Р Е Ш Е Н И Е
№1834 / 15.11.2013г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри гр.
състав
На
дванадесети ноември две
хиляди и тринадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Е.К.
като
разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
гражданско
дело №2322 по описа за две хиляди и дванадесета година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове по чл.232,ал.2,предл.1, чл.86,ал.1,
чл.79,ал.1,предл.1 и чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД.
Ищцата А.З.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.К.Б. моли съда
да осъди ответника „СМДЛ Лаборатории сентра” ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
ул.”Белград”№8,
да и заплати, както следва:
-сумата от 30786лв., съставляваща неплатена наемна цена за времето от
м.септември 2010г. до м.май 2012г. включително, дължими се по договори за наем
от 07.04.08г. и от 01.07.10г., сключени с ответното дружество, чието предишно
наименование било „СМДЛ Аврора Медика” ЕООД;
-сумата от общо 3040.97лв.,
съставляваща лихва за забава върху всяка неплатена наемна вноска за времето от
единадесето число на съответния месец, за който се дължи, до датата на исковата
молба, в конкретни размери за всяка просрочена вноска, описани с таблицата на
стр.2 от исковата молба;
-сумата от общо 2301лв.,
съставляваща дължими се плащания за такса смет, като за 2010г.-101лв., за 2011г.-1400лв. и за
времето от м.януари до м.май включително на 2012г.-800лв., които ответникът се
задължил да заплаща съгласно посочените вече два договора за наем,
ведно със законната лихва върху
всяка от тези суми от датата на исковата молба до окончателното им плащане,
както и да осъди ответника да и
върне отдадените му под наем имоти, тъй като поради неизпълнение на поетите от
него договорни задължения, с нотариална покана, получена от управителя на
дружеството на 04.07.12г., го е уведомила, че следва да счита двата сключени
договора за наем развалени, ако не изпълни задълженията в посочения с поканата
срок, а такова изпълнение не последвало.
Прилага към молбата си писмени
доказатества.
В с.з. от 13.11.12г., чрез
пълномощника си, заявява, че след образуване на делото е получила от ответника
частично плащане в размер на 6000лв., за което представя разписка /стр.41/.
Не пледира по същество. Претендира и
присъждане на разноските в производството.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК
ответникът е подал отговор с вх.№22772/31.08.12г. /стр.33/, с който единствено
е приканил ищцата към сключване на спогодба.
В първото проведено по делото с.з.
от 13.11.12г., чрез пълномощника му, е взето становище, че признава иска както по основание, така и по размер, признава се и твърдяното
от противната страна неизпълнение на сключените договори.
Не пледира по същество и не
претендира разноски.
Макар и производството по делото да
е било спряно по взаимно съгласие на страните, за да им се даде възможност
според желанието им да приключат спора си със спогодба, данни за такава не са
налични, а ищцата е поискала възобновяването му в законния срок /вж.стр.47 и
стр.49/.
В хода на процеса ищцата не се е възползвала от възможността, дадена и от
чл.237,ал.1 от ГПК, и не е поискала съдът да се произнесе с решение при
признание на иска, съобразно признанието, поради което и съдът не може да
постанови своето решение в хипотезата на чл.237,ал.2 от ГПК, а го мотивира като
такова по чл.235 от ГПК, и като взе предвид събраните по делото доказателства
намери, че предявените от ищцата искове
са допустими. Разгледани по същество, едни от тях са изцяло, а други –частично
основателни, според което и следва да се уважат съобразно мотивите,
изложени по-долу, а именно:
І. По допустимостта.
Ищцата твърди, да е имала установени
с ответното дружество наемни отношения, произтичащи от два сключени договора,
по които ответникът не е изпълнил поети задължения, тъй че договорите са били
развалени от нея, като ответникът следва да бъде осъден да изпълни задълженията
за времето, в което договорите са действали, обезщетение за забава в
изплащането на поетите парични задължения, както и да и върне наетите от него
имоти.
Тези твърдения обуславят допустимост
на исковете и, в хипотезите на цитираните вече правни норми, на които, съгласно
приетия в с.з. от 13.11.12г. по делото доклад, исковете и са основани.
ІІ.По основателността.
1.
Установиха се по делото
следните правно- релевантни факти:
1.1.На 07.04.08г. в ****, между ищцата, в качеството и наемодател, и „СМДЛ
Аврора Медика” ЕООД- гр.Пловдив, с идентификационен номер *********, в
качеството на наемател, е сключен договор /вж.стр.5-6/, съгласно който ищцата е
предоставила на това дружество за ползване офис №11 и офис №21-22, на етаж
втори в сградата на ****, считано от 01.04.08г., за срок от пет години, срещу
заплащане на месечен наем в размер на левовата равностойност на 400евро,
платими на 10-число на съответния месец /вж.чл.1,чл.2 и чл.3/. Наемателят се е
задължил със същия договор още да плаща освен уговорената наемна цена и
разходите за такса смет в сроковете, съгласно предходния раздел /вж.чл.6, тире
първо/.
1.2.На 01.07.10г., между ищцата, в качеството и наемодател, и „СМДЛ
Лаборатории сентра” ЕООД- гр.Пловдив, с ЕИК/БУЛСТАТ *********, в качеството на
наемател, е сключен договор /вж.стр.7-8/, съгласно който ищцата е предоставила
на това дружество за ползване офис №11 на първи етаж в сграда на ****, със
застроена площ от 105.77кв.м., ведно с обслужващ санитарен възел с площ от
20.53кв.м., за срок от 01.07.10г.-07.04.13г., срещу заплащане на месечен наем в
размер на левовата равностойност на 350евро, платими на 10-число на всеки месец
/вж.чл.1.1, чл.2, чл.3.1 и чл.3.2/. Наемателят се е задължил със същия договор
още да плаща освен уговорената наемна цена и разходите за такса смет
/вж.чл.4.1.1./.
1.3. С протокол от заседание на СД на „Новум холдинг инк”ЕАД-гр.Пловдив,
като едноличен собственик на капитала на „Класик ленд енд пропърти България”
ЕООД и „СМДЛ Аврора Медика” ЕООД, е взето решение за промяна на наименованието
на „СМДЛ Аврора Медика” ЕООД в „СМДЛ Лаборатории сентра” ЕООД /вж.стр.21/.
Данните в тази насока се потвърждават от вписаните в публичния търговски
регистър обстоятелства относно историята на „СМДЛ Лаборатории сентра” ЕООД /вж.
разпечатка на стр.24,включително-гръб/.
1.4.На 04.07.12г., чрез нотариус А. К., на С. К., в качеството и на *** на
„СМДЛ Лаборатории сентра” ЕООД- гр.Пловдив, е била връчена представена на
същата дата пред нотариуса от ищцата нотариална покана /вж.стр.9/, с която
ищцата е уведомила ответното дружество, че по двата вече описани договора и
дължи за периода от м.септември 2010г. до м.май 2012г. включително сумата от
30876лв.-неплатена наемна цена; сумата от 3040.97лв.- лихва за забава върху
неплатените наемни вноски за посочения период, както и сумата от 2301лв.-
неплатена такса смет за 2010г., 2011г. и времето от януари до май 2012г.- или
общо 36217.97лв., които следва да и бъдат преведени по банкова сметка ***, а в
противен случай, да се смята, че и двата договора са развалени поради
неизпълнението им от наемателя, като в този случай да освободи незабавно
наетите помещения.
1.5.В полза на приходната администрация, от лицата А.Н. и С. Н., в периода
от 2010г.-2012г., са били извършени следните плащания за такса смет за имоти по
две партиди /001 и 012/, с адрес ****, етаж втори, съответно- без данни за
етаж, а именно:
От А.Н.:
с б.б.10 №85254/14.04.10г., за имот по партида 001 на етаж 2-
237.28лв./стр.10-горе, съща и на стр.11-горе/;
с б.б.10 №85256/14.04.10г., за имот по партида 012, без данни за етаж-
752.69лв. /стр.10-долу, съща и на стр.11-долу/;
с б.б.11 №66131/25.03.11г., за имот по партида 012, без данни за етаж-
752.69лв. /стр.12-горе/;
с б.б.11 №66128/25.03.11г., за имот по партида 001, етаж 2- 237.28лв.
/стр.13-долу/;
От С. Н.
с б.б.11 №66178/25.03.11г., за имот по партида 012, без данни за етаж-
752.69лв. /стр.12-долу/;
с б.б.11 №66177/25.03.11г., за имот по партида 001, етаж 2- 237.28лв.
/стр.13-горе/;
с б.б.12 №110921/24.04.12г., за имот по партида 012, без данни за етаж-
744.97лв. /стр.14-долу, съща на стр.15-долу/;
с б.б.12 №110917/24.04.12г., за имот по партида 001, етаж 2- 234.77лв.
/стр.14-горе, съща на стр.15-горе/.
1.6. Съгласно н.а. №48, том ІV, рег.№3870, д.№648/05г. от 28.06.05г. на
нотариус А. К. /стр.16-18/ и н.а.12, том ІІІ, рег.№3094, д.№412/08г. от
31.03.08г. на нотариус А. К. /стр.19-20/, на посочените дати, ищцата е закупила
от „ГБС-Пловдив” АД, представлявано от С. Н. Н., следните собствени на
дружеството недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда с административен
адрес: ****, а именно:
офис 11 на първи етаж, със застроена площ от 105.77кв.м., ведно с обслужващ
санитарен възел с площ от 20.53кв.м.,
офис 11 на втори етаж, със застроена площ от 57.02кв.м.,ведно с 57.918%
ид.части от обслужващ санитарен възел и предверие;
офиси 20 и 21 на втори етаж, със застроена площ от 41.43кв.м., ведно с
42.082% ид.части от обслужващ санитарен възел и предверие,
при границите им, описани с цитираните два нотариални акта, и ведно със
съответни ид.части от общите части на сградата.
1.7. От представената в с.з. от 13.11.12г. от ищцата разписка личи
/вж.стр.41/, че на непосочена в нея дата, а по изявление на адв.Б.,
материализирано в протокола- някъде в края на септември 2012г., на адв.Б., в
качеството на пълномощник на ищцата по гр.дело №2322/12г. на ПОС, от адв.Ж.,
като пълномощник на ответното дружество, е била заплатена сумата от 6000лв.-
като частично плащане на задълженията по посоченото гражданско дело.
2. Въз основа на тези установени факти, съдът направи следните изводи по
съществото на предявените пред него искове:
2.1. По осъдителните искове за неплатена наемна цена, лихва за забава върху
тях и задълженията за такса смет.
Наемателят е длъжен да плаща наемната цена, както и разходите, свързани с
ползването на вещта /чл.232,ал.2 от ЗЗД/, а при неизпълнение на едно парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, от деня на
забавата /чл.86,ал.1 от ЗЗД/. Този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое погасява, а ако не е сторил това, погасява се най- обременителното
за него задължение, а когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата /чл.76 от ЗЗД/. Ако длъжникът не изпълни задължението
си, кредиторът има право да иска както неговото изпълнение, ведно с обезщетение
за забава, така и обезщетение за неизпълнение /чл.79,ал.1 от ЗЗД/.
С приетия по делото доклад, в тежест на ищцата, във връзка с осъдителните и
искове, е било поставено установяване на правно- релевантните факти, че тя е
наемодател, а ответникът- наемател по договорите за наем от 07.04.08г. и
01.07.10г., че с тези договори ответникът се е задължил към нея да и заплаща
наемна цена с дата на падеж и в размерите, посочени с исковата молба, че със
същите договори се е задължил да заплаща и такса смет за ползване на отдадените
му под наем имоти, както и размерите на лихвата на забава за всяка неплатена
наемна вноска.
Всички очертани по-горе правно- релевантни факти, отнасящи се до
основанието на исковете, са установени от ищцата, а размерът на същите е
доказан за някои частично, за други- изцяло.
Надлежната активна материална легитимация на ищцата и надлежната пасивна
материална легитимация на ответника по претендираните вземания са установени с
двата приложени по делото договора за наем- неоспорени от ответника. Ако и
първият от тях да е сключен от наемател с различно име от това на ответника,
както от сравнението на идентификаторите на наемателите по двата договора, така
и от протокола на стр.21 и разпечатката от ТР на стр.24 личи, че наемател по
тях е един и същ правен субект, който е променил единствено наименованието си.
Фактите на сключване на тези договори, както и идентичността на наемателя по
тях, не са били оспорвани от ответника в процеса. Установява се от договорите
за наем също, че ответникът се е задължил да заплаща на ищцата като негов
наемодател ежемесечно наемна цена в сочените от нея размери- 400евро по единия
и 350евро по другия договор, а в процеса не се твърди изпълнение на
задължението за плащането на дължимия наем и иска се признава.
Обикновеното изчисление показва, че за исковия период от септември 2010г.
до май 2012г. включително, когато и двата договора са произвеждали действие,
тъй като първият е бил сключен за срок от 5 години, считано от 01.04.08г.-т.е.,
със срок на действие до 01.04.13г., а вторият- със срок на действие от
01.07.10г.-07.04.13г., и не е било още отправено изявление за развалянето им,
което е такова от юли 2012г., за 21месеца по 750евро, наемателят дължи на
ищцата наем в размер на 15750евро, левовата равностойност на която сума, при
фиксинг на БНБ от 1:1.95583, възлиза на 30804.32лв., която дори надвишава
претендираното от ищцата вземане за неплатен наем от 30786лв., тъй че искът и
за заплащане на наемната цена за посочения период от време е и основателен и
доказан по размер.
Основателен е и искът на ищцата за заплащане на мораторна лихва върху
неплатените и от ответника наемни вноски, доколкото договорите сочат, че
задълженията, които са парични, са имали предварително определен падеж-10-то
число на всеки месец, който е настъпил и вземанията за всяка неплатена наемна
вноска са станали изискуеми, считано от 11-то число на съответния месец, както
ищцата твърди, съгласно чл.84,ал.1 от ЗЗД, тъй че длъжникът трябва да и заплати
и обезщетение за забава.
Размерът на това вземане е останал неустановен от ищцата, тъй като не е
внесла депозит за допуснатата и експертиза, която е следвало да го изчисли, но
процесуалното и поведение по спестяване направа на разноски има според съда
основание в признанието на иска от противната страна, обхващащо и размера.
Когато искът е установен по своето основание, но няма достатъчно
доказателства за неговия размер, съдът може на основание чл.162 от ГПК да го
определи по своя преценка. Упражнявайки това право, чрез безплатен он- лайн
калкулатор за законна лихва, съдът направи проверка на една от посочените от
ищеца в таблицата на стр.2 от исковата му молба суми, участваща във формиране
на общо претендираната като мораторна лихва сума от 3040.97лв.- тази за
дължимата лихва за забава върху неплатената вноска за м.септември 2010г., за
времето от 11.09.10г.-следващата падежа дата, до датата на исковата молба-
20.07.12г., и установи, че размерът, посочен от ищцата в таблицата-269.15лв., е
съвсем близък до изчислението на електронния он-лайн калкулатор-269.11лв. /вж.
разпечатката от сайта 2plus2.bg, приложена към решението/, което му даде основание да направи преценката,
че размерът на задължението на ответника за заплащане на мораторна лихва върху
неплатените от него наемни вноски може да се приеме за еднакъв с претендирания.
Независимо от казаното по-горе, искът за мораторна лихва следва да бъде
отхвърлен изцяло, а искът за неплатени наемни вноски следва да се уважи до
размер от 27826.97лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 30786лв.,
в размер на 2959.03лв., тъй като вземане на ищцата за сумите от
3040.97лв.-мораторна лихва и 2959.03лв.-част от неплатените наемни вноски за
исковия период, е било погасено чрез плащане, извършено в хода на процеса.
За горния извод съдът съобрази следното:
Съгласно разписката, приложена по делото, сумата от 6000лв. е била
изплатена на ищцата от ответника като погашение на задълженията му по делото-
т.е. без да е направено негово изявление кое точно от няколкото вземания,
предмет на делото, следва да погаси вноса и. При претенции в размери от
30786лв. и 2301лв., съставляващи главници, и от 3040.97лв.-съставляваща лихва
върху неплатените наемни вноски, отнасящи се до главницата от 30786лв.,
погашението следва да се отнесе към най –обременителното задължение- това за
заплащане на наемните вноски в размер на 30786лв. Тъй като то е лихвоносно и
претендираната лихва от 3040.97лв. касае именно него, от изплатената сума от
6000лв. първо ще се погаси вземането за мораторна лихва в размер на 3040.97лв.
изцяло, а остатъкът от 2959.03лв. ще послужи за частично погашение на
претенцията за неплатени наемни вноски, искът за която, поради тази
причина, следва да се уважи частично- за
сумата от 27826.97лв.
Със сключените два договора наемателят се е задължил да заплаща и такса
смет за отдадените му под наем от ищцата обекти, като част от разноските,
свързани с ползването им, което задължение не е твърдял или установил да е
изпълнил, тъй че искът се явява
основателен. Ищцата има право да търси както неговото реално изпълнение така и
обезщетение за неизпълнението му /чл.79,ал.1 от ЗЗД/.
Що се касае до установяване на неговия размер, съдът взе предвид при
обосноваване на извода си, както следва:
Приложените по делото два нотариални акта, установяващи, че ищцата е и
собственик на обектите, отдадени под наем на ответника по двата сключени
договора, нямат пряко отношение към правата и по тези договори като наемодател
и към вземанията, които са предмет на делото, доколкото наемодателят не следва
да бъде задължително и собственик на отдавания под наем имот, нито качеството и
на собственик е демонстрирано в двата сключени договора за наем. Те се ценят
обаче косвено от съда, взети в съвкупност с договорите за наем и събраните
квитанции за удостоверени плащания към приходната администрация, по следния
начин. При деклариране на имоти от собственика по ЗМДТ, от приходната
администрация се разкриват партиди за собственика, първоначалните цифри на
които се формират от ЕГН на титуляра на правото, а разширението след тях- за
имотите, описани със съответната декларация, което е служебно известно на съда.
В случая, двата документа за собственост, съответстват на броя на партидите,
разкрити на името на ищцата, които личат от квитанциите за заплатени данъци
недвижими имоти и такси смет- с №**** и ****. Също така, те дават възможност,
взети предвид ведно с квитанциите за плащания, в които личи административния
адрес на обектите на право, за които се извършва плащане- на ****, етаж втори и
при липса на данни за етаж, но не и точното тяхно описание, да се счете, че
плащането е такова за обектите, предмет на придобиване с двата нотариални акта.
Последните пък могат да бъдат лесно съпоставени с договорите за наем, тъй като
описанието им по номерация и етажност съвпада, тъй че да се разбере за обекти с
каква площ и за колко на брой обекти се плаща данъка в квитанциите, в които
липса посочване на етаж. Съобрази се от съда още, че:
и в квитанциите за плащане, в които като фактически вносител на сумата е
записан С. Н., плащането е извършено по партидите, разкрити на името на ищцата
А.Н.- т.е касае се до плащане на нейни данъчни задължения;
по всички приложени квитанции е направена отстъпка от 5%, която, съгласно
чл.28,ал.2 от ЗМДТ, както в редакцията преди изменението му, в сила от
01.01.11г., така и след тази дата, се прави само при погасяване на задълженията
за цялата съответна година, а не на вноски- т.е., макар и в квитанциите да не
се съдържат данни дали се касае за плащане на вноска или на цялото следващо се
за годината данъчно задължение /режимът на плащания за такса смет следва този
на данъка за недвижими имоти/, може да се направи извод, че плащанията касаят
задължения за годините, в които са извършени, и са за цялата година, а не за
някоя от дължимите се за същата вноски /за 2010г.- възможни по закон 4, а след
01.01.11г.- две- вж.чл.28,ал.1 от ЗМДТ/;
договорът за наем на офис 11, находящ се на първи етаж, не е действал през
цялата 2010г., а само за втората нейна половина- от 01.07.10г., че през 2012г.,
считано от 14.07.12г., и двата договора за наем са били развалени;
претенцията на ищеца за 2012г. за такса смет е ограничена за периода
януари- май включително- т.е. за пет месеца от годината.
При тези данни и като намери, че ищцата е установила, щото за обектите по
двете разкрити на нейно име партиди е заплатила такса смет:
За 2010г.- общо 989.97лв., като: сумата от 237.28лв. е платена за обекти на
ет.2, каквито са тези по договора за наем от 2008г. и че те съвпадат с всички
обекти на право по н.а. от 31.03.08г.;
сумата от 752.69лв. е платена за обекти на право на неизвестен по квитанцията
етаж, за които се прие, че с оглед представения н.а. от 2005г. и разкрита
различна партида, касаят обектите от този нотариален акт, но от тях офисът на
първи етаж и обслужващият го санитарен възел са само част от обектите, предмет
на облагане, като процентно площта им от 126.30кв.м. /105.77+20.53/ съставлява
59% от площта на всички придобити с н.а обекти /общо 214.77кв.м./, и при
невъзможност това отношение да се формира на база релевантния с оглед нормата
на чл.67,ал.1 от ЗМДТ критерий- количество потребен битов отпадък, а изразено в
сума от платената общо за обектите по тази партида такса смет от 752.69лв.,
възлиза на 444.09лв. Това е сумата за такса смет на наетите по договора от
2010г. обекти за цялата година /по партида ..012/, а ответникът ги е наел,
считано от 01.07.10г.- т.е дължи такса смет само за половината година- или в
размер на 222.05лв. от изплатения за цялата година процентно определен за тях
размер. По този начин, задължението му за такса смет за 2010г. по двата
сключени наемни договора възлиза на общо 459.32лв. Ищецът претендира за тази
година само 101лв., тъй че искът му за тях е изцяло основателен;
За 2011г. е установено, че ищцата е платила два пъти такса смет в един и
същи размер по двете открити партиди, единият път лично, вторият път- чрез С.
Н.- общо в размер на 1979.94лв., поради което, при определяне размера на
задължението за такса смет на ответника за наетите от него имоти, съдът взе
предвид размера на плащанията само по двете вносни бележки за тази година, общо
от 989.97лв., защото нейните грешки или изпълнение на едно и също задължение
два пъти не могат да вредят на положението на наемателя. При същата логика,
както са направени изчисленията за 2010г., съдът намери, че сумата за наеманите
обекти, която ответникът е следвало да заплати за такса смет, възлиза на общо
681.37лв. /237.28лв.+444.09лв./, а ищцата претендира 1400лв., тъй че искът и
следва да се уважи до размер от 681.37лв., а за разликата до 1400лв.- да се
отхвърли като недоказан по размер.
За 2012г. е установено плащане на сума от общо 979.74лв. При логиката, по която са направени изчисленията
за 2010г., както и като взе предвид, че претенциите тук са за пет месеца от
годината- от януари до май включително, а плащането касае цялата година, съдът
намери, че сумата за наеманите обекти, която ответникът е следвало да заплати
за такса смет за тази година, възлиза на общо на 280.97лв. /234.77лв. :
12м.=19.56лв./м. х 5м. =97.82лв.; 59% от 744.97лв.=439.53лв.; 439.53лв. : 12м.
=36.63лв/м х 5м = 183.15лв.; 97.82лв.+183.15лв.=280.97лв./. До този размер
искът на ищцата следва да се уважи, а за разликата до претендираните 800лв. –да
се отхвърли като недоказан по размер.
Или, по иска за сумата от 2301лв.- претендирана за плащане в изпълнение на
поетото от наемателя задължение за плащане на такса смет по двата наемни
договора, за 2010г., 2011г. и петте месеца на 2012г., общият размер за който
ответникът следва да бъде осъден, е такъв от 1063.34лв., а за разликата до
2301лв. искът следва да се отхвърли.
1.
По иска за връщане на
отдадените под наем обекти.
Наемателят е длъжен да върне на наемодателя отдадената му за ползване вещ
/чл.233,ал.1,изр.1 от ЗЗД/ с изтичане срока на действие на договора за наем или
с неговото разваляне.
В конкретния случай, преди да изтече срока на действие на кой да е от двата
сключени договора, съответно 01.04.13г. и 07.04.13г., наемодателката е
отправила до наемателя изявление за тяхното разваляне, ако не изпълни в
посочения му с нотариалната покана срок от седем работни дни след получаването
и, задълженията за плащане на наем, такса смет и лихви за забава на неплатените
наемни вноски, описани с нотариалната покана и неизплатени и до този момент.
Поканата е достигнала до знанието на ответника чрез управителя на дружеството
на 04.07.12г., и срокът от седем работни дни за изпълнение на тези задължения е
изтекъл на 13.07.12г., като ответникът не установи в този срок тяхното
изпълнение. Ето защо следва да се счита, че неговото неизпълнение е станало
причина за разваляне на двата договора, правото за което е надлежно упражнено
от наемодателката. С разваляне на договорите ответникът е следвало на върне на
ищцата наетите обекти, но нито твърди, нито установява изпълнение на това свое
задължение, произтичащо от нормата на чл.233 от ЗЗД.
Ето защо искът и да бъде осъден за връщането им е основателен и следва да
бъде уважен.
В частта за разноските.
Разноски се претендират само от ищцата и се следват на основание чл.78,ал.1
от ГПК съразмерно на уважените нейни претенции, като при изчисление на тази
съразмерност се вземе предвид, че отхвърлянето на част от исковете /в размер на
общо 6000лв./ е вследствие извършено от ответника в хода на процеса плащане,
довело до погасяване на вземането и за мораторни лихви и на част от вземането
за неплатен наем.
Ищцата установи в процеса направата на разноски от общо 4956лв., от които
1446лв.-държавна такса за производството /стр.2/ и 3510лв.-изплатен хонорар за
адвокат/стр.22/. От тях, по съразмерност, ответникът следва да бъде осъден да и
заплати 4786.22лв.
Воден от тези мотиви, съдът
РЕШИ:
Осъжда „Самостоятелна медико- диагностична лаборатория Лаборатории Сентра”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Ален
мак”№2, да заплати на А.З.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****,
адв.К.Б.:
-сумата от 27826.97- двадесет и седем хиляди осемстотин двадесет и шест
лева и деветдесет и седем стотинки, съставляваща неплатена наемна цена за
времето от м.септември 2010г. до м.май 2012г. включително, дължими се по
договори за наем от 07.04.08г., сключен със „СМДЛ Аврора Медика” ЕООД, и от
01.07.10г., сключен с ответното дружество,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба-20.07.12г. до окончателното и плащане, като за разликата до претендираните
30786лв. отхвърля иска, поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на
процеса;
-сумата от общо 1063.34- хиляда и
шестдесет и три лева и тридесет и четири стотинки, дължима се от ответника
такса смет за наетите имоти по договори за наем от 07.04.08г., сключен със
„СМДЛ Аврора Медика” ЕООД, и от 01.07.10г., сключен с ответното дружество,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на исковата
молба-20.07.12г. до окончателното и плащане, като за разликата до
претендираните 2301лв. отхвърля иска като недоказан по размер;
-сумата от 4786.22- четири хиляди седемстотин осемдесет и шест лева и
двадесет и две стотинки- разноски по съразмерност.
Отхвърля иска на А.З.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.К.Б.,
срещу „Самостоятелна медико- диагностична лаборатория Лаборатории Сентра” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Ален мак”№2,
за заплащане на сумата от общо 3040.97лв., съставляваща лихва за забава върху
всяка неплатена наемна вноска за периода от септември 2010г. до май 2012г.
включително, считано за времето от единадесето число на съответния месец, за
който се дължи, до датата на исковата молба- 20.07.12г., поради погасяване на
вземането чрез плащане в хода на процеса.
Осъжда „Самостоятелна медико- диагностична лаборатория Лаборатории Сентра”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул.”Ален
мак”№2, да върне на А.З.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ****, адв.К.Б.,
имотите, отдадени му за ползване по договори за наем от 07.04.08г., сключен със
„СМДЛ Аврора Медика” ЕООД, и от 01.07.10г., сключен със „СМДЛ Лаборатории
Сентра” ЕООД, развалени считано от 14.07.2012г., а именно: офис №11 и офис №21-22 на втори етаж в
сградата на ****; офис №11 на първи етаж в сграда на ****, със застроена площ
от 105.77кв.м., ведно с обслужващ санитарен възел с площ от 20.53кв.м.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Окръжен
съдия: