в размер на 600 лева/ като е указано в какъв срок,
по чия сметка и как следва да се плати. Освен това за процесното нарушение не се
предвижда лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки.
Поради това СРС приема, че няма допуснати съществени процесуални нарушения при
издаването на Електронния фиш, нито че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
За пълнота и прецизност на изложението, както и във връзка с доводите от жалбата,
следва да се отбележи, че съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП при нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава Електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Посоченото
отсъствие на контролен орган касае издаването на Електронния фиш, а не /както се
тълкуваше преди измененията на ЗДвП от 2017г./, че контролният орган трябва да отсъства
от автомобила, в който е било монтирано автоматизираното техническо средство при
заснемане на нарушението. Задължително условие за санкционирането с Електронен фиш е
нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е. да няма
човешка намеса при установяване на нарушението, за да се избегне субективният човешки
фактор. В процеса по издаването на Електронния фиш не участват двете страни, характерни
9
за първата фаза на административно-наказателното производство. С измененията на ЗДвП,
публикувани в ДВ бр.19/13.03.2015г., законът беше съобразен с изложените в Тълкувателно
решение № 1/26.02.2014г. на ВАС становища относно използването на мобилни камери за
установяване на нарушенията, свързани с ограниченията на скоростта. В разпоредбата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП беше добавен терминът „автоматизирано” техническо средство, а
съгласно §6, т.65 от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие
или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята
и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно
средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес, т.е.
контролният орган не се намесва в работата на мобилното автоматизирано техническо
средство, а само го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта, а след
преустановяване на контрола го изключва и демонтира. Именно в това се изразява
поставянето на начало и край на работния процес от контролния орган. В мотивите към
проекта на Закона за изменение и допълнение на ЗДвП се посочва, че една от причините за
въведените изменения е именно Тълкувателно решение № 1 от 2014г. на Върховния
административен съд, с което реализирането на административно-наказателната
отговорност за нарушения на Закона за движението по пътищата чрез издаване на
Електронен фиш при осъществяване на контрол с мобилни системи за контрол било
преустановено и това рефлектирало пряко върху дисциплината на водачите. Посочва се, че
използването на мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство. Същите установяват нарушенията по аналогичен
със стационарните средства способ. Всички автоматизирани технически средства /мобилни
и стационарни/ следва да са преминали метрологична проверка съгласно Закона за
измерванията, в това число и софтуерът за обработка на доказателствения материал и да са
въведени в експлоатация при стриктно спазване на нормативните предписания. При
въвеждането в експлоатация на всяко техническо средство, сертифициращият орган
/Български институт по метрология/ осъществява проверка и на софтуерната програма,
генерираща снимковия материал, което е отразено и в сертификата и първоначалната
метрологична проверка. Принципът на действие, както на стационарните, така и на
мобилните системи е един и същ : измерване на скоростта от сертифициран измерител и
задействане на камера, визуализираща измерването, респективно превозното средство.
Обработката и издаването на Електронен фиш и за двата вида системи е от централизирана
информационна система. Доколкото този процес по обработка на информацията и
издаването на Електронен фиш става не при установяване на нарушението, а по-късно,
както и защото с издаването на самия Електронен фиш явно административно –
наказващият орган мълчаливо е приел, че случаят не е маловажен, нормата на чл.39 от
ЗАНН в случая се явява неприложима.
10
За конкретния казус от значение е да се посочи, че когато срокът на валидност на
одобрения тип средство за измерване на скоростта е изтекъл (в случая изтича на
24.02.2020г.), намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на
одобрения тип, се считат за одобрен тип като последващата проверка e формата на контрол
на средствата за измерване, която удостоверява това съответствие и (според писмото на
Български институт по метрология с вх. № 43792 от 23.08.2021г.) се извършва от
лаборатория за проверка на средствата за измерване към Главна дирекция „Национална
полиция” на МВР, оправомощена от Председателя на Държавната агенция за метрологичен
и технически надзор да извършва последващи проверки на мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-M.
Към датата на нарушението /14.04.2021г./ вече е било отменено изискването на
чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП да се обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в
средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерство на
вътрешните работи участъкът от пътя, на който се осъществява контрол по спазване на
правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. След като
това изискване е отпаднало и то изрично е отменено с новата редакция на закона, то не е
необходимо участъкът, в който се е извършвал контрол на скоростта с автоматизирано
техническо средство да е бил обозначен с поставянето на пътен знак Е-24, каквото
задължение имаха преди това контролните органи. Поради тази причина и след отпадането
на посоченото законово изискване, не е необходимо да бъдат събирани доказателства за
поставен пътен знак, указващ на водачите за извършвания видео контрол.
Настоящият съдебен състав не споделя релевираните в писмената защита доводи
относно допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на Електронния фиш,
тъй като описанието на пътен знак (при условие, че се твърди нарушението да е извършено в
населено място и да важи ограничението на скоростта от 50 км/час), посочването дали
техническото средство е мобилно или стационарно, респ. мястото където се е намирало
техническото средство са обстоятелства, които не са част от фактическия състав на
нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП. Датата на издаване на Електронния фиш, пък не е сред
реквизитите на Електронния фиш според чл.189, ал.4 от ЗДвП. Поради това липсата на тези
обстоятелства в Електронния фиш не го прави незаконосъобразно издаден. Според този
съдебен състав мястото на нарушение е в достатъчна степен изяснено в Електронния фиш -
посочено е населеното място, улицата, пресечката с друга улица, посоката на движение на
МПС-то. От схемите, приложени към писмата на Агенция „Пътна инфраструктура” се
установява, че вписаното в Електронния фиш място на нарушението е именно в населено
място и приложените правни и санкционни норми се явяват адекватни на процесния казус, а
аргументите на жалбоподателя, че нямало описание на нарушението, са неоснователни.
Къде е била позиционирана камерата е въпрос на доказване. Това не е част от фактическия
състав на нарушението, поради което и непосочването на този факт в Електронния фиш не е
съществено процесуално нарушение. В Електронния фиш много ясно е записано, че
11
ограничението на скоростта е 50 км/час „за населено място“, т.е. не се твърди ограничението
на скоростта да е зададено с пътен знак. Поради това искането на защитата да бъде посочен
пътен знак, регламентиращ конкретна стойност на ограничение на скоростта, мястото,
където този пътен знак е поставен и отстоянието му от мястото на нарушението се явява
неотносимо към конкретния правен спор и съдържанието на обжалвания Електронен фиш.
Според настоящия съдебен състав в случая е спазен и чл.10 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г. Видно от лист 15 от делото Протокол за използване на автоматизирано
техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г. съдържа всички
реквизити според Приложението към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата (на кратко : Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г.). В него е посочено, че датата на използване на техническото средство е
14.04.2021г., а датата 15.04.2021г. е датата на регистриране на документа под № 4332р-
20468. Посочени са имената и подписите на лицата, които са изготвили, приели и проверили
въпросния Протокол. В Протокола за използване на автоматизирано техническо средство
или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г. са посочени номерата на първото и
последното изображение, както и общият брой на констатираните нарушения. Освен вид и
номер на ползваното техническо средство в Протокола на л.15 от делото е посочено, че
техническото средство е преминало метрологична проверка, за което има издаден Протокол
№ 1-38-20 от 26.06.2020г. с годност за експлоатация до 25.06.2021г. Коментираният тук
Протокол е придружен със снимка на уреда (видно от лист 10 от делото), поради което СРС
приема, че Протоколът за използване на автоматизирано техническо средство или система
отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Настоящият съдебен състав е на мнение, че няма законодателно приравняване между
Електронен фиш и Наказателно постановление. Съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП влезлият в
сила Електронен фиш се смята за влязло в сила Наказателно постановление, но това
приравняване е само относно последиците, с които се ползват влезлите в сила Наказателни
постановления и Електронни фишове и не обосновава необходимост от механично
пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне или реквизити на Наказателното
постановление, въведени в ЗАНН и по отношение на Електронния фиш. Именно поради
това за Електронния фиш не важат правилата, разписани в чл.34, чл.40 – 44, чл.52 - 58 от
ЗАНН. Това, че в обжалвания Електронен фиш не е посочено конкретното физическо лице –
издател на Електронния фиш и липсва дата на издаване на фиша не означава, че е допуснато
съществено процесуално нарушение, тъй като в чл.189, ал.4 от ЗДвП не се съдържа
изискване за посочване на подобни обстоятелства, поради което и тяхната липса не е
основание за отмяна на Електронния фиш на формално основание. Електронният фиш е
електронно изявление, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи (§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП) и именно заради това е без значение кой и кога физически
12
е написал Електронния фиш. По отношение реквизитите на Електронния фиш има
специални изисквания в ЗДвП и сред тях не е да фигурира физическото лице – издател на
Електронния фиш, което има и своето логично обяснение в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП. В
случая, при издаване на Електронен фиш важат специалните правила на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, а не общото правило на чл.42 от ЗАНН или чл.57, ал.1 от ЗАНН. Същевременно в
Електронния фиш е записано, че той е издаден от СДВР и това /с оглед нормативната
уредба/ следва да се приеме, че е достатъчно, за да се спази и общото правило
административното наказание да се налага от организацията, на която е възложен контролът
по спазването на правилата, разписани в ЗДвП – в случая за територията на с. Долни Богров
– Столична община това е СДВР.
С оглед на изложеното по-горе СРС – 10 състав прие, че Електронният фиш не следва
да се отменя на формално основание, а спорът трябва да се разгледа по същество.
От събраните и кредитирани по-горе доказателства и най-вече от снимковия
материал (клип № 14160) настоящият съдебен състав установи, че с техническо средство е
измерена скоростта на движение на МПС към процесната дата, час и място. В конкретния
случай е била установена (заснета) скорост на движение 100 км/час. В предвид
възможността за грешка в рамките на 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. съдът приема, че
конкретно заснетият автомобил се е движил с поне 97 км/час. В тази връзка съдът се позова
на представения по делото Протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-
1M № 1-38-20 от 26.06.2020г., според който грешката при измерване на скоростта с
въпросното техническо средство е +/- 3 км/ч. при скорост до 100 км/ч. Тази допустима
грешка е отчетена и в конкретния случай. Видно от приложения по делото снимков
материал (клип № 14160) измерената скорост е 100 км/ч., докато в обжалвания Електронен
фиш е посочена (след приспаднатия толеранс от 3 км/час) скорост от 97 км/ч., която се явява
по-благоприятна по размер от действително измерената скорост от 100 км/ч. и в тази връзка
не са нарушени правата на жалбоподателя.
От Ежедневната форма на отчет, снимката – клип № 14160, Протокола за използване
на автоматизирано техническо средство или система с рег. № 4332р-20468 от 15.04.2021г.,
писмото от ОПП – СДВР с вх. № 46481/27.08.2021г. и схемите от Агенция „Пътна
инфраструктура” се установява, че на процесното място не е въведено ограничение на
скоростта с пътен знак, поради което важи общото правило за ограничение на скоростта в
населено място – 50 км/час.
От изложеното до тук следва, че щом водачът на лек автомобил ... с рег. № ...се е
движил на 14.04.2021г. в 11.08 часа на процесното място с поне 97 км/ч. (след приспадане на
толеранса от 3 км/час в полза на водача поради възможността от грешка при измерване на
скоростта с техническото средство) при ограничение на скоростта 50 км/ч. в населено място,
то следва да се приеме, че от обективна страна доказано е извършено нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на
13
движение на МПС да не се превишава скоростта от 50 км/ч. в населено място.
Превишението на разрешената скорост от 50 км/ч. (след приспаднатия толеранс в
полза на водача поради възможността от грешка при измерването на скоростта с
техническото средство) в случая е 47 км/час.
От субективна страна нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП се реализира при пряк
умисъл, тъй като всеки водач на превозно средство знае задължението си по ЗДвП, че в
населено място, при липса на знак за ограничение на скоростта, важи общото ограничение
на скоростта от 50 км/час и че щом е измерена скорост от поне 97 км/ч. значи е съзнавал
обществено – опасния характер на поведението си, предвиждал е и е искал настъпването на
обществено – опасните последици.
Не са налице доказателства кой е управлявал лек автомобил ... с рег. № ... Въпреки
това, обаче, доколкото чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП казва, че собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство, то в конкретния случай правилно е била ангажирана
отговорността именно на Р.К. ... Това е така, защото жалбоподателят е физическо лице –
собственик на лек автомобил ... с рег. № ... В случай, че не собственикът е управлявал
автомобила, а друго лице, съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, след получаване
на Електронния фиш, жалбоподателят е следвало в 14-дневен срок да подаде писмена
декларация до териториалната структура на МВР с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В
настоящия случай в изпълнение на разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП наказващият орган
е изпратил Електронния фиш на Румяна .. като лице по чл.188, ал.1 от ЗДвП /доколкото
заснетото МПС е собственост на жалбоподателя/. В Електронния фиш изрично е указана
възможността за подаване на цитираната по-горе декларация. Вместо декларация по чл.189,
ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т.е. ..
не се е възползвала от предоставената й законова възможност да обори презумпцията на
чл.188, ал.1, изр.2 от ЗДвП. Поради това следва да бъде ангажирана административната
отговорност на Р.К. .. за извършеното с нейния автомобил нарушение по чл.21, ал.1 от
ЗДвП.
Съгласно чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП при превишаване на разрешената скорост за
населено място с над 40 км/час нарушителят се наказва с глоба в размер на 600 лева. С оглед
конкретно установеното превишение на скоростта (с 47 км/ч. над ограничението от 50 км/ч.
– след приспаднатия толеранс от 3 км/ч.) и начина, по който законодателят е определил да се
санкционира административно – наказателно отговорното лице за нарушението по чл.21,
ал.1 от ЗДвП, СРС приема, че на Р.К. .. (като собственик на МПС, недоказала, че
автомобилът й е бил управляван от друго лице) следва да се определи глоба в размер на 600
лева. Точно фиксираният в закона размер на административното наказание за това
нарушение не позволява на съда да прави преценка на отегчаващите и смекчаващите
14
отговорността обстоятелства. Санкцията е определена от напред в закона и е в твърд размер,
който съвпада с наложения на жалбоподателя размер на глобата. Поради това Електронният
фиш се явява законосъобразен и в частта относно наложеното с него административно
наказание.
Превишението на скоростта не е незначително. Липсват изключителни или
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Процесното нарушение е типичен
пример на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и не представлява маловажен случай.
Водим от всичко изложено по-горе настоящият съдебен състав прие, че следва да
потвърди изцяло обжалвания Електронен фиш като правилен, законосъобразен и при
справедлив и законоустановен размер на наказанието.
Доколкото съдът прие, че следва да потвърди обжалвания Електронен фиш, не следва
да бъде уважавано искането на жалбоподателя (направено чрез адв. ...) за присъждане на
разноски в полза на страната, инициирала производството и не успяла да докаже, че следва
да се отмени обжалвания от нея акт. По делото въззиваемата страна не е била
представлявана от юрисконсулт или адвокат, нито има доказателства за направени от нея
разноски, а и не се иска присъждане на такива. Поради това съдът не следва да се произнася
и в този смисъл.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 4729414, издаден от СДВР, с който
на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП
на Р.К. .. е наложена „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – София град по реда
на АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15