№ 89
гр. Враца, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на двадесет и първи
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Калин Тр. Т.
при участието на секретаря Милена Й. Софронова
като разгледа докладваното от Калин Тр. Т. Търговско дело №
20241400900128 по описа за 2024 година
Производството е по предявени осъдителен иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
причинени от ПТП, с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр.
с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД и акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва за
забава върху претендираното обезщетение с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл.409 от КЗ и чл.429, ал.3 от КЗ.
В исковата молба ищeцът А. З. А., ЕГН ********** от гр. Монтана, чрез
адв. Б. П. - АК-Враца, твърди, че на 26.06.2023 г. около 09.55 ч., в община
Враца, на път II-15 в района Враца-Оряхово, на км. 2+930, с посока на
движение гр.Враца, срещу разклона за ученическия комплекс е настъпило
ПТП с участници - влекач марка „Ивеко” с peг. № СВ *** РН, собственост на
„БР Лизинг” ЕАД, с прикачено ремарке с рег. № ВН *** ЕК, собственост на
„Интерлийз Ауто” ЕАД, клон Видин (ТИР композиция), управляван от Н. И.
Й. и товарен автомобил марка „Рено”, модел „Експрес“ с рег. № СВ *** СХ,
собственост на „Алианц Лизинг България” ЕАД, управляван от него,
вследствие на което е пострадал – причинени са му средна и лека телесни
повреди. Поддържа, че виновен за настъпилото пътно-транспортно
произшествие е единствено и само водача на влекач марка „Ивеко” с per. №
СВ *** РН, с прикачено ремарке с рег. № ВН *** ЕК Н. И. Й., който е
нарушил правилата за движение по пътищата - разпоредбата на чл.25, ал.1 и
ал.2 от ЗДвП, като при извършване на маневра „завой на ляво” не е пропуснал
движещият се зад него товарен автомобил марка „Рено”, модел „Експрес” с
рег.№ СВ *** СХ, управляван от А. З. А., навлязъл в лявата пътна лента към
кръстовището и с това си поведение е реализирал ПТП с горепосочения
1
автомобил. В следствие на това, по непредпазливост му е причинил средна
телесна повреда, с което е реализирал състав на престъпление по чл.343, ал.1,
буква “б” от НК. По случая е било образувано досъдебно производство ДП №
698/2023 г. по описа на РПУ - гр.Враца, пр.пр. № 4388/2023 г. по описа на
Районна прокуратура - гр.Враца, което е прекратено с Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 29.01.2024 г., на основание
чл.24, ал.1, т.9 от НПК. За произшествието са съставени Протокол за оглед на
пътно-транспортно местопроизшествие от 26.06.2023 г., Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 379/26.06.2023 г. на Сектор „Пътна
полиция” – Враца и са изготвени авто-техническа експертиза по ДП №
658/2023 г. по описа на РУ на МВР - гр.Враца и съдебно-медицинска
експертиза № 406/2023 г. на Съдебна медицина - гр.Враца. Твърди, че в
следствие на гореописаното пътно-транспортно произшествие са му
причинени следните телесни увреждания: 1. закрито счупване в близкия край
на десен голям пищял (вътре ставно в областта на двете възвишения на същия,
авулзивно счупване), което му е причинило трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник, с оздравителен период от 2-3 месеца, при липса на
усложнения и нормален оздравителен процес; 2. охлузвания на десен лакът,
което му е причинило болка и страдание; 3. травма от психическо естество, за
което е нужен доста дълъг възстановителен и оздравителен период от
случилото се с оглед депресивното му състояние и психическото му
разстройство, в което се намира все още. Поддържа, че от настъпване на ПТП-
то все още има болки в дясното коляно, търпи болки и страдания, които
осезаемо се засилват особено при промяна на времето, като тези болки и
страдания му причиняват затруднения и дискомфорт в ежедневието му;
чувства се емоционално много нестабилен и изпитва страх от шофиране,
особено на товарен автомобил, поради което е напуснал работа; не спи
спокойно, поради което му е назначена медикаментозна терапия за
успокоение, развил хипертония. Посочва, че възстановителният процес от
счупването на десния голям пищял е продължил почти 3 месеца, като е бил
принуден да спазва постелен режим и да носи ортезно средство; не е могъл да
се обслужва сам, за което се е налагало да му помагат членове на семейството,
ходил е с патерици, което го потискало емоционално, действало му
депресивно и му причинявало допълнително болки и страдания. Поради
силния стрес и силните болки и страдания се е затворил в себе си и не е този
нормален човек, който е бил преди инцидента, отказал се от хобито си да кара
мотор в свободното си време; при претоварване с ходене, бягане и други по-
активни дейности изпитва силни болки в областта на счупването, което го
прави негоден за определен вид дейности, дори и за такива с които си изкарва
прехраната. Изтъква също, че вече година и половина след въпросното пътно-
транспортно произшествие търпи болки и страдания в следствие на
посттравматично разстройство, получено от преживения стрес. Посочва, че за
влекача марка „Ивеко” с peг. № СВ *** РН е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност” в ответното дружество ЗК „Лев Инс” АД -
2
Застрахователна полица № BG/22/123000846106 валидна от 25.03.2023 г. до
24.03.2024 г., а за прикаченото ремарке с рег. № ВН *** ЕК е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност” в същото дружество - Застрахователна
полица № BG/22/122002149775 валидна от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г.
Изтъква, че на 26.02.2024 г. е входирал в ЗК „Лев Инс” АД Заявление с вх. №
2066/26.02.2024 г. за изплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди по застраховка “Гражданска отговорност”, но с писмо
изх. № 11969/26.11.2024 г. застрахователят го уведомил, че е определил
обезщетение от 25 000 лева, която сума е неприемлива за него, и с оглед
изтеклия 6-месечен срок съгласно КЗ, за него се поражда правния интерес за
завеждане на пряк иск срещу застрахователя.
Моли съда, да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК ***, гр. София,
да му заплати сумата 30 000 лв., частичен иск от 60 000 лв. - главница,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие получени телесни
увреждания, настъпили при ПТП от 26.06.2023 г., заедно със законната лихва
върху тази сума от 26.06.2023 г. - датата на ПТП, до окончателно плащане на
обезщетението, както и деловодни разноски.
Ответникът Застрахователна компания „Лев Инс” АД, ЕИК ***,
гр.София, чрез пълномощника си юрк. К. И., в срока по чл.367, ал.1 ГПК, в
отговора на исковата молба оспорва предявеният иск като неоснователен.
Оспорва твърдението, че заявените с исковата молба вреди са настъпили в
пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка от осъществяване
механизма на транспортния инцидент. Твърди, че исковата сума е недължима
и поради съпричиняване от страна на ищеца на посочения вредоносен
резултат, поради което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 51, ал. 2
от ЗЗЗД. Прави възражение за изключителен принос на пострадалия за
настъпване на травми при осъществяване на транспортния инцидент - поради
извършено като водач на товарен автомобил „Рено Експрес“ с per. №
СВ***СХ, нарушение на разпоредбата на чл. 137А от ЗДвП. Поддържа, че
телесните травми на пострадалия са настъпили поради липсата на
обезопасяване чрез поставяне на обезопасителен колан по време на превоза.
Оспорва твърденията, че в причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието, за ищеца са настъпили посочените в исковата молба телесни
травми и здравословни състояния, техния морфологичен характер,
провежданото лечение и неговата продължителност както и твърденията, че
възстановителния период от травмите, настъпили за ищеца от процесния
инцидент не е завършил. Оспорва и твърдението за настъпили за ищеца
психологически последици от инцидента, доколкото в първичната медицинска
документация няма данни за търпени такива, както и за проведено лечение.
Оспорва и размера на исковата претенция, като счита същия за изключително
завишен, прекомерен и не кореспондиращ с естеството на травмата и с
характеристиките на проведеното лечение и срока на възстановяване, вкл. с
принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, и относимата към
3
момента на възникването на ПТП съдебна практика. Оспорва изцяло иска за
присъждане на лихва по претенцията за неимуществени вреди - като
неоснователен, по съображенията за неоснователност на главния иск и поради
обстоятелството, че е налице и забава на кредитора, тъй като по
застрахователната преписка не е посочена банкова сметка с титуляр ищеца, по
която да извърши плащания, поради което е налице и хипотезата на чл. 380,
ал. 3 от КЗ. Възразява и срещу искането за присъждане в полза на ищеца на
направени по делото разноски, вкл. адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца с аргумент от чл. 78, ал. 1 ГПК, като
оспорва и размера на претендирания адвокатския хонорар като прекомерен в
случай, че надвишава минималните размери съгласно Наредба №1/2004г. на
ВАС. Моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и
недоказани, и претендира съдебно-деловодни разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение.
С допълнителна искова молба ищецът поддържа изложеното в исковата
молба и оспорва изцяло отговора на ответната страна. Оспорва възражението
на ответника за съпричиняване, респ. за изключителен принос, на пострадалия
за настъпване на вредите, с твърдения, че не е доказано, че е бил без колан и
че е нарушил правилата за движение, които да са довели до предпоставки за
възникване на ПТП-то или съпричиняване на същото. Заявява, че от
документите по досъдебното производство, вкл. от заключението на авто-
техническата експертиза, се установява, че изцяло вината за ПТП е на
шофьора на ТИР-композицията, чиято застраховка “Гражданска отговорност”
е сключена в ЗК „Лев Инс” АД, а от медицинските документи се доказва
морфологичния характер на уврежданията, естеството на лечението, неговото
провеждане и неговата продължителност, както и причинените болки и
страдания и психологическите последици от инцидента. По отношение
възражението на ответника за забава на кредитора, с доводи, че по
застрахователната претенция не е посочена банкова сметка с титуляр на
ищеца, по която да се извършват плащания от страна на застрахователя,
твърди, че банковата му сметка е посочена в застрахователната претенция и е
приложено към нея удостовеР.е за банкова сметка.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК по делото е постъпил отговор от
ответника на допълнителната искова молба, в който заявява, че поддържа
всички оспорвания, възражения и доказателствени искания, стоР. в
първоначалния отговор.
Конституираното в процеса, на основание чл.220 ГПК, като трето лице-
помагач на страната на ищеца Н. И. Й. с ЕГН **********, в писмено
становище по делото и в съдебните заседания, чрез процесуалния си
представител, оспорва предявените искове изцяло по основание и размер, с
твърдения, че срещу него няма издаден акт за административно нарушение и
наказателно постановление за ПТП на 26.06.2023 година, което показва, че
вината за настъпването на застрахователното събитие не е негова, а на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
4
доказателства, както и заключенията на вещите лица по изготвените
комплексна съдебно-психолого-психиатрична, съдебно-медицинска и
съдебно-автотехническа експертизи, намери за установено следното:
Не се спори между страните и от доказателствата по делото се установи,
че на 26.06.2023 г., около 09.55 ч., в община Враца, на път II-15 в района
Враца-Оряхово, на км. 2+930, с посока на движение гр.Враца, срещу разклона
за ученическия комплекс е настъпило ПТП с участници - влекач марка
„Ивеко” с peг. № СВ *** РН, собственост на „БР Лизинг” ЕАД, с прикачено
ремарке с рег. № ВН *** ЕК, собственост на „Интерлийз Ауто” ЕАД клон
Видин (ТИР композиция), управляван от Н. И. Й. и товарен автомобил марка
„Рено”, модел „Експрес“ с рег. № СВ *** СХ, собственост на „Алианц Лизинг
България” ЕАД, управляван от А. З. А., ЕГН ********** от гр. Монтана.
За произшествието е съставен Протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие от 26.06.2023 г. от разследващ полицай при РУ- гр.Враца,
след посещение на мястото на ПТП, в който са описани времето, мястото,
участниците в произшествието, състоянието на пътното платно,
разположението на ППС и пострадалите и др. Към протокола са приложени
схема и фотоалбум. Произшествието е документирано и с Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 379/26.06.2023 г., след посещение на
мястото от дежурни служители ПТП при сектор ПП при ОД на МВР-Враца. В
протокола като пострадало лице е посочен А. З. А. – водач на товарен
автомобил марка „Рено”, модел „Експрес“ с рег. № СВ *** СХ, който е
получил фрактура на коляно на десен крак, обслужен в ОТО на МБАЛ
гр.Враца и освободен за домашно лечение, без опасност за живота. В
протокола е отразено, че по случая е образувано ДП № 658/22.06.2023г. по
описа на РУ- гр.Враца. Видно от представеното постановление за
прекратяване на наказателно производство на РП-Враца от 29.01.2023г.
наказателното производство по ДП № 658/2023г. по описа на РУ- гр.Враца,
пр.пр. № 4388/2023г. по описа на РП-Враца, образувано за извършено
престъпление по чл.343, ал.1, б. „б” вр. чл.342, ал.1 НК е прекратено на
основание чл.343, ал.2, т.2 НК.
За установяване механизма на процесното ПТП и наличие на причинно-
следствена връзка между произшествието и настъпилите щети по делото е
назначена съдебно-автотехническа експертиза (основна и допълнителна). На
база на приложените по делото доказателства и тези по ДП № 658/2023г. по
5
описа на РУ- гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че от техническа
гледна точка ПТП е настъпило при следния механизъм: ПТП е станало на
26.06.2023 г., около 09:55 часа на път II-15 (Враца-Оряхово) на км 2+930
(извън границите на населеното място) в светлата част на денонощието, при
сухо слънчево време и нормална видимост в еднопосочното движение в
посока от гр. Оряхово към гр.Враца на прав хоризонтален участък в района на
Т-образно кръстовище срещу входа за Ученически комплекс гр.Враца. ТИР
композиция в състав: влекач „Ивеко“ с рег. № СВ***РН с прикачено
полуремарке „Шмитц“ с рег. № ВН***ЕК, управляван от Н. И. Й., се е
движила в дясната лента на платното за движение по път II-15 в посока към
кръстовището, намалявайки скоростта си на движение. В определен момент
водачът на ТИР композицията е предприел в района на кръстовището маневра
завой на ляво за навлизане в платното за движение на път II-15 с посока от
гр.Враца към гр.Оряхово със скорост на движение около 20 км/ч. В същото
време товарният автомобил „Рено Експрес“ с рег. №СВ***СХ, управляван от
А. З. А., се е движил в лявата лента на платното за движение на път II-15 в
посока от гр.Оряхово към гр.Враца със скорост от около 75 км/ч, вероятно в
изпълнение на маневра изпреварване на ТИР композицията. Водачът на
товарният автомобил „Рено Експрес“ е възприел ТИР композицията, като
опасност в момента, в който се намирал на разстояние около 20 метра от
мястото на удара и поради липса на време и разстояние за аварийно спиране
се блъснал с предната дясна ъглова част в областта на десния фар в лявата
странична част на влекача. След удара товарният автомобил „Рено Експрес“ и
ТИР композицията зацепени един в друг продължили движението си напред и
в ляво около 10 метра, след което са се установили в района на кръстовището,
така както са показани в приложения в делото фотоалбум. В резултат на
станалото ПТП водачът на товарния автомобил „Рено Експрес“ А. З. А. е
получил нараняванията, описани в медицинските документи. Според
заключението причина за настъпване на процесното ПТП са субективни
действия на водача на ТИР-композицията с органите за управление, което е
довело до предприемане на маневра ляв завой в района на Т-образно
кръстовище в непосредствена близост пред товарния автомобил „Рено
Експрес”, който се е движел на около 20 метра зад него, с което е поставил
себе си и другия водач в невъзможност да предотвратят настъпилото ПТП.
Максималната разрешена скорост за товарния автомобил „Рено Експрес” с per.
6
№ СВ***СХ е била 80 км/ч, а за ТИР-композицията е била 70 км/ч. Скоростта
на движение на товарния автомобил „Рено Експрес” с per. № СВ***СХ преди
ПТП и в момента на удара с ТИР композицията е била около 75 км/ч., а
скоростта на движение на ТИР-композицията към момента на удара е била
около 20 км/ч. От заключението се установява също, че дължината на
опасната зона на товарния автомобил „Рено Експрес” с per. № СВ***СХ при
движение с определената скорост от около 75 км/ч е била около 56 метра, а
при движение с определената скорост от около 70 км/ч в светлата част на деня,
при прав участък е била около 51 метра. Дължината на опасната зона на ТИР-
композицията при движение с определената скорост от около 20 км/ч е била
около 12 метра. Според заключението водачът на ТИР-композицията е имал
техническа възможност с помощта на огледалото за обратно виждане и
характеристиката на пътя да види и възприеме, като опасност движещия се
товарен автомобил „Рено Експрес”, отстоящ на около 20 метра зад него и да
спре на границата на разделителната (осова) линия на платното за движение и
да го пропусне да премине покрай него, след което да продължи маневрата си
завой на ляво, с което да избегне настъпилото ПТП. Водачът на товарния
автомобил „Рено Експрес” при движение с определената скорост на движение
от 75 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати удара с ТИР-
композицията, чрез аварийно спиране.
Заключението по изпълнената съдебно-автотехническа експертиза
(основна и допълнителна) не е оспорено от страните и съдът го приема като
обективно, компетентно и пълно, изясняващо относими към предмета на
делото факти и обстоятелства.
Страните по делото не спорят относно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица
BG/22/123000846106 с период на валидност от 25.03.2023 г. до 24.03.2024 г.,
сключена при ответното застрахователно дружество ЗК „Лев Инс” АД, с която
се покрива отговорността на водача на влекач марка „Ивеко” с peг. № СВ ***
РН, а за прикаченото ремарке с рег. № ВН *** ЕК - Застрахователна полица №
BG/22/122002149775 валидна от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г.; настъпването
на процесното ПТП на 26.06.2023 г.; направена от ищеца пред застрахователя
извънсъдебна писмена претенция – заявление вх. № 2066/26.02.2024 г. за
изплащане на застрахователно обезщетение и неизплащане на претендираното
застрахователно обезщетение от застрахователя към момента на подаване на
7
исковата молба, поради което, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, с
определението по чл.374 от ГПК съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи
се от доказване тези обстоятелства.
За установяване на причинените на ищеца травматични увреждания,
техния интензитет и продължителност на лечение по делото са представени
писмени доказателства (лист за преглед на пациент от КДБ/СО при МБАЛ
„Христо Ботев" АД, гр.Враца, амбулаторни листа, медицински протоколи на
ЛКК, талон за медицинска експертиза, резултати от рентгенологични
изследвания и др., включително и представените по ДП № 658/2023г. по описа
на РУ- гр.Враца), назначени са и са изпълнени съдебно-медицинска и
комплексна съдебно-психолого-психиатрична експертизи и са събрани гласни
доказателства.
От представената медицинска документация се установява, че след
настъпване на ПТП пострадалият А. З. А. е приет в ЦСМП – Враца, където му
е поставена работна диагноза: Контузия на гръдния кош. Контузия на дясно
коляно. Разкъсно-контузна рана на .... (не се чете). Констатирано е, че
пострадалият е бил контактен, ориентиран, със спомен за случилото се. Бил с
нормален неврологичен статус. ГКС - 15 т. Нормален соматичен статус. Имал
болки в дясно коляно и охлузвания по ….. (не се чете) (ксерокопие на Фиш от
ЦСМП - Враца от 26.06.2023 г., приложен в ДП № 658/2023 г. по описа на РУ -
Враца). В ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД, гр. Враца, №
008266/26.06.2023 г., 10:12 ч., е вписана диагноза: Счупване на горния край на
тибията (голям пищял), закрито. Отразено е, че е пострадал при ПТП,
оплаквал се от болка в областта на десните ребра и дясно коляно. Имал ясен
спомен за случилото се. Бил в задоволително общо състояние, контактен и
адекватен. АН 150/80. ЧВД. Имал ограничени движения в дясна колянна става
и охлузвания в областта на десен лакът. Назначени са рьо графии. В ЛПП в
КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, № 008279/26.06.2023 г.,
10:54 ч., (приложен в ДП №658/2023 г. по описа на РУ - Враца), е вписана
диагноза: Тест за съдържание на алкохол и наркотични вещества в кръвта.
Препоръчано е да не бъде задържан с оглед здравословното му състояние. От
направената рьо графия на гръден кош на ищеца - без наличие на травматични
изменения на обхванатите ребра двустранно; от рьо графия на колянна става -
рьо данни за костен откъс в областта на двата кондила на дясна тибия -
авулзионно счупване; от рьо графия на череп - без данни за травматични
изменения на обхванатите кости на черепа. (ксерокопие на Резултат от
рентгенологично изследване № 5704/26.06.2023 г. от ООД при МБАЛ „Христо
Ботев“ АД, гр. Враца, приложен в ДП № 658/2023 г. по описа на РУ - Враца).
От извършен консулт с д-р К. от ОТО е установено авулзионно счупване на
двата кондила на десен голям пищял (ксерокопие на Допълнителен лист за
преглед на пациент към ЛПП в КДБ/СО при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр.
8
Враца).
От ксерокопие на Амб. Лист № 23179403D0BC/28.06.2023 г., издаден от
д-р Г. Н., се установява, че на пострадалия е поставена диагноза: Счупване на
горния край на тибията (голям пищял). Отразено е, че е имал болка при
пипане и оток в дясна колянна става. Последвали са още три прегледа на
ищеца от д-р Г. Н., при които му е поставена диагноза: Счупване на горния
край на тибията (голям пищял). Отразено е, че е имал болка при пипане и оток
в дясна колянна става. Дясна колянна става е имобилизирана с ортезно
средство. (ксерокопия на Амб. Лист № 232094012СА0/28.07.2023 г., Амб.
Лист № 23223С00С198/11.08.2023 г. и Амб. Лист № 232419025D49/29.08.2023
г.).
От заключението на вещите лица (ортопед и рентгенолог) по
назначената и извършена съдебно-медицинска експертиза по писмени данни,
изготвено след изследване на материалите по делото и личен преглед на
пострадалия, се установи, че А. А. е получил следните травматични
увреждания: контузия на дясно коляно и охлузване на десен лакът, които са му
причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от удари с или върху
твърди тъпи предмети и по начин и време посочени в ДП № 658/2023 г. по
описа на РУ - Враца, т.е. при процесното ПТП на 26.06.2023 г., като същите са
получени при контакт с таблото на автомобила (за коляното) и от скоростния
лост или волана (за лакътя). Според заключението посочените увреждания са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. А. А. е търпял болки и
страдания със сила, интензитет и продължителност, характерни за този вид
увреждания - от порядъка на 3-4 седмици. Оздравителният период е от
порядъка на 4 седмици при липса на усложнение и нормален оздравителен
процес. Няма данни за настъпили усложнения по време на възстановителния
процес. Към момента на изготвяне на заключението ищецът е възстановен от
получените увреждания. В конкретния случай няма счупване, за което да се
очаква възстановяване. Според заключението при пострадалия не са описани
т.нар. „коланни“ травми. Ако ищецът не е бил с поставен обезопасителен
колан, биха настъпили по-тежки наранявания. От заключението се установява
също, че ищецът има дегенеративно ставно заболяване на дясна колянна става,
на която се дължи лекия дефицит на движенията на същата, но в конкретния
случай се касае за заболяване, което не е в причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
Във връзка с изготвяне на заключението, на 16.07.2025 г., на ищеца е
извършен преглед от вещото лице д-р К., при който е установено леко оточна
дясна колянна става с пълен обем движения; болка в крайно сгъване и болка
при пипане в медиалната ставна цепка. Походка - б.о. Обем мускулатура - б.о.
Леко отслабена сила при сгъване на коляното на ДДК. От направената
рентгенография - значително ръбцово остеофитно разрастване, нееднородна
костна структура, асиметрично към медиално стеснена ставна междина -
гонартрозни изменения III по Лауренс. Рентгенографския образ на дясна
9
колянна става е идентичен с този от 26.06.2023г.
От рьо графия № 5704/26.06.2023 г. от ООД при МБАЛ „Христо Ботев“
АД гр. Враца на колянна става вещите лица са констатирали Ръбцова
екзостоза в областта на горна трета на големия пищял, по вътрешен контур.
/Разрастване на костна тъкан по ръба на костта, най-често на място на
хронична травма или повишено натоварване на костта/. В диференциално
диагностичен план може да се допусне вкалцяване в сухожилието на медиална
група мускули на подбедрица. По външния контур на същата кост се
визуализират изменения по типа на дисециращ остеохондрит с добре видимо
свободно костно тяло вътреставно. /Асептична некроза, резултат от нарушено
кръвоснабдяване в определена зона, при която се нарушава костната
структура и се отделя костен фрагмент, като се оформя вътреставна мишка/.
Според вещите лица описаните изменения не са резултат от остро настъпила
травма.
В съдебното заседание вещите лица, изготвили заключението по
назначената съдебно-медицинска експертиза, поясниха, че двустранното
авулзионно счупване на голяма пищялна кост на дясно коляно не корелира с
механизма на травмата, тъй като не е възможно практически и теоретично при
описания механизъм на ПТП да се получи двустранно авулзионно счупване.
Според вещите лица от представените по делото рентгенови снимки не може
да се установи фрактура в областта на горна трета на голямо пищялната кост.
Измененията в тази кост не са травматични, а представляват заболяване, което
е към групата на т.нар. “асептични некрози“ - заболяване на костта, в резултат
от нарушено кръвоснабдяване, вследствие на което се отделя костен
фрагмент, който може да се наблюдава в ставната междина. И двете изменения
нямат нищо общо с травматични лезии. От първата снимка няма данни за
травматични изменения на костта, независимо на кое място, на обхванатата
част от снимката на костта. Вещите лица твърдят, че не е възможно това
дегенеративно заболяване „асептична некроза“ да бъде причинено от травма
на костта и същото не може да увреди ставния хрущял и да доведе до негово
отслабване.
Заключението на вещите лица по изготвената съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни не е оспорено от страните и съдът го приема
като обективно, професионално, компетентно и пълно, изясняващо относими
към предмета на делото факти и обстоятелства.
За установяване на преживените от пострадалия болки, страдания и
неудобства в резултат на извършеното ПТП, по делото са разпитани като
свидетели Е. Ц. Р. – живуща на семейни начала с ищеца, и Р. Р. В. – без родство
и отношения със страните.
10
Свидетелката Е. Р. твърди в показанията си, че след процесното ПТП в
медиите било оповестено, че ищеца е управлявал МПС след употреба на
амфетамини, което го притеснило много; станал затворен; срамувал се от
приятели и близки. Поддържа, че възпитават децата си да не употребяват
наркотици, а в един момент ищецът бил обвинен в това, поради което е
нормално да се срамува. Според свидетелката при катастрофата ищецът си
счупил крака, поради което се придвижвал с патерици повече от месец; не
могъл да се обслужва сам в къщи и му трябвало помощ, която тя му оказвала.
Повече от месец ищецът не могъл да се обслужва сам и свидетелката му
помагала при обслужването и за много други неща. Тъй като той не могъл да
шофира, трябвало да наемат друг човек, което им създавало неудобство.
Оздравителният процес на ищеца, според свидетелката, продължил около три
месеца и още не е приключил; и понастоящем същият продължава да изпитва
болка в коляното, при промяна на времето се усилва болката; по някой път
нощем не може да спи от болки в коляното; при натоварване изпитва болки и
му отича коляното. Свидетелката твърди също, че ищецът имал хоби - карал
мотор, но в следствие на катастрофата вече не може да кара мотора. Ищецът
страда от диабет и показателите са се завишили, като при всяко изследване те
са много високи. От показанията на свидетелката се установява, че живота на
ищеца след катастрофата се променил напълно, ограничили се контактите му с
близки и приятели; затворил се в себе си; страдал психически; имало нощи, в
които не могъл да спи; споделял, че и до ден днешен пред очите му е
случилата се катастрофа. Същият постоянно е в стрес и депресия, при
шофиране не е като преди, по-стресиран е и при подобни ситуации изпада в
паника. Според свидетелката при ищеца не е отшумяло това постстресово
разстройство и то остава за цял живот.
Свидетелят Р. В. е бивш колега на ищеца, работили заедно. Същият
твърди, че след ПТП-то ищецът три месеца не бил на работа; носел нещо на
коляното си, но свидетелят не може да каже какво е. След катастрофата
ищецът се променил, станал по-затворен; преди катастрофата обичал да кара
мотор, но в момента в следствие на катастрофата не кара мотор. След като се
завърнал на работа, ищецът споделял на свидетеля, че го боли крака и някои от
нещата му били трудни при изпълнение на работата. Изпитвал болки и
страдания. Свидетелят вижда, че ищецът накуцва, поради което смята, че не се
е оправил напълно.
11
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни,
непротиворечиви и преки, кореспондиращи си помежду си и с останалия
доказателствен материал, при което следва да бъдат ценени при
постановяването на решението. При преценка на показанията на свидетелката
Е. Р. съдът отчита възможната нейна заинтересованост от изхода на делото,
предвид съпружеското й съжителство с ищеца и общите им деца и
обстоятелството, че същите не кореспондират напълно с установеното в
заключенията на вещите лица, с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК.
От заключението на вещите лица по назначената и извършена
комплексна съдебно психолого-психиатрична експертиза, неоспорено от
страните, което съдът приема като професионално и компетентно, изготвено
след изследване на материалите по делото и проведено обследване на
психическото състояние на ищеца /чрез беседа, интервю и въпросници/, се
установи, че същият няма психично заболяване, че всички психични процеси
в него - интелект, памет, внимание, мисловна дейност, са в норма, че
личността е правилно изградена, няма груби характерови особености; има
съответствие на интелект и личностовото развитие спрямо възрастта на
ищеца. Към момента на процесното ПТП А. А. е бил в състояние, правилно да
възприема фактите от обективната действителност, които имат значение за
делото и може към настоящият момент правилно да ги възпроизведе. Към
същият този момент, според вещите лица, в ищеца е настъпила Остра стресова
реакция, която се е проявила със силни болки и ограничения на движенията.
Острата стресова реакция не е отзвучала, а е протрахирала и е преминала в
Разстройство на адаптацията, което е продължило около 3 месеца. Според
вещите лица след процесното ПТП А. А. е имал нарушение на съня, бил е
тревожен и напрегнат, имал болки и затруднено движение, които са в пряка
причинна връзка с получените увреждания от ПТП на 26.06.2023г. Ищецът не
е освидетелстван от психиатър или от психолог.
В съдебното заседание вещите лица, изготвили заключението по
изпълнената съдебно психолого-психиатрична експертиза, поясниха, че след
като са изтекли трите месеца, за които на ищеца са му били издадени
болнични листа, същият не се е обърнал за лечение към специалист психиатър
или психолог. Становището на вещите лица е, че острата стресова реакция е
причинена както от ПТП-то, така и от притесненията на ищеца, че е бил
обвинен, че е използвал наркотици преди управлението на автомобила.
12
Въз основа на така възприетите фактически констатации, от правна
страна, съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ, във
вр. с чл. 45 и чл. 52 ЗЗД е допустим. Съгласно нормата на чл. 498 КЗ,
установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка за
допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото лице, което желае да получи
застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако
застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение
или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение, пострадалият може да предяви претенцията си пред
съда. Установи се по делото, че сочените предпоставки са налице – писмено
заявление от ищеца от 26.02.2024г. и отказ на застрахователя да определи и
изплати обезщетение. Не е оспорена и материално – правната легитимация на
ответника.
Правната норма на чл. 432, ал. 1 КЗ урежда и гарантира правната
възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на
претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или
отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за
застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Основателността на прекия иск предполага установяване при
условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти: 1.
настъпилото ПТП и неговия механизъм, 2. противоправното поведение на
виновния водач, 3. претърпените неимуществени вреди и 4. наличието на
пряка причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП, 5. ответникът да е
застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието
водач. Вината съгласно установената с нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД законова
презумпция се предполага.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните доказателства намира, че е
налице кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на
деликта.
От Протокола за оглед на местопроизшествие от 26.06.2023г. и
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица от същата дата, по делото
безспорно се установи настъпването на пътнотранспортно произшествие на
13
26.06.2023 г., около 09.55 ч., в община Враца, на път II-15 в района Враца-
Оряхово, на км. 2+930, срещу разклона за ученическия комплекс между влекач
марка „Ивеко” с peг. № СВ *** РН с прикачено ремарке с рег. № ВН *** ЕК
(ТИР композиция), управляван от Н. И. Й. и товарен автомобил марка „Рено”,
модел „Експрес“ с рег. № СВ *** СХ, управляван от А. З. А., ЕГН **********
от гр. Монтана, причинено виновно от водача на ТИР композицията Н. Й.,
който е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил
неимуществени вреди на ищеца А. А..
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установи
механизма на процесното ПТП: На 26.06.2023 г., около 09:55 часа на път II-15
(Враца-Оряхово) на км 2+930 (извън границите на населеното място) в
еднопосочното движение в дясната лента на платното за движение в посока от
гр. Оряхово към гр.Враца в района на Т-образно кръстовище срещу входа за
Ученически комплекс гр.Враца се е движила ТИР-композиция в състав: влекач
„Ивеко“ с рег. №СВ***РН с прикачено полуремарке „Шмитц“ с рег.
№ВН***ЕК, управляван от Н. И. Й.. В определен момент водачът на ТИР-
композицията е предприел в района на кръстовището маневра завой на ляво за
навлизане в платното за движение на път II-15 с посока от гр.Враца към
гр.Оряхово със скорост на движение около 20 км/ч. В същото време товарният
автомобил „Рено Експрес“ с рег. №СВ***СХ, управляван от А. А., се е
движил в лявата лента на платното за движение на път II-15 в посока от
гр.Оряхово към гр.Враца със скорост от около 75 км/ч, вероятно в изпълнение
на маневра изпреварване на ТИР- композицията. Водачът на товарният
автомобил „Рено Експрес“ е възприел ТИР-композицията, като опасност в
момента, в който се намирал на разстояние около 20 метра от мястото на удара
и поради липса на време и разстояние за аварийно спиране се блъснал с
предната дясна ъглова част в областта на десния фар в лявата странична част
на влекача.
Наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и
настъпилите щети на ищеца е установено от заключенията по изпълнените
съдебно-автотехническа и съдебно-медицинска експертизи.
С оглед на изложеното, след съвкупна преценка на събраните
доказателства, съдът приема за установен механизма на процесното ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и вредоносните
последици.
От посочените по-горе доказателства, както и от постановление за
прекратяване на наказателно производство на РП-Враца от 29.01.2023г., се
установява и виновното и противоправно деяние на водача на влекач марка
„Ивеко” с peг. № СВ *** РН с прикачено ремарке с рег. № ВН *** ЕК (ТИР-
композиция) - Н. И. Й., който виновно е нарушил чл.25, ал.1 и ал. 2 от ЗДвП –
14
при предприемане на маневра завой на ляво за навлизане по друг път, преди
да започне маневрата, не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него и минават покрай него,
и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение; при извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, не е пропуснал пътните
превозни средства, които се движат по нея.
Субективният елемент от състава на гражданския деликт - вината,
съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се презюмира, като в тежест на ответника бе да
проведе обратно доказване, като ангажира съответни доказателства за липсата
й. Такива не са представени по делото.
Безспорен по делото е и фактът, че гражданската отговорност на
виновния за произшествието водач е застрахована при ответника и събитието
е настъпило в срока на покритие на застрахователната полица.
Събраните в настоящото производство доказателства (медицински
документи, заключения по съдебно-медицинската, съдебно-автотехническата
и съдебно психолого-психиатричната експертизи и гласни доказателства)
дават основание за извод, че при процесното ПТП ищецът е получил телесни
увреждания, а именно: контузия на дясно коляно и охлузване на десен лакът,
получил е остра стресова реакция, която е протрахирала и е преминала в
разстройство на адаптацията, и е претърпял болки, страдания и неудобства,
окачествени от съдебната практика като неимуществени вреди. Същите са в
пряка причинна връзка с произшествието и поведението на водача на
застрахования автомобил, тъй като се установи, че ищецът е пострадал
именно при посоченото ПТП.
Изложеното дава основание на съда да приеме, че по делото е доказано
по безспорен начин основанието за възникване на прякото право на ищеца по
чл. 432, ал. 1 от КЗ срещу застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите за справедливо обезщетяване на
претърпените при застрахователното събитие болки и страдания по критерия
на чл. 52 от ЗЗД.
Спорен по делото е въпросът за размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди, с оглед приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът се ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно
15
убеждение. Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са
в сферата на субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното
определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се
отчете действителният размер на моралните вреди, като се съобразят всички
конкретни обстоятелства около самото произшествие, броя, произхода, вида,
характера и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, дали същите продължават или
са приключили, възрастта на пострадалия, както и икономическата
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. Следва да се посочи, че на обезщетяване
подлежат не само съзнаваните болки, страдания и неудобства, причинени от
увреждането и явяващи се пряка и непосредствена последица от него, но и
самото понасяне на увреденото състояние. В този смисъл са и дадените
разяснения в ППВС № 4/1968 г., съгласно които понятието "справедливост" не
е абстрактно понятие и е свързано "с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства" каквито са "характера на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.".
В процесния случай ищецът А. З. А. е получил контузия на дясно коляно
и охлузване на десен лакът, които са му причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; получил е остра стресова реакция,
протрахирала и преминала в разстройство на адаптацията. За посочените
увреждания на ищеца не е провеждано болнично лечение, същият не е бил
хоспитализиран. А. А. е търпял болки и страдания със сила, интензитет и
продължителност, характерни за този вид увреждания - от порядъка на 3-4
седмици. Оздравителният период е от порядъка на 4 седмици при липса на
усложнение и нормален оздравителен процес; няма данни за настъпили
усложнения по време на възстановителния процес. В конкретния случай няма
счупване, за което да се очаква възстановяване. Към момента на изготвяне на
заключението ищецът е възстановен от получените увреждания. През
възстановителния период пострадалия е търпял неудобства, свързани с
обслужване на хигиенни и физиологични нужди, неудобство от
необходимостта да бъде обгрижван от друго лице, но същите са обичайни за
16
подобен род ситуации. Установено е също от заключението по съдебно-
медицинската експертиза, че ищецът има дегенеративно ставно заболяване на
дясна колянна става, на което се дължи лекия дефицит на движенията на
същата, но в конкретния случай се касае за заболяване, което не е в причинно-
следствена връзка с процесното ПТП.
При определяне справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази
възрастта на ищеца - 45 години към момента на настъпване на ПТП, в която
същият е бил работоспособен и активен, както и свързаните с периода на
възстановяване болки, страдания и неудобства от битово и хигиенно естество,
не на последно място преживяната остра стресова реакция от травмиращото
събитие, както и икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите – 2023г. и като ориентир съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението
момент, индиция за икономическите условия. От друга страна, следва да бъде
отчетено обстоятелството, че причинените на ищеца телесни увреждания не
са налагали специално лечение и хирургични интервенции, че същият не е бил
хоспитализиран и е възстановен от получените при ПТП увреждания, както и
че не е установено причинената от катастрофата остра стресова реакция да е
обусловила душевни страдания или развитие на психиатрично заболяване или
други сериозни нарушения в психо-емоционалната сфера на пострадалия.
С оглед всички посочени критерии, съдът намира, че справедливото в
случая обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД с оглед конкретните
обстоятелства следва да бъде определено в размер 5 000 лева. Този размер на
обезщетението към 2023 г. е адекватен на присъжданите обезщетения с оглед
икономическата конюнктура и би репарирал в пълна степен причинените на
ищеца неимуществени вреди вследствие на деликта, без да води до
неоснователно обогатяване за сметка на застрахователя.
По възражението за съпричиняване, респ. за наличието на изключителен
принос:
За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за
съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст е само онзи
конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало,
наред с неправомерното поведение на деликвента, до увреждането като
неблагоприятен резултат. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови
извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването. Принос ще е налице
17
винаги, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за
възникване на вредите. Приносът на пострадалия следва да бъде надлежно
релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред
първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при
условията на пълно и главно доказване от страната, която го е въвела. Изводът
за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не може да
почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен
начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той
обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е
улеснил неговото настъпване. Намаляване на обезщетението за вреди на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД е допустимо само ако са събрани категорични
доказателства, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем.
Съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за
резултата и въз основа на това да определи обективния му принос.
Намаляването на размера на обезщетението следва да се извърши въз основа
на комплексна преценка на степента на каузалност на действията на
делинквента и на пострадалия, степента на тяхната обективна вредоносност,
като самото намаляване следва да отразява размера на участието на
увреденото лице в причиняването на общата вреда, т. е. подлежи на
съпоставка тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, с
цел установяване на действителния обем, в който всеки един от тях е
допринесъл за настъпването на пътното произшествие.
В случаите, при които пострадалият е пътувал в автомобил, без да
ползва предпазен колан, това обстоятелство не обуславя само по себе си
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Намаляването на обезщетението за вреди
ще е допустимо само при наличие на категорични доказателства, че вредите
не биха били настъпили, ако по време на произшествието пострадалият е
ползвал предпазен колан.
В конкретния случай в отговора на исковата молба е наведено
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия, като водач на товарен автомобил „Рено Експрес“ с рег.
№СВ***СХ, с твърдения, че към момента на настъпване на ПТП е бил без
правилно поставен обезопасителен колан в нарушение на разпоредбата на чл.
137А от ЗДвП и че при правилно поставен обезопасителен колан ищецът или
не би получил травматичната увреда, предмет на иска, или би получил
18
значително по-лека травма.
По отношение на това възражение следва да се вземат предвид
заключенията по приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза и
обясненията на изготвилото я вещо лице в съдебните заседания.
От основното заключение се установява, че управляваният от ищеца
товарен автомобил „Рено Експрес” с per. №СВ***СХ е бил оборудван
производствено с предпазни колани, както предната лява седалка /за водача/ е
била с триточков пояснораменен инерционен обезопасителен колан. В
заключението е разяснено, че предпазните триточкови инерционни колани са
средство за пасивна защита, с предназначение за задържане на водача на
автомобила и пътниците в него при правилното им поставяне, в случай на
внезапно спиране на автомобила/в режим на аварийно спиране, удар в друго
МПС, към мястото му на седене - на таза и долните крайници към седалката и
горната част на тялото към облегалката, при инерционна сила и направление,
действаща върху тялото в посока от пред назад спрямо надлъжната ос на
автомобила, но не ограничават движението на горните крайници и долната
част на долните крайници. Движението на тялото на водача на товарния
автомобил при поставен предпазен колан е ограничено към седалката на
автомобила, като свободно могат да се движат само горните и долните
крайници и главата.
В конкретния случай, според заключението, интензитета на
съприкосновение с детайли на МПС при обезопасяване чрез предпазни колани
е в пряка зависимост от големината на деформациите на купето в зоната на
предните седалки на товарния автомобил „Рено Експрес” с per. №СВ***СХ,
които при станалото ПТП са изключително големи. Според заключението, тъй
като обезопасителния колан не ограничава движението на горните крайници и
долната част на долните крайници, то десния крак на водача в товарния
автомобил „Рено Експрес” с per. №СВ***СХ е влязъл в съприкосновение с
арматурното табло на автомобила. От заключението се установява също, че не
е имало свободно движение на тялото на водача в товарния автомобил в
момента на удара с влекач „Ивеко“ с рег. №СВ***РН и след него, тъй като
коланът го задържал притиснат към седалката на автомобила.
В съдебното заседание на 02.09.2025г. вещото лице потвърди, че водачът
на товарния автомобил „Рено Експрес” с per. №СВ***СХ е бил с поставен
предпазен колан, тъй като без поставен колан тялото на водача би се движило
19
свободно в купето на автомобила и уврежданията биха били много по-големи,
предвид скоростта на движение от 70 км/час. Вещото лице смята също, че
след като водача е слязъл от автомобила, обезопасителния колан може да е във
всякакво положение и от това не би могло да се прави извод дали по време на
ПТП-то водачът е бил с правилно поставен колан или не.
В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че в протокола
за оглед на ПТП разследващия полицай не е описал положението на
обезопасителния колан на водача. При преглед на снимките, направени при
огледа на процесното ПТП, в приложения към делото СД, на една от тях е
показана вътрешната част на кабината на товарния автомобил „Рено Експрес”
с рег. №СВ***СХ след ПТП-то. На тази снимка, според вещото лице, се
вижда, че предпазния колан на предната лява седалка на товарния автомобил е
закопчан и преминава назад, вероятно зад облегалката на седалката на
шофьора, като по този начин на поставяне, обезопасителния колан не обхваща
тялото на водача и не може да изпълни предназначението си. От положението
на предпазния колан на водача, вещото лице прави извода, че при станалото
ПТП водачът на товарния автомобил „Рено Експрес” най-вероятно не е бил с
правилно поставен предпазен колан.
В съдебното заседание на 21.10.2025г. вещото лице заяви, че
категорично не може да даде отговор на въпроса дали ищеца А. А. е бил с
правилно поставен колан, но има съмнения, тъй като в огледния протокол не е
описано какво е било положението на колана. Предположението на вещото
лице, че ищецът не е бил с правилно поставен обезопасителен колан с оглед
отразеното на една от снимките, приложени към фотоалбума, че може би
колана е защипан направо през седалката, а не през тялото на водача, не е
категорично.
Въз основа на гореизложеното съдът прави извода, че по делото няма
категорични доказателства за наличието на пряка причинно-следствена връзка
(каузалитет) между непоставянето на предпазен колан от пострадалия
(каквото и не се доказа по делото) и вредоносния резултат и конкретно, че
получените травми на дясно коляно и на десен лакът не биха били получени,
ако е бил с поставен предпазен колан.
При това положение и при липсата на други доказателства, съдът
приема, че липсва принос от пострадалия на вредоносния резултат по смисъла
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, поради което и релевираните от ответника възражения за
20
изключителен принос и за съпричиняване, основани на нарушение на чл. 137а
от ЗДвП, са недоказани и неоснователни.
При горните мотиви съдът приема, че предявеният иск за
неимуществени вреди е частично основателен и следва да се уважи, като се
осъди ответното дружество да заплати на ищеца А. З. А. обезщетение за
неимуществени вреди 5000 лева. За горницата над уважения размер до
предявения размер на обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лв.,
частично от 60 000 лева, искът не е доказан и следва да се отхвърли като
неоснователен.
С оглед частичната основателност на главния иск следва да бъде
разгледана и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху
определеното обезщетение.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, считано от деня на увреждането - 26.06.2023 г., до
окончателното му изплащане.
В случая не е спорно, че ищецът е предявил претенцията си пред
ответното застрахователно дружество на 26.02.2024 г. за сумата 110 000 лв. за
неимуществени вреди.
По отношение договорите за застраховка на гражданската отговорност в
КЗ са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ - да покрие в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от последния на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ – да покрие
отговорността на застрахования за неизпълнение на негово договорно
задължение. И в двата случая изрично чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ предвижда, че в
застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на чл. 429, ал. 3 КЗ. Следователно от една страна отговорността на
застрахователя спрямо увреденото лице е функционално обусловена от
отговорността на застрахования, включително и по отношение на лихвите за
забава, които последният дължи на увредения. От друга страна в чл. 429, ал. 3,
изр. 2 КЗ изрично лимитира включените в застрахователното обезщетение, а
оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги ограничава до тези,
21
които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
застрахования на осн. чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото
лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от
датата на настъпване на застрахователното събитие. По отношение на
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите в
чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността
на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, т. е. при ограниченията
на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната сума и за периода с
начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл. 494, т. 10
КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл.
429, ал. 3 КЗ, т. е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до
датата на уведомяване на застрахователя.
След предявяване на претенцията по чл. 498 КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл. 496 КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава – чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда
на осн. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 432, ал. 1 КЗ (в горния смисъл е и решение №
128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г. на ВКС, І т. о.)
Съобразно посоченото и като се вземе предвид, че според приетите по
делото писмени доказателства (заявление вх. № 2066/26.02.2024 г.)
пострадалият А. А. е заявил пред застрахователя застрахователна претенция за
заплащане на неимуществени вреди на 26.02.2024 г. за сумата 110 000 лв.,
както и че застрахователят не е определил и изплатил застрахователно
обезщетение в сроковете по чл. 496 КЗ, то застрахователят следва да покрие
спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за
забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице - 26.02.2024 г., а след
изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ застрахователят дължи законна лихва
22
върху присъденото обезщетение за собствената си забава.
Следователно претенцията за законна лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, е основателна и следва да бъде уважена за периода от
26.02.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, а за периода от
26.06.2023 г. до 25.02.2024 г. същата не е доказана и следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
С оглед изхода на делото всяка от страните има право на разноски.
Ищецът е направил разноски по делото за държавна такса от 1200, 00
лв., за възнаграждение на вещите лица по назначените съдебни експертизи в
общ размер 1250, 00 лв. и за възнаграждение на адвокат 9900,00 лева или
общо разноски 12350,00 лв., съгласно приложения по делото списък по чл.80
ГПК.
Преди изчисляване на разноските, които ответника дължи на ищеца по
делото, съдът следва да се произнесе по направеното от ответната страна в
съдебното заседание възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК, е възможно адвокатският
хонорар да бъде намален от съда по искане на насрещната страна, поради
прекомерност, когато размерът му не отговаря на фактическата и правна
сложност на делото, и то до размера, посочен в Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца
е в размер 9900,00 лв., видно представения на л.262 по делото договор за
правна помощ, а съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. при
заведен иск за сумата 30 000,00 лв., минималното адвокатско възнаграждение
би следвало да бъде 3050, 00 лв. Следователно платеният от ищеца адвокатски
хонорар е с 6850, 00 лева над горепосочения минимум. Посочената наредба
обаче определя само минималните размери на адвокатските възнаграждения
за съответния вид помощ. Размерът на възнаграждението за оказваната от
адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне между адвоката и
клиента и трябва да бъде справедлив и обоснован (чл. 1 от Наредбата и чл.36,
ал.2 от ЗА). В настоящия случай съдът счита, че определеният с договора
между ищеца и адвоката му размер на адвокатското възнаграждение
действително е прекомерен и не съответства на фактическата и правна
23
сложност на настоящия казус - по делото са проведени три открити съдебни
заседания, като отлагането му е било необходимо, за да се даде възможност на
вещите лица да изготвят заключения по назначените експертизи, поискани от
страните, изслушани са заключенията и свидетелски показания, като
събраните писмени доказателства не са с голям обем. По казуса има
непротиворечива практика на съдилищата. Следователно и делото следва да
бъде прието за такова, което не е от голяма фактическа и правна сложност,
поради което адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца
следва да бъде намалено до минимума от 3050, 00 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски по съразмерност в размер 916, 67 лева.
Ответникът е направил разноски за възнаграждение на вещите лица по
назначените съдебни експертизи в общ размер 800, 00 лв., поради което на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът му дължи направените по делото
разноски по съразмерност в размер 666, 67 лв.
Ответникът също е претендирал присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер 540, 00 лева и с оглед изхода на
спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, в полза на същия следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 450, 00 лв., определено на
основание чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ вр. с чл.37 от ЗПП.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК на третото лице-помагач не се присъждат
разноски, поради което претенцията на същото за присъждане на разноски е
неоснователна.
Така мотивиран, Врачански окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. З. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 5 000, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП на 26.06.2023 г. в
община Враца, на път II-15 в района Враца-Оряхово, на км. 2+930, срещу
разклона за ученическия комплекс, от влекач марка „Ивеко” с peг. № СВ ***
РН, с прикачено ремарке с рег. № ВН *** ЕК (ТИР-композиция), управляван
24
от Н. И. Й., дължимо по задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите”, обективирана в застрахователна полица №
BG/22/123000846106 валидна от 25.03.2023 г. до 24.03.2024 г., а за
прикаченото ремарке с рег. № ВН *** ЕК - застрахователна полица №
BG/22/122002149775 валидна от 17.08.2022 г. до 16.08.2023 г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице - 26.02.2024 г., до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди с правно основание чл. 432 КЗ вр. чл. 380 КЗ, във вр. с
чл. 45 и чл. 52 ЗЗД в частта за разликата над присъдените 5 000, 00 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000,00 лв., предявен като частичен от общо
60 000, 00 лева, както и иска за заплащане на обезщетение за забава върху
обезщетението за неимуществени вреди за периода от 26.06.2023 г. до
25.02.2024 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, ***, ДА ЗАПЛАТИ на А. З. А., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата 916, 67 лева, представляваща направените по делото
разноски по съразмерност.
ОСЪЖДА А. З. А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК
„Лев Инс" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.София, ***,
разноски по съразмерност в размер 666, 67 лв. за възнаграждение на вещите
лица и 450, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на Н. И. Й. с ЕГН **********,
като трето лице-помагач на страната на ищеца А. З. А., ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд - София в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните и третото
лице.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
25