№ 14
гр. Козлодуй, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Б. Х.в
при участието на секретаря Деница Ол. Лихарска
като разгледа докладваното от Даниел Б. Х.в Гражданско дело №
20241440101122 по описа за 2024 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Е. А. А.,
ЕГН ********** срещу ......, седалище: ......, ет.7.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сумата 2300 лв, по договор за паричен заем кредирект №
638281/20.02.2022г.
С исковата молба се иска от съда да признае договора за нищожен на
основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК поради съдържащите се в него неравноправни
клаузи, а сумите описани в Договора за възнаградителна лихва, сума за
непредставено обезпечение, над отпуснатата главница от 1000 лв., да
постанови, че не се дължат. Моли съда да признаете сумата от 2300лв. за не
дължима, като се позовават на неравноправна клауза - т.3.5 и 3.7 от
процесният договор. Претендират за разноски.
С исковата молба се твърди, че ищцата е подала, чрез интернет искане
за отпускане на бърз кредит от ......, като е кандидатствала за сумата от
1000лв., без обезпечение. Искането било одобрено и между страните е
сключен договор № 638281/22.02.2022г., за отпускане на кредит, в размер на
1000лв., без обезпечение, чрез връщане/изплащане на същият кредит на
осемнадесет /18/ месечни вноски – до 22.08.2023г. последна вноска на
плащане. Всяка една от вноските била в размер на 190лв., като само първата
вноска е в размер на 100лв.
С ИМ се сочи, че при така договорените условия по кредита общата
сума, която трябва да възстанови ищцата е в размер на 3 300лв. /три хиляди и
триста лева/, от които 1000лв. главница и 2300лв. възнаградителна лихва.
1
Сочи се, че А. е получила и усвоила 1000лв., под формата на кредит, въз
основа на подписано облигационно правоотношение - договор с кредитното
дружество, което е и ответната страна на спора.
Твърди се, че кредитното дружество е решило да начисли и цитирало в
т.3.5 от Договора „Годишен процент на разходите“ в размер на 48.5% и
„Фиксиран Годишен лихвен процент“, отразен в т.3.7 от Договора, в размер на
40.05%. Твърди, се, че ищцата е получила кредит в размер на 1000лв., а се е
задължила да върне 3300лв., без да осъзнава на момента каква лихва му е
начислена върху отпуснатите 1000лв.
Сочи се, че в чл. 3.10 от настоящият процесуален договор, в Обща сума
за плащане кредитното дружество е подвело А., като е написано, че ищацата
трябва да върне обща сума в размер на 1 401.64лв. В т.4 от Договора и в
погасителният план е описана съвсем различна сума, която сумарно отговаря
на сумата от 3300лв. Това е сумата, която ищцата дължи за усвоеният кредит,
в размер на 1000лв., и останалата разлика до 3300лв - 2300лв. е
възнаградителна лихва за кредитното дружество.
С ИМ се сочи, че не се оспорва, че има възникнало и сключено
облигационно правоотношение, но се оспорва, че така подписаният договор
отговаря на равноправните клаузи, установени от ЗПК, поради не правилно и
не правомерно начислените лихви, в размер над допустимите.
Твърди се, че в Договора е предоставена клауза за предоставяне на
обезпечение от страна на кредитополучателя, такова не е предоставено,
поради това, че кредитополучателя няма чрез какво да обезпечи исканата сума
от дружеството. По този начин кредита се отпуска без поръчителство и без
обезпечение, което мотивира кредитодателя да начисли незаконната
възнаградителна лихва, по своя преценка и желание, която лихва нарушава
добрите нрави и потвърждава неравноправна клауза в договора, а именно чл.
3.5 и чл. 3.7 от Договора.
Именно нарушаването, и съществуващите неравноправни клаузи в
договора, цитирани по-горе, дават материално основание за подаване на
настоящият иск според А..
Сочи се, че в Районен съд-Козлодуй е образувано ЧГД № 1154/2023г въз
основа на подадено ЗИЗИ по чл. 410 ГПК, по което е издадена заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Сочи се, че кредитодателя е предприел и принудителни изпълнителни
мерки и е започнал принудително събиране на задължението, чрез Съдебен
изпълнител-Иванка Цонкова – гр. Враца, като пред същата е образувано
изпълнително производство с № 20248990402094. По същото има удържани
суми, след наложени запори на банкова сметка.
Твърди се, че с оглед наличие на неравноправни клаузи в подписаният
Договор, както и неправомерно начислената и определена възнаградителна
лихва за дружеството, а също и процесуалният пропуск на Съда издал ЗИ, в
противоречие с материалният закон от последните промени, през 2019 година
в ГПК, дават основание за завеждане на настоящият иск.
2
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявеният иск се оспорват като неоснователен. Предентират
се разноски в настоящото производство.
На първо място, се излагат твърдения че настоящото производство е
недопустимо, тъй като възраженията за нищожност срещу процесния договор
са преклудирани. Това било видно от твърденията, изложени от ищеца в
самата искова молба и представените към нея доказателства. Кредиторът по
процесния договор е депозирал Заявление за издаване на заповед за
изпълнение, по което е издадена Заповед за изпълнение и последната е влязла
в сила. Всички изложени възражения за нищожност на договора били
преклудирани, тъй като кредитополучателят е следвало да депозира
възражение в срок по чл. 414 ГПК и да наведе същите в производството по чл.
422 ГПК.
На следващо място сочат, че на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на
целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея. Твърди се, че
настоящият случай е именно такъв. Неустоечната клауза не е част от
съществените параметри на договора за заем, напротив тя самата е договорена
между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение на
заемателя. Също твърдят, че в случай че неустойката се приеме за нищожна,
то същата ще се счита изначално за неуредена между страните, респективно
твърдението за нищожност на целия договор поради това, че тя не е включена
в ГПР са неоснователни.
Валидността на договора за кредит произтича от това, че основните му
параметри - главница и лихва, са валидно уговорени в изискуемата от закона
форма. Твърдят, че са покрити всички изисквания на ЗПК, регламентирани в
чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК., както и с тези на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), по реда на който е
сключен процесния договор. Сочи, се, че още преди подписване на договора за
заем кредитополучателят е бил наясно с всички условия по договора, като сам
е избрал параметрите и условията му. Предвид това клаузите по процесния
договор се явяват индивидуално договорени с конкретния потребител.
Клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е била
индивидуално уговорена и съставена на ясен и разбираем език. Нещо повече,
ясно изразеният размер на лихвения разход върху предоставената сума не
изисква преценка за неравноправен характер на договорната клауза, тъй като е
част от основния предмет на договора.
Твърди се, че противно на твърдението в исковата молба, с клаузата за
неустойка не се заобикаля нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а по отношение на
формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. При нормативно
определен лимит на ГПР към датата на сключване на договора от 48,50% и
ГПР определен в процесния договор в размер на 50%, е видно, че в случая
годишният процент на разходите не надхвърля пет пъти размера на законната
лихва за забава, поради което не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
3
Уговорената неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР. Сочи, се че
кредитодателят е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на
сключване на договора. За целите на изчисляването на годишния процент на
разходите се определят общите разходи по кредита за потребителя, с
изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от
задълженията му според договора за кредит“. Неустойката, от своя страна,
обслужва неизпълнението и нейната функция е да обезщети страната по
сключения договор. Тя представлява право на изправната страна и подлежи на
договаряне между страните. Твърди се че, в настоящия случай, освен че
неустойката е дължима от потребителя за неспазване на конкретно
задължение по договора, тя е уговорена като фиксиран размер и двете страни
са били напълно наясно с размера й още преди да настъпи фактът на
неизпълнение на задължението, което обезпечава.
На трето място с отговора се сочи, че възнаградителната лихва е
възнаграждение/цена, която се дължи за ползването за определено време на
предоставени от страна на заемодателя/кредитодателя по договор парична
сума или други заместими вещи. В настоящия случай лихвата по кредита е
фиксирано уговорена за целия срок на договора, като при това обстоятелство
......, не си е запазило правото да променя едностранно същата. Моля да се има
предвид, че в Част II от европейският формуляр са посочени размерът на
заемната сума, размерът на фиксираната възнаградителна лихва и размерът на
общата сума, която следва да бъде изплатена на кредитодателя, като по този
начин кредитополучателят е бил напълно информиран за условията, преди да
сключи съответния договор. Погасителният план, който е неразделна част от
Договора включва пълна и точна информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, както и каква
част от вноската представлява главница и каква лихва.
С Отговора се сочи, че твърденията на ищеца затова, че уговореният
фиксиран лихвен процент по договора е в противоречие с добрите нрави, тъй
като надвишавал три пъти размера на законната лихва са неправилни и
необосновани.
Сочи, се че оспорената от ищеца неустойка е била уговорена като
санкция за неизпълнение, в случай че кредитополучателят не изпълни поетия
с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си поне
едно от следните обезпечения - банкова гаранция или поръчител, отговарящ
на посочените в договора условия. Съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК предоставянето
на обезпечения при потребителското кредитиране е съобразена със закона
практика, която не води задължително до неравновесие в правата и
задълженията на страните: представляваното от мен дружество е
предоставило паричен заем срещу обезпечение, а кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума и договорената лихва. Процесният договор за
потребителски кредит бил сключен изцяло по волята на ищеца, който е
попълнил искане за сключване на договор за кредит, получил е подробна
информация за желания от него кредитен продукт под формата на Стандартен
европейски формуляр и е имал пълното право да се съгласи или не с отделни
клаузи на договора, вкл. да предложи различни формулировки. При сключване
4
на процесния договор кредитополучателят не е предоставил обезпечение,
което да гарантира интереса на кредитора от връщането на предоставения
заем, въпреки изискването за това, а от своя страна кредиторът е направил
предварителна оценка на вредите от липсата на такова обезпечение в
хипотезата на несъбираемост на вземането, калкулирайки я в договорната
неустойка, като е дал възможност и допълнителен срок на клиента да
предостави такова обезпечение и съответно да не плаща неустойката.
На следващо място се сочи, че не е налице неравноправност по ЗЗП.
Твърди се че всички доводи за нищожност на процесната клауза за
неустойка, изложени в исковата молба, са неоснователни. Клаузите на
договора, включително оспорените не са във вреда на потребителя, отговарят
на изискването за добросъвестност и не водят до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя. В случая не е
налице нито една от хипотезите на чл. 143 ЗЗП, като едновременно с това
клаузите са уговорени индивидуално с потребителя, същите са ясно и точно
описани, като дават на потребителя яснота и предвидимост за всички аспекти
на финансовото му задължение към търговеца. Тази яснота у ищеца е била
налице както преди сключване на договора, така и при подписването му. В
самия договор са посочени условията за предоставяне на обезпечение и
сроковете за това. И лихвата и неустойката са фиксирани и ясно описани в
договора, така че клаузите им нямат нужда от допълнително тълкуване с цел
потребителят да разбере с какво и при какви условия се задължава.
Сочи се, че на самостоятелно основание всички изложени твърдения за
нищожност на договора и отделните му клаузи се оборват от факта, че в
периода 2020 г. - 2022 г. ищецът е сключил общо 2 договора, които съдържат
уговорка за плащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение по
кредита. Наличието на 2 договора за идентични кредитни продукти, всеки от
който съдържа оспорената в настоящото производство уговорка, опровергава
твърденията на ищеца в следния смисъл - твърденията за липса на достатъчно
информация за това какъв би бил крайният размер на задължението на
потребителя към кредитора и че клаузите накърняват добрите нрави.
С отговора се взема отношение на твърденията за заблуждаваща
търговска практика. Сочат, че заблуждаващата търговска практика
представлява такова поведение от страна на търговеца, което да подтикне
потребителя да сключи определена сделка, която не би сключил в противен
случай кредитополучателят по своя инициатива се е задължил 2 пъти с
уговорката за плащане на неустойка на ответното дружество, в случай че не
предостави обезпечение на кредитите, а договорите са сключвани след като
клаузата за неустойка от предходния е породила действието си.
С отговора се взема отношение на твърденията за неравноправност.
Сочи, се че настоящият договор следва да се тълкува в контекста на трайните
отношения между страните, създадени на база 2-те договора за кредит, които
съдържат една и съща уговорка и предоставят идентични кредитни продукти
при идентични условия. Това е необходимо, тъй като преценката за
неравноправност на клаузи, сключени с потребител на първо място винаги
5
започва от въпроса налице ли е индивидуално договаряне на конкретното
условие.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват. От ищеца е постъпила писмена защита в която е взето
отношение по хода на делото, по заключението на ССчЕ, оспорен е отговора
на ИМ и е направено искане за разноски. От ответника чрез процесуалния
представител е постъпила молба, с която се подържа Отговора, взето е
отношение по заключението на ССчЕ и по съществото на спора. Представен е
списък с разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че между тях е сключен представения по
делото Договор за паричен заем кредирект № 638281/22.02.2022г. Не се спори,
че ищцата в качеството на „заемател" е получила сума в размер на 1000 лв.
В т. 3 от сключения между страните договор са посочени параметрите на
заема, като в т.3.5 е посочен годишен процент на разходите – 48.5%, а в т. 3.7
фиксиран годишен лихвен процент – 40.05%. Посочено е, че общата сума на
плащане е 1 401.64 лв. В чл. 4 от договора е посочен погасителния план по
заема, като в графа общо с неустойка е посочена сумата 3 420 лв, а в графа
сума за плащане е посочено общо 3 330 лв. Пояснено е, че вноската с
неустойка представлява размер на дължимото плащане при неизпълнение на
т.6.1 от договора за заем.
Съгласно т.6.1 от договора заемателя се задължава в срок от три дни,
считано от усвояването на заема да предостави обезпечение, по начин и ред
уговорен в чл. 33 от Общите условия. Съгласно т. 6.2 при неизпълнение на
т.6.1 заемателя дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 018.36 лв.
Безспорно е между страните, че по ч.г.д. № 1154/2023г по описа на РС
Козлодуй е издадена Заповед за изпълнение, която е влязла в сила. Тази
заповед е издадена на основание заявление за издаване на заповед за
изпълнение със заявител ответника по настоящото дело. В това производство
заповедния съд с разпореждане № 1261/06.11.2023г е констатирал
неравноправни клаузи в сключения между страните договор, поради което е
отхвърлил заявлението в частта в която се претендира за суми по договорна
неустойка, неустойка за забава и разходи за събиране на вземането поради
забава в плащането. Издадена е заповед за изпълнение № 677/06.11.2023г с
която е направено разпореждане длъжникът Е. А. да заплати на ......
главницата по процесния договор, договорна лихва, законна лихва за забава и
законната лихва върху главницата до изплащане на вземането.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на същата се установява, че след прибавяне на
дължимата неустойка в размер на 2018.36 лв като отделно плащане към ГПР,
то последния ще надхвърли многократно петкратния размер на законната
лихва по просрочени кредити. Горното заключение съдът приема като
6
обективно, пълно и компетентно изготвено.
Вещото лице в с.з уточни, че договора е сключен и сумата по заема е
отпусната преди да е влязла в сила клаузата касаеща обезпечението, тъй като
срока за представянето му е тридневен. Погасителния план в който фигурира
неустойка за непредставено обезпечение също е подписан в деня на сключване
на договора, поради което нямало как при подписването на договора да е взето
предвид дали заемателя ще представи обезпечение.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата
не му дължи сумата 2300 лв, по договор за паричен заем кредирект №
638281/20.02.2022г.
В тежест на ищцата е да докаже, че между нея и ...... е възникнало
валидно облигационно правоотношение по договор за паричен заем кредирект
№ 638281/20.02.2022г., както и неговото съдържание. Ищеца следва да докаже
също така, че Договора е нищожен на основание сочените в исковата молба
такива.
В тежест на ответното дружество е да докаже наличието на основание за
плащане на сумата.
Съдът е приел предявеният иск за допустим на следните основания:
Съгласно чл.7, ал.3 ГПК съдът служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В тази насока е
практиката на СЕС / Решение от 17 май 2022г. по дело С-600/19, решение от
17 май 2022г. по съединени дела С-693/19 и С-831/19, определение от 18
декември 2023г. по дело С-231/23./ В посочената практика се изтъква
необходимостта процесуалните национални разпоредби, уреждащи принципа
на сила на пресъдено нещо, да бъдат прилагани при съобразяване с принципа
на ефективност, т.е. да не препятстват възможността за ефективна съдебна
закрила на потребителите. Съдът е посочил, че при липса на ефективен
контрол върху потенциална неравноправност на клаузи от договор с
потребител не би могло да се гарантира спазването на предоставените с
Директива 93/13 гаранции, и с оглед на това в цитираните по-горе решения е
приел, че правото на Съюза не допуска национална правна уредба, която
поради действие на силата на пресъдено нещо и на преклузивни срокове не
позволява на националния съд да провери неравноправния характер на
договорни клаузи. СЕС е посочил, че произнасянето на съда би било
ограничено само след проверка, че с влязлото в сила предходно съдебно
решение е проверена законосъобразността с оглед Директива 93/13 на всички
клаузи от договора, а не само на една. Според посочената практика, в случай
че е постановено съдебно решение, с което се допуска принудително
изпълнение, несъдържащо никакви мотиви, дори в обобщен вид,
свидетелстващи за извършена от съда проверка относно наличие на
неравноправни договорни клаузи, то забраната за непререшаемост не следва
7
да бъде прилагана. СЕС е пояснил, че забраната за непререшаемост се допуска
да бъде прилагана, когато в предходното съдебно решение, което се ползва със
сила на пресъдено нещо и се отнася до друга част от същото вземане, вече е
имало произнасяне по действителността на тези клаузи с оглед на посочената
директива, ако в това предходно решение се съдържат мотиви, които
позволяват на съда да установи клаузите или частите от клауза, които са били
предмет на контрол в рамките на първото производство, както и, дори да са
изложени в обобщен вид, причините, поради които сезираният по това
производство съд е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са
неравноправни /определение от 18 декември 2023г. по дело С-231/23/.
Анализът на така формирана практика на СЕС обуславя извода, че с оглед
предоставената с Директива 93/13 засилена защита на потребителя в
качеството му на икономически по-слаба страна, която не винаги може да се
ориентира в съдържанието и действителните правни последици на наложени
й като неиндивидуално договорени клаузи, е неприложимо правилото за
изчерпване на основанията за нищожност на договора от страна на
потребителя в производство по спор относно действителността на
потребителски договор, включително когато произнасянето по
действителността е инцидентно, по преюдициален за произнасяне по спора
въпрос.
С оглед на изложеното настоящият съд приема, че предявеният иск за
нищожност на сключеният договор е допустим, въпреки наличието на
формирана сила на пресъдено нещо по действителността на тези договори в
предходно производство, по които е издадена стабилизирана заповед за
изпълнение. В настоящия случай в производството по ч.гр.д. № 1154/2023г. на
Районен съд Козлодуй, заповедният съд не е извършил цялостна проверка за
наличието на неравноправни клаузи по процесния договор, което е видно от
съдържанието на постановеното по делото разпореждане № 1261 от
06.11.2023г. В производството по ч.гр.д. № 1154/2023г. на Районен съд
Козлодуй заповедният съд е извършил проверка за неравноправност на
клаузите на чл.6.2 от сключеният договор и с оглед на това е отхвърлил
искането за издаване на заповед за изпълнение за произтичащите от тях
задължения за неустойка, а по отношение на задълженията за главница и
произтичащите от нея акцесорни задължения за договорна, мораторна и
законна лихва е приел, че не противоречат на закона и добрите нрави и няма
вероятност да почиват на неравноправни клаузи, с оглед на което искането за
издаване на заповед за изпълнение следва да бъде уважено. Мотивите на
заповедния съд не позволяват да се установят клаузите или частите от клауза,
които са били предмет на контрол в рамките на развилото се пред него
производство, нито са изложени макар и в обобщен вид причините, поради
които съдът е приел, че тези клаузи или части от клаузи не са неравноправни.
Поради това и с оглед формираната практика на СЕС следва да се
приеме, че формираната с влезлите в сила заповеди за изпълнение сила на
пресъдено нещо не препятства правото на страната - потребител да поиска в
следващо производство съдът да се произнесе по действителността на
сключените договори за кредит с оглед евентуална неравноправност на
8
съдържащи се в тях клаузи и не обуславя недопустимост на предявените в
настоящото производство установителен иск. В тази връзка Определение №
1199/09.05.2024г на ВКС, 2-ро търговско отделение по ЧКТД №
20238003901304 по описа за 2023 година.
На следващо място съдът приема, че ответникът е финансова
институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска
заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Процесният договор отговаря на
изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК, поради което попада в приложното поле на
потребителската защита, като приложими са освен правилата на ЗПК, но и
правилата на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК -
изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23
ЗПК, а именно - че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други
разходи.
Настоящият съдебен състав приема, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя" е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги , свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителя за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
9
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,50 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/. Този извод
се извежда от заключението на ССчЕ по делото. Предвидената в Договор за
паричен заем кредирект № 638281/22.02.2022г сума в размер на 2018.36 лв за
неустойка за непредставено обезпечение, следва да се включи в ГПР, съгласно
нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен случай това ще доведе до
съществена разлика в посочения и действително прилагания ГПР, което е
равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.50 %/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Невключването в ГПР на сума в размер на 2018.36 лв за неустойка за
непредставено обезпечение, оскъпява кредита, най-малкото защото с нея се
покриват разходи, свързани с него и същите са били известни на кредитора,
още повече, че тази сума е включена в погасителния план с подписването на
същия без да е изчакан договорения тридневен срок за представяне на такова
обезпечение.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
От заключението на ССчЕ се установява, че действителния размер на ГПР,
определен след включване на сумата за неустойка за непредставено
обезпечение многократно петкратния размер на законната лихва по
просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на
чл.19, ал.4 от ЗПК.
Гореизложеното обосновава извод не само за неравноправен характер на
клаузата касаеща договарянето на неустойка за непредставено обезпечение, но
и за противоречие на договора с императивните разпоредби на чл. 11, ал.1, т.
10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, доколкото в уговорения ГПР не са отразени всички
действителни разходи по кредита. Така потребителят като икономически по-
10
слабата страна е бил лишен от възможността да извърши информиран избор
за крайната цена на договора и икономическите последици от него, за да може
да съпоставя отделните кредитни продукти, с което се нарушава принципът на
добросъвестността. Като не е посочил коректно неговата стойност и не е
включил стойността на неустойката, кредиторът е нарушил изискванията на
закона, което води до недействителност на цялата сделка, с оглед разпоредбата
на чл. 22 ЗПК. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от ищецът.
Такива той е направил за държавна такса в размер на 92 лева и 250 лева за
депозит за вещо лице. По отношение на държавната такса в писмената защита
процесуалния представител сочи, че се претедира за сума в размер на 92 лв., а
не на заплатената такава по делото, като сочи основания си за това. Предвид
уважаването на предявените искове в пълен размер, то ответното дружество
следва да бъде осъдено да му заплати тези разноски в цялост.
По делото от ищеца е направено искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 1500лв. Представен е договор за правна защита и
съдействие, с който е договорено възнаграждение в размер на 1500лв., като е
посочено, че сумата е платена изцяло, в брой. От ответника е направено
оспорване на претендираното адвокатско възнаграждение и в условията на
евентуалност е направено възражение за прекомерност на същото.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение
за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съдът намира, че размерът на възнаграждението от 1500 лева
действително е прекомерно завишен, имайки предвид че спорът е по иск с
цена на иска 2300лв., както и че делото не се отличава с фактическа и правна
сложност. Същото е протекло в едно съдебно заседание на което
пълномощника не се е явил, представил е писмена защита. Съгласно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, размера на минималното адвокатско
възнаграждение в настоящия случай е 530 лв. Възнаграждението от 1500 лева
го надвишава значително и неоправдано и следва да се намали до размера на
сумата 600 лева, като се отчете и интереса за страните да осигурят правната си
защита.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
11
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е. А. А., ЕГН
**********, адрес в ...... и ...... че сключения между тях договор за паричен
заем кредирект № 638281/20.02.2022г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 1 и 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) във вр.чл. 21, ал. 1
и чл. 22 от Закона за потребителския кредит ЗПК) във вр. с чл. 146, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.23 Закона за потребителския кредит по отношение на ......, седалище: ......,
ет.7, че Е. А. А., ЕГН ********** с адрес в ...... НЕ ДЪЛЖИ на „СИТИ КЕШ”
ООД, ......, сумата от 2300лв, представляваща начислени по договор за паричен
заем кредирект № 638281/20.02.2022г, лихви и други разходи по кредита
извън чистата стойност на кредита/главница/.
ОСЪЖДА ...... да заплати на Е. А. А., ЕГН ********** с адрес в ......,
направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни разноски в
размер на сумата от 342 лв., представляваща заплатена държавна такса и
възнаграждение на вещи лица.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.5, вр.ал.1 ГПК, ...... ДА ЗАПЛАТИ на
Е. А. А., ЕГН ********** с адрес в ...... сума в размер 600 лв за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Козлодуй: _______________________
12