№ 3898
гр. София, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20251110210173 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. З. П., с ЕГН: ********** против издадено
срещу него Наказателно постановление (НП) №9288/22.04.2025 г. от и.д.
началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по републиканската пътна
мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция
„Пътна инфраструктура“, с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“,
предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) и на осн. чл.53, ал.2 от ЗП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 3500 лева.
В подадената жалба са релевирани доводи за незаконосъобразност на
обжалваното НП, като се претендира, че АУАН и НП са издадени при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а именно в
нарушение на разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като се
претендира, че липсва пълно, точно и ясно описание на нарушението и
доказателствата, които го подкрепят.
На следващо място се релевира оплакване за неправилно приложение на
материалния закон, като се поддържа, че подобно нарушение съгласно
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС може да бъде вменено на превозвач или собственик на
извънгабаритното ППС, доколкото съгласно чл.15, ал.3 от посочената
Наредба, задължени да подадат заявление за издаване на необходимото
разрешително са собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или
лицата, които извършват превозите. В тази връзка е посочено, че съгласно т.5
1
от ДР на Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/, лица, които извършват
обществен превоз на товари са превозвачите, а не водачите на конкретното
превозно средство, с което се осъществява превозът. Поддържа се, че никъде в
разпоредбите на ЗП и Наредбата не е вменено на водача отговорност за
процесното деяние. С оглед на тези съображения се поддържа, че ако е
извършено нарушение на посочената разпоредба, на санкциониране подлежи
лицето, което е отговорно за превоза /превозвач или собственик на
извънгабаритното ППС/. Хипотезата на налагане на административно
наказание на водача от органите на МВР съгласно ЗДвП се сочи, че е
предвидена в разпоредбата на чл.177, ал.3 от ЗДвП, която определя
наказанието на водач, управлявал извънгабаритно/тежко ППС без
необходимото разрешение. Следователно за това нарушение, отношение в
процедурата по ангажиране на административно наказателната отговорност
на водача, според жалбоподателя би следвало да се вземе от органите на МВР,
съгласно разпоредбите на ЗДвП. С тези съображения се моли за отмяна на
обжалваното НП, поради неправилно приложение на материалния закон и
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При
условията на евентуалност се прави искане за приложение на разпоредбата на
чл.28 ЗАНН, като деянието се квалифицира като „маловажен случай“.
В съдебно заседание, жалбоподателят - редовно призован, не се явява и
не се представлява, като е депозирал по делото писмени бележки, в които са
преповторени съображенията, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и
контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно
призована, се представлява от надлежно упълномощен юрисконсулт, който
оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение, считайки я за
неоснователна и недоказана. Подробни съображения излага в представен
писмен отговор и претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност, в случай, че е налице претенция за присъждане
на адвокатски хонорар от страна на въззивника.
Софийски районен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 24.03.2025 г., около 14:30 часа, на път II-18, км 29 на отбивна
площадка в посока с. Казиченен – с. Чепинци, инспектори към АПИ спрели за
проверка Д. З. П., който управлявал и извършвал превоз на товари с ППС с
четири оси с две управляеми оси марка Волво, модел ФМ с рег. №СВ8672СХ,
като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът извършва
превоз на земна маса, без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата (Разрешително), съгласно изискванията на чл.8, ал.1 от
Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
2
Необходимостта от Разрешително била доказана от направеното
измерване с електронна везна за измерване на маса и поосово натоварване на
ППС, модел PW-10 № к0200007 и ролетка №1304/18/5 м/, при което било
констатирано, че при измерено разстояние между осите 1.40 м, сумата от
натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е 28.200т при
максимално допустимо натоварване на оста 19 т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“
от Наредбата, като превишението е 9.200 т.
За посоченото деяние, квалифицирано като нарушение на чл.26, ал.2, т.1,
б.“а“ от Закона за движение по пътищата, във вр. с чл.7, ал.1, т.5, б.“в“, чл.8,
ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ,
съгласно която движението на тежки ППС е забранено и се осъществява само
с разрешение (Разрешително) за превишаване на максимално допустимите
норми по раздел II на Наредба №11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ), на Д. З. П., в качеството на водач на ППС е съставен АУАН
№0010623/24.03.2025 г. от Емил Людмилов Стайков – инспектор в АПИ.
Съставеният АУАН е предявен и връчен на П., който го подписал без
възражение, като такива не са постъпили срещу АУАН и в срока по чл.44, ал.1
ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН и при идентично описание на
фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, с което за нарушение
на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП) и на осн. чл.53,
ал.2 от ЗП на Д. З. П. е наложено административно наказание глоба в размер
на 3500 лева, като е прието, че нарушението е извършено повторно, а именно
след като е бил санкциониран за същото нарушение с НП №8568/13.02.2024 г.,
влязло в сила на 22.07.2024 г. Издаденото НП е връчено на П. на 24.06.2025 г.,
съгласно приложеното известие за доставяне, а жалбата против него е
подадена по пощата на 27.06.2025 г., видно от пощенското клеймо, положено
върху представения пощенски плик.
От приложените към административнонаказателната преписка писмени
доказателства е видно, че управляваното от П. ППС – товарен автомобил
Волво модел ФМ с рег. №СВ8672СХ е собственост на „Роял Спидтранс“
ЕООД /видно от копие на Свидетелство за регистрация част II с №*********/
и П. е осъществявал превоз с него въз основа на пътен лист сер. Р №0103533,
издаден от „Роял Спидтранс“ ЕООД, който е наредил превоза.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по един категоричен
и несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, които са
представени с административнонакзателната преписка и приобщени на осн.
чл.283 НПК и не се оспорва от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
3
и е насочена срещу обжалваем административнонаказателен акт. Разгледана
по същество, жалбата е основателна, при споделяне на преимуществената част
от посочените в нея възражения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
Основаният, поставен в жалбата въпрос относно субекта на отговорност,
за нарушението за което е санкциониран жалбоподателя, както и за реда за
ангажиране на тази отговорност е бил предмет на Тълкувателно
постановление №2/08.10.2025 г. на Върховния административен съд – ОСС от
НК на ВКС и I и II колегии на ВАС, с което е прието, че водачът който
управлява извънгабаритно или тежко превозно средство по пътищата
отворени за обществено ползване, без да е налице разрешение за това,
извършва нарушение на чл.177, ал.3, т.1, във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП
/а не такова по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата/, когато не
е собственик на превозното средство или лицензиран превозвач,
осъществяващ превоз, съответно не е наредил превоза.
С оглед на изложеното се налага извод за това, че отговорността на
жалбоподателя, за констатираното в АУАН и НП деяние е ангажирана при
неправилно приложение на материалния закон, а именно за нарушение на
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата (ЗП), без същият да има
качеството собственик на управляваното ППС или лицензиран превозвач
осъществяващ превоза, вместо за нарушение на чл.177, ал.3, т.1, във връзка с
чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП. Допуснато е и съществено нарушение на
процесуалните правила, изразило се в това, че отговорността на
жалбоподателя е ангажирана не от компетентните органи на МВР за
нарушението по чл.177, ал.3, т.1, във връзка с чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, а от
инспектор при АПИ. При това положение липсва възможност за изменение на
обжалваното НП, с приложение на правилната материално правна норма, без
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Всичко това е достатъчно основание за отмяна на обжалваното НП, без
да се разглеждат и обсъждат детайлно останалите възражения в жалбата.
Жалбоподателят не е поискал присъждане на разноски, а при този изход
на делото искането на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява неоснователно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) №9288/22.04.2025 г.,
издадено от и.д. началник на отдел „Оперативен контрол и контрол по
републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на Д. З. П., с ЕГН:
********** за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за
пътищата (ЗП) и на осн. чл.53, ал.2 от ЗП е наложено административно
наказание глоба в размер на 3500 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-гр. София на касационните основания, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК, в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5