№ 6541
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря **
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110140039 по описа за 2024 година
Б. Г. Л. е предявил срещу Софийския градски съд осъдителен иск с правно основание
чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, породени вследствие от нарушаване правото на ищеца за
разглеждане и решаване в разумен срок на висящо гражданско дело – възз. гр. д. № **/2018
г. на СГС, IV-В въззивен състав, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по предявен от него иск за връщане на недължимо платена сума
срещу „** ЕАД е постановено решение от 08.05.2018 г. по гр. д. № **/2017 г. на СРС, 25
състав, с което искът е отхвърлен. Обжалвал първоинстанционното решение пред ответника,
при когото било образувано възз. гр. д. № **/2018 г. на СГС, IV-В въззивен състав, обявено
за решаване на 27.06.2019 г. Към настоящия момент са изминали повече от 5 години и по
делото все още не било постановено съдебно решение. Предвид изложеното ищецът счита,
че е налице нарушение на правото му на разглеждане и решаването на делото в разумен срок
на основание чл. 6, §1 ЕКЗПЧОС. Излага, че на 03.09.2020 г. и на 29.06.2021 г. е подавал
молби до ответника с искане по делото да бъде постановен окончателен съдебен акт.
Посочва, че се е явявал навреме за съдебните заседания и не е отлагал неоснователно
делото. Твърди, че нито в първата, нито във втората инстанция страните са спорили по
фактите, а единствено по правото. Сочи, че вследствие на забавяне на решаването на делото
е претърпял неимуществени вреди, изразили се в усещане за обезкураженост,
несправедливост и произвол на съдебната институция. Засегнато било собственото му
разбиране за стабилността на съдебната система и житейския смисъл на действията му. По
тази причина счита, че ответникът му дължи обезщетение в размер на 1 500 лв., което
намира за справедливо и съобразено със съдебната практика по идентични казуси.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че
процесното въззивно дело е обявено за решаване на 27.06.2019 г. и към настоящия момент
по него все още не е постановено съдебно решение. Счита, че при осъществяване
преценката дали производството е забавено извън разумния срок следва да се вземе предвид,
че част от периода, включен в продължителността на делото, е обхванат от обявената през
2020 г. световна пандемия и последиците от нея, изразяващи се в ограничен достъп до
сградите на съдилищата, невъзможност за работа на работното място, отлагане на
множество открити съдебни заседания, невъзможност за насрочване на нови и струпване на
голямо количество дела за решаване. Като извинително счита, че следва да се вземе предвид
и обстоятелството, че СГС е един от най-големите и натоварени съдебни органи в страната
и на един съдия докладчик се пада изключително голямо количество дела, като в същото
време не може да бъде даден приоритет на нито едно дело поради принципа за еднакъв
достъп на всички страни до правосъдие. Твърди, че процесното въззивно дело не е със
значим интерес за страните, а поради ниския материален интерес – 1,20 лв., забавянето му не
би следвало да нарушава разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС. Оспорва размера на
обезщетението като прекомерен с доводи, че за ищеца са налице обичайни вреди,
изразяващи се единствено в неговото очакване да бъде постановено решение по делото,
което очакване само по себе си не може да нанесе трайни последици върху психиката му.
Следва да се вземе предвид и че страна по процесното въззивно дело е адвокат с голям
професионален опит, чиято ежедневна работна рутина включва следене и очакване
постановяването на множество съдебни решения. Моли съда да съобрази посочените
намаляващи отговорността обстоятелства и да освободи ответника от отговорността по чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ, респ. да присъди на ищеца минимално обезщетение за твърдените
неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По иска с правно основание чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ в тежест на ищеца е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: от датата на подаване на исковата молба
пред ответника да е минал период с продължителност, надхвърляща рамките на обичайно
необходимото време за разглеждане и решаване на делото, като причинените
неимуществени вреди следва да произтичат пряко и непосредствено от прекомерната
продължителност на съдебния процес и да представляват закономерна последица от
забавянето, т. е. да е налице пряка причинно-следствена връзка между продължителността
на действията на ответника и вредоносния резултат, обективиран в правната сфера на
ищеца, претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и техния размер. При
установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи възраженията си
за изключване или намаляване на отговорността му.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че възз.
гр. д. № **/2018 г. на СГС, IV-В въззивен състав, е обявено за решаване на 27.06.2019 г. и
2
към настоящия момент по него все още не е постановено съдебно решение.
Съдът е разпоредил СГС да представи гр. д. № **/2017 г. на СРС, 25 състав, и въз. гр.
д. № **/2018 г. на СГС, IV-В състав или съответно заверени преписи от същите, като е
указал на ответника, че при повторно непредставяне на делата съдът може да приложи чл.
161 ГПК и да приеме за доказани обстоятелствата, за чието установяване ответникът създава
пречки.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. **, колега на ищеца от повече
от 12 г., който разказва, че с процесното дело било част от делата, които стартирали
кариерата на ищеца и когато той имал изключително желание като млад юрист да докаже
знанията и уменията си с тях. Тези дела били много важни за него и го формирали като
професионалист с придобития по тях опит. Обстоятелството, че по конкретното дело не се
постановява съдебен акт повече от 5 г. го ядосвало, карало го да се чувства зле поради това,
че не може да докара делата си до краен резултат. Делото било важно за него заради
принципа дали реално един професионалист може да се справи със съдебната система. И
след като той като адвокат не можел да достигне до краен съдебен акт и очаквал повече от 5
г. едно съдебно решение, това го карало да изпитва съмнения в съдебната система. Ищецът
приемал доста лично забавянето на съдебното решение, защото искал примерът му да бъде
последван, но след като делото попаднало в СГС, то не продължило повече.
В чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ е предвидено, че държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на
делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията. Отговорността на държавата е
обективна, гаранционна, обезщетителна. В Решение № 272/27.01.2020 г. по гр. д. № 924/2019
г. на ВКС е разяснено, че при специалния деликт по чл. 2б ЗОДОВ в ал. 2 от разпоредбата
самият законодател примерно е изброил обстоятелства (общата продължителност и
предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на
страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите
участници в процеса и на компетентните органи, както и всички други факти, които са от
значение за спора), които съдът следва да вземе предвид както при преценката си дали е
налице фактическият състав на това особено непозволено увреждане, изразяващо се в
нарушение на правото на ищеца за разглеждане и решаване на съответното дело в разумен
срок, така и при определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди,
причинени му от този деликт. При присъждане на обезщетения за неимуществени вреди,
причинени от забавено разглеждане на граждански производства, също поначало от
значение е общата продължителност на съдебното производство; възможно е тя да е в
нарушение на изискването за разумен срок, въпреки че отделните етапи на производството
са имали разумна продължителност и обратно – при допусната забава в отделна част от
производството няма нарушение на чл. 6, § 1 ЕКЗПЧОС, ако общата продължителност на
делото не е прекомерна според вида на делото и броя инстанции. При обсъждането на
сложността на делото са от значение броят на страните по него, броят на обективно
съединените искове в производството, наличието на международен елемент, сложност на
3
засегнатите правни въпроси, необходимостта от ползване на специални знания и назначаване
на съдебни експертизи, обем на доказателствата и пр. От значение е и поведението на ищеца
и на съответните власти, както и значението на делото за ищеца. Извън срока, който се взема
предвид, са забавянията, причинени от самата страна поради злоупотреба с права,
недобросъвестно извършвани процесуалните действия, шиканиране и използване на тактики
за протакане, стига съдът да е предприел допустимите и възможни в конкретния случай
процесуални действия за дисциплиниране. Принципът на справедливост включва в най-
пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, и
когато съдът е съобразил всички тези обстоятелства от значение за реално претърпените от
увреденото лице (ищеца) неимуществени вреди (болки и страдания), решението е
постановено в съответствие с принципа на справедливост.
При иска по чл. 2б ЗОДОВ на обезщетяване подлежат всички преки и
непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното
производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове. Ищецът,
предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на
имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното
производство. Относно неимуществените вреди, съгласно практиката на ЕСПЧ, съществува
оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството причинява вреди,
поради което поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните,
типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското
съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок, като притеснения за
неговото развитие и от евентуален неблагоприятен изход, накърняване на чувството му за
справедливост и на доверието му в държавността поради забавянето на делото.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2б ЗОДОВ се определя глобално –
за всички претърпени неимуществени вреди, причинени от този деликт. В този смисъл
неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично
обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната
цялост, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в съответствие с
общоприетия критерий за справедливост, но най-вече с оглед особеностите на конкретния
случай. Същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и
справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените
неимуществени вреди, респ. не следва да води до неоснователно обогатяване на ищеца.
Поради това размерът на обезщетението се определя с оглед общия критерий за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, като се вземат предвид и възприемането на понятието
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото и стандартът на живот в
страната; следва да се отчита, че самото осъждане (признаването на факта на увреждащото
поведение), само по себе си също има репариращ ефект за пострадалия, предвид
нематериалния характер на увреждането му.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая продължителността на
производството по възз. гр. д. № **/2018 г. на СГС, IV-В въззивен състав, е извън разумния
4
срок, доколкото близо 6 г. след обявяването му за решаване не е постановено решение по
делото. Очевидно е, че със своите процесуални действия съдът не е изпълнил задължението
си за разглеждане на делото в разумен срок, което обективно изпълва състава на деликта по
чл. 2б ЗОДОВ. Ето защо е налице противоправно поведение, извършено от страна на съдия,
упражняващ правомощията си при ответника.
В настоящия случай ищецът доказва претърпяването неблагоприятни последици в
резултат от забавеното производство пред СГС, доколкото липсата на съдебен акт по делото
го е накарало да се чувства зле като професионалист и да изпитва съмнения в съдебната
система. Освен това приложима е изведената в практиката на ЕСПЧ и възприета в
националната съдебна практика (включително ВКС) оборима презумпция, че неразумната
продължителност на производството причинява неимуществени вреди, поради което
поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични
неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно
производство е продължило извън рамките на разумния срок. Тази презумпция не е оборена
от ответника, поради което следва да се приеме, че на ищеца се дължи обезщетение,
базирано на обичайни, типични неблагоприятни последици в резултат от забавяне на
съдебно производство, както и на конкрено претърпените от него. Настоящият съдебен
състава оценя тези вреди на сумата от 500 лева, до който размер предявеният иск се явява
основателен. При определяне на този размер на обезщетението съдът отчете
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г. е бил ограничен достъпът до
сградите на съдилищата заради обявената пандемия.
Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът
осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение
за един адвокат съразмерно с уважената част от иска. При съобразяване на горната норма на
ищеца следва да се присъдят доказаните разноски за платена държавна такса от 70 лева за
производството. Претендирано е адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. ал. 1, т.
3 ЗА в полза на адв. А. А., което съдът в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ определя в
размер на 500 лева, от които съразмерно с уважената част от предявения иск следа да се
присъдят 166,66 лева. Ответникът е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 30 лева, от които съразмерно с
отхвърлената част от предявения иск следа да се присъдят 20 лева. Определени по
компенсация разноски се дължат на ищеца в размер на 50 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА **, БУЛСТАТ ** да заплати на Б. Г. Л., ЕГН **********, на основание чл.
2б, ал. 1 ЗОДОВ сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, породени вследствие от нарушаване правото на ищеца за разглеждане
5
и решаване в разумен срок на висящо гражданско дело – възз. гр. д. № **/2018 г. на СГС, IV-
В въззивен състав, ведно със законната лихва от 28.06.2024 г. до окончателното изплащане и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 50 лева, представляваща разноски по делото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 500 лева до пълния предявен от 1500 лева.
ОСЪЖДА **, БУЛСТАТ **, да заплати на адв. А. Ц. А., САК, личен № **********на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 166,66 лева.
Решението подлежи на обжалване пред ** в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6