РЕШЕНИЕ
№ 729
гр. Добрич, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Криста Ст. Кирова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230101975 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно село, с ЕИК
*********, срещу С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „****” № ***,
***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца следните суми – предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д.
№ 1076/2021 г. по описа на Районен съд Добрич:
- 372, 79 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ул. „****” № ****, ***, аб. №
*****, за периода от 10.2017 г. до 04.2019 г., ведно със законната лихва за
забава върху главното задължение, начислена от подаване на заявлението в
съда - 11.11.2020 г., до окончателното му плащане;
- 56, 73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 372, 79 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г.;
- 20, 32 лв., представляваща задължение за дялово разпределение за
периода от 10.2017 г. до 04.2019 г.;
- 4, 27 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение - 20, 32 лв., за периода от 01.12.2017г. до 30.10.2020г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, за
1
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „***” № ****, ****, аб. № ***.
Сочи се, че спрямо ответника действат Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, одобрени с Решение от 2016 г. на ДКЕВР, публикувани
във в. Монитор в сила от 10.07.2016 г. В раздел IX от ОУ, чл. 31, ал. 1 е
определено, че плащането на дължимите суми за топлинна енергия трябва да
се извършва в 45-дневен срок от датата на публикуването на фактурата на
интернет страницата на ищеца. След изтичане на този срок им се начислява
обезщетение за забава. Заявява се също, че клиентите в сградата – етажна
собственост, в която се намира имотът, са сключили договор за извършване
на услугата – дялово разпределение на топлинна енергия, с дружеството
„Бруната България“ ООД. Последното, в съответствие с разпоредбата на чл.
71 от Наредба № 2/28.05.2004 г. за топлоснабдяването и с Наредба № 16-334
от 06.04.2007 г., е изготвило изравнителни сметки.
На тази основа се твърди, че ответникът не е заплатил ползвана
топлинна енергия в периода от 10.2017 г. до 04.2019 г. в общ размер на 372,
79 лева и сума за дялово разпределение в размер на 20, 32 лева. Поради
забавата му е начислено и обезщетение за забава върху всяка от главниците.
Затова ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК пред Районен съд Добрич.
Съдът е уважил заявлението и е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
1076/2021 г.
Прави се искане да бъде признато за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд Добрич. Претендират се
разноски.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от
ответника.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Бруната България“
ООД, изразява становище, че отчитането и разпределянето на топлинна
енергия е извършено в съответствие с действащата през процесния период
нормативна уредба.
Страните не изпращат представители в съдебно заседание. Ищецът
депозира молба, с която заявява, че поддържа исковете.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2 ЗЗД и чл. 415, ал. 1 ГПК вр.
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По главните искове е в тежест на ищеца да докаже наличието на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия;
2
обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период; стойността на доставената топлинна енергия; направените разноски
за дялово разпределение в исковия размер.
Ищцата е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК за следните вземания:
- 372, 79 лв., представляваща цена на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, ул. „Карнеги” № 24, ет.
сутерен, аб. № 329428, за периода от 10.2017 г. до 04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главното задължение, начислена от подаване
на заявлението в съда - 11.11.2020 г., до окончателното му плащане;
- 56, 73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата
от 372, 79 лв., за периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г.;
- 20, 32 лв., представляваща задължение за дялово разпределение за
периода от 10.2017 г. до 04.2019 г.;
- 4, 27 лв., представляваща обезщетение за забава върху сумата за
дялово разпределение - 20, 32 лв., за периода от 01.12.2017г. до 30.10.2020г.
Заповедният съд е уважил заявлението в цялост и е издал Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 171 от 06.04.2021
г. по ч.гр.д. № 1076 по описа на Районен съд Добрич за 2021 г.
Срещу заповедта е било подадено възражение. Така, в изпълнение на
указанията на заповедния съд заявителят е предявил установителни искове за
вземанията си.
От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 20, том XXV, дело 4681/1993 г. на нотариус Г., при нотариална
служба към II-ри районен съд, се установява, че ответницата е придобила
сутеренен етаж, находящ се в гр. С., ул. „***“ № *** на 10.03.1993 г. (л. 15 и
16).
Приложено е удостоверение за идентичност, от което се извежда, че
сутеренен етаж, находящ се в гр. С., ул. „***“ № *** (по нотариален акт) е
идентичен с ап. 1, абонат № 2 и абонат № 3, регистрирани в базата данни на
адрес: ул. „****“ № ****, вх. ***, с аб. № *** и аб. № ***(л. 33).
До ответницата е изпратено писмо с вх. № 26239, с което ищцовото
дружество е уведомило ищцата, че партиди с аб. № ***и аб. № *** се
обединяват, като втората се закрива, считано от месец ноември 2016 г. (л.
34).
Наличието на облигационни отношения между страните за доставка
на топлинна енергия се извежда от приложената по делото молба-декларация
от 06.02.1998 г. на С.Д., подадена до ищцовото дружество (л. 31). Със същата
ответницата е декларирала желанието си да бъде открита партида на адрес:
гр. С., ул. „***“ № ***, сутеренен етаж. Освен това, в качеството си на
собственик на процесния имот, ответницата е клиент по силата на чл. 153, ал.
1 от ЗЕ, където изрично е посочено „Всички собственици и титуляри на
3
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3.“
Собствениците на етажна собственост с адрес: гр. С., ул. „****“ №
***, са сключили договор № 413/30.08.2001 г. с третото лице-помагач –
„Бруната България“ ООД, за извършване на услугата „топлинно
счетоводство“ (л. 35 до 39). Третото лице-помагач представя индивидуални
справки за използвана топлинна енергия в процесния имот за периода от
05.2017 г. до 04.2019 г., както и констативни протоколи за извършени отчети
от 09.05.2018 г. и 20.05.2019 г.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ „Продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, в които се
определят: 1. правата и задълженията на топлопреносното предприятие и на
клиентите; 2. редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
количеството топлинна енергия; 3. отговорността при неизпълнение на
задълженията; 4. условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; 5. редът за осигуряване на достъп до отоплителните
тела, средствата за търговско измерване или други контролни
приспособления; 6. редът и сроковете за предоставяне и получаване от
клиентите на индивидуалните им сметки за разпределение на топлинна
енергия по начин, удостоверяващ времето, от което тече срокът за
възражение; 7. видовете лични данни, които задължително се обработват от
топлопреносното предприятие. Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от ЗЕ създава
задължение за топлопреносното предприятие за обявяване на общите условия
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване. Общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
клиентите. Приложимите в отношенията между страните общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди са приети по делото (л. 55).
По делото не са налични доказателства ответницата да е упражнила
правото си на възражение срещу общите условия по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ,
поради което може да бъде заключено, че същите са приложими за С.Й. в
4
отношенията ѝ с ищцовото дружество.
В хода на производството бяха изготвени съдебно-техническа
експертиза и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на СТЕ се
установява, че начислените суми за топлоенергия са определени в
съответствие с посочените от КЕВР пределни цени на топлоенергия за битови
нужди за гр. С. Експертът е констатирал, че в процесния имот не е ползвана
топла вода за битови нужди, т.е. топлоенергия за битово горещо
водоснабдяване (БГВ). Не е ползвана и топлоенергия за отопление, отдадена
от отоплителни радиатори. Начислена е топлоенергия, отдадена от сградната
инсталация. Изчислил е, че общото количество доставена топлоенергия е 3,
8445 МWh. Нейната стойност е 372, 79 лева. За топлинно счетоводство се
дължи 20, 32 лева. Вещото лице е заключило, че количеството топлинна
енергия, отдадено от сградната инсталация, е начислено правилно. Този извод
се потвърждава и от заключението по съдебно счетоводната експертиза,
където вещото лице сочи, че за отдаденото от сградната инсталация
отопление ответницата дължи сумата от 372, 79 лв., за периода от 10.2017 г.
до 04.2019 г. А задължението за дялово разпределение възлиза на 20, 32 лв.
Заключенията са достоверни и са изготвени от лица с необходимата
квалификация. Същите взаимно се допълват и заедно дават необходимата
информация за решаване на делото. Поради тази причина съдът ги възприема
при формиране на фактическите си изводи.
Всичко изложено обосновава извод за основателност на
установителния иск за сумата от 372, 79 лв., представляваща цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ул.
„***” № ***, ет. сутерен, аб. № ****, за периода от 10.2017 г. до 04.2019 г.,
ведно със законната лихва за забава върху главното задължение, начислена от
подаване на заявлението в съда - 11.11.2020 г., до окончателното му плащане,
както и за установителния иск за сумата от 20, 32 лв., представляваща
задължение за дялово разпределение за периода от 10.2017 г. до 04.2019 г.
По акцесорните искове с правна квалификация по чл. 415, ал. 1 ГПК
вр. чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже възникването на главните
парични задължения; настъпването на тяхната изискуемост; размерът на
обезщетението за забава.
Съгласно чл. 33 от приложените по делото общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок, след
изтичане на периода, за който се отнасят. При това положение изискуемостта
на вземането за плащане на главните вземания от 372, 79 лв. и от 20, 32 лв. е
настъпила най-късно на 15.09.2018 г. – четиридесет и пет дни след издаване
на първата фактура № **********. Изчислени с лихвен калкулатор,
дължимите мораторни лихви надхвърлят по размер претендираните от ищеца.
Ето защо исковете за установяване съществуването на вземания от
56, 73 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 372, 79
5
лв., за периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г. и от 4, 27 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение - 20, 32 лв., за
периода от 01.12.2017 г. до 30.10.2020 г., следва да бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца се поражда правото да му
бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на уважената част от
претенциите.
Ищецът е представил списък по чл. 80 от ГПК. В заповедното
производство е направил разноски в размер на 75, 00 лева (юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50, 00 лева и държавна такса в размер на 25, 00
лева).
В настоящата инстанция е направила разноски в размер на 875, 00
лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 150, 00 лева; държавна
такса в размер на 175, 00 лева; депозит за СТЕ и ССЕ в размер общо на 550,
00 лева).
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответницата следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 75, 00 лева; за първоинстанционното производство – 875, 00
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно
село, с ЕИК *********, срещу С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „***”
№ ***, ****, иск с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 150 ЗЕ, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 372, 79 лв., представляваща цена на
доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. С., ул.
„***” № ***, ***, аб. № ****, за периода от 10.2017 г. до 04.2019 г., ведно със
законната лихва за забава върху главното задължение, начислена от подаване
на заявлението в съда - 11.11.2020 г., до окончателното му плащане – предмет
на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на
Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно
село, с ЕИК *********, срещу С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „***”
№ ***, ****, иск с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 56, 73 лв., представляваща
6
обезщетение за забава върху главницата от 372, 79 лв., за периода от
15.09.2018 г. до 30.10.2020 г. – предмет на заповед за изпълнение, издадена по
ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно
село, с ЕИК *********, срещу С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „***”
№ ***, ****, иск с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 186, ал. 2
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 20, 32 лв., представляваща
задължение за дялово разпределение за периода от 10.2017 г. до 04.2019 г. –
предмет на заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа
на Районен съд Добрич.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Топлофикация
София” ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, общ. Красно
село, с ЕИК *********, срещу С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „***”
№ ****, ***, иск с правно основание по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 4, 27 лв., представляваща
обезщетение за забава върху сумата за дялово разпределение - 20, 32 лв., за
периода от 15.09.2018 г. до 30.10.2020 г. – предмет на заповед за изпълнение,
издадена по ч.гр.д. № 1076/2021 г. по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „***” № ***,
****, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Красно село, с ЕИК *********, сумата от 75, 00
лева – разноски по ч.гр.д. № 1076/2021 г. на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА С. Й. Д., с ЕГН **********, от гр. С., ул. „***” № ***, ет.
сутерен, да заплати на „Топлофикация София” ЕАД, със седалище и адрес на
управление гр. София, общ. Красно село, с ЕИК *********, сумата от 875, 00
лева – разноски по гр.д. № 1975/2021 г. на Районен съд Добрич.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца - „Бруната България“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
7
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
8