М О Т И В И
Към решение по НАХД № 492/2018 г. по описа на КРС
По отношение
на обвиняемия Б.А.А. е внесено
предложение от Р.п.К. за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл.78а от НК, за престъпление по чл.191
ал.1 от НК, за това, че от месец март 2017 г. в с. Х.Д., обл. П.ска,
като пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол-
П.И.С., ЕГН ********** ***, ненавършило 16 годишна възраст.
Р.п.К. представлявана от прокурора Кирил Мавродиев счита вината на обвиняемия
за безспорно доказана, поради което пледира да бъде освободен от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК като му бъде наложено административно
наказание в минималния размер.
Обвиняемият А., редовно призован, явява
се лично и с упълномощения си защитник адв. Ш.. Обвиняемият се признава за
виновен по повдигнатото му обвинение. Обвиняемият и защитата му не оспорват
фактическите положения, изложени в постановлението на прокурора, като пледират
да му се наложи минимално наказание.
Съдът
като разгледа делото в рамките на фактическите положения, отразени в
постановлението на РП Карлово и след преценка на доказателства, събрани по
делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа страна следното:
Обвиняемият
Б.А.А., ЕГН **********
е роден на на *** ***. *****е. Има завършено *****образование.
Неженен е. Ученик е в *******. Живее в с. Х.Д., П.ска област. Не е осъждан.
Пострадалата П.И.С., ЕГН ********** е родена
на *** ***, ****. Не е омъжена. Има завършено ****образование- грамотна е. *******.
Не е омъжена. Живуща ***. Не е осъждана.
Обвиняемият Б.А.А. към 08.03.2017 г. бил навършил 18- годишна възраст , т.е. бил
пълнолетен.
Пострадалата П.И.С. е родена на *** г. и към 08.03.2017г., т.е.
началото на инкриминирания период не била навършила 16- годишна възраст. Същата
навършила 14- годишна възраст на 15.06.2016 г.
Непълнолетната П.И.С. живеела в с. Х.Д., обл. П. при
родителите си. Обвиняемият Б.А. ***, в
непосредствена близост с родителите на С., като двамата били съседи и се
познавали от деца с нея. В края на месец ноември 2016 г. отношенията между
двамата особено се задълбочили, а обвиняемият настоявал да прераснат и в
сексуални такива. Първоначално С. се възпротивила, като изрично го уведомила и
за причината за това, а именно че не се чувства зряла и съвсем скоро е
навършила 14 години, въпреки че А. много добре знаел за възрастта й, предвид
обстоятелството, че били израснали заедно.
Впоследствие обаче двамата решили да заживеят заедно, като за да поставят
родителите си, които не били в добри отношения, пред свършен факт, избягали в
гората над селото, където останали една нощ. След като по този начин дали
гласност на връзката си, С. отишла да живее в дома на обвиняемия в с. Х.Д.. Под
влияние на емоциите си, улеснена от незрялостта си, манипулативно пострадалата защитавала
желанието си да заживее с обвиняемия, като заявила, че ще се самоубие в случай
, че пречат на връзката й с него. На
08.03.2017 г. двете семейства- на пострадалата и на обвиняемия направили
тържество по този случай и демонстрирали пред обществеността в квартала
обстоятелството, че А. и С. ще живеят заедно на семейни начала.
Обвиняемият съзнавал, че към март
2017 г. пострадалата не е навършила 16- годишна възраст, но въпреки това заживял
с нея на съпружески начала. Обвиняемият
А. и пострадалата С. живели
заедно като съпрузи, грижели се общо за домакинството си, имали общ бюджет, имали
и редовни полови контакти. С. междувременно забременяла, а двамата били
представяни в обществото, сред близките и роднините си като семейство, въпреки
липсата на формално подписан акт за граждански брак.
Не след дълго обаче, под влияние на съмнения за изневяра и намеса на
родителите в отношенията между двамата, между тях възникнали противоречия и
конфликти, а А. обвинил С. че баща на детето, което носи е друг мъж. Под
влияние на тези неразбирателства, периодично, за няколко дни С. се прибирала в
дома на родителите си, но впоследствие отново се връщала в дома на обвиняемия,
където останала до края на м. ноември 2017 г., когато го напуснала окончателно.
На 30.01.2018 г. С. родила дете, което дала за отглеждане в
специализирана институция.
От заключението на съдебно-психиатричната експертиза се установява, че П.И.С.
е била непълнолетна, но е могла да разбира свойството и значението на случилото
се и е могла да ръководи постъпките си. Нейното психично състояние е било
обичайното за нея предвид ниската й календарна възраст и стереотипите на етноса
й. П. С. могла да участва в наказателното производство като свидетел и да
отговаря на въпроси, които касаят разследването.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства-
обясненията на обвиняемия А., прочетените показанията от досъдебното
производство на свидетелите П. С., И.С., С.А., С.Н., прочетеното на осн. чл.283 от НК заключение
на изготвената съдебно- психиатричната експертиза, както и прочетените и приобщените
писмени доказателства- сигнал от ДСП- Карлово, Отдел „Закрила на детето“, амбулаторен
лист, социален доклад от ДСП Карлово, справки АИС БДС, характеристична справка
и справка за съдимост.
Събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на изготвената
експертиза, съдът кредитира при постановяване на решението, тъй като същите са
последователни, безпротиворечиви и пряко касаещи предмета на доказване по
делото. Обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност водят до единствения,
категоричен и безспорен извод за това, че обвиняемият А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.191 ал.1 от НК.
Обект на престъпление по чл.191 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалните брачни и семейни отношения и отношенията,
свързани с нормалното развитие на подрастващите субект на престъплението е
пълнолетно лице от мъжки пол. Изпълнителното деяние се изразява в заживяване на
съпружески начала с ненавършило 16- годишна възраст, непълнолетно лице от
женски пол. Престъплението е резултатно. Неговият престъпен резултат се
осъществява чрез съпружеският живот на двамата.
От субективна страна
деянието е извършено при пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Обвиняемият, съзнавайки запретеността на поведението си и
възрастта на свидетелката П. С., въпреки това е заживял на семейни начала с
нея.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на обвиняемия А. за извършеното от него престъпление по
чл.191 ал.1 от НК е лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с
обществено порицание. Обвиняемият е неосъждан, към момента не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78 А от НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди, подлежащи на възстановяване. Съдът, като взе предвид
изброените по- горе обстоятелства намира, че по отношение подсъдимият А. са
налице всички императивни изисквания на чл.78 А от НК за освобождаването му от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание- глоба. При
определяне вида и размера на наказанието, съдът отчете невисоката степен на
обществена опасност на деянието по чл.191 ал.1 от НК, което не осъществява
признаците на „тежко” по смисъла на чл.93 т.7 от НК престъпление, както и
ниската степен на обществена опасност на дееца, който има добри характеристични
данни и при извършване на престъплението е мотивиран от културата на етноса,
към който принадлежи, както и че е полагал грижи за свидетелката С.. Тези
обстоятелства, съдът отчита като многобройни, смекчаващи отговорността на
подсъдимия, които предпоставят определяне на наказание в минималния, предвиден
от закона размер, а именно глоба от 1000 лв. С така определеното по вид и
размер наказание, съдът намира, че ще се изпълнят целите на наказание, като
преди всичко ще се въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на
обвиняемия, и същевременно ще се въздейства възпитателно и предупредително по
отношение на останалите членове на обществото.
На
основание чл.189 ал.3 от НПК и предвид установената вина на обвиняемия в
извършване на престъплението, за които му е повдигнато обвинение в настоящото
производство, същият следва да заплати
по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР- П.
направените по делото разноски за експертиза от досъдебното производство в
размер на 93,84 лева.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ