№ 115 13.10.2020г. гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при
участието на секретаря: Д.Л., като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 981/2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “Е.
- П. П.” АД с ЕИК: ****с адрес: гр. ****,
представлявано от П.С., Я.Д., Г.К. чрез М.М. – юрисконсулт
ПРОТИВ: Б.М.А. с ЕГН: ********** с
адрес: *** за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 178.38 лв., представляваща
главница за консумирана ел.енергия по фактури, издадени в периода 13.12.2017 г.
- 13.02.2018 г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 19.63 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
22.02.2019 г., ведно със законната лихва, от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът Б.М.А.,
е клиент на „Е. - П. П.“ АД, с клиентски номер №: **********, във връзка с
продажба на ел.енергия за обект на потребление, заведен с Аб.
№ ***, находящ се на адрес: гр.. ***.
На 07.03.2019 г. в Районен Съд - П. било
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Б.М.А., в по
което било образувано ч.г.д. №205/2019.
Към момента на подаване на заявлението ответникът
имал неизплатени задължения в общ размер на 198.01 лв. от които 178.38 лв.,
представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода
13.12.2017 г. - 13.02.2018 г., както и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 19.63 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
22.02.2019 г.,.
Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства се моли за
решение, с което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че
дължи на ищеца сумата от 198.01 лв. за
обект на потребление, заведен с Аб.№ ***, гр. П ***,
находящ се на адрес: гр. ***, от които 178.38 лв., представляваща главница за
консумирана ел.енергия от ответника по фактури издадени в периода 13.12.2017 г.
- 13.02.2018 г., както и мораторна лихва върху
главницата в общ размер на 19.63 лв., представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до
22.02.2019 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, , особеният представител
на ответника е депозирал писмен отговор, в който възразява, че ищецът по
никакъв начин не бил доказал, че е в договорни отношения с Б.М.А..
В съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не изпраща процесуален представител. Депозирана е молба от
юрисконсулт М., с която дава съгласие делото да бъде разгледано в негово
отсъствие. Моли за решение, с което исковите претенции да бъдат изцяло
уважени. Претендират се разноски.
За ответника, редовно призован, се явява особеният
му представител адв. И.Ц., който оспорва исковите
претенции, като пледира за решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
Поповският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД:
Видно от представените по делото три
броя фактури: №
**********/13.12.2017г.; № 0261262088/15.07.2018г. и
фактура № ********** от 13.02.2018г., за периода от 23.10.2017г. до 22.01.2018г. до имота на ответника е
доставяна ел.енергия, която е отчитана с електромер № 1114021666898194. Представените фактури не са оспорени от ответната страна.
От горното следва, че ответникът е потребител
на електрическа енергия на осн. чл. 4, ал. 1 от
Общите условия (ОУ) на „Енеро- Про
продажби“ АД и съгласно чл. 26 от ОУ е
задължен да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в
сроковете и по начина, определен в тези ОУ.
Видно
от изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която като обективна и
компетентна, съдът изцяло кредитира, се установява, че по партида с клиентски №: ********** с титуляр Б.М.А., с Аб. № ***,
за имот, находящ се на адрес: гр. П ***,
съществуват непогасени задължения по общо четири фактури на обща стойност
197.38 лв. за периода 13.12.2017г. – 13.02.2018г., от които три броя на обща
стойност 178.38 лв. за консумирана ел. енергия и 19.00 лв. за техническо
свързване /която сума не се претендира с ИМ./
Предвид изложеното, настоящият състав
намира, че ищецът изцяло доказа основателността на предявената претенция, при
което същата следва да бъде уважена.
По
иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД.
По
иска с посоченото правно основание, ищецът
носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на
претенцията си.
Ищецът в настоящото производство
успя да докаже вземането в размер от 178.38 лв., поради което същото се явява
ликвидно.
Вземането е и изискуемо на
основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия, според която разпоредба, при
консумация под 360.00 лв. месечно, потребителят заплаща използваните количества
ел. енергия, веднъж месечно в срока, указан във фактурите. Тъй като ответникът
не е заплатил на ищцовото дружество дължимите по
издадените фактури суми в посочения срок, то той е изпаднал в забава, за което
дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно заключението на вещото
лице, дължимата лихва за забава по трите фактури към 22.02.2019г. е в общ
размер на 19.63 лв., при което и акцесорната
претенция за лихви за забава се явява основателна и следва да бъде уважена.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски.
В случая ищцовото
дружество е направило разноски в размер на 75.00 лв. за заплатена държава
такса, 180.00 лв. за възнаграждение на вещо лице и 100.00 лв. за възнаграждение
на особения представител на ответника.
Следва да се отбележи,че в полза
на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 25.00 лв. - реално дължимата
държавна такса, а надплатената сума от
50.00 лв. подлежи на възстановяване, в случай, че бъде поискана.
В полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Така общия размер на разноските в
исковото производство, които подлежат на присъждане в полза на ищеца е 405.00
лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк.
дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е
направила разноски в общ размер на 75.00
лв., от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, които следва да бъдат
присъдени в негова полза.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.М.А. с ЕГН: ********** с адрес: ***, ЧЕ
ДЪЛЖИ на “Е. - П. П.” АД с ЕИК: ****с адрес: гр. В ***, представлявано от П.С., Я.Д.,
Г.К., действащи чрез юрисконсулт М.М., СУМАТА от 178.38
лв. /сто седемдесет и осем лева и
тридесет и осем стотинки/, представляваща главница за консумирана
ел.енергия по фактури, издадени в периода 13.12.2017 г. - 13.02.2018 г., за
обект, с Аб. № ***, с адрес гр. П *** кл.
№ ********** и СУМАТА от 19.63 лв. /деветнадесет лева и шестдесет и
три стотинки/, представляваща сбора от мораторната
лихва на всяка фактура от падежа й до 22.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението за издаван на заповед за изпълнение
/07.03.2019г./, до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Б.М.А. с ЕГН: ********** с адрес: ***, ДА
ЗАПЛАТИ на “Е. - П. П.” АД с ЕИК: ****с адрес: гр. В ***, представлявано от П.С., Я.Д.,
Г.К., действащи чрез юрисконсулт М.М., СУМАТА от 405.00 лв. /четиристотин и пет лева/ - разноски
в исковото производство и СУМАТА от
75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Търговище в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: