№ 23499
гр. София, 30.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИВА АН. АНАСТАСИАДИС
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело
№ 20231110153643 по описа за 2023 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София,ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър Александров и
Ивайло Епитропов, против П. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“ бл.41,
вх.Г, ет.8, ап.114, с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за
установено, че съществуват вземания на ищеца, начислени като дължими по партида с аб.
№ ** за топлоснабден имот – ап. 11, находящ се в гр.София, ж.к. „**“, бл.326, вх.А, ет.4,
а именно в размер на 866,32 лева – главница за стойност на топлинна енергия за периода от
м.05.2019 г. до м.04.2022 г., 116,21 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020
г. до 27.04.2023 г., 18,27 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., и на 2,80 лева – мораторна лихва
за забава за периода от 15.08.2020 г. до 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 12.06.2023 г., до окончателното
им изплащане.
Ищецът твърди, че между страните съществува договорно правоотношение и
ответникът Т., като собственик на имота, е клиент на топлинна енергия и има задължението
да заплаща стойността на доставена топлинна енергия в срока по общите условия. Сочи, че
ответникът е допуснал неизпълнение и незаплатената главница възлиза на 866,32 лева. С
оглед това,че цената не е заплатена в срок, ищецът претендира мораторна лихва за забава в
размер от 116,21 лева. С исковата молба са претендирани и парични суми за цена на услуга
за дялово разпределение и мораторна лихва за забава върху тази цена, съответно в размер на
18,27 лева и 2,80 лева. Исковите претенции се основават на твърдения, че вземанията са
претендирани по реда на заповедното производство, но с оглед подадено възражение от
ответника Т. е обоснован правен интерес от установяване на дължимостта им в настоящото
производство. Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да уважи исковете.
Ответникът Т. изразява становище за неоснователност на исковете, като твърди, че
липсват доказателства ответникът да е собственик или ползвател на имота, както и
формулира възражение за настъпила погасителна давност по отношение на вземанията.
1
Оспорва и правото на ищеца да претендира сума за дялово разпределение. Ответникът моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли исковете. Претендира сторените разноски в
настоящото произовдство.
Третото лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД намира исковете за основателни.
Софийският районен съд, трето гражданско отделение, 138 – ми състав, като обсъди
представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване
изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Със заявление по реда на чл.410 от ГПК „Топлофикация София“ ЕАД претендира от
П. К. Т. следните парични суми, начислени по партида с аб. № ** за топлоснабден имот – ап.
11, находящ се в гр.София, ж.к. „**“, бл.326, вх.А, ет.4, а именно в размер на 866,32 лева –
главница за стойност на топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., 116,21
лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г., 18,27 лева –
главница за цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от
м.06.2020 г. до м.04.2022 г., и на 2,80 лева – мораторна лихва за забава за периода от
15.08.2020 г. до 27.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на подаване на заявлението – 12.06.2023 г., до окончателното им изплащане. Искането е
уважено с издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 32390/ 2023 г. по описа на СРС,
138 – ми състав.
От писмо от Столична община - район „**“ се установява, че бл.5 АБВ в ж.к. „**“ – 3
ч. е идентичен с бл.326, вх.А, Б, В, Г на ж.к. „**“ – 3 ч.
С нотариален акт от 08.01.1982 г. П. К. Т. и М. Ц. Т.а се легитимират като
собственици при равни дялове на ап.11 в бл.5абв в ж.к. „**“ – 3 ч. на ет.4 с площ от 64,41
кв.м.
Видно от удостоверение за наследници от 26.11.2018 г., М. Ц. Т.а е починала, като
вдовица, и е оставила, като наследници по закон, своите внуци – К. П. Т., син на починалия
преди М. Т.а неин син – П. К. Т., и М. Н. Т.а и Ж. Н. Т.а – дъщери на починалия преди М. Т.а
неин син – Н. К. Т..
Видно от удостоверение за наследници от 16.06.1998 г., П. К. Т. е оставил, като
наследници по закон, С. К. Т.а – съпруга, и К. П. Т. – син.
Видно от удостоверение за наследници от 16.02.2024 г., С. К. Т.а е починала на
25.06.2002 г., като вдовица, и е оставила, като наследник по закон, сина си К. П. Т.. К. П. Т. е
починал на 22.11.2018 г. и е оставил, като наследник по закон, сина си П. К. Т..
Във връзка с молба от М. Ц. Т.а и С. К. Т.а от 27.04.2000 г., партидата при ищеца,
водена за апартамент 11, е разделена на две, като ползваната топлинна енергия за хол и част
от общи сервизи от него е отчитана под аб. № ** на името на С. К. Т.а, съответно ползваната
топлинна енергия за спалня и част от общи сервизи от него е отчитана под аб. № ** на името
на М. Ц. Т.а.
Съгласно договор № 1976/28.01.2002 г., сключен между „Техем сървисис“ ЕООД,
като изпълнител, и етажните собственици в бл.326 на ж.к. „**“, като възложители, страните
са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което изпълнителят
приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия, а
възложителите се съгласяват да поставят индивидуални разпределители. Договорът е
сключен в изпълнение на прието решение от общото събрание на етажните собственици от
07.01.2002 г.
Приети са съобщения към фактури, издадени от „Топлофикация София“ЕАД с
получател К. П. Т. на 31.07.2020 г., 31.07.2021 г. и 31.07.2022 г.
Установява се от договор от 03.06.2020 г.,сключен между „Топлофикация
София“ЕАД, като възложител, и „Техем сървисис“ ЕООД, като изпълнител, че страните са
2
постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение, според което изпълнителят
приема да реализира дейност по дялово разпределение на топлинна енергия в сгради в
режим на етажна собственост, а възложителят се съгласява да заплаща възнаграждение.
Представени са общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД за продажба на
топлинна енергия за битови нужди.
Приети са изравнителни сметки, изготвени от „Топлофикация София“ЕАД за
топлоснабдения имот.
Прието е заключение на съдебно – техническа експертиза, съгласно което
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар.
общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно.
Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца от отчетената топлинна енергия,
след което топлинната енергия е разпределена между потребителите в сградата. Видно от
заключението и от изложеното от вещото лице в открито съдебно заседание на 03.10.2024 г.,
предмет на изследване от вещото лице е било единствено потреблението на топла вода
за абонатен № **, който се отнася до част от жилището - спалня и сервизни помещения.
Установява се, че в жилището не е имало монтирани отоплителни тела, съответно
топлоразпределители. Затова е изчислена служебно топлинна енергия за отопление
единствено от щранг лира в банята, съгласно установеното в Наредбата за
топлоснабдяването. Начислена е и топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на
база на отопляем обем на имота по проект от 81 м3, както и за подгряване на вода за БГВ.
Разходът за топла вода по партидата е отчетен по 1 брой водомер за отчетни периоди
м.05.2019 г. – 30.04.2020 г. и м.05.2020 г. – 30.04.2021 г. За отчетен период м.05.2021 г. –
30.04.2022 г. до имота не е осигурен достъп, така че разходът за топла вода по партидата е
изчислен на база за един брой потребител при норма 140 литра на потребител за едно
денонощие, съгласно Наредбата за топлоснабдяването. Топлинна енергия за общи части не е
начислявана. По време на отчетите, на които е осигурен достъп, са попълнени документите
за главен отчет, които са подписани от потребителя, т.е. са потвърдени без възражения.
Вещото лице установява, че след съобразяване на изравнителните сметки, общо за
процесния период стойността на реално потребената топлинна енергия, отчетена по
процесната партида, е в размер на 1416,52 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Искът с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК е законодателно
регламентиран като положителен установителен иск, съгласно който се цели да бъде
установено дали съществува вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, когато
срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение или е връчена при условията на
чл.47 от ГПК. Регламентирането на иска като положителен установителен иск означава, че е
възложено в тежест на ищеца провеждането на доказване за наличието на
материалноправни предпоставки за уважаване на иска - да бъде установено, че съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна енергия, да бъде
доказано какви права и задължения са възникнали за страните, да бъде установено
доставеното количество топлинна енергия и цената на същата. Законът регламентира
фикция, че искът се счита предявен на датата на подаване на заявлението, ако исковата
молба е постъпила в едномесечен срок, считано от съобщението с указания за предявяване
на иск, т.е. искът се счита предявен на 12.06.2023 г.
Производството по делото е допустимо, тъй като за имота се водят две партиди,
като вземанията – предмет на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 15988/ 2023 г. по описа на СРС, 42 – ри състав, във връзка с която е
постановено решение № 5359 от 26.03.2024 г. в производство по реда на чл. 422 ГПК №
54680/ 23 г. по описа на СРС, 42 – ри състав, са за стойност на доставена топлинна
3
енергия и цена на услуга за дялово разпределение за абонатен № **.
Софийският районен съд намира, че е доказано, че между страните съществува
договорно правоотношение - дружеството ищец е доставчик на топлинна енергия, каквато е
доставяна до топлоснабдения имот, а ответникът Т. е клиент на топлинна енергия като
собственик на 3/4 идеални части от имота. Не могат да бъдат споделени доводите на
ответника Т., че не е собственик на имота. М. Т.а и П. Т. са придобили имота при равни
дялове, за което е представен нотариален акт за недвижим имот в обезщетение по реда на
ЗТСУ ( отм.). Същевременно от приложените по делото удостоверения за наследници се
установява, че ответникът П. Т. е единствен наследник на П. Т. /през своя баща К. Т./,
респективно наследява частта на М. Т.а от имота заедно с децата на брата на П. Т. – М. и Ж.
Т.и. Синовете на М. Т.а – П. и Н. Т.и са починали преди нея, така че те са заместени от своите
деца, като наследяването в този случай става по коляно. Поради изложеното, ответникът П.
Т. се явява собственик на горепосочената идеална част от топлоснабдения имот, което
означава, че ответникът Т. има качеството на потребител на топлинна енергия.
Съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху имота. С оглед на това, че ответникът П. Т. е
собственик на идеални части от недвижимия имот и не се установява друго лице да
реализира вещно право на ползване върху притежаваните от ответника идеални части от
правото на собственост, съдът намира, че именно ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря за заплащане на цената на доставената топлинна енергия. Законът не поставя
изискване за наличието на сключен договор в писмена форма за продажба на топлинна
енергия, а договорното правоотношение се счита възникнало предвид притежаваното право
на собственост, поради което следва да се счете, че договорно правоотношение с ответника е
възникнало.
Съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ правата и задълженията между страните се регламентират
от общите условия на дружеството доставчик. Страните не твърдят да са уговорили
индивидуални условия, отличаващи се от общите условия, поради което приложение
намират именно общите условия. За да бъде изпълнението на задължението точно,
необходимо е цената на топлинна енергия да е заплатена в срока по общите условия. В хода
на производството ответникът Т. не доказва да е изпълнил задължението си за процесния
период - изцяло или отчасти, поради което съдът намира, че исковата претенция е доказана
по основание.
Не се спори между страните, а и от ангажираните в хода на производството
доказателства се установява,че в сградата е въведена система за дялово разпределение на
топлинна енергия, т.е. всеки от собствениците на имот следва да заплаща стойността на
топлинна енергия, която е определена за имота от дялово разпределение. В настоящия
случай ответникът Т. не е релевирал възражения срещу реализираното дялово разпределение
- нито в срока за подаване на възражения след изготвяне на изравнителна сметка, нито в
подадения писмен отговор.
Предвид изложеното, съдът счита, че исковата претенция подлежи на уважаване до
сумата от 649,74 лева, съобразно квотата на ответника в съсобствеността.
Съдът намира, че и искът до сумата от 13,70 лева за цена на услуга за дялово
разпределение подлежи на уважаване /при съобразяване на квотата на ответника в
съсобствеността/. Не може да бъде споделен доводът на ответника Т. чрез процесуалния му
представител, че искът за цена за услуга за дялово разпределение по своето основание
подлежи на отхвърляне , тъй като носител на това вземане е юридическо лице, различно от
ищеца. Съдът намира, че следва да бъде отбелязано, че съгласно чл.12, т.1 и чл.36, ал.2 от
общите условия на дружеството доставчик, сумата за дялово разпределение се заплаща от
купувача на топлинна енергия на доставчика. Предвид това, че е уговорено клиентът да
заплаща на доставчика сумата за дялово разпределение, а същевременно доставчикът да
4
заплаща възнаграждението на дружеството, което реализира дялово разпределение, съдът
приема, че искът е доказан по основание, а и по размер, при съобразяване представеното
извлечение от сметка на дружеството ищец, както и с оглед липсата на оспорване на
претенцията по размер от страна на ответника. Така мотивиран, съдът намира, че и искът за
сума за дялово разпределение е изцяло основателен.
Изводът на съда, че са частично основателни исковете за главници за стойност на
доставена топлинна енергия и за цена на услуга за дялово разпределение, обосновава
необходимостта да бъде разгледано своевременно формулираното в писмения отговор
възражение за настъпила погасителна давност.
Погасителната давност е уредена в полза на длъжника, който може да се позове на
давност, ако в определен период, считано от настъпване изискуемост на вземането не са
предприемани действия от кредитора по реализиране на вземането. Приложимата
погасителна давност за вземания за топлинна енергия е тригодишната давност, съгласно
приетото Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 3/2011 г. В настоящия
случай дружеството ищец предприема действия по реализиране на вземането си с
предявяване на иска, който се счита предявен на 12.06.2023 г., което означава, че са погасени
по давност паричните суми, за които към тази дата е изминал период от време, по-дълъг от
три години след изтичане на срока за изпълнение.
Следва да се вземе предвид, че подаването на заявлението спира течението на
давността. Заявлението е подадено на 12.06.2023 г., поради което извън погасителната
давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 12.06.2020 г. включително /чл.
114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода
м.04.2020 г. – 30.04.2022 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец април
2020 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия
на „Топлофикация София” ЕАД/, на 16.06.2020 г.
При това положение съдът счита, че погасени по давност се явяват задълженията за
периода от м.05.2019 г. до 31.03.2020 г. за главница за топлинна енергия. Съгласно
заключението на съдебно – техническата експертиза, сумата за реално изразходена топлинна
енергия за периода от 01.04.2020 г. до 30.04.2022 г. е 1065,04 лева. Претенцията на ищеца е
до сумата от 866,32 лева. При съобразяване на квотата на ответника в съсобствеността,
същият дължи за потребена топлинна енергия в имота сумата 649,74 лева, до която искът,
като основателен, следва да уважен, респективно да бъде отхвърлен до пълния предявен
размер от 866,32 лева.
Съдът счита, че няма погасени по давност задължения за цена на услуга за дялово
разпределение, тъй като най-старото претендирано задължение е за м.06.2020 г., чиято
изискуемост е настъпила след 30.06.2020 г., когато е издадена фактурата за него, т.е. след
12.06.2020 г.
Уважаването на иск с правно основание чл.86 от ЗЗД е обусловено от провеждането
на доказване, че парична сума не е заплатена, при което за периода на забава длъжникът
отговаря пред кредитора за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва. Когато
задължението за заплащане на парична сума има падеж или срок за изпълнение, считано от
датата, следваща падежната дата или датата, следваща последния ден от срока, длъжникът
изпада в забава и дължи законна лихва, а ако задължението няма падеж или срок, за да бъде
поставен в забава длъжникът е необходимо кредиторът да отправи покана.
Съдът счита, че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва за забава в
размер на 116,21 лева върху главницата за стойност на потребена топлинна енергия подлежи
на отхвърляне, доколкото общите условия определят срок за доброволно изпълнение на
общото задължение, след който длъжникът изпада в забава, изтичащ преди изравнителното
вземане за отчетния период да е излязло. Предвид обстоятелството, че не се дължи лихва
5
върху прогнозните суми, а само върху общото задължение, този срок на практика не може да
бъде спазен от потребителя, така че в крайна сметка, съдът приема, че за да бъде поставен
длъжникът в забава в плащането на общото задължение е необходима покана. Едностранно
определеният от ищеца срок за доброволно изпълнение в общите фактури не може да
обвърже потребителя с последиците на забавата в изпълнението.
Съдът счита, че исковата претенция за заплащане на мораторна лихва за забава в
размер на 2,80 лева върху цената на услуга за дялово разпределение подлежи също на
отхвърляне, тъй като общите условия не регламентират срок за изпълнение на това
задължение, а същевременно ищецът не доказва да е отправил покана, с която да е поставил
ответника в забава.
При този изход на делото и като съобрази, че и двете страни претендират
присъждането на съдебно-деловодни разноски, както и с оглед уважената и отхвърлена част
от исковете, съдът намира, че следва да бъдат присъдени на ищеца 49,58 лева – за
заповедното производство, както и 284,26 лева – за исковото производство /за заплатени
държавна такса, такса за съдебно удостоверение, депозит за вещо лице, както и
юрисконсултско възнаграждение, определено в минимален размер/.
Съдът намира,че в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 101,68
лева – адвокатско възнаграждение съответно на отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, вр. чл.415 от ГПК, вр.
чл.79 от ЗЗД, вр. чл.153,ал.1 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД по отношение на П. К. Т., ЕГН
**********, с адрес гр.София, ж.к. „**“ бл.41, вх.Г, ет.8, ап.114, че съществуват вземания на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло
Епитропов, в размер на 649,74 лева – главница за стойност на доставена топлинна енергия
за периода от м.04.2020 г. до м.04.2022 г., и на 13,70 лева – главница за цена на услуга за
дялово разпределение за периода от м.06.2020 г. до м.04.2022 г., относно топлоснабден
имот – ап. 11, находящ се в гр.София, ж.к. „**“, бл.326, вх.А, ет.4, и начислени като
дължими по партида с аб. № **, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на заявлението - на 12.06.2023 г., до окончателното им изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 21.06.2023 г. по ч.гражд.дело №
32390/ 2023 г. по описа на СРС, 138 – ми състав,
като ОТХВЪРЛЯ исковете в частта за разликата над 649,74 лева до пълния
претендиран размер от 866,32 лева и за периода м.05.2019 г. – 31.03.2020 г.– главница за
стойност на доставена топлинна енергия, в частта за разликата над 13,70 лева до пълния
предявен размер от 18,27 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение, както и
за сумата 116,21 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 27.04.2023 г.
върху главницата за стойност на доставена топлинна енергия, и за сумата 2,80 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 15.08.2020 г. до 27.04.2023 г. върху главницата за
цена на услуга за дялово разпределение.
ОСЪЖДА П. К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“ бл.41, вх.Г, ет.8,
ап.114, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър Александров и Ивайло
Епитропов, сумата 49,58 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, и сумата 284,26 лева,
6
представляваща сторени съдебно-деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за
исковото производство.
ОСЪЖДА Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Ястребец“ № 23Б, представлявано от Александър Александров и
Ивайло Епитропов, ДА ЗАПЛАТИ, на основание чл.81 от ГПК, вр. чл.78, ал.3 от ГПК, на П.
К. Т., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к. „**“ бл.41, вх.Г, ет.8, ап.114, сумата 101,68
лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7