№ 122
гр. М. , 18.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – М., ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на осемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Аделина Тр. Троева
Членове:Елизабета Анг. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
като разгледа докладваното от Аделина Тр. Троева Въззивно частно
гражданско дело № 20211600500182 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 248 от ГПК за допълване на определение № 62 от 30
юни 2021 г. в частта за разноските.
С молба от 22 юли 2021 г. жалбоподателите са направили искане да им се
присъдят разноските, направени в производството пред МОС, тъй като жалбата им е
частично уважена.
Въззиваемата страна Община М., представлявана от кмета З.Ж., е подала
отговор, с който взема становище за неоснователност на искането, като изтъква, че по
делото липсват доказателства за реално направени разноски. Жалбоподателите са
представили адвокатско пълномощно, но липсват доказателства за платено
възнаграждение на упълномощения адвокат.
Производството по делото е било образувано по частна жалба на В.Д., М.Г. и
Д.Д. срещу определение на МРС от 17 март 2021 г. по гр. д. № 643/2020 г.
Въззивният съд е отменил обжалваното определение в частта, с която
производството по делото е прекратено по отношение установителен иск за
собственост върху поземлен имот - дворно място с площ от 705 кв.м с пл. № 186 от кв.
8 по плана на гр. М., с административен адрес: гр. "М.", ул. "М." № *, понастоящем
представляващ част от поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. М.; иск по чл. 105, ал. 3 от ЗТСУ (отм.), както и в
частта, с която е отменено допуснатото с определение от 10 септември 2020 г.
обезпечение чрез възбрана върху ¼ ид.ч. от същото дворно място. Частната жалба е
1
счетена за неоснователна в частта срещу определението на Районен съд – М. от 17 март
2021 г. по гр.д. № 643/2020 г. за прекратяване на призводството по отношение
установителен иск за собственост върху едноетажна жилищна сграда с площ 131 кв.
м. с идентификатор *.1 и гараж от 19 кв. м. с идентификатор *.3, намиращи се в имот с
идентификатор *, и по отношение иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД, предявен
срещу ЖСК „Е.“, а също и в частта, с която е отменено допуснатото с определение от
10 септември 2020 г. обезпечение чрез възбрана върху построените в имот с
идентификатор * жилищна сграда и гараж.
При частично уважаване на въззивната частна жалба на жалбоподателите се
дължат разноски съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, но само ако е доказано, че такива са
направени. По делото е представена вносна бележка за държавна такса от 15 лв и
пълномощно на представлявалия ги адвокат, но липсват доказателства за размера на
хонорара на пълномощника и за плащането му. Съдът приема, че сторените от
частните жалбоподатели разноски, установени в процеса, са само тези за държавна
такса от 15 лв.
Тъй като жалбата е частично уважена, то МОС намира, че следва да бъде
осъдена Община М. да плати на въззивниците половината от сторените разноски или
7,50 лв.
На основание горното МОС
ОПРЕДЕЛИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА М., представлявана от кмета З.Ж., да плати на В. Ц. Д., Д.
ИВ. Д. и М. ИВ. Г. разноски по в. ч. гр. д. № 182/2021 г. в размер на 7,50 лв.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок от съобщаването муна страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2