№ 197
гр. Варна, 27.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100502447 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на П. М. С.
чрез адвокат С. Х. срещу решение № 2546 от 10.07.2023 г., постановено по
гр.д.№ 14913 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети
състав, в частта, с която е осъден въззивника на основание член 143, алинея 2
от СК да заплаща в полза на детето М. П. С. ЕГН ********** чрез неговата
майка и законен представител Л. П. С. месечна издръжка в размер на 300 лева,
считано от датата на депозиране на молбата за издръжка /11.11.2022 г./ с
падеж от първо до пето число на месеца, за който се дължи, ведно със
законната лихва при просрочие за всяка закъсняла вноска, до настъпване на
законовото основание за нейното изменение или прекратяване; в частта, с
която е осъден въззивника на основание член 149 във връзка с член 143 от СК
да заплати в полза на детето М. П. С. ЕГН ********** чрез нейната майка и
законен представител Л. П. С. за периода от 01.08.2022 г. до 11.11.2022 г .
издръжка в общ размер от 900 лева, ведно със законната лихва върху нея,
считано от датата на исковата молба /11.11.2022 г./ до окончателното й
заплащане.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението, като се твърди, че детето няма нужди, по-
големи от обичайните за дете на 7-годишна възраст; детето получава помощи
по ЗСПД в размер на 350 лева месечно; ресурсният учител се осигурява от
1
училището. Навеждат се доводи, че майката не е търсила издръжка за другото
си непълнолетно дете и по този начин въззивникът осигурява и неговата
издръжка. Също така се набляга, че въззивникът е освидетелстван от ТЕЛК и
е с 50 % намалена работоспособност. Досежно издръжката за минало време се
оспорва, че раздялата между родителите е настъпила през месец август 2022
г., като се твърди, че това е станало на 18.09.2022 г. Моли за определяне на
издръжка за бъдеще време в размер на 250 лева месечно, както и това да се
счита от 19.09.2022 г., както и да се отхвърли искът за издръжка за минало
време за разликата над 471,96 до присъдените 900 лева.
Въззиваемата страна в писмен отговор е оспорила въззивната жалба, като
излага, че от няма спор по делото, че детето М. е диагностицирано с детски
аутизъм, както и, че майката оглежда и друго непълнолетно дете. Иска се
решението да бъде потвърдено.
По делото е постъпила е частна жалба от Л. П. С. чрез адвокат Ю. Д.
против определение № 12537 от 19.10.2023 г., постановено по
първоинстанционното дело, с което е изменено постановеното по делото
решение № 2546 от 10.07.2023 г. в частта за разноските, като е заличен
диспозитива, с който осъжда на основание член 78, алинея 1 от ГПК П. М. С.
да заплати в полза на детето М. П. С. чрез неговата майка и законен
представител Л. П. С. сума в общ размер от 825 лева, представляваща сторени
разноски за държавна такса /25 лева/ и за платено адвокатско възнаграждение
/800 лева/.
Твърди се в частната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е
приел, че производството е такова по спорна съдебна администрация и
разноски не се дължат. Сочи се множество практика на ВКС в обратния
смисъл и се иска определението да бъде отменено.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския
процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Пред въззивната инстанция спорът между страните е относно издръжката
за бъдеще време и издръжката за минало време.
Производството е образувано по предявена искова молба от Л. П. С. като
майка и законен представител на М. П. С. против П. М. С., като се твърди,
страните по делото са родители на детето М., роден на *** г. Излага, че през
месец август 2022 г. поради непреодолими противоречия с бащата на детето
се изнесла на квартира, за което заплаща наем. Сочи, че бащата не се
съобразява със заболяването на детето, което с детски аутизъм, както и се е
дезинтересирал от него. Инцидентно е получила от него сумата от 200 лева,
когато му съобщила, че ще заведе дело за издръжка. Тъй като отглежда сама
2
М., която се нуждае и от допълнителни средства за заболяването си,
разходите са непосилни за нея.
Поради това и предявява искове с правно основание член 143 от СК и
член 149 от СК да бъде осъден ответникът да заплаща издръжка в размер на
300 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба
/11.11.2022 г./, платима от първо до пето число на текущия месец, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законово
основание за нейното изменение или прекратяване, както и да заплати сумата
от 900 лева за периода 01.08.2022 г. до 11.11.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба /11.11.2022
г./ до окончателното плащане.
Ответникът в отговора на исковата молба е оспорил исковете. Твърди, че
не се е дезинтересирал от детето, интересувал се от здравословното му
състояние и е заплащал от момента на раздялата всеки месец по 200 лева.
Излага, че ищцата е наела голямо жилище, защото освен М. с нея живеят и
синовете й от предходни нейни връзки, а той не е длъжен да ги издържа.
Сочи, че е готов да заплаща по 200 лева месечно издръжка.
Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално
подпомагане” – Д. ч. е представила социален доклад, в който не взема
становище по размера на издръжката.
Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред
първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат
наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание
член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата
обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред
въззивната инстанция доказателства.
Не се спори, а и се установяват от събраните по делото доказателства,
следните обстоятелства:
1/ Че Л. П. С. и П. М. С. са родители на детето М., родено на *** г.;
2/ Че с решение № 2546 от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№
14913/2023 г. по описа на Районен съд – Варна – тридесет и трети състав,
родителските права по отношение на детето М. са предоставени на майката;
определено е местоживеенето при нея; определен е режим на лично
отношения на бащата с детето;
3/ Че М. П. С. страда от детски аутизъм;
4/ Че след раздялата на страните грижите за детето се полагат от майката.
Според постановките в ППВС № 5 от 16.11.1970 г., доразвити с ППВС №
5 от 30.11.1981 г., нуждите на лицата, които имат право на издръжка се
определят от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид
възрастта, образованието и всички обстоятелства, които са от значение за
случая, като нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицето, което
дължи издръжката са основание за даването й и показател за нейния размер.
Те също винаги са обективни и конкретни. Определят се от доходите,
имуществото, квалификацията на задълженото лице. За да бъдат приложени
3
правилно тези разяснения, следва да се имат предвид условията, при които са
живели децата в семейството. Издръжката трябва да е в такъв размер, че да
способства за правилното и хармонично изграждане на издържания и за
подготовката му за пълноценна изява в обществото. При определяне размера
на издръжката следва да се определи общата сума за издръжка на детето,
която да се разпредели съобразно възможностите на родителите. За размера е
от значение и при кого от родителите детето е предоставено за отглеждане,
като усилията, които се полагат и ангажираносттта на родителя във връзка с
отглеждане на детето следва да се вземат под внимание при определяне на
издръжката, която той дължи.
При определяне на точния размер на дължимата издръжка следва да бъде
отчетено, че според данните на НСИ общият разход на член от домакинство
за четвъртото тримесечие на 2023 г. е средно в размер на 2 668,13 лева. След
изключване на групите разходи, които не са необходими за непълнолетно
лице /алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни
трансфери към други домакинства, влог и дадени и получени в заем суми/,
размерът на средният разход за тримесечие възлиза в размер на 1 927,25 лева
или месечно по 642,42 лева. Отчитайки, че това са средства за покриване на
базисни потребности, а дете на 8 години има нужда от средства за
образователни, спортни и социални активности, както и от лични средства,
съдът намира, че необходимата месечна издръжка за което и да е дете е в
размер на поне 600 лева месечно.
М. е на осем години, страда от детски аутизъм, което означава, че има
специфични образователни потребности.
В хода на производството е установено, че майката реализира месечно
доход от около 1 500 лева, полага преките грижи за детето, което живее с нея,
както и има алиментни задължения и към друго непълнолетно дете.
Бащата е в трудоспособна възраст, няма алиментни задължения към
други непълнолетни. Представил е доказателства за влошено здравословно
състояние, поради което с решение на ТЕЛК от 21.10.2021 г. му е определена
50 % трайно намалена работоспособност за срок от 2 години. При
преосвидетелстване на С. след изтичане на срока му е определена трайно
намалена работоспособност от 40 %, като това решение на ТЕЛК от
23.10.2023 г. е отменено с решение № 92294 от 14.12.2023 г. на НЕЛК и
преписката е върната за ново освидетелстване. С. е заявил, че не работи по
трудов договор, но извършва работи в сферата на строителството и има
месечен доход около 1 000 лева, както и получава пенсия за инвалидност в
размер на 396,95 лева /със срок до 01.10.2023 г./ Въпреки, че в решението на
ТЕЛК е записано, че противопоказни условия на труд са тежък физически
труд и нервно-психическо напрежение, то явно бащата не спазва тези
предписания, след като работи в строителството, а е ноторно известно, че
трудът там е тежък физически. Също така определената намалена
работоспособност не представлява пречка същият да намери подходяща
работа по трудово правоотношение, а не в зоната на сивата икономика. Още
4
повече, че размерът на получавания от него месечен доход е само по негови
обяснения пред социалните работници и не може да се установи точната
сума.
С оглед на това и обществено–икономическата обстановка в страната,
както и предвид презумптивното бъдещо увеличение на нуждите с всяка
изминала година, съдът намира за адекватен за нуждите на М. да определи
общ размер на издръжката от 500 лева.
Доколкото майката полага и ще предстои да полага непосредствените
ежедневни грижи за детето, от общия определен размер на издръжката бащата
следва да поеме сумата от 300 лева месечно, която съдът преценява като
напълно съобразена с възможностите му, а майката ще следва да поема
разликата.
Бащата излага, че може да заплаща сума в размер на 200 лева месечно, но
с Постановление на Министерски съвет № 193 от 12.10.2023 г. /обнародвано в
„Държавен вестник“ брой 87 от 17.10.2023 г./ е определен размер
на минималната работна заплата, считано от 01.01.2024 г., в размер на 933
лева, което обстоятелство на основание член 235, алинея 3 от ГПК следва да
бъде съобразено от съда, тоест месечният размер на издръжката не може да
бъде под 233,25 лева.
Поради изложеното решението на първата инстанция по иска с правно
основание член 143 от СК следва да бъде потвърдено.
Не се спори между страните, че след раздялата им грижите за детето са
поети основно от ищцата. Твърденията на ответника, че е участвал през този
период в издръжката се доказват за сумата от 600 лева, за която са
представени платежни нареждания. Тъй като съдът формира вече извод, че
бащата следва месечно да заплаща сумата от 300 лева в полза на детето М., то
предявеният иск следва да бъде отхвърлен за разликата над 600 лева до
претендирания размер от 900 лева.
Това налага отмяна на постановеното решение по иска с правно
основание член 149 от СК в тази му част и потвърждаване в останалата.
По частната жалба
Производствата по спорна съдебна администрация на отношенията
между родители и деца не са изрично уредени в процесуалния закон, нито
има специални норми относно отговорността за разноски по тези
производства, поради което и при тях намират приложение общите правила
на член 78 от ГПК, според които отговорността за разноски почива на
изискването за отговорност за вреди от неоснователни действия. Доколкото
администрацията на тези граждански правоотношения се извършва изцяло по
преценка на съда, изхождайки изключително от интереса на детето, то при
уважаване на такъв иск и определяне размера на дължимите разноски, е без
значение обстоятелството, че съдът е определил режим различен от
поискания в исковата молба. При уважаване на такъв иск на ищеца не се
дължат разноски единствено в хипотезата на член 78, алинея 2 от ГПК -
5
когато ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и
ако изрично признае иска, каквито хипотези в случая не са налице.
Съдът, обсъждайки направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
неоснователно. Пред първата инстанция са разгледани искове по член 127,
алинея 2 от СК - за предоставяне упражняването на родителски права, за
определяне местоживеенето на детето, за определяне режим на лични
отношения, както и такива по член 143 и член 149 от СК. Съобразно нормата
на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за една инстанция дължимото
минимално възнаграждение само по иск за издръжка е 500 лева, което води до
извод, че заплатеното възнаграждение на адвоката в размер на 800 лева не е
прекомерно.
Поради изложеното атакуваното определение № 12537 от 19.10.2023 г.,
постановено по първоинстанционното дело, се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено, а молбата с правно основание член 248
от ГПК – да се остави без уважение.
По разноските
На основание член 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК във връзка с член 69, алинея 1, точка 7 и член 78,
алинея 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да дозаплати по сметка на
Районен съд – Варна държавна такса в размер на 14 лева, както по сметка на
Окръжен съд – Варна – сумата от 180 лева.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание член
78, алинея 1 от ГПК следва да бъде постановено въззивникът да заплати
сторените от въззиваемата страна разноски пред настоящата инстанция
съразмерно с уважената част от исковете. Въззивницата е претендирала
такива в размер на 900 лева за адвокатско възнаграждение, за което е
представила доказателства.
Съдът, обсъждайки направеното от въззивника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна,
основано на нормата на член 78, алинея 5 от ГПК, намира същото за
основателно. Съобразно нормата на член 7, алинея 1, точка 6 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
една инстанция дължимото минимално възнаграждение е 500 лева, което и
следва да бъде присъдено.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК,
настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ решение № 2546 от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№
14913 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в
частта, с която е осъден П. М. С. на основание член 149 във връзка с член 143
от СК да заплати в полза на детето М. П. С. ЕГН ********** чрез нейната
майка и законен представител Л. П. С. за периода от 01.08.2022 г. до
11.11.2022 г. издръжка за разликата над 300 лева до присъдената сума от 900
лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата
молба /11.11.2022 г./ до окончателното й заплащане, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Л. П. С. ЕГН ********** от *** като майка и
законен представител на детето М. П. С. ЕГН ********** с правно основание
член 149 от СК за осъждането на П. М. С. ЕГН ********** с адрес в *** да
заплати в полза на детето издръжка за разликата над 300 /триста/ лева до 900
/деветстотин/ лева за периода от 01.08.2022 г. до 11.11.2022 г ., ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба /11.11.2022
г./ до окончателното й заплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част по иска с
правно основание член 149 от СК – за сумата от 300 лева -, както и по иска с
правно основание член 143 от СК.
ОТМЕНЯ определение № 12537 от 19.10.2023 г., постановено по
първоинстанционното дело, с което е изменено постановеното по делото
решение № 2546 от 10.07.2023 г. в частта за разноските, като е заличен
диспозитива, с който осъжда на основание член 78, алинея 1 от ГПК П. М. С.
да заплати в полза на детето М. П. С. чрез неговата майка и законен
представител Л. П. С. сума в общ размер от 825 лева, представляваща сторени
разноски за държавна такса /25 лева/ и за платено адвокатско възнаграждение
/800 лева/, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на П. М. С. ЕГН ********** с
адрес в *** с правно основание член 248 от ГПК за изменение на решение №
2546 от 10.07.2023 г., постановено по гр.д.№ 14913 по описа за 2022 г. на
Районен съд – Варна, тридесет и трети състав, в частта за разноските.
ОСЪЖДА П. М. С. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
държавата по сметка на Районен съд – Варна още сумата от 14
/четиринадесет/ лева, представляваща дължима държавна такса за
производството пред първата инстанция, на основание член 78, алинея 6 от
ГПК.
ОСЪЖДА П. М. С. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати в полза на
държавата по сметка на Окръжен съд – Варна сумата от 180 /сто и осемдесет/
лева, представляваща дължима държавна такса за производството пред
въззивната инстанция, на основание член 78, алинея 6 от ГПК.
7
ОСЪЖДА П. М. С. ЕГН ********** с адрес в *** да заплати на Л. П. С.
ЕГН ********** от *** сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща
платено от нея адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, на
основание член 78, алинея 3 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
2, точка 2 от Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8