№ 1216
гр. Плевен, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Галя Р. Николова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430106918 по описа за 2024 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.415 от ГПК вр. чл. 124 от ГПК вр. чл. 79
ал. 1 от ЗЗД, и вр.чл. 86 от ЗЗД, във вр. с чл. 99 от ЗЗД.
Възражения с правно основание чл. 111 б.в от ЗЗД, и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена от ***, против М. М. Т., ЕГН **********, с
предявени искове по чл. 415, ал. 1 от ГПК за установяване на дължимост на
следните суми: 600 лв. – главница; 101.46 лв. - договорна лихва за периода
10.12.2019г. до 10.7.2020г.; 177.56лв. - законна лихва за забава върху
главницата за периода 10.7.2020г. до 2.8.2024г.; 382.95 лв. - такси по Тарифа
на Сити Кеш ООД; и 467.54 лв. – неустойка по чл. 6.2 от ДПК, лихва за забава
върху главницата от 16.08.2024г. –дата на подаване на заявлението до
окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК № 2670/19.08.2024г. по ч.гр.д. № 4703/2024г. на ПлРС. Ищецът
твърди, че издаденият съдебен акт е връчен на длъжника по чл. 47 ал. 5 от
ГПК и съдът е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че между Сити Кеш ООД, в качеството си на кредитор, и М.
М. Т., в качеството на кредитополучател е сключен Договор за потребителски
1
кредит № 378963/10.12.2019г. по електронен път по реда на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който
ответникът е получил сумата от 600 лв., която следвало да върне на 7 броя
вноски по 167 лева всяка в срок до 10.07.2020 г., когато е падежирала
последната вноска. Уговорен бил фиксиран лихвен процент в размер на 40.05
%, както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48.63%.
Твърди неизпълнение на задълженията по кредита към първоначалния
кредитор. Ищецът заявява, че задължението на ответника му е прехвърлено от
кредитора с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от
13.01.2022г. Твърди, че ответникът е уведомен за цесията на посочения в
договора ел.адрес адрес, но сочи, че ако съдът счете уведомяването на
длъжника – ответник за ненадлежно, то моли да се приеме за надлежно
връчването на уведомлението, извършено с исковата молба. Претендират се
разноски.
Ответникът, представляван от назначен от съда особен представител,
оспорва предявения иск, счита, че същият е допустим, но неоснователен.
Счита, че ответникът не е редовно уведомен за настъпилата цесия на
задължението, че не е виден неговият подпис в договора, и че факта на
получаване на сумата не е доказателство за сключения договор за заем.
Твърди множество неравноправни клаузи в договора, че не е указано кога
договорът е станал предсрочно изискуем. Оспорва изцяло претендираните
лихви поради настъпила погасителна давност.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното: Претенцията
на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 415 от ГПК.
Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по
издадена в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по
ч. гр. д. № 4703/2024г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй
като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника по реда на чл. 47 ал 5 ГПК, заявителят разполага с възможността да
реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Вземането на ищеца произтича от сключен на 10.12.2019г. между Сити
Кеш ООД, в качеството на кредитор, и М. М. Т., в качеството на
кредитополучател, Договор за паричен заем кредирект № 378963/10.12.2019г.
2
по електронен път по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/, с който на ответника е предоставена сума в размер на
600.00 лв., която е усвоена чрез превод в Изипей, за което е представено
доказателство. Параметрите на договора са били следните: размер на
предоставения кредит – 600.00лв.; срок на кредита - 7 месеца; размер на
погасителните вноски – 2 по 20.03лв. и 5 по 132.28лв.; фиксиран годишен
лихвен процент по кредита – 40.05%; годишен процент на разходите по
кредита – 48.16%. Съгл. чл. 6.1 от договора, заемателят се е задължил в
тридневен срок от усвояване на заемната сума да осигури обезпечение –
поръчител или банкова гаранция, като при неизпълннение на това
задължение, съгл. чл. 6.2 той дължи на кредитора 467.54лв. неустойка, която
автоматично се начислява и е включена в погасителния план на договора в чл.
4. Изчисленията в този погасителен план сочат, че общо дължимата сума –
главница + лихва + неустойка = 1169.00лв. Липсват данни по делото за
заплащане на суми от заемателя по процесния договор. По делото е
представена тарифа за таксите и разходите, дължими на заемодателя по
предоставените от него кредити, като в различни позиции са посочени
различни дължими такси, но нито в заповедното, нито в исковото
производство ищецът не е обосновал как е начислена, по коя от позициите е
пресметнал и претендира таксата или таксите от 382.95 лв.
Представен е договор за цесия от 13.01.2022г. с цедент Сити Кеш ООД, и
цесионер – ищецът АПС Бета България ЕООД, и частично Приложение № 1
от същата дата, съгласно който кредиторът, е прехвърлил на ищеца в
настоящето производство вземания по приложен списък от който е видно
прехвърляне на вземането срещу ответника по договор № 378963.
Представено и пълномощно от цедента към цесионера АПС Бета България
ЕООД за уведомяване на длъжниците за настъпилата цесия, като в самото
пълномощно е налице и потвърждение на цесията съобразно изискването на
чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. Представено е и уведомление за цесия до длъжника от
ищеца без данни за връчването му.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното: Договорът за заем намира своята
материалноправна обосновка в разпоредбите на чл. 240 и сл. от ЗЗД. Той се
характеризира като реален, каузален, едностранен договор, като в конкретния
3
случай е материализиран в писмена форма, но по реда на ЗПФУР, което не
предполага подписи под него, независимо, че ответника оспорва полагането
на такъв. Съдът намира, при служебна проверка на действителността на
сключения договор, че в случая кредиторът Сити Кеш ООД е посочил в
договора от 10.12.2019г. неправилен ГПР - 48.16%, като реално той е много
по-висок при включване на сумата за неустойка, като в чл. 5 от договора
изрично е посочено, че тази сума не е включена в ГПР. За тази сума обаче
кредиторът е знаел, т.к. я е включил изрично в погасителния план към
договора. В такъв размер ГПР противоречи и на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Поради горното, съдът намира,
че в случая се констатира недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК
– в т.см. и Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което
когато в договора не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се
счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до
връщане само на главницата. В настоящия случай процесния договор, който
попада в приложното поле на ЗПК, не е посочил правилен ГПР при
положение, че на кредитора изначално е било ясно, че е налице и друг разход
по кредита, който не е включен в ГПР, и дължима по него е само главницата от
600лв.
Отделно от това, и за пълнота на изложението, следва да се посочи по
отношение на претенциите за неустойка и дължими такси, че двете клаузи на
чл. 6 от Договора, касаещи задължение за заплащане на неустойка,
противоречат на принципа на добросъвестността, създават затруднения на
икономически по-слабата в правоотношението страна, и целят да създадат
предпоставки за начисляване на неустойка. Така, както е уговорена,
неустойката е предназначена да санкционира заемателя за неспазване на
договорно задължение за предоставяне на обезпечение, но задължението за
обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за
погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите
условия. Съдът намира, че въведените в договора и ОУ изисквания за вида
обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на
4
длъжника при изпълнението му до степен - то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за
кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да
предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на
сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на
договорните условия, а не, както е договорено – след усвояване на кредита.
Макар и да е уговорена като санкционна, доколкото се дължи при
неизпълнение на договорно задължение, неустойката води до скрито
оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към
възнаградителната лихва, и в този смисъл би представлявала сигурна печалба
за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора.
Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до
неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до
увеличаване на подлежаща на връщане сума. Тъй като противоречието между
клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на
договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4
ЗЗД, че в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а
нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за
неустойка. По същността си тази клауза е и неравноправна – уговорена е
неустойка от 467.54лв. за кредит от 600.00лв., тази уговорка попада директно
в приложното поле на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП - задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Поради гореизложеното уговорената договорна
неустойка, се явява нищожна и неравноправна клауза. Дължимите такси,
претендирани от заявителя не са обосновани по никакъв начин като
конкретика от него, доколкото таксата за удължаване на срока е неприложима
за потребителски кредит, то съдът намира, че се имат предвид други
начисления – разходи за събиране на вземания и разходи за отлагане на
процедура за принудително изпълнение, които са предвидени едва в Тарифата
за таксите и разходите, събирани от кредитора - т. 2 и т. 3, и изключително
неясно формулирани и обосновани. Те не са уговорени като наказателна
лихва, а като дължими разходи, и противоречат на императивни норми, както
следва:
- на чл. 143 ал. 2 т. 5 от ЗЗП - задължават потребителя при неизпълнение
5
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение, още
повече че то се начислява и върху друга неустойка и лихви;
- на чл. 143 ал. 2 т. 19 от ЗЗП - не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора, доколкото е
спомената подточка след препращане от договора към ОУ, а от ОУ към
Тарифа;
- на чл. 33 ал. 1 и 2 от ЗПК, съгласно които кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Поради
изложеното, претендираните такси са основани на нищожни и неравноправни
клаузи и също не могат да бъдат присъдени отделно от извода на съда за
нищожност на целия договор за заем.
При първоначално изложените изводи на съда относно
недействителността на договора между първоначалния кредитор и ответника
на осн. чл. 22 от ЗПК, на връщане подлежи само главницата по договора в
размер на 600.00лв., а претенциите на ищеца за признаване установена
дължимостта на 101.46 лв. - договорна лихва за периода 10.12.2019г. до
10.7.2020г.; 177.56лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода
10.7.2020г. до 2.8.2024г.; 382.95 лв. - такси по Тарифа на Сити Кеш ООД; и
467.54 лв. – неустойка по чл. 6.2 от ДПК, се явяват неоснователни и
претенциите за тях следва да се отхвърлят.
С оглед тези изводи на съда, направеното възражение за изтекла давност
на вземанията за лихви не следва да бъде разглеждано.
Възражението на ответника за нередовно уведомяване за настъпилата
цесия е неоснователно поради следното – с връчването на съдебните книжа по
делото по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, сред които е и уведомлението за цесия,
ответницата се счита за уведомена чрез законоустановено фингирано
връчване, като същевременно при липса на твърдения, че длъжникът е
заплатил задължения на първоначалния кредитор - цедент, т.к. не е уведомен
за цесията, такова възражение се явява и безпредметно.
При този изход на делото, и на основание чл. 78 от ГПК, съдът намира,
че съобразно уважената и отхвърлена част от исковите претенции, на ищеца се
дължат разноски в размер на 190.81лв. /при определено юрк.възнаграждение в
6
размер на 100лв./. Съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, съдът следва да присъди разноските направени от ищеца в
заповедното производство. Съдът взема предвид, че за претенцията в
заповедното производство, която е уважена, е била дължима ДТ в размер на
34.59лв. и определя на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрк. възнаграждение в размер
на 50.00лв. При този изход на исковото производство, на ищеца, в качеството
му на заявител са дължими разноски в размер на 29.35 лв.
По изложените съображения, Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК
вр. с чл. 79 от ЗЗД, че М. М. Т., ЕГН: **********, от ***, ДЪЛЖИ на ***, с
адрес на управление: ***, законен представител ***, сумата от 600.00лв. –
главница по Договор за потребителски кредит № 378963/10.12.2019г., между
Сити Кеш ООД, и М. М. Т., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.08.2024г. до окончателното и изплащане, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 2670/19.08.2024г. по ч.гр.д.
№ 4703/2024г. на ПлРС,
като претенциите за признаване установена дължимостта на сумите:
101.46 лв. - договорна лихва за периода 10.12.2019г. до 10.7.2020г.; 177.56лв. -
законна лихва за забава върху главницата за периода 10.7.2020г. до 2.8.2024г.;
382.95 лв. - такси по Тарифа на Сити Кеш ООД; и 467.54 лв. – неустойка по
чл. 6.2 от ДПК, ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, М. М. Т., ЕГН: **********, от
***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, с адрес на управление: ***, законен представител
***, разноски в исковото производство в размер на 190.81лв., и разпноски
заповедното производство по ч.гр.д. № 4703/2024г. на ПлРС, в размер на 29.35
лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7