РЕШЕНИЕ
№ 536
гр. Бургас, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Др. Андонова
Парашкевова
при участието на секретаря Стойка Д. В.
като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова
Гражданско дело № 20242100101817 по описа за 2024 година
Ищците Н. Н. К. и М. Н. К. и двете от гр.В. чрез пълномощника адв. Сергей
Иванов с адрес на адвокатската кантора: гр. София, ул. „Позитано“ № 34, ет.
1, ап. 4 са предявили искове против И. Н. П., от гр. Б. за осъждане на
ответника да заплати на всеки от ищците по 26 037,11 лева,които суми
представляват сбор от обезщетения за незакупени вещи и за неизпълнени
и/или некачествено изпълнени СМР на жилищна сграда с идентификатор №
67800.501.467.1 в режим на етажна собственост , находяща се в град С. на ул.
„К." №*, както и неизпълнени и/или некачествено изпълнени СМР на
самостоятелни обекти в същата сграда с идентификатори №
67800.501.467.1.3 и № 67800.501.467.1.4, уговорени по предварителен договор
от 27.01.2012 г., сключен между наследодателите на ищците Н. Н. К. и Л. П. К.
и И. Н. П., обявен за окончателен с влязло в сила Решение № 384 по
гражданско дело № 1648/2020г., на Окръжен съд - Бургас, ведно със законната
лихва върху сумите от по 26037,11 лв. , считано от датата на завеждане на
исковата молба до окончателното им изплащане, както и сторените съдебни
разноски. В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на част от
исковите претенции в общ размер на 2 770 лева, формулирани подробно в
пункт III от исковата молба, предявяват иск за осъждане на ответника да
1
заплати на всеки от ищците по 1385 лева, представляващи размера на
обедняването на ищците, с която ответникът се обогатил, като си спестил
разходи за СМР, които е бил длъжен да извърши на обект жилищна сграда в
режим на етажна собственост , находяща се в град С. на ул. „К." № * с
идентификатор № 67800.501.467.1, за изграждането от железобетон на двата
покрива на сградата и една подпокривна железобетонна плоча, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, както и сторените съдебни
разноски.Твърдят, че наследодателите на ищците - Н. и Л. К.-съпрузи ,са
сключили с ответника И. П. предварителен договор на 27.01.2012 г., за
изграждане/довършване на жилищна сграда в гр.С., находяща се на ул. „К.“ №
* и за прехвърляне на ответника на следните обособени обекти в нея
самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 67800.501.467.1.1 - първи
самостоятелен етаж и самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
67800.501.467.1.2 - втори самостоятелен етаж, при изпълнение от негова
страна на условията по сделката.Сочат,че останалите два самостоятелни
обекта в сградата с идентификатори съответно № 67800.501.467.1.3 /за трети
самостоятелен етаж/ и № 67800.501.467.1.4 /за четвърти самостоятелен етаж/
остават в собственост на съпрузите- наследодатели на ищците.Заявяват,че по
време на действието на горепосочения договор Н. и Л. К.
почиват.Посочват,че съм договора е подписан Анекс от 08.06.2018
г.Твърдят,че преди подписване на предварителния договор сградата е била
изградена до степен на завършеност груб строеж от друг строител, като
строежът е бил спрян поради извършено незаконно строителство.Заявяват,че
сградата е заснета и нанесена в действащата КК и КР на град Созопол,
община Созопол, област Бургас още през 2007 г. със Заповед №РД-18-
60/04.10.2007г. на Изп. Директор на АГКК, като жилищна сграда на четири
етажа, находяща се на ул. „К.“ №*, с идентификатори на всеки самостоятелен
етаж: № 67800.501.467.1.1 /за първи самостоятелен етаж/; № 67800.501.467.1.2
/за втори самостоятелен етаж/; № 67800.501.467.1.3 /за трети самостоятелен
етаж/; № 67800.501.467.1.4 /за четвърти самостоятелен етаж/.Сочат,че след
сключване на горепосочения договор с ответника, с констативен протокол №
76/24.08.2012 г. на служители на Община Созопол е установено, че
незаконното строителство, за което е спрян обектът, е премахнато /писмо ОС
559-00-335/25.03.2013 г. - ДНСК Бургас/. Твърдят,че поради неизпълнение от
2
страна на ответника на задълженията му по договора, съгласно уговореното и
в срок - чл. 2 от раздел II от договора, респективно пункт 1 т.2 от Анекса,
съответно и поради неизпълнение по уговорения в договора начин,
горепосоченият договор е развален, считано от 12.06.2020 г. ,като изброяват
начините,чрез които са уведомили ответника за развалянето. Посочват,че с
влязло в сила на 29.06.2023 г. Решение № 384 по гражданско дело №
1648/2020г. на ОС - Бургас, горепосоченият предварителен договор на
основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД, е обявен за окончателен /въззивно решение №
133/22.07.2022г., постановено по в.гр.д. № 163/2022 г. по описа на Апелативен
съд - Бургас, не е допуснато до касационен контрол с Определение №
1898/29.06.2023г. по гражданско дело № 4531/2022г. I ГО ВКС/ в отношенията
между страните по делото И. Н. П., Н. Н. К. и М. Н. К..Посочват,че въз основа
на обявения за окончателен предварителен договор, ответникът е станал
собственик на самостоятелни обекти в сграда с идентификатори №
67800.501.467.1.1 - първи самостоятелен етаж /в решението е посочено
партер/ и СОС № 67800.501.467.1.2 - втори самостоятелен етаж/, срещу
задължението да изпълни облигационния резултат, съгласно договорa от
27.01.2012 г. и Анекса към него. Твърдят,че ответникът не е изпълнил
уговореното по договора,като подробно се аргументират.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание
чл.79,ал.1,предл.2 от ЗЗД и чл.265,ал.1,т.2 от ЗЗД . Предявените в условията на
евентуалност искове са с правно основание чл. 59 ЗЗД.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от ответника, с който
оспорва претенцията за неизпълнение и/ или лошо изпълнение на СМР като
недопустима, с оглед разрешаването й с влязло в сила съдебно решение.
Оспорва исковете по основание и размер. На първо място се посочва, че
цитираните съдебни решения на три инстанции, непротиворечиво приемат за
установено, че предварителният договор е изпълнен от строителя (ответника
по делото), което дава основание съдът да обяви предварителния договор за
окончателен. В мотивите на съдебните решения се констатира, че има дребни
несъответствия и пропуски, но те не могат да бъдат приети за съществени и
респ. да обосноват друг извод на съда. Съдилищата са възприели изводите на
вещото лице, че пропуските и недостатъците намаляват стойността на имота с
1-2 %. Акт обр.15 за сградата е подписан на 16.12.2019г. Този удостоверителен
документ е подписан не само от строителя, а и от автора на арх. проект,
3
конструктора, както и още 5 различни специалисти по отделните части, които
установяват годността за приемане на строежа и съответствието му с
одобрените строителни книжа. Предвид това счита претенцията за
неизпълнение и/ или лошо изпълнение на СМР за процесния обект за решена
с влязло в сила съдебно решение и неподлежаща на преразглеждане. На
следващо място, оспорва твърденията, че довършителните работи и
обзавеждането са извършени без съгласуване, както и основаната на тях
претенция. Сочи, че страните през целия период на извършването на СМР са
били в постоянен контакт и са съгласували по телефона буквално всички
дейности. Счита направения с исковата молба „избор“ на врати, настилки и
обзавеждане без правна стойност. Твърди, че такъв избор е направен през
2019 година, когато СМР и монтажите са били извършвани. Като
доказателство представя част от разменена кореспонденция по отношение на
одобрение на избора на вещи и настилки. Оспорва претенцията, че СМР не са
извършени по инвестиционния проект от 1997 година като неоснователна.
Сочи, че този въпрос е детайлно разискван по цитираните съдебни
производства, като всички съдилища са възприели извода, че изготвянето на
нов проект от 2016 година е било абсолютно необходимо, тъй като това
представлява изискване на Министерството на културата и без него проектът
не може да бъде съгласуван, респ. сградата да получи разрешение за
експлоатация. По отношение на водопроводната инсталация и в частност
водомерните възли твърди, че са изградени съгласно изричните изисквания на
възложителите по предварителния договор. Този начин на изграждане се
различава от съгласувания проект по част ВиК, но не противоречи на чл.11,
ал.4, Наредба № 4/14.09.2004 година. Оспорва претенцията, че определени
строителни работи не са извършени. Твърди, че поставените керемиди са тип
„Мизия“, тъй като такива са предвидени в одобрения инвестиционен проект.
Счита, че той е задължителен за изпълнение с оглед приемането на сградата и
има приоритет пред уговореното между страните, а в р. III-3 от
предварителния договор е вписано „изпълняват се по проектна
документация“. Подово покритие „ламинат“ е положено в имота на ищците
СОС с идентификатор 67800.501.467.1.3. Горен ред шкафове в СОС с
идентификатор 67800.501.467.1.4 не може да бъде поставен поради липса на
височина предвид спецификата на помещението (възможността да се отваря
прозореца) и скосяванията на тавана. Подово покритие „ламинат“ в СОС с
4
идентификатор 67800.501.467.1.4 в частта му под покрива не е поставен, но е
положен гранитогрес. Топлоизолация от вата под покрива е поставена. От
описанието в предварителния договор не става ясно дали цитираната марка
„Саламандър” е марка за дограма или марка стъклопакет с дебелина 5 мм.
Съдилищата по цитираните съдебни решения приемат заключението на
вещото лице, че при проектираните големини на прозорците дебелината на
стъклопакета (4 или 5 мм) не променя съществено комфорта на сградата.
Твърди, че такава марка дограма и стъклопакет не е била налична за
предлагане в България към момента на сключване на предварителния договор,
т.е. изискването е неизпълнимо за строителя. По одобрения проект няма
предвиден парапет в СОС 67800.501.467.1.4. Оспорва евентуалния иск по
чл.59 от ЗЗД като неоснователен. Твърди, че строителят-ответник не е влагал
по-евтини материали от уговорените, за да реализира облага от разликата в
цените. Извършените от строителя СМР и различни услуги са насрещна
престация по предварителния договор за прехвърляне на обособени обекти
срещу СМР. Претенциите, свързани с конструктивното решение на покрива
(стр.6, III) са неоснователни. Довършването на сгР.та се изпълнява по
съгласуван, вкл. с МК, проект за довършване на сградата, който е от 2015
година. Съгласуването е направено с писмо 745/27.11.2015 година. Всички
позовавания на стария проект на сградата от 1997 година са неоснователни.
Оспорва изцяло размера на двата предявени иска при условие на
евентуалност.
Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните и
представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Безспорно е по делото,а това се установява и от приетите писмени
доказателства,че на Н. К. и Л. К. и двамата от гр.В.,съпрузи,наследодатели на
ищците по настоящото дело, с договор от 15.09.1990 год., сключен въз основа
на заповед № 294 от 16.06.1990 год. на Председателя на ИК на ОНС
Созопол,по реда на действащите към датата на заповедта и сключването на
договора разпоредби на чл.15 и чл.13 от ЗС е било отстъпено право на строеж
върху държавeн парцел XI в кв.22 по плана на гр.Созопол за изграждане на
жилище по одобрен план в 5-годишен срок от сключване на
договора.Впоследствие,с анекс от 08.08.1995 год. срокът е продължен с една
година.Безспорно е също,че имотът,върху който е било отстъпено правото на
5
строеж , се намира на ул.“ К.“ в стария град на С.Общоизвестно е,че от 1974
год. старият град е обявен за архитектурно-исторически и археологически
резерват под името „Старинен С.“.С оглед на тази особеност на стария град
собствениците на имоти в него,независимо дали конкретният имот
представлява недвижима културна ценност/респ. паметник на културата по
смисъла на отменения ЗПКМ/ или не , са длъжни да търпят ограниченията на
собствеността не само с оглед на благоустройствени цели ,които ограничения
важат за всички собственици на имоти на територията на Република България
и се уреждат понастоящем от ЗУТ,а преди това от ЗТСУ,но и специални
ограничения,които се уреждат понастоящем от ЗКН,а преди това от ЗПКМ.
Безспорно е също така,а това се установява и от събраните писмени
доказателства,че наследодателите на ищците след придобиване на правото на
строеж са пристъпили към упражняването му,като е било възложено и през
1995 год. е бил изготвен проект за жилищна сграда- листи от 42 до 62 вкл. На
12.12.1997 год. съобразно одобрени проекти от същата дата на съпрузите е
било издадено разрешение за строеж под № 91 за извършване на
предвидените в проекта строително монтажни работи с оглед осъществяване
на жилищна сграда.Видно е от приложените писмени доказателства,че преди
внасяне на проектите за одобрение с оглед издаване на разрешение за строеж,
те са били представени за съгласуване на НИПК към МК.На 03.12.1997 год.
с писмо № 636 НИПК е съгласувал работен проект за жилищната сграда
,част „Архитектура“ .Безспорно е,че съпрузите К. са възложили
изпълнението на жилищната сграда по одобрените през 1997 год. проекти на
строител.Разрешението за строеж под № 91 от 1997 год. е било
презаверявано на два пъти –на 08.11.2002 год. с оглед решение на ВКС №
1501 от 21.01.2002 год. и на 10.11.2008 год.,видно от съдържанието му-лист
13 от делото.На 11.12.2003 год. гл.архитект на Община Созопол е одобрил
корекции на проекта за сградата,одобрен през 1997 год. ,видно от
отбелязванията върху някои от чертежите на листи от 42 до 62 от делото.Със
заповед № 44 от 23.03.2005 год. на Началника на РДНСК-Бургас е било спряно
строителството,поради допуснати отклонения от одобрените проекти-
изграждане на надзид към уличната регулация на строежа,монтиране на
дървен навес,завишаване височината на втори етаж..През 2005 и през 2006
год. в НИПК са били внесени :архитектурен проект-заснемане на изпълнен в
отклонение от съгласувания проект покрив на сградата и екзекутив за промяна
6
на покрив в УПИ по време на изпълнението на жилищната сграда,като с
писма № 6189/02.06.2005 год. и № 288/22.03.2006 год. НИПК е отказал
съгласуването им.През 2008 год. отново са били внесени в НИПК екзекутивни
чертежи към работния проект,част архитектурна на жилищната сграда като
отново съгласно писмо № 4022 от 03.2008 год. НИПК те не са били
съгласувани.В началото на 2009 год. НИПК с писмо № 4022 от 02.02.2009
год. отново е отказал съгласуване на представените преработени екзекутивни
чертежи за жилищната сграда на наследодателите на ищците.В това писмо
изрично е посочено,че изпълнената в имота сграда е съвременна и не
притежава статут на паметник на културата,но с обемно- фасадното си
решение участва активно в уличния силует на резервата по ул.“К.“,откъм
морския бряг,поради което институтът не разглежда вътрешните промени,а се
произнася съгласно правомощията си по ЗПКМ относно обемно-
пространствените параметри и архитектурното фасадно решение на новото
строителство в резервата.Посочени са слединте основания за отказ от
съгласуване в писмото : покривът на сградата е преизграден като
конфигурацията и наклоните му са се доближили до съгласувателното писмо
№ 636/03.12.1997 год. на НИПК първоначално фасадно решение,с което е
подобрено визуалното му въздействие;налице е несъответствие между
представените фотоснимки на сградата и екзекутивните чертежи на фасадите-
северната фасада е недовършена,на тухла,по останалите фасади не са
изпълнени дървените обшивки,каменните зидарии,околопрозоречните
дървени рамки,дървените балконски парапети,по източната фасада наместо
дървена обшивка и каменна зидария е изпълнена мазилка,реализираните
отвори за прозорци и врати не съответстват на тези от екзекутивите и др.,по
екзекутивните чертежи липсват котировки за фасадните отвори; с писмо №
288 от 22.03.2006 год. НИПК е поставил конкретни изисквания към
представянето на документацията на сградата ,като внесените екзекутиви не
са били съобразени с тези изисквания.На 17.10.2011 год. наследодателите на
ищците са подали молба до началника на сектор Бургас при ДНСК с искане
строителството да бъде разрешено ,прилагайки писмото под № 4022 от
02.02.2009 год. на НИПК,като са заявили,че посочените в него забележки ще
бъдат отстранени при довършване на строежа.На 27.01.2012 год. между
наследодателите на ищците и ответника по настоящото дело е бил сключен
процесния за производството по настоящото дело предварителен договор ,по
7
силата на който ответникът е следвало да довърши сградата и да осигури
въвеждането й в експлоатация с протокол обр.16 и разрешение за ползване
съобразно сроковете и условията по договора,а възложителите са поели
ангажимент да прехвърлят на строителя,след изпълнение на задълженията
му,включително в 15-дневен срок след въвеждане на сградата в експлоатация
с акт обр. 16 ,два от имотите в нея-на приземен/партерен етаж/ и първи
етаж,понастоящем с идентификатори № 67800.501.467.1 и
67800.501.467.2.Подписите на страните под договора на същата дата са били
удостоверение нотариално.В предварителния договор страните са
констатирали етапа на завършеност на сградата :в имота има незавършено
строителство ,в етап на завършеност-груб строеж с положена покривна
конструкция с изградени приземен,първи,втори жилищен етаж,както и
таванско помещение,което е изградено в отклонение от одобрения
архитектурен проект от 1997 год. и издаденото строително разрешение през
същата година,презаверено на 10.11.2008 год. Ответникът е гарантирал
качественото изпълнение на всички СМР,съобразно договорена степен на
завършеност в раздел III ,съобразно одобрената проектна документация
съгласувана с НИПК,както и обезщетяване за своя сметка на евентуални
бъдещи претенции срещу собствениците от предишния изпълнител на
строителни дейности по сградата.Ответникът е поел задължение в срок от 18
месеца,считано от 15.02.2012 год. да завърши описаната жилищна
сграда,съобразно действащите технически правила и нормативи и
одобрената проектна документация до протокол обр.16.,като съставянето на
протокол обр.15 е предвидено да се осъществи в присъствието на
възложителите.Ответникът се е задължил в срок от 2 месеца,считано от
издаване на протокол образец 15 да внесе документи за издаване на
разрешение за въвеждане в експлоатация на сградата с протокол обр.16 и
разрешение за ползване,съгласно Наредба № 2 от 31.07.2003 год. Договорено е
в т.5 на раздел II, в процеса на строителството, право на всяка от страните по
договора да прави промени във вътрешното разпределение и конфигурацията
на обектите,които й принадлежат,без да засяга обектите ,които ще бъдат
построени за другата страна и които не водят до промени в
конструкцията,общите части,фасадата и предназначението на сградата.В т.1 на
раздел IV от договора строителят безусловно е приел,че обектът ,изграден до
степента на завършеност при сключване на договора, е изпълнен качествено
8
и в съответствие с БДС,а в т.3 на същия раздел,че ще изпълни строителството
на сградата,съобразно одобрената проектна документация и няма да допусне
отклонение от площите на описаните обекти.В т.1 на раздел VII страните са
декларирали,че са запознати с изискванията на нормативните актове за
държавно приемане на строителството и са длъжни да се съобразяват с
тях.Безспорно е също така,че на датата на сключване на предварителния
договор -27.01.2012 год. двамата възложители с пълномощно с нотариална
заверка на подписите да упълномощили ответника да ги представлява пред
всички компетентни органи във връзка със снемане на забраната за
строителство, реализирането и окончателното приключване по съответния ред
на строителството върху спорния имот ,като са го оправомощили да ги
представлява пред всякакви компетентни органи,физически и юридически
лица ,огранизации и учреждения във връзка с извършването на промени в
архитектурните и инвестиционни проекти,да ги представлява и при
одобряването на промените от компетентния орган,да се снабдява с всички
необходими документи и книжа,както и да извършва други правни действия.
На 12.08.2015 год. МК е изготвило становище относно виза и инвестиционен
проект за довършване на законен строеж в УПИ XI ,кв.22,гр.Созопол,част
„Архитектура“,фаза ТП ,като е отказало съгласуването им и е поставило
следните изисквания:визата да се преиздаде като проект за довършване на
законен строеж с параметри на застрояване съгласно съгласувания работен
проект и да се внесе за съгласуване проект,коригиран съгласно направените в
становището забележки.Становището,видно от съдържанието му,е изготвено
при разглеждане на внесени към момента на формирането му чертежи,които
са били сравнени със съгласувания проект и с предоставена
фотодокументация.В становището е отбелязано ,че след 2012 год. ,когато са
били отстранени допуснати отклонения от съгласуван с писмо №
636/03.12.1997 год. на НИПК проект,са били допуснати нови такива по
отношение надзида,разположението, размера и пропорциите на прозорците по
всички фасади,наклонът и вида на покрива,направена е била нехарактера
каменна облицовка на партерен етаж,на която липсват сантрачи,осъщестен е
плитък балкон на етажа над партера на западната фасада,липсва геодезическо
заснемане,доказващо височината на стрехите и билата,съотнесени към
съгласувания проект. На 20.10.2016 год. е било издадено ново разрешение за
строеж под № 116 от Община Созопол за „Довършване на законен строеж на
9
жилищна сграда“.В него изрично е посочено,че се издава на основание
чл.148,ал.1,2,4 и 8 и чл.152,ал.2 от ЗУТ- т.е. неразделна част от него ,както
изрично е записано, са одобрени проекти на 20.09.2016 год. от община
Созопол по части: архитектура,конструктивна
експертиза,Електро,ВиК,ОВК,ПБЗ,ПБ , съгласувани с МК София с писмо №
33-НН-745 от 27.11.2015 год. Разрешението за строеж се намира на лист 93 от
делото на Районен съд Бургас ,а посочените в него проекти:обяснителна
записка и чертежи към одобрен проект част ВиК-сградни инсталации-на
листи от 75 до 82 вкл. от делото на Районен съд бургас,обяснителна записка и
чертежи към одобрен проект част Архитектура и конструктивно становище-
листи от 83 до 92 вкл.от същото дело,като съобразно правомощията на МК
съгласувани от него са само чертежите на фасади север и запад,становище на
МК София в писмо № 33-НН-745 от 27.11.2015 год.-лист 94 от делото на
същия съд.От обяснителната записка на лист 83 от делото на Районен съд
Бургас ,изготвена на 10.10.2015 год. е видно,че с констативен протокол № 76
от 24.08.2012 год. е било установено,че допуснатите отклонения, станали
причина за спиране на СМР през 2005 год. са били отстранени,като РДНСК е
удостоверила,че обектът по отношение на обемно-пространствените
характеристики вече отговаря на одобрения от НИПК/НИНКН/ проект,но
въпреки това няма данни СМР да са били възобновени в кратък период от
време след 24.08.2012 год. или поне през 2012 год.От същия документ е
видно,че на 13.03.2013 год. е бил съставен констативен акт от лицензирана
геодезическа фирма за установяване на кота корниз и кота било,като са
посочени и стойностите им. Направен е извод ,че обемно-пространствените
характеристики и архитектурният образ на сградата отговарят на предишния
одобрен проект като цяло,като са отбелязани и разликите:мястото на
стълбата като цяло е запазено,но с различна конфигурация на двете
нива,основната разлика е,че всяка етажна плоча е само на една кота,а не са две
нива,както е било в предишния одобрен проект.В обяснителната записка е
цитирано и конструктивното становище към проекта ,съгласно което новото
разпределение в сравнение с предишния проект отговаря на натоварванията и
действащите технически норми в Република България.Отбелязано е,че
оформлението на фасадите е с характерни за „Старинен С.“ материали,които
са и изброени,отчетено е,че по отношение на форми и материали то отговаря
на одобрения от НИПК първоначален проект.В писмото на МК № 33-НН-745
10
от 27.11.2015 год. изрично е отбелязано,че съгласува виза и инвестиционен
проект за довършване на законен строеж в УПИ XI в кв.22 гр.Созопол.На
08.06.2018 год. между наследодателите на ищците и ответника е бил
подписан анекс към предварителния договор,като са изменени два
текста,единият от които т.2 на раздел II,като той е придобил следната
редакция: строителят се задължава в срок до 31.05.2019 год. да завърши
описаната жилищна сграда съобразно действащите технически правила и
одобрена проектна документация,като най-късно до 31.05.2019 год. да внесе
необходимите документи в съответната компетентна институция за издаване
на акт обр. 16 и удостоверение за ползване на сградата,предмет на
договора.Безспорно е,че строителните работи са приключили през м.
октомври 2019 год.,като на 16.12.2019 год. е бил подписан от ответника в
качеството на строител и пълномощник на собствениците К. констативен акт
обр.15 за установяване годността за приемане на строежа. През м. януари 2020
год. ответникът подал документи в Община Созопол за издаване на
удостоверение за въвеждане в експлоатация,а през м. юни 2020 год. ищците
чрез пълномощник връчили уведомление на ответника, че развалят
предварителния договор,поради неизпълнение в срок и по надлежния начин
на поетите задължения за довършване на сградата и въвеждането й в
експлоатация с акт обр. 16,както и че оттеглят даденото му пълномощното.
През 2020 год. ответникът е предявил против възложителите по
предварителния договор иск с правно основание в чл.19,ал.3 от ЗЗД за
разглеждане на който е било образувано гр.д.№ 1648 по описа за 2020 год. на
Окръжен съд Бургас. С влязло в сила на 29.06.2023 год. решение № 384 от
04.01.2022 год. по гр.д.№ 1648 по описа за 2020 год. на Окръжен съд Бургас
предварителния договор е обявен за окончателен,като въз основа на него
ответникът е придобил собствеността на партерен/приземен/ и първи етаж от
сградата.
Действително в мотивите на съдебното решение е обсъждан въпросът за
изпълнението на предварителния договор от страна на ответника ,като е
прието,че са налице отстраними недостатъци,които не са съществени и не
правят изработеното негодно за обикновеното или предвиденото в договора
предназначение.Искът обаче е бил с правно основание в чл.19,ал.3 от ЗЗД ,със
сила на пресъдено нещо е установено потестативното право на ответника да
иска обявяване на предварителния договор за окончателен,тъй като са били
11
установени предспоставките му-настъпване на падежа на задължението за
сключване на окончателен договор,наличието на годен обект на правото на
собственост и установено право на собственост на продавача върху предмета
на предварителния договор,и решението е произвело конститутивно
действие ,като с влизането му в сила ответникът е придобил собствеността
по отношение на партерен/приземен/ и първи етаж от сграда с
идентификатор 67800.5.1.467.1.Предмет на делото не е било изпълнението
и/или лошото изпълнение на СМР като насрещна престация на ответника по
предварителния договор,тъй като такава е била стойността на извършените
строителни услуги.При това положение не може да се приеме,че въпроса за
изпълнението на задълженията на ответника по договора е разрешен в
производството по чл.19,ал.3 от ЗЗД.
В исковата молба ищците заявяват ,че не са изпълнени договорени в
предварителния договор СМР,а други СМР са изпълнени с различни
материали или по различен начин от договорения.Претендират обезщетение
като сбор от всички разходи за изпълнение на неизпълнените СМР съобразно
договореното,и от всички разходи за отстраняване на изпълнените СМР с
различен материал или по различен начин от договорения и за изпълнението
им съобразно предварителния договор.
За установяване твърденията на ищците е допусната съдебно –техническа и
оценителсна експертиза, като вещото лице е представило заключение и
допълнително заключение. Съдът изцяло възприема изготвените
заключения,тъй като намира че вещото лице е дало обосновано и мотивирано
становище и отговорило обективно и изчерпателно на поставените му
задачи,заключенията му не стР.т от вътрешни противоречия и не се оборват от
останалия събран по делото доказателствен материал.
При това положение съдът следва да пристъпи към преценка на
основателността на конкретните твърдения на ищците за неизпълнение по
предварителния договор.
По топлоизолацията:От заключението на вещото лице се установява,че по
фасадните стени на обектите на ищците ,под външната дъсчената обшивка на
външните стени няма положена топлоизолация.В т.1 на раздел III от
предварителния договор ,втори ред е договорено-топлоизолация на сградата-
външна топлоизолация тип „Стирофом“ с дебелина минимум 4 см.В „Разрез
12
А-А“ на одобрения през 2016 год. проект за довършване на сградата-лист 85
от досието на делото на Районен съд Бургас ,е предвидена под дъсчената
обшивка от 2 см. на кота +8,20 изолация от стиродур 3 см.,а под облицовката
от формовани каменни плочи с дебелина 3,5 см. на кота +5,50 -изолация от
стиродур 1,5 см. Изпълнението на топлоизолацията следва да бъде
осъществено само съобразно одобрените проекти.След като последните
одобрени за сградата проекти –тези през 2016 год.,в съответствие с които в
анекса от 2018 год. страните са приели да бъде изпълнена сградата, не
предвиждат външната топлоизолация да бъде осъществена по начина
предвиден в предварителния договор от 2012 год. ,то следва да се приеме,че в
тази част предварителния договор е изменен с анекса и задължението да
бъде изпълнена външна топлоизолация тип „Стирофом“ с дебелина
минимум 4 см е отпаднало и е заменено със задължение такава да се изпълни
съобразно проекта от 2016 год. Следователно ,обезщетението за
неизпълнение е определяемо само въз основа на проекта от 2016 год. .Не са
ангажирани доказателства,от които да се установи,че предвиденият в
одобрения проект стиродур е изолационен материал равнозначен по
качества с договорения в предварителния договор „Стирофом“,а и
изолационния материал „Стирофом“ е договорен с недопустима дебелина от
минимум 4 см.,при заложени в проекта дебелини от 3 см. и 1,5 см. съответно
на коти +8,20 и +5,50. За установяване на разминаване на становището на
вещото лице с архитектурния проект ,пълномощникът на ищците е
представил в съдебно заседание при изслушването количествена сметка-
архитектура за обект „Довършване на законен строеж“ с възложители
наследодателите на ищците-лист 328 от досието на делото на Районен съд
Бургас ,в която под № 3.3 като вид довършителна работа е посочена „Дъсчена
обшивка по фасадите“ -52 кв.м.Не е видно в тази сметка като вид
довършителна работа да е залегнала топлоизолация със съответно количество.
При това положение искът за обезщетение за неизпълнение в тази част е
недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По общите части: От заключението на вещото лице се установява, че входната
стълбищна площадка и стъпалата на стълбището пред входните врати на
обектите на ищците са без положена настилка от гранитогрес.В т.2 на раздел
III от предварителния договор относно общите части е предвидено-100%
завършени ,като в първи ред е договорено-под навсякъде:гранитогрес-
13
качество първо на цена не по-малко от 15лв. до 27 лв.Вещото лице е
установило ,че необходимото количество гранитогрес първо качество е 5,40
кв.м,като е изчислило средната пазарна стойност на материалите -първо
качество,среден клас, за полагане на настилка от гранитогрес на стойност
180,46 лв. и пазарна стойност на труд за полагане на гранитогрес в размер на
156,16 лв. или общо 336,62 лв.При това положение обезщетението за
неизпълнение в тази част следва да се определи на сумата от 336,62 лв.
По покривното покритие БРАМАК:Не е спорно между страните,а това се
потвърждава и от заключението на вещото лице, че е налице неизпълнение
по т.3 на раздел III от предварителния договор ,първи ред относно покривното
покритие тип Брамак. Не е спорно между страните,а това е видно и от
заключението на вещото лице ,че покривното покритие на сградата е от
керемиди „Мизия“. Не е спорно,че то е заварено като изпълнено при
сключване на предварителния договор през 2012 год. от предходния
строител,осъществявал строежа по одобрени през 1997 год. и съгласувани още
тогава с НИПК проекти. В „Разрез А-А“ на одобрения през 2016 год. проект
за довършване на сградата-лист 85 от досието на делото в Районен съд Бургас
,изрично е заложено покритието на покрива да е от керемиди тип „Мизия“.В
чертежите на фасада север и фасада запад на одобрения проект през 2016 год.
-листи 86 и 87 от същото дело,върху които са поставени печатите на МК за
съгласуване по чл.84,ал.1 от ЗКН и във връзка с писмено становище на
НИНКН № 33-НН-745/27.11.2015 год. отново е посочено покритие от
керемиди тип „Мизия“. Изпълнението на покривното покритие е
осъществено и следва да бъде осъществено само съобразно одобрените
проекти ,съгласувани с НИНКН,тъй като съгласно разпоредбите на ЗКН
собствениците на недвижими имоти в архитектурни и археологически
резервати са длъжни да търпят ограничения в обемно-фасадните
решения,елемент от които са и покривите на сградите, при ново
строителство.Налагането на тези ограничения е в правомощията на МК и
се осъществява чрез съгласуване на проектите за ново строителство,а
собствениците на такива имоти,когато са възложители на ново
строителство,следва да възлагат такива СМР,чрез които да осигурят
вписване на новата сграда в цялостната архитектура на резервата. При това
положение изпълнението на покривното покритие с керемиди тип „Мизия“
съобразно одобрените през 2016 год. проекти, наместо „Брамак“, така както е
14
уговорено в предварителния договор, не може да бъде квалифицирано нито
като неизпълнение на задължение по предварителния договор ,нито като
недостатък на построеното поради отклонение от поръчката.Ето защо
претенцията за присъждане на обезщетение, съизмеримо с разходите за
премахване на покривното покритие, осъществено съобразно проекта от 2016
год. и за замяната му с договореното такова по предварителния договор ,е
неоснователна.
По PVC дограма:Не е спорно между страните,а това се потвърждава и от
заключението на вещото лице, че е налице неизпълнение по т.3 на раздел III от
предварителния договор ,втори ред относно марката SALAMANDER. Не е
спорно между страните,а това е видно и от заключението на вещото лице ,че
монтираната дограма не е с профил SALAMANDER.Не е спорно,че
дограмата е заварена като изпълнена при сключване на предварителния
договор през 2012 год. от предходния строител,осъществявал строежа по
одобрени през 1997 год. и съгласувани още тогава с НИПК проекти. В
чертежите на фасада север и фасада запад на одобрения проект през 2016 год.
-листи 86 и 87 от досието на делото в Районен съд Бургас,върху които са
поставени печатите на МК за съгласуване по чл.84,ал.1 от ЗКН и във връзка с
писмено становище на НИНКН № 33-НН-745/27.11.2015 год. е посочено
„PVC дограма-стъклопакет“. Изпълнението на дограмата е осъществено
съобразно одобрените проекти ,съгласувани с НИНКН,тъй като съгласно
разпоредбите на ЗКН собствениците на недвижими имоти в архитектурни и
археологически резервати са длъжни да търпят ограничения в обемно-
фасадните решения,елемент от които е и дограмата на сградите, при ново
строителство.Налагането на тези ограничения е в правомощията на МК и
се осъществява чрез съгласуване на проектите за ново строителство,а
собствениците на такива имоти,когато са възложители на ново
строителство,следва да възлагат такива СМР,чрез които да осигурят
вписване на новата сгР. в цялостната архитектура на резервата.Не се
установява по делото ,че изпълнението на дограмата с конкретната залегнала
марка в предварителния договор би съответствало на одобрените проекти през
2016 год. Видно от приложените становища на НИПК и МК,те са формирани
при съобразяване на представена документация и фотоснимки,от които е
било видно изпълнението от предходния строител ,както на покривното
покритие с керемиди „Мизия“ ,така и на дограмата.В становищата не са
15
направени забележки относно материалите на покривното покритие и на
дограмата,а и при представяне на документацията за съгласуване не е
посочено,че се предвижда замяна на изпълненото покривно покритие и
дограма. При това положение включването в одобрените през 2016 год.
проекти на изпълнената преди това от предходния строител дограма,относно
която не са направени забележки от Министерство на културата , не може да
бъде квалифицирано нито като неизпълнение на задължение по
предварителния договор ,нито като недостатък на построеното поради
отклонение от поръчката.Ето защо претенцията за присъждане на
обезщетение, съизмеримо с разходите за премахване на дограмата и за
замяната й с договорената марка по предварителния договор,е
неоснователна.
По отношение на ВиК инсталацията:В т.4 на раздел III от предварителния
договор ,втори ред относно е предвидено изпълнение на ВиК
инсталация,тръби от полипропилен-до батерии и сифони-български,първо
качество. От доказателствата по делото е видно,че преди издаване на
строителното разрешение през 2016 год. е бил одобрен проект част :ВиК-
сградни инсталации-листи от 75 до 82 вкл. от досието на делото в Районен съд
Бургас.Няма спор между страните по делото ,че този проект не е осъществен,а
е осъществен друг проект,който е целял да съобрази конкретни изисквания
на ищците.В представения констативен протокол от дата 04.12.2023 год.
работна група от Община Созопол е извършила проверка в поземления имот
с идентификатор 67800.501.467 като е установила ,че сгР.та има завършен
вид,по нея не се извършват строително-монтажни работи.Работната група е
констатирала,че водопроводната инсталация не е изпълнена в съответствие с
одобрения инвестиционен проект по част „В и К“,като конкретно са посочени
отклоненията:на етажите на коти +5,50м.и +8,20 м. индивидуалните
водомерно-арматурни възли не са изпълнени нито на предвидените в
одобрения проект места,нито в други леснодостъпни места за общо
ползване.Други недостатъци,включително на одобрения проект ,от работната
група не са констатирани. Проектът е изготвен и одобрен през 2016
год.,следователно е съобразен с приетите през 2004 год. и 2005 год. и
действащи и понастоящем подзаконови нормативни актове Наредба № 4 от
14.09.2004 год. и Наредба № 4 от 17.09.2005 год.В настоящото производство
освен това по отношение на одобрения проект по част „ВиК“ инсталации през
16
2016 год. не е отправено нарочно искане от ищците за осъществяване на
косвен съдебен контрол на основание чл.17 от ГПК,а служебен такъв е
недопустим. При това положение нито е необходим нов проект,нито е
необходимо преработване на одобрения проект.Следва да бъде изпълнен
одобрения проект за сметка на ответника като ищците осигурят необходимото
съдействие за това.Изпълнението е необходимо, за да може сградата да бъде
въведена в експлоатация.Ето защо претенцията за присъждане на
обезщетение, съизмеримо с разходите за преработка на ВиК проект и за
изпълнение на СМР по преработен проект ,е неоснователна.
По отношение на т.5 на раздел III от предварителния договор:Договорено е
вътрешните врати да бъдат МДФ с водоустойчиво покритие. От
заключението на вещото лице е видно,че са монтирани интериорни врати
HDF.Налице е отклонение от договореното,но не е налице недостатък на
изработеното поради отклонение от поръчката,за да се претендират разходи за
закупуване и монтаж на нови врати.Обезщетението за поставяне на
различни врати от договорените не е идентично с обезщетението за
недостатъци.
Договорено е входните врати да са блиндирани,фурнировани.От
заключението на вещото лице се установи,че входните врати са блиндирани
,но предвид вида им към датата на техническите огледи се налага извод,че не
са пригодни или неустойчиви на атмосферни влияния.В съдебно заседание
вещото лице е пояснило,че вратите са средно качество и средна цена,но
счита,че не са външни врати за къщи,а външни врати за апартаменти.При това
положение следва да се приеме,че по отношение на външните входни врати е
налице неизпълнение,тъй като са поставени неподходящи за излагане на
външни атмосферни влияния входни врати.Обезщетението дължимо за това
неточно изпълнение е в размер на 5916 лв. с ДДС-стойност на 2 броя
блиндирани фурнировани входни врати,модел HPL на български
производител „Зики“ ООД,съобразно договореното право на избор в
предварителния договор , плюс 250 лв. за транспорт до гр.С. или
обезщетението е в размер на 6166 лв.
По отношение на подовото покритие от ламинат/теракот на помещенията в
СОС № 67800.501.467.1.3:Установява се, че липсват фризове между двете
покрития,като разстоянието между тях е оставено на замаска.От
17
заключението на вещото лице е видно,че пазарната стойност за доставка и
монтаж на лайсни между теракотна настилка и ламинат е 56,70 лв.При това
положение обезщетението за неизпълнение в тази част следва да бъде в
размер на 56,70 лв.
По отношение на горните шкафове към стаята на таванския етаж СОС №
67800.501.467.1.4 както и батерия първо качество :
Не е спорно,че горни кухненски стенни шкафове при кухненска мивка в
самостоятелния обект с горния идентификатор не са монтирани,както в същия
самостоятелен обект не е монтирана и кухненска батерия на долен кухненски
шкаф пред стълбите.При изслушване на вещото лице в съдебно заседание се
установи,че при огледа на този самостоятелен обект едната от двете ищци
му е посочила дупки на стената,което предполага,че действия по монтаж на
такива шкафове са били предприети.Същевременно ответникът е показал
горен кухненски шкаф,който по размери отговаря на това място.При това
положение е налице изпълнение на предварителния договор в тази му част-
шкафът е наличен и следва да бъде поставен от ответника на
предназначеното за него място,като ищцовата страна следва да съдейства за
изпълнение на това задължение чрез предоставяне на достъп до имота.
От заключението на вещото лице е видно,че пазарната стойност на батерия на
български производител ,посочен от ищцовата страна,кавото право на избор е
залегнало в предварителния договор , е в размер на 413,95 лв.При това
положение обезщетението за неизпълнение в тази част следва да бъде в
размер на тази сума.
По отношение на пода под единия от покривите,за който се твърди,че не е
изпълнен с гранитогрес или ламинат по избор на собственика,а е изпълнен е
от гредоред и няма изградена предвидена железобетонна плоча:
От заключението на вещото лице е видно,че в използваемото подпокривно
пространство на кота +5,50 е положена теракотна настилка,а на кота +8,20 м.-
дюшеме.Следователно,налице е изпълнение, положени са настилки ,но от
материали различни от посочените в предварителния договор-поставени
са теракот и дюшеме,наместо гранитогрес или ламинат.Не се установяват
твърденията на ищците за липса на подово покритие в подпокривното
пространство и по-точно за оставянето му на гредоред-т.е. на хоризонталния
ред от греди,формиращи основата на тавана на самостоятелния обект
18
,намиращ се под подпокривното пространство.Обезщетението за
неизпълнение с договорения материал не е идентично с обезщетението за
недостатъци,поради което искането за присъждане на такова е неоснователно.
По отношение на покривите от вътрешна страна, за които се твърди ,че не са
изпълнени с вата и гипсокартон / изпълнена дървена обшивка наместо
гипсокартон/ :
От заключението на вещото лице се установява,че по архитектурен детайл в
одобрения през 2015 год. проект минералната вата,чрез която се осъществява
топлоизолацията в случая , следва да е положена по таваните на
жилището,което е на кота +8,20 м.,над гипсокартона,т.е. по хоризонталната
равнина. Не е предвиден в същия проект,отново видно от архитектурния
детайл както е посочило вещото лице, и гиспокартон под скатовете на
покрива,в детайла е залегнала дъсчена обшивка,но вместо нея на място е
изпълнена облицовка с дървена ламперия.В съдебно заседание експертът е
пояснил,че на хоризонталната част няма гипсокартон,на таванското
помещение на кота +8,20 е изпълнена обшивка от ламперия ,а в помещението
на по-ниската кота е поставена дъсчена обшивка,като не може да отговори в
малката спалня има ли гипсокартон. От обясненията на вещото лице в съдебно
заседание,както и от „Разрез А-А“/лист 85 от досието на делото в Районен
съд Бургас/,по отношение на който то е направило разяснения, се
констатира,че на хоризонталната повърхност са посочени един след друг
пластове и те са:най-долу латекс,след него гипсокартон,след него
топлоизолация с минерална вата с дебелина 5 см.При това положение
топлоизолацията с минерална вата и гипсокартон не могат да бъдат
изпълни по начина, твърдян от ищците-по скатовете от вътрешната страна на
покривите ,тъй като той не съответства на одобрения проект.Изпълнението е
по начина,залегнал в одобрения проект-по хоризонтална равН..Налице е,както
е посочело и вещото лице в заключението,а и устно в съдебно заседание
полагане на минерална вата в малки участъци по скатовете-вътрешната
страна на покривите,но тя ,с оглед на обстоятелството,че не е предвидена по
ската,а следва да е по хоризонтална повърхност,се явява изпълнена в повече
от предвиденото по проект и не е необходима. Ето защо не може да се
приеме,че изпълнението на горните дейности по начина предвиден в проекта
,който е различен от предварителния договор е неизпълнение по
предварителния договор и се дължи обезщетение,определяемо като такова
19
при изпълнение с недостатъци.Както бе посочено и по-горе следва да се
приеме,че с анекса от 2018 год. страните са изменили предварителния договор
в онези негови части,които се различават от одобрените през 2016 год.
проекти и са приеми изпълнението да е съобразно проектите.
По отношение на неизпълнението на двата покрива на сгР.та от железобетон и
на едната плоча под покривите от железобетон:
Действително в т.1 и т.2 от раздел II ,т.8 от раздел III и т.3 от раздел IV на
предварителния договор ответникът е поел задължение да изпълни сградата
съобразно одобрените към момента на сключване на предварителния договор
проекти в част конструктивна по издаденото разрешение за строеж през 1997
год. В т.1.1 на раздел I страните изрично са констатирали и са приели,че в
имота има незавършено строителство,в етап на завършеност –груб строеж с
положена покривна конструкция с изградени приземен,първи,втори жилищен
етажи,както и таванско помещение,което е изградено в отклонение от
одобрения проект от 1997 год. и издаденото разрешение за строеж.От данните
по делото и поясненията на вещото лице е видно,че частта „Строителни
конструкции“ /СК/ на проекта от 1997 год. е предвиждала стоманобетонова
покривна конструкция , в съответствие с архитектурния проект от 1997 год. В
проекта от 1997 год. ,освен това,самостоятелните обекти са на две нива. От
данните по делото обаче е видно,че не само таванското помещение,както е
посочено в т.1.1 на раздел I от предварителния договор,е изградено в
отклонение на одобрения през 1997 год. проект,а са допуснати и други
отклонения-променени са коти , разположението на самостоятелните
обекти,стълбищната клетка,като наместо да бъдат изпълнени на две
нива,самостоятелните обекти са били изпълнени на едно ниво.Тези
отклонения са счетени за съществени,поради което строителството е било
спряно.От уговорките в предварителния договор, тълкувани в тяхната
взаимна свързаност ,включително с оглед предвидения 18 месечен срок за
завършване на сградата , е видно,че страните не са желали изпълненото
строителство в отклонение от проекта от 1997 год. да бъде премахнато
изцяло,а да бъде запазено.При това положение,както е разяснило и вещото
лице изпълнението на проекта от 1997 год. е станало невъзможно,тъй като не
е била спазена конструкцията на този проект.Изпълнението на сградата е
било възможно след съгласуване с НИПК, който да прецени в каква част
20
изпълненото строителство в отклонение от проекта от 1997 год. се вписва в
силуета на околната застройка и цялостния характер на „Стария Созопол“ и
може да бъде запазена и в каква част следва да се промени.Следователно
,промяна в проекта от 1997 год. е била наложителна. В края на 2015 год. са
съгласувани с МК и през 2016 год. са одобрени проекти по част
„Архитектура,конструктивна експертиза,Електро,ВиК,ОВК,ПБЗ,ПБ за
„Довършване на законен строеж на жилищна сграда“,,като съобразно тях е и
изпълнението ,осъществено от ответника.В този проект е съобразено и
запазено фактическото изпълнение на самостоятелните обекти на едно
ниво,но са дадени и други разрешения,различни от тези през 1997
год.,включително в архитектурния проект е предвидена дървена покривна
конструкция.Няма данни,а и не може да се приеме, с оглед на изложеното по-
горе,че е възможно двата покрива на сградата да бъдат изградени от
железобетон съгласно проекта от 1997 год.,при положение,че конструкцията
на този проект не се запазва и сградата в останалата си част следва да
отговаря на одобрените проекти през 2016 год. Необходимостта от одобряване
на нови проекти е била ясна и на ищците,тъй като е видно,че на датата на
подписване на предварителния договор са предоставили на ответника
пълномощно да ги представлява пред всякакви компетентни органи
,физически и юридически лица,организации и учреждения във връзка с
извършване на промени в архитектурните и инвестиционни проекти ,както и
да ги представлява при одобряване на промените от компетентния
орган.Ответникът не е изпълнил поетите по предварителния договор
задължения в срок от 18 месеца,считано от 15.02.2012 год. да завърши
описаната жилищна сграда до протокол обр. 16,до подписване на анекса от
08.06.2018 год. е изминал много по-дълъг период от време от договорения,а
ищците не са претендирали изпълнение или отговорност за
неизпълнение.Следователно са били наясно,че за да може да продължи
строителството и сградата да бъде довършена и въведена в експлоатация са
необходими промени в проекта от 1997 год.,които да бъдат съгласувани с
МК,като всички тези действия изискват продължителен период от време и не
могат да бъдат изпълнени в рамките на договорения през 2012 год. срок от 18
месеца. Към датата на подписване на анекса през 2018 год. , вече са били
одобрени проектите за довършване на сградата и е било издадено
разрешението за строеж от 2016 год. ,като съгласно изменението на точка 2 от
21
раздел II ,ответникът се е задължил в срок до 31.05.2019 год. да завърши
описаната жилищна сграда съобразно действащите технически правила и
одобрената проектна документация,която както бе посочено и по-горе към
датата на подписване на анекса, е тази от 2016 год.При това положение не е
налице твърдяното неизпълнение на предварителния договор в частта относно
покривите,тъй като с анекса,ответникът е поел задължение да изпълни
строителството съобразно одобрените към момента на сключване на анекса
проекти,,т.е. тези от 2016 год.,а не към предходните такива от 1997 год.,които
са отпаднали.
В обобщение ,обезщетение за неизпълнение следва да се определи за :1.
неполагане на настилка от гранитогрес на входната стълбищна площадка и
стъпалата на стълбището пред входните врати на обектите на ищците-
материали и труд,в размер на сумата от 336,62 лв. ;2.неизвършени доставка и
монтаж на 2 броя блиндирани,фурнировани входни врати,модел HPL на
български производител „Зики“ ООД, в размер на сумата от 6166 лв.; 3.
неизвършени доставка и монтаж на лайсни между теракотна настилка и
ламинат в помещенията в СОС № 67800.501.467.1.3 ,в размер на сумата от
56,70 лв.;4.недоставен смесител за кухня на български производител „Идеал
стандарт“ ,марка Ceralook ,код ВС178АА , в размер на сумата от 413,95 лв.
В останалата си част претенциите за присъждан на обезщетение за
неизпълнение като неоснователни следва да се отхвърлят.
Тъй като се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие –част от исковете са
отхвърлени-то следва да се разгледат евентуалните искове по чл. 59,ал.1 от
ЗЗД за присъждане на суми от по 1385 лв. на всяка от ищците ,определени
като ½ от 2770 лв. ,с които ответникът се е обогатил за сметка на всяка от
ищците като си е спестил разходите да изгради от железобетон двата
покрива на сгР.та и една подпокривна железобетонна плоча.Тези искове са
неоснователни.Както бе посочено по-горе с анекса от 2018 год. страните са се
договорили сградата да бъде довършена съгласно одобрените проекти от 2016
год. ,а и с одобряването на проектите през 2016 год. са отпаднали проектите от
1997 год.При това положение ответникът не е имал задължение да изгражда
от железобетон двата покрива на сградата и една подпокривна железобетонна
плоча.Не е ясно с какво да се обеднили ищците и с какво се е обогатил
ответника като не е изградил от железобетон двата покрива на сградата и една
22
подпокривна железобетонна плоча,след като е изпълнил дървена покривна
конструкция съобразно одобрен проект,каквото задължение е поел с анекса от
2018 год.
По разноските по делото:
Пълномощникът на ищците е отправил искане за присъждане на разноски за
настоящото производство като е представен и списък на разноските. Искането
с оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал. 1 от ГПК, следва да бъде
уважено отчасти. От приложените по делото документи е видно, че ищецът е
направил разноски в общ размер на 11 043,97 лева, от които 2 082,97 лева
държавна такса за предявеният иск, и 1 645 лева за експертизи и 7 316 лева с
за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът е направил
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Независимо, че съдът
не е обвърза от посочените в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер на адвокатски възнаграждения,
изчислявайки дължимото такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата,
установи че то в размер на 5 465,93 лева, което е с 1 850,07 лева по-малко от
договореното. В случая следва да бъде отчетени и обстоятелствата, че между
страните са били налице множество спорни обстоятелства, по делото са
представени множество писмени доказателства, разпитани са свидетели,
изслушана е съдебно – техническа и оценителска ексрпертиза, както и
допълнителна такава, извършени са множество процесуални действия. При
това положение възражението за прекомерност, съдът намира за
неоснователно. При това положение с оглед уважената част от иска, на
ищците се дължат разноски в общ размер от 1478,90 лв.
При това положение, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника също
следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от иска.
Видно от представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответникът е
направил разноски в общ размер на 2 647 лева, от които 1 147 лева за
експертизи и 1 500 лева за адвокатско възнаграждение. При това положение с
оглед отхвърлената част от иска, на ответника се дължат разноски в общ
размер на 2292,54 лева.
По изложените съображения и на основание чл.79,ал.1 ,предл.2 от ЗЗД и
чл.265, ал. 1, т. 2 от ЗЗД съдът
РЕШИ:
23
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Н. П., с постоянен адрес в град Б., к-с З., бл. *, ет.*, ап.* да
заплати на Н. Н. К. с адрес: гр. В., ул. „П. С.“ № * и М. Н. К.,с адрес: гр. В., к-с
Ч., бл. * вх. *, ап.*, следните суми: по 3486,64 лева на всяка една от тях,или
обща сума от 6973,28 лева ,представляващи обезщетения вместо изпълнение
(компенсаторни вреди) за незакупени вещи, както и неизпълнени и/или
некачествено изпълнени СМР, на жилищна сграда с идентификатор №
67800.501.467.1, находяща се в град С. на ул. „К." №*, както и неизпълнени
и/или некачествено изпълнени СМР на СОС с идентификатори №
67800.501.467.1.3 и № 67800.501.467.1.4, за следните неизпълнени СМР:1.
неположена настилка от гранитогрес на входната стълбищна площадка и
стъпалата на стълбището пред входните врати на СОС с идентификатори №
67800.501.467.1.3 и № 67800.501.467.1.4;2. неизвършени доставка и монтаж
на 2 броя блиндирани,фурнировани входни врати,модел HPL на български
производител „Зики“ ООД ;3. непоставени лайсни между теракотна настилка
и ламинат в помещенията в СОС № 67800.501.467.1.3;4. непоставен
смесител за кухня на български производител „Идеал стандарт“ ,марка
Ceralook ,код ВС178АА,ведно със законната лихва върху сумите от по
3486,64 лв. , считано от датата на завеждане на исковата молба в съда -
19.09.2023 год., до окончателното изплащане на сумите , като за разликата до
претендираните общо 52 074,23 лева, респективно 26 037,11 лева за всяка от
ищците ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ евентуалните искове на Н. Н. К. и М. Н. К. против И. Н. П. за
осъждането му да им заплати по 1385 лв. на всяка от ищците
,представляващи по ½ от 2770 лв. ,с които И. П. се е обогатил за сметка на Н.
и М. К. като си е спестил разходи да изгради от железобетон двата покрива
на сгР.та с идентификатор № 67800.501.467.1 и една подпокривна
железобетонна плоча,както и законната лихва върху тях ,считано от
завеждане на исковата молба в съда до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА И. Н. П. да заплати на Н. Н. К. и на М. Н. К. обща сума от
1478,90 лв. лева, представляваща направени разноски за
първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Н. Н. К. и М. Н. К. да заплатят на И. Н. П. сумата от 2292,54
лева, представляваща направени разноски за първоинстанционното
24
производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивни жалби пред Апелативен съд
Бургас в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
25