Решение по дело №5316/2017 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е №........

 

гр. Стара Загора, 31.01.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски районен съд, гражданско отделение в публично заседание на петнадесети януари, две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

       Председател: Ваня Т.

при секретаря Тонка Т. като разгледа докладваното от съдия Т. гр.дело № 5316 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е искова молба по реда на чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът ********иска да се признае за установено, че ответникът Д.Д.Т. дължи на дружеството сумите в размер на 300.00 лв. главница, 18.36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2016 г. до 06.06.2016 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 60.00 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 200 лв., лихва за забава /законна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 29.48 лв. за периода от 06.06.2016 г. - датата на настъпване и респективно обявявяне предсрочната изискуемост до 27.06.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми, както и съдебни разноски и възнаграждение за процесуално представителство.

Ищецът твърди, че Д.Д.Т. е усвоила сума в общ размер на 300.00 лв. по сключен Договор за кредит „Бяла карта" с № 432830 от 13.04.2016 г. между „Аксес Файнанс" ООД като Кредитодател и Д.Д.Т. като Кредитополучател. Поради настъпила предсрочна изискуемост ответницата дължи заплащането на горепосочените суми, които са прехвърлени с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 10.03.2017 г. между „Аксес Файнанс" ООД, ЕИК ********* и „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД, ЕИК *********.

В срока по чл. 131 ответникът не е депозирал отговор, въпреки, че с изпращането на преписа от исковата молба и доказателствата към нея му е указано както задължителното съдържание на отговора, така и за последиците от неподаването му в едномесечния срок. Това указано му право той не е упражнил като не е взел становище по иска, не е направил възражения по изложените от ищеца обстоятелства, не е оспорил писмените доказателства и не е представил писмени доказателства.

Редовно призован ответникът не се явява в откритото заседание и не изпраща представител, не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, макар че е надлежно уведомен за последиците непредставянето на отговор и за неявяването му по делото, поради което ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 от ГПК.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Като взе предвид наличието на формалните предпоставки на чл. 238, ал.1 от ГПК, фактическите обстоятелства по делото и представените доказателства съдът приема, че са налице предпоставките на чл. 239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

От представените с исковата молба доказателства може да се направи обосновано предположение за основателност на исковата претенция на ищеца.

Правната квалификация на предявените искове е чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, чл. 240 ал. 2 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.

В тежест на ищеца е да докаже наличието на облигационно правоотношение за процесния период, както и размерът на дължимите суми – главница, възнаградителна и мораторна лихва и неустойка. В тежест на ответника е да докаже плащане.

С представените доказателства ищецът доказа всички елементи на фактическия състав, поради което съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати цялата сума по исковата претенция.

Налице са всички материалноправни и процесуалнoправни предпоставки на разпоредбата на чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, като предявеният по делото иск следва да бъдат уважен, без решението да се мотивира по същество.

В производството са претендирани разноски от ищеца. Съгласно чл. 78 ал. 1 и ал. 8 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати 175 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело и 75 лева по заповедното производство.

Водим от гореизложеното съдът,

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.Д.Т. с ЕГН ********** *** дължи на ********с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин с управител Росен Антов следните суми: сума в размер на 300.00 лв. главница по Договор за кредит „Бяла карта“ от 13.04.2016 г. сключен с „Аксес Файнанс“ ООД, 18.36 лв. договорна лихва за периода 16.04.2016 г. до 06.06.2016 г., неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 60.00 лв., разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 200 лв., лихва за забава /законна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 29.48 лв. за периода от 06.06.2016 г. - датата на настъпване и респективно обявяване предсрочната изискуемост до 27.06.2017 г. - датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението - 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на дължимите суми, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 3823/2017 г. по описа на РС Стара Загора.

 

ОСЪЖДА Д.Д.Т. с ЕГН ********** *** да заплати ********с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин с управител Росен Антов разноски, от които 175 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство и 75 лева разноски по заповедното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

Районен съдия: