О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 193 ,25.02.2020 година, град Добрич
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, на двадесет и пети февруари през две хиляди и двадесета година, в закрито заседание в следния състав :
Председател:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
Членове : ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
като разгледа докладваното от
съдията Ж. МАРГЕНОВА ч.гр.д. №77/2020година, намира следното :
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.402 ал.2 изр.2 от ГПК във връзка с чл.274 и сл. от ГПК, по частна жалба вх.№5238/23.12.2019г., подадена от Г.А.А. с ЕГН **********, Б.Г.А. с ЕГН ********** и М.Г.А. с ЕГН **********,***, чрез адв.Ю.М.-ДАК, срещу определение №981/02.12.2019г. по гр.д.№149/2010г.на РС-Балчик, с което е отменена допуснатата по цитираното дело обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№20128100400255 по описа на ЧСИ Н.Н.до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№149/2010г.на БРС .
Изложени са доводи за незаконосъобразност на извода на районния съд,че обезпечителната нужда не е отпаднала, тъй като А.Д.З., която била взискател по изп.д.№255/2012г. на ЧСИ Н.Н., по което те са длъжници, била длъжник по изп.д.№717/2017г.на ЧСИ Н.Н., по което те са взискатели и понастоящем не била изпълнила в цялост задължението си за плащане на присъдената по гр.д.№149/2010г.на РС-Балчик в тяхна полза сума ведно с лихвите.Настоява се за отмяна на атакуваното определение.
Ответникът по частната жалба А.Д.З., чрез процесуалния си представител адв.Й.К., изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за оставянето й без уважение, както и за потвърждаване на атакуваното определение.
Като постави на разглеждане депозираната частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Обжалваното определение е връчено на частните жалбоподатели чрез представляващия ги адв.Ю.М./пълномощно л.277 от делото на БРС/ на 16.12.2019г.. Частната жалба е депозирана на 23.12.2019г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК, от активно легитимирано лице с правен интерес от атакуване на неизгодното за него определение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Гр.д.№149/2010 г. на БРС е образувано по искова молба на Г.А.А. и С.И.Д.,заместена по реда на чл.227 от ГПК от
наследниците си по закон- съпруга Г.А./ първия ищец/ и низходящите и Б. Г. А. и
М.Г.А., срещу А.Д.З., за заплащане стойността на строително ремонтни дейности/необходими
разходи и подобрения/, извършени в недвижим имот -вилна сграда и бунгало
построени в имот IV-340, кв.37 по плана на в.з. „Изгрев“, гр.Балчик , както
и за задържане на имота до заплащането им.
В хода на производството по делото и по реда на чл.389 и сл. от ГПК по молба на Аневи, с определение №524/11.09.2012г, е допуснато обезпечение на висящия иск чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№20128100400255 по описа на ЧСИ Н.Н.до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№149/2010г.на БРС .
С решение №121/09.07.2014год. по гр.д.№ 149/2010год. на Районен съд гр.Балчик частично е уважена претенцията на Аневи, като А.Д.З. е осъдена да им заплати сумата от 7649.24 лв., ведно със законната лихва от 16.03.2010 год. до окончателното изплащане, представляваща по-малката сума от направени разноски и увеличената стойност на извършени подобрения във вилна сграда и бунгало построени в имот IV-340, кв.37 по плана на в.з. „Изгрев“, гр.Балчик, и е отхвърлена претенцията им за разликата над 7649.24лева до пълния претендиран размер от 15 900лева, както и претенцията за задържане на имота до заплащането на 7 649.24лева, като неоснователни и недоказани.
С решение №377/09.12.2015г. по в.гр.д.№554/2015г.на ДОС обжалваното в отхвърлителната част решение на БРС е отменено за разликата от 7649.24лева до 8108.36лева, а в останалата отхвърлителна част, а именно за горницата над 8108.36лева до 15900лева, както и в частта на отхвърлената претенция за задържане на имота, потвърдено. Прието е, че владението на Аневи не носи характеристиките на добросъвестност по смисъла на чл.70, ал.1 от ЗС, респ. същите не могат да се ползват от правата на добросъвестния владелец-подобрител по чл.71 и 72 от ЗС, включително от правото да задържат имота до заплащане на подобренията, каквото е признато само на добросъвестния владелец. По реда на инстанционния контрол е постигната положителна за Аневи промяна на изхода от спора само по отношение на разликата от 8108.36лева до 15 900лева, като на основание ч.73, ал.3 от ЗС, с решение №191/02.11.2016г. по гр.д.№1314/2016г.на ВКС им е присъдена сумата от 7791.64лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 16.03.2010г., до окончателното плащане.
Следователно спорът по гр.д.№149/2010г.на БРС е приключил окончателно във всичките му части към 02.11. 2016г. при това при липса на признато на Аневи правото на задържане на имота, чрез което се отлага изпълнението на задължението им за връщането му, предмет на изп.д.№255/2012г.на ЧСИ Н.Н., до заплащане на присъдените в тяхна полза разноски за него. Спряното за обезпечаване изхода от гр.д.№149/20101г.на БРС изп.д.№20128100400255 по описа на ЧСИ Н.Н.е образувано по изп.лист от 23.12.2011г. , издаден въз основа на влязлото в сила на 30.11.2011г . решение по гр.д.№56/2009г. по чл.108 от ЗС, с което Аневи са осъдени безусловно да предадат на А. Д.З. вилния имот, както и да и заплатят разноски по делото.
По реда на чл.402 от ГПК ответницата по обезпечения иск А. Д.З.,, ответница и в обезпечителното производство, е поискала отмяна на обезпечителната мярка с оглед приключване с влязло в сила решение на спора по гр.д.№149/2010г. на БРС, във връзка с който е наложена мярката. Молителите в обезпечителното производство, ищците Аневи, са се противопоставили на молбата за отмяна на обезпечението по съображения за наличие на обезпечителна нужда предвид висящност на изпълнително производство по изп.д.№717/2017г.на ЧСИ Н.Н.за събиране на съдебно признатото им вземане по гр.д.№149/2010г.на БРС, по което твърдят да липсва плащане на акцесорното им вземане за лихви.
Според разпоредбата на чл.402 ал.2 изр.1 от ГПК съдът отменя обезпечението, ако вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или са налице предпоставките на чл.398 ал.2 от ГПК. В случая е осъществена първата хипотеза на горната разпоредба. Поради приключване на производството по гр.д.№149/2010г. с влязло в сила решение, обезпечението е постигнало целта за която е допуснато- да гарантира запазването на имота в държане на Аневи докато се реши спора относно съществуването на вземането им за стойността на строително ремонтни дейности/необходими разходи и подобрения/, извършени в недвижим имот, и на акцесорното им, обезпечително право по чл.72, ал.3 ЗС- право на владелеца-кредитор срещу собственика-длъжник да задържи имота до заплащане на разноските за него. С оглед приключването на производството по гр.д.№149/2010г. на БРС, включително с оглед постигнатия от тях резултат- уважаване на претенцията им за разноски за имота, но не и за задържане на имота до плащането им, предпоставката за допускане на обезпечение по чл. 391 ГПК-обезпечителна нужда, вече не е налице. Няма права на ищците по влязлото в сила решение по гр.д.149/2010г.на БРС, които да могат да бъдат осъществени чрез обезпечението/вкл.и без него/, поради което следва и да се приеме,че не съществува причината, поради която то е било допуснато. След като обезпечителната нужда е отпаднала, респ. наложената обезпечителна мярка е неоправдана и противоправно ограничава правната сфера на ответника. Същата следва да бъде отменена, както правилно е процедирал районният съд. Възражението на молителите в обезпечителното производство срещу искането за отмяна, мотивирано от липсата на пълно погасяване на присъденото им вземането им за разноски за имота не дава основание за друг извод. Допуснатата обезпечителна мярка не се явява способа за осигуряване осъществяването на съдебно признатите им права по гр.д.№149/2010г. на БРС.
Атакуваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №981/02.12.2019г. по гр.д.№149/2010г.на РС-Балчик, с което е отменена допуснатата по цитираното дело обезпечителна мярка „спиране на изпълнението по изп.д.№20128100400255 по описа на ЧСИ Н.Н.до приключване с влязъл в сила съдебен акт на гр.д.№149/2010г.на БРС.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.