№ 9387
гр. София, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. Д.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело №
20251110107146 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. А. А. срещу „Вива кредит“
АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за потребителски паричен
заем Standard 30 № 6057734/12.07.2024г., съгласно който на ищеца следвало да бъде
отпусната сумата от 1100лв. при срок за погасяване от 7 месеца. Размерът на ГЛП бил
40,32%, а на ГПР 49,49%. Кредитът следвало да бъде върнат на 7 погасителни вноски,
всяка от по 247,80лв. В чл. 1, ал. 2-4 било предвидено, че заемателят дължи такса за
експресно разглеждане на документи от 481,88лв. В чл. 4, ал. 1 от договора било
уговорено в срок от 3 работни дни кредитополучателят да предостави обезпечение от
трето лице, което да сключи договор за поръчителство, като това лице трябвало да
отговаря на редица изисквания, или банкова гаранция, като в случай че не го направи,
дължи неустойка от 321,23лв.
Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл. 22 ЗПК,
тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му, а именно ГПР. Същият бил
посочен единствено като процент, като не било изпълнено изискването за посочване
на компонентите, които го формират, за яснота и прозрачност. Отделно, същият бил
посочен погрешно, тъй като действителният бил в по-висок размер, тъй като таксата и
неустойката трябвало да бъдат включени в него. Евентуално посочва, че клаузите за
заплащане на такса за експресно разглеждане и на неустойка са нищожни като
неравноправни и противоречащи на добрите нрави.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде
признато за установено, че сключеният между страните договор за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, а в условията на евентуалност, че клаузите на чл.
1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 са нищожни.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че между страните е сключен описания договор за кредит, но отрича същият
да е недействителен. Посочва, че същият отговаря на всички изисквания по ЗПК, като
отрича и оспорваните клаузи да са нищожни. Излага допълнителни съображения за
1
неоснователност.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предявил и насрещен иск,
който e приет за съвместно разглеждане. Посочва, че в изпълнение на сключения
договор за кредит заемополучателят е заплатил суми в общ размер от 947,38лв., от
които са погасени 811,92лв. главница и 135,46лв. договорна лихва, като е налице
дължим остатък.
С оглед изложеното, моли ответникът по насрещния иск да бъде осъден да му
заплати сумата от 152,62лв., представляваща част от неизплатената главница в общ
размер от 288,08лв., ведно със законната лихва.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор на исковата молба в
законоустановения срок, с който го оспорва. Поддържа, че договорът е недействителен
и би се дължала само чистата стойност на основание чл. 23 ЗПК, като с оглед
извършените от него плащания от 947,38лв., то остава дължим остатък от 152,62лв.
Счита, че законна лихва не се дължи.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД и насрещен осъдителен иск
с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства,
че на 12.07.2024г. между страните „Вива Кредит“ АД и Д. А. е сключен договор за
паричен заем Standard 30 № 6057734, по силата на който ответникът, в качество на
заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството на заемател, сумата от
1100лв., като не е спорно, че сумата е усвоена. В чл. 1, ал. 3 е уговорено, че за
извършената от кредитора допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявката
за паричен заем, заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на паричен заем от 481,88лв., която се заплаща разсрочено с погасителните
вноски според ал. 4. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че срокът на заема е 7
месеца, като същият следва да бъде върнат на 7 погасителни вноски от по 247,80лв., в
които са включени главница, лихва и такса за експресно разглеждане. Предвиден е
фиксиран годишен лихвен процент по заема от 40,32% и ГПР от 49,49%. В т. 7 е
посочено, че общият размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждане излиза на 1734,60лв., като същият е сбор от общия размер на заемната
сума и общите разходи по кредита. В 4, ал. 2 е предвидено, че при неизпълнение на
задължението на заемателя по ал. 1 в 3-дневен срок от усвояване на сумата да
предостави едно от следните обезпечения: поръчител – физическо лице, отговарящо на
редица изисквания, или банкова гаранция, същият дължи неустойка в размер на
321,23лв., платима на равни части към всяка от погасителните вноски, като в този
случай общият размер на задължението по договора става 2055,83лв., а вноската в
размер от 293,69лв.
По делото не е спорно, че ищецът е заплатил в полза на ответника по договора
сумата от 947,38лв.
При горните факти, съдът извежда следните правни изводи:
Процесният договор за заем има характеристиките на договор за потребителски
кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а заемателят има
качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което в
отношенията между страните приложение намират императивните норми на ЗПК и
2
ЗЗП.
Според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.
1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя
на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49,49%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не
отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, които се
включват в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в §
1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Процесните такса за експресно разглеждане и неустойка за непредоставяне на
обезпечение представляват разход, свързан с договора за потребителски кредит и
следва да бъдат включени в ГПР, като същите са били изначално известни на
кредитора. Видно е, че тези суми са били начислени още при сключване на договора и
са включени в погасителните вноски. В посочения в договора за кредит ГПР е включен
само размерът на възнаградителната лихва, което очевидно цели заобикаляне на
императивните изисквания и умишлено въвеждане в заблуждение на потребителя
относно реалните разходи по кредита. Според експертното заключение, при добавяне
само на таксата, размерът на ГПР възлиза на 480,32%, а при добавяне и на неустойката
би бил още по-голям. При това положение се налага изводът, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като
в него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на тази норма не следва да се
тълкува буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен ГПР, а
нормативното изискване следва да се приеме за изпълнено, когато е посочен както
подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде
потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в
заблуждение. Годишният процент на разходите е част от същественото съдържание на
договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта
за потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
3
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което
води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Последица от неспазване изискването на
чл.11, ал. 1, т. 10 ЗПК е, че същият се явява недействителен – чл. 22 ЗПК.
В задължителното Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на
Европейския съюз е прието, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от
тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за
освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води
единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем
главница. С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с
правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този
процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48,
следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези
разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето
задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно,
санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски
при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта
на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Член 23 от
Директива 2008/48, разглеждан във връзка със съображение 47 от същата директива,
следва, че макар изборът на системата от санкции за нарушаване на националните
разпоредби, приети съгласно тази директива, да е по усмотрение на държавите членки,
така предвидените санкции трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.
Това означава, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с тежестта на
наказваните с тях нарушения, като се гарантира реално възпиращ ефект и
същевременно се съблюдава основният принцип на пропорционалност (вж. в този
смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, C‑42/15, EU:C:2016:842, т.
61—63 и цитираната съдебна практика).
Следва да се има предвид още, че според настоящия съдебен състав
включването на клаузи в договора за кредит, в които се уговарят такси и неустойки
при неизпълнение на несъществени задължения, представляват конструкция,
предназначена да прикрие действителните разходи по кредита и да доведе единствено
до извличане на по-голяма облага на кредитора от договора. Тези съждения съвпадат с
възприетото в Решение от 21.03.2024г. по дело № C-714/2022г. на Съда на Европейския
съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и учреждения – чл. 633
ГПК.
От изложеното се налага изводът, че ГПР не е посочен правилно и при
прибавяне на начислените такси и неустойка към разходите по кредита, което е
абсолютно необходимо, неговият размер надхвърля значително максимално
допустимия такъв, което е видно и без специални знания. Налице е съществено
нарушение на императивните законови изисквания на ЗПК, водещо до
недействителност на договора съгласно чл. 22 ЗПК.
По изложените съображения, предявеният установителен иск за
недействителност на договора за потребителски кредит е основателен.
Предвид уважаването на главния иск, не са налице вътрешно-процесуалните
предпоставки за разглеждане на евентуалните искове за нищожност на отделни клаузи.
По насрещния иск:
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
4
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, като не дължи
лихва или други разходи. Тази норма представлява своеобразна санкция за
недобросъвестния кредитор, който нарушава императивните законови изисквания,
които трябва да спазва при сключване на договор за потребителски кредит, като целта
е да се пресекат подобни практики. Нормата на чл. 23 ГПК не прави разграничение
между възнаградителна и мораторна лихва, а използва родовото понятие лихва, поради
което следва да се приеме, че потребителят дължи връщане само на чистата стойност
на кредита и никакви лихви – възнаградителни или мораторни, както и други разходи
по кредита като такси, неустойки и др. под.
Предвид че кредитополучателят е заплатил сумата от 947,38лв., до пълния
размер на чистата стойност на предоставения заем от 1100лв. остават 152,62лв. Ето
защо, насрещният иск се явява основателен, като върху тази сума не следва да се
присъжда законна лихва по изложените по-горе съображения, в който смисъл е и
практиката на ВКС - Решение № 129/30.07.2024г. по т. д. № 630/2023г., I ТО на ВКС, в
което е прието, че прилагането на разпоредбата на чл. 86 ЗЗД в случая не съответства
на целта на Директива 2008/48/ЕО, посочена в съображение 7 и 9, за пълна
хармонизация в областта на потребителските кредити, за да се осигури на всички
потребители в Съюза високо и равностойно равнище на защита на техните интереси и
за да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски по
първоначалния иск има ищецът, който е доказал такива в размер на 96,23лв. за
държавна такса. Претендира се и адв. възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., което
съдът при съобразяване липсата на правна и фактическа сложност на делото, ниския
материален интерес, извършените процесуални действия, включително провеждането
на едно открито съдебно заседание, както и задължителните разяснения, дадени в
Решение от 25.01.2024г. по дело № C-438/2022г. на Съда на ЕС, определя на 480лв. с
ДДС.
По насрещния иск право на разноски има ответникът, който е доказал такива в
размер на 50лв. за държавна такса и претендира юрк. възнаграждение, което на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът определя на 100лв. или общо 150лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. А. А., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: *******************************************, срещу „Вива
Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Люлин 7“, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис
73Г, установителен иск по 124, ал. 1 ГПК, че сключеният между страните договор за
паричен заем Standard_30 № 6057734/12.07.2024г. е недействителен съгласно чл. 22
ЗПК.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ
"Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на Д. А. А., ЕГН: **********, с
настоящ адрес: *******************************************, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 96,23лв. - разноски по делото за държавна такса.
5
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Вива Кредит“ АД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул. Джавахарлал
Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, да заплати на адв. А. Д. от
САК, личен № *************, с адрес: ****************************************,
на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 480,00лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство на ищеца.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН: **********, с настоящ адрес:
*******************************************, да заплати на „Вива Кредит“ АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Люлин 7“, бул.
Джавахарлал Неру № 28, бл. АТЦ "Силвър център", ет. 2, ап. офис 73Г, на основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 9 и чл. 23 ЗПК сумата от 152,62лв., представляваща
неплатен остатък от главницата (чистата стойност) по сключения между страните
договор за паричен заем Standard_30 № 6057734/12.07.2024г., както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 150,00лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6