№ 14
гр. ....., 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ....., V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ ДЕЛА, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно
наказателно дело № 20241820200121 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е жалба от В. Г. Г., ЕГН ********** с адрес: гр....., кв. ....,
Ст.двор срещу Наказателно постановление № 23-0262-000238/27.07.2023 г. на
Началник група при ОДМВР София РУ ....., с което: 1.на основание чл.179,
ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 150.00 лева; 2. На основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева; 3. на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева.
В жалбата се излагат доводи, че наказателното постановление е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и издадено при съществени
нарушения на административно процесуалните правила и противоречия с
материално правните разпоредби, което е довело до нарушаване правото на
защита на наказаното лице. Моли се обжалваното наказателно постановление
да бъде отменено изцяло.
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
1
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и
не се представлява.
Административно-наказващият орган – Началник група при ОДМВР
София РУ ....., редовно призовани не изпращат представител и не вземат
становище по жалбата.
РП ..... редовно призовани не изпращат представител.
Съдът след като провери законосъобразността на атакувания
административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка
с доводите на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Видно от обжалваното Наказателно постановление № 23-0262-
000238/27.07.2023 г. на Началник група при ОДМВР София РУ ....., същото е
издадено въз основа на АУАН GA820456 от 30.06.2023 г. срещу жалбоподателя
В. Г. Г., с което: 1.на основание чл.179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на
150.00 лева; 2. На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00
лева; 3. на основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 20.00 лева, за това
че: на 30.06.2023 г. в 08,05 часа в гр...... на кръстовището на ул. България и ул.
Витоша като водач на товарен автомобил ....., България при обстоятелства: в
гр......, ул. Витоша в посока на движение с.гара ..... управлява т.а. ..... с рег. №
.... собственост на фирма „ВГ Транс 2016“ ЕООД с Булстат ********* като на
кръстовището образувано с ул. Витоша не съобразява поведението си с пътен
знак Б-2 „СТОП“ нарушава зоната му на действие и не пропуска движещите
се МПС-та по пътя с предимство с което създава опасност за движението. 2.
Водача използва мобилен телефон по време на движение без поставено
устройство, което да позволява използването му без участието на ръцете. 3.
Управляваният автомобил не е представен на ГТП.
Видно от АУАН GA820456 от 30.06.2023 г. по описа на РУ ....., същият
е съставен от Д. Г. Й. младши автоконтрольор при РУ ..... ОД МВР София и
подписан от свидетеля К. М. Д. срещу В. Г. Г., за това, че: „На 30.06.2023 г. в
08.05 ч. в Община ....., гр...... на кръстовището на ул.България и ул. Витоша
при обстоятелства: гр......, ул. Витоша в посока на движение с.гара .....
управлява т.а. ..... с рег. № .... собственост на фирма „ВГ Транс 2016“ ЕООД с
2
Булстат ********* като на кръстовището образувано с ул. Витоша не
съобразява поведението си с пътен знак Б-2 „СТОП“ нарушава зоната му на
действие и не пропуска движещите се МПС-та по пътя с предимство с което
създава опасност за движението. 2.Водача използва мобилен телефон по време
на движение без поставено устройство, което да позволява използването му
без участието на ръцете. 3. Управляваният автомобил не е представен на ГТП,
с което виновно е нарушил: чл.6, т.1 от ЗДвП – не съобразява поведението си
пътен знак Б2; 2. Чл.104А от ЗДвП – на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство освен при наличие на устройство позволяващо
използването на телефона без участие на ръцете му; 3. Чл.147, ал.1 от ЗДвП –
не е представил ППС на технически преглед.
Представена е заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи, определяща компетентността на служителите от „Пътна
полиция” да съставят АУАН по ЗДвП и служителите компетентни да издават
наказателни постановления по ЗДвП и принудителни административни мерки.
Видно от справка за нарушител/водач на името на В. Г. Г., същият е
правоспособен водач и до момента има наложени множество наказания по
ЗДвП.
От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. Г. Й. и К. М. Д.
се установява, че двамата в качеството си на служители на РУ .....,
изпълнявайки служебните си задължения по КАТ на посочената дата и място
в АУАН забелязали автомобила да се приближава с посока от гр......
бул.“България като водача не спрял на знак „Стоп“. Свидетелят К. Д. сочи, че
освен това нарушение, водача използвал и мобилен телефон по време на
движение, което е забранено, което наложило спирането на автомобила. При
извършената проверка установили и други нарушения, че автомобила не е
минал на годишен технически преглед. За констатираните нарушения
свидетелят Й. съставил АУАН на водача за установените нарушения, които са
описани в АУНН, като изложената в него фактическа обстановка се поддържа
изцяло от двамата свидетели. Свидетелят Д. е категоричен че лично е видял
водача, да държи телефона по време на управление на МПС и говорел по него.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до
следните правни изводи:
3
Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимно лице –
наказания с наказателното постановление и е процесуално допустима, а
разгледана по същество, съдът намира същата за частично основателна, по
следните съображения:
По т.1 от наказателното постановление, с което на основание
чл.179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лева:
Съгласно нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП водачите на моторни превозни
средства следва да съобразяват своето поведение със сигналите на
длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират
движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и
с пътната маркировка. В случая на жалбоподателя е вменено обвинение, че на
30.06.2023 г. на кръстовището образувано с ул.Витоша в гр. ..... не е
съобразил поведението си с пътен знак В-2 „СТОП“ нарушил е зоната му на
действие и не пропуска движещите се МПС-та по пътя с предимство, с което
създава опасност за движението. Съдът намира за безспорно установено
обстоятелството, че жалбоподателят е управлявал МПС на посочените в АУАН
и НП дата, час и място, където е била извършена проверката. От събраните по
делото гласни доказателства чрез разпит на двамата свидетели установили
нарушението се установява, че водачът не се е съобразил с пътен знак В-2
„Стоп“, който задължава водачите да спрат на място и да пропуснат
движещите се по пътя с предимство превозни средства. Съдът кредитира
показанията на свидетелите Й. и Д., тъй като и двамата са очевидци на
извършеното деяние и поддържат изцяло изложената в АУАН фактическа
обстановка, като потвърждават вмененото на жалбоподателя нарушение.
Показанията на двамата свидетели са логични и непротиворечиви, поради
което съдът ги кредитира изцяло, още повече че в хода на съдебното следствие
не се ангажираха доказателства, които да ги оборят или опровергаят. Така
установената фактическа обстановка не се опровергава по никакъв начин от
събрания доказателствен материал. Затова правилно административно-
наказващият орган е наложил наказание за установеното нарушение, с което е
осъществен състава по чл.6, т.1 от ЗДвП и в съответствие с предвидения в
административно-наказателната разпоредба на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП
фиксиран размер на глоба от 150.00 лева. Доколкото посоченото наказание в
санкционната норма на чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е с фиксиран размер и липсва
4
възможност за оперативна самостоятелност при определяне на стойности
различни от определените в сочената правна норма, това налага
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление в разглежданата
част.
По т.2 от наказателното постановление, с което на основание
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50.00 лева:
И в тази част съдът намира, че както АУАН, така и наказателното
постановление са съобразени с изискванията на ЗАНН и съдържат всички
изискуеми от закона реквизити, спазена е и процедурата по съставянето им,
поради което не са налице пороци, които да водят до нарушения на
материалните и процесуални норми. И АУАН и наказателното постановление,
съдържат датата, часът и мястото на нарушението, посоката на движение на
управлявания от жалбоподателя автомобил, а извършеното нарушение е
описано по ясен начин, както словесно, така и с посочване на правната му
квалификация, което е достатъчно за нарушителя да разбере какво деяние му е
вменено като нарушение, за може да организира адекватно своята защита.
Съгласно чл.104а от ЗДвП, на водачите на моторни превозни средства е
забранено да използват мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство „свободни ръце“. Ето защо, за да е
осъществен съставът на това нарушение е необходимо кумулативното наличие
на два елемента: привеждане в движение на автомобила от страна на водача и
използване от негова страна на мобилен телефон. Изпълнителното деяние на
визираното нарушение е във формата на действие. Субект на нарушението е
лице, което има качеството водач по смисъла на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП. В
случая от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел
К. Д. – очевидец на деянието и свидетел по съставянето на АУАН се
установява, че по време на осъществяван от него и колегата му Д. Й. на
посоченото в АУАН дата, място и час, той лично видял, че водачът в
наближаващото моторно превозно средство, управлява лекия автомобил като
ползвал мобилен телефон, държейки го с ръка и говорейки по него.
Свидетелят е категоричен, че водачът е управлявал моторното превозно
средство, държейки в ръка телефона си, като тези обстоятелства били видяни
и от колегата му и това била една от причините да бъде спрян за проверка, тъй
5
като освен това нарушение, водачът не спрял на знак В-2 „Стоп“ и управлявал
моторното превозно говорейки по телефона държейки го с ръце.
Жалбоподателят оспорва фактическата обстановка, но установените в АУАН и
НП обстоятелства не бяха опровергани в хода на съдебното следствие. Съдът
кредитира показанията на свидетелите в насока конкретното нарушение тъй
като същите са логични, последователни и подкрепящи отразената в АУАН
фактическа обстановка и не се установяват доказателства, които да ги
опровергават. Не се установиха в хода на съдебното следствие и данни за
пряка заинтересованост от депозирането на тези показания, поради което
съдът им дава вяра и ги възприе като достоверни и подкрепящи повдигнатото
обвинение. За установеното нарушение, както в АУАН, така и в издаденото
наказателно постановление правилно е приложена разпоредбата на чл.104А от
ЗДП, а също и предвидената за това нарушение санкционна норма на чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП, според която предвиденото административно наказание е с
фиксиран размер от 50.00 лева, поради което не подлежи на промяна.
Ето защо настоящият състав счита, че с така определеното по вид и
размер административно наказание, при спазване изискванията на чл.27, ал.1
и ал.2 от ЗАНН ще бъдат постигнати целите на административното наказване
предвидени в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
По т.3 от наказателното постановление, с което на основание
чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 20.00 лева:
Съгласно чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните моторни превозни
средства и теглените от тях ремаркета, включително и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите
и пътните превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им изправност, като
условията и редът за извършване на прегледа на превозните средства, с
изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните трактори и
ремаркетата теглени от тях се определят с наредба на министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано с
министъра на вътрешните работи.
От друга страна с нормата на чл.181, т.1 от ЗДвП е предвидена
6
административно-наказателна отговорност за собственика на МПС или
длъжностно лице, което не го представи в законоустановения срок за
технически преглед, което сочи, че задължението по чл.147, ал.1 от ЗДвП е за
собственика на пътното превозно средство.
В случая не е спорно, а и от изложената в АУАН и наказателното
постановление фактическа обстановка се установява, че водача на товарния
автомобил ..... с рег. № .... не е собственик на моторното превозно средство, а
същото е собственост на фирма „ВГ Транс 2016“ ЕООД с Булстат *********,
както е отбелязано в издадения АУАН от актосъставителя извършил
проверката, а в последствие това обстоятелство е потвърдено и в издаденото
наказателно постановление. Изложеното сочи, че за самия водач на моторното
превозно средство – в случая жалбоподателя В. Г. Г. не съществува
задължение да представя за технически преглед процесното моторно превозно
средство. Доколкото в ЗДвП липсва изрично предвидено задължение за водач,
който не е собственик на превозното средство да го представя за проверка на
техническата му изправност е недопустимо да се налага административно
наказание по общата санкционна норма на чл.185 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
В този смисъл лицето посочено като нарушител в АУАН и
наказателното постановление – В. Г. Г. не може да отговаря за вмененото му
нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП, тъй като не се установява да е собственик
на МПС, поради което издаденото наказателно постановление в тази му част е
постановено при неправилно приложение на материалния закон и следва да
бъде отменено като незаконосъобразно.
По доводите на жалбоподателя:
Настоящият съдебен състав намира, че при реализиране на
административно наказателното производство по пункт 1 и 2 не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до
накърняване правото на защита на жалбоподателя, с оглед изложените от него
твърдения в този смисъл. От друга страна неоснователни настоящият съдебен
състав намира и доводите за липсата на обоснованост и мотиви към
процесното наказателно постановление, тъй като ЗАНН не предвижда
изрично задължение за административнонаказващият орган да излага такива,
ако прецени, че нарушението е извършено от дееца, тъй като е длъжен в такъв
7
случай да издаде наказателно постановление, когато се установи виновно
извършване на деянието от нарушителя, което в случая е сторил.
За неправилна съдът намира и преценката на жалбоподателя относно
наличието на основания за приложението на чл.28 от ЗАНН. От анализа на
релевантните доказателства и обстоятелства не се установяват предпоставките
за квалифициране на деянието като маловажен случай на административно
нарушение. Според разпоредбата на чл.93, т.9 от НК,
приложима предвид препращането с чл.11 от ЗАНН, маловажен случай е
този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид. Посочената дефиниция преценена в контекста
на конкретните фактически обстоятелства по делото не разкрива наличието
на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Видно от представената
по делото справка за нарушител водач на името на жалбоподателя, същият има
издадени 34 наказателни постановления и 34 фиша за нарушения на ЗДвП.
Изложеното сочи, че настоящият жалбоподател системно не спазва ЗДвП,
поради което може да се приеме, че същия очевидно е лице с висока степен на
обществена опасност, което създава системно предпоставки за възникване на
ситуации на пътя, които могат да имат неблагоприятни последици не само за
водача, но и за околните, а това би застрашило във висока степен сигурността
на други движещи се около него превозни средства, поради което не би могло
да се обоснове правен извод за квалифициране на нарушението като
маловажен случай.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0262-000238
/27.07.2023 г. на Началник група при ОДМВР София РУ ....., с което на В. Г. Г.,
ЕГН ********** с адрес: гр....., кв. ...., Ст.двор:
1. На основание чл.179, ал.1, т.5 пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл.6, т.1
от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00
лева и
8
2. На основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП за нарушение на чл.104А от
ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лева
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0262-000238/ 27.07.2023 г.
на Началник група при ОДМВР София РУ ....., В ЧАСТТА по т.3, с което на
основание чл.185 от ЗДвП за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на В. Г. Г.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на
20.00 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – .....: _______________________
9