МОТИВИ/към решение № 74/15.06.2020 г. по а. н. дело № 104/2020г.
Производството е
образувано по внесено от Районна прокуратура Велинград постановление с предложение за освобождаване
от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78 А,
с което С.М.Ч.,***, роден на *** г., е
обвинен в това, че
от 17.08.2019 г. до 15.01.2020 г. в гр. Велинград, като
пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с лице от женски
пол, ненавършило 16-годишна възраст-със З. Я.Т. /родена на *** г./ от гр. Велинград, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състав престъпление по чл.191, ал. 1 НК.
В съдебно заседание обвиняемият С.М.Ч.
не дава обяснения. Пледира оправдаване по обвинението. Счита, че престъплението
е несъставомерно от обективна страна.
Становище за неставомерност
на деянието излага и защитата на обвиняемия.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следното от фактическа страна:
Досъдебното производство е образувано и
водено срещу С.М.Ч. - роден на *** ***,
българин, български гражданин, с основно образование, неженен, неосъждан, не работи,
живущ ***, с ЕГН ********** за това, че от 17.08.2019 г. до 15.01.2020 г. в гр.
Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял съпружески с
лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст З. Я.Т. /родена на *** г./от гр. Велинград, с което от обективна и субективна
страна е осъществил състав на
престъпление по чл.191, ал. 1 НК .
От събраните в хода на разследването
по делото гласни и писмени доказателства се установи, че обв. Ч. и свид. З. Т. заживели
заедно на семейни начала през м. август 2019 г., когато св. Т. е била на 14 години, в дома на родителите на Ч. ***, според общоприетите традиции в общността. Обв. С.Ч. и свид. З. Т. нямат сключен граждански брак. Към
момента на извършване на деянието, обвиняемият е знаел, че Т. няма навършени 16
години. Съжителството е прекратено в средата на януари 2020 г., когато пострадалата
е изведена от дома на съжителя си от нейната майка.
В подкрепа на обвинителната теза са
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели-пострадалата, нейната
майка и социалния работник от „Отдел закрила на детето“ при ДСП гр. Велинград
св. Д.А..
Пострадалата
З. Я.Т. установи, че със С. Ч. се
събрали да живеят като семейство през лятото на 2019 г., когато е била на 14
години. Живели пет месеца и се разделили. Доброволно отишла да живее при него
със знанието и без противопоставянето от страна на нейната майка.
Свидетелката
Я.Т., майка на пострадалата, установява,
че съжителството между обвиняемия Ч. и нейната дъщеря е започнало през лятото
на 2019г, когато двамата заживели в дома
на неговите родители. По това време дъщеря й е била на 14 години. От начало реагирала отрицателно на тази
проява, предупредила и двамата, че предвид ранната възраст на момичето трябва
да прекратят съжителството си, но по-късно се примирила. Пострадалата доброволно
отишла да живее при Ч., без да информира майка си. Действията и на двамата
оценява като обичайни и в съответствие с традициите на етническата общност, към
която принадлежат. Съжителството им продължило до януари 2020 г., когато Т.
била изведена от майка си, след като разбрала, че с нея се провеждат срещи
в отдел „Закрила на детето“ и че не е бременна.
Свидетелката А., социален работник, установява,
че по повод постъпил сигнал в отдел „Закрила на детето“ от Ю.Т.-Директор на ОУ
„Неофит Рилски“, относно непълнолетната З. Т. и извършено социално проучване е
установено, че от м. август 2019 г. Т. живее в дома на обвиняемия С.Ч. ***,
като съжителството е допуснато с разрешението на родителите и на двамата. От Отдел „ Закрила на детето“ към ДСП
Велинград спрямо пострадалата е предприета
мярка за закрила, като са проведени срещи с нея, съжителя й и родителите на двамата. Обвиняемият е
информиран за възрастта на пострадалата. Съжителството на двамата е продължило
на месец януари 2020 г. и към момента двамата не живеят заедно.
Съдът счита, че след направения
анализ на събрания доказателствен материал по делото по реда на чл.107, ал.3 от НПК и от показанията на разпитаните свидетели З. Т., Я.Т. и Д.А. се установи по несъмнен начин
участието на обв. Ч. в изпълнителната деятелност от
обективна и субективна страна-авторството на деянието и виновното поведение,
както и обстоятелствата, при които то е било осъществено. Съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели, досежно главния факт от предмета на
доказването за съставомерността на деянието-че обвиняемият
е заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна
възраст.
От показанията на
разпитания по делото като свидетел-социален работник А., дадени от позицията на
незаинтересованост от изхода на делото и като последица от прякото изпълнение
на служебните й задължения, се установяват обективните признаци от състава на
престъплението. За достоверността на
гласните доказателства съдът изхожда от тяхната съпоставка с показанията на
пострадалата и на нейната майка, както и приложените по делото и на досъдебното
производство писмени доказателства от една страна и от друга с тяхната
убедителност, която е последица от последователността и обективността на тези
доказателства. Показанията на социалния работник не се опровергават от
останалия доказателствен материал, събран по делото и най-вече от показанията
на свидетелите Ж.Ч. и М.Ч. досежно обстоятелството,
че обв. Ч. е заживял на съпружески начала без брак с лице ненавършило 16-годишна
възраст. Показанията на тези свидетели са неубедителни в частта относно обективната страна на
престъплението. Съдът не възприема тезата, че
обвиняемия и пострадалата са живели като „приятели“ в дома на родителите
на Ч., т.е. за обективната му несъставомерност. Не
става ясно вложения от родителите на обвиняемия смисъл в понятието „приятел“.
Според Речник на българския език, 14 издание, „приятел“ означава близък познат, с когото се поддържат дружески
взаимоотношения. Поддържаната духовна връзка между обвиняемия и пострадалата не
е несъвместима със съпружеското съжителство още повече, че обикновено то е
резултат именно на предхождащи го изградени приятелски отношения между лица от различен
пол. Безспорно се установи, че двамата са заживели заедно, защото „са се
харесали“ и намерението име е било
да създадат семейна връзка, съобразно традициите в тяхната общност, в подкрепа
на което са показанията на пострадалата и нейната майка. Обстоятелството, че Т.
е изведена от дома на съжителя си от нейната майка, когато е разбрала, че не е
бременна потвърждава обвинителната теза, че между Т. и Ч. е имало интимни
отношения и намерение за създаване на поколение, т.е съществували са съпружески
отношения. Изпълнителното деяние на
престъплението по чл.191, ал. 1 от НК се осъществява само чрез действие и се
изразява в установяване на фактическо съжителство между субекта на
престъплението и момичето, което не е навършило 16-годишна възраст. По своята
същност това съжителство наподобява отношенията между мъж и жена, които
възникват при сключване на граждански брак. Втората особеност от обективна
страна е, че заживяването на съпружески начала с лице от женски пол, което не е
навършило 16-годишна възраст, се осъществява със съдействащото поведение на пострадалата.
Теорията и практиката приемат, че лицето от женски пол участва съвсем
доброволно при установяване на тези отношения, произтичащи от заживяване на
съпружески начала с лице от мъжки пол, което е пълнолетно. Друга особеност от
обективна страна на престъплението по чл.191, ал. 1 от НК е, че това
престъпление се явява продължено, тъй като с него се създава едно трайно
продължително престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване
или докато пострадалата навърши 16-години, когато може да сключи граждански
брак при условията на чл. 6, ал. 2 от СК. За извършване на престъплението е
достатъчно да бъдат установени изискуемите се от разпоредбата фактически
отношения-заживяване на съпружески начала. От
събраните по делото доказателства настоящият съдебен състав намира, че с
деянието обвиняемият е осъществил всички признаци от обективна страна на
състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК. Установените обстоятелства се подкрепят
от дадените в хода на съдебното дирене показания на разпитаните свидетели. Ето защо
съдът намира, че деянието е съставомерно от обективна страна и доказателствата в тази насока са
категорични и последователни.
От представените
доказателства се установи и субективното отношение на дееца към общественоопасния характер на извършеното от
него деяние и към обществено опасните последици. Деецът е знаел фактическите
обстоятелства от състава на престъплението, а именно че пострадалата не е
навършила шестнадесет години по време, когато е заживял с нея. Този извод съдът обосновава след анализ на събрания доказателствен
материал. Свидетелските показания са непротиворечиви в тази част. По повод
предприетите мерки от „Отдел закрила на детето“ към „Дирекция социално
подпомагане“, съпроводени с посещения в дома на обвиняемия и проведени
разговори с него, същият е бил информиран за възрастта на Т.. Данни за това
обстоятелство Ч. е получил по-рано от
самата пострадала и от нейната майка. С поведението си по установяване на
съвместното съжителство с Теркиева, С.Ч. съзнателно е
осъществил деянието, като то е било негова непосредствена цел. Това говори за
наличието на пряк умисъл при извършване престъпление по чл. 191, ал. 1 НК.
С оглед на горното съдът намира, че
обв. С.М.Ч. *** от обективна и субективна страна е осъществил състава на
престъпление по чл.
191, ал. 1 НК
, а именно:
- от 17.08.2019
г. в гр. Велинград, като пълнолетно лице, без да е сключило брак, е заживял
съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст – със З. Я.Т. ***, поради което следва да носи
наказателна отговорност.
От доказателствата по делото, събрани по
предвидения в НПК ред в съвкупност от фактическа и правна страна се установи по
безспорен начин авторството на деянието, участието в деятелността на обв.Ч., виновното поведение и обстоятелствата при които е
осъществено, както и с оглед на това се установи приложимия материален закон и
възприетата правна квалификация.
Деянието е извършено при п р
я к умисъл, тъй като обв.Ч. е съзнавал обществено
опасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е
искал те да настъпят. Този извод следва от цялото волево поведение предмет на
инкриминираната деятелност, тъй като Осев е съзнавал всичките признаци на
осъществения състав на престъплението, а
с извършването на деянието се е стремял към настъпването на обществено
опасните последици, т.е, в случая се касае за единство на цел и на престъпен
резултат.
С ъ д ъ т счете, че в случая обв. С.М.Ч. следва да бъде освободен от
наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК и му се
наложи административно наказание
на осн. чл.78А от НК. Налице са предпоставките на чл.78А от НК, при наличието
на които съдът е длъжен приложи института на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание. За извършеното от него умишлено
престъпление по чл. 191, ал. 1
се предвижда наказание „лишаване от
свобода" до две години или пробация, както и обществено порицание. Обвиняемият е с чисто съдебно
минало и добри характеристични данни. Спрямо него не е прилаган института на
чл.78А от НК. От престъплението не са причинени имуществени вреди. Наказанието
с оглед разпоредбата на чл.78а, ал.1 от НК
глоба, платима в полза на държавата следва да се определи при превес на
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, добрите му характеристични данни и оказаното
съдействие на социалните работници. Съдът счете, че наказанието следва да се
наложи в рамките на законовия минимум от 1000 лева.
По горните съображения бе постановено
настоящото решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: