№ 43392
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20251110138983 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба на Н. Й. С., с ЕГН **********,
доуточнена с молба с вх. № 233361/03.07.2025 г., чрез адвокат С. Н. срещу
Софийска районна прокуратура, с БУЛСТАТ: 1218173091476, с която се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми:
1/ Сумата от общо 13 038,60 лева, представляваща сбор от неплатени
брутни трудови възнаграждения в размер на разликата между дължимото и
действително начисленото и заплатено възнаграждение за периода от
04.07.2022 г. до 30.06.2024 г., през който ищецът е заемал длъжността
„младши прокурор“ в Софийска районна прокуратура, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 30.06.2025 г. до
окончателно изплащане на вземането, като сумата е формирана, както следва:
1.1./ За м. юли 2022 г. – 793.36 лева;
1.2/ За м. август 2022 г. – 248.98 лева;
1.3./ За м. септември 2022 г. – 563.37 лева;
1.4/ За м. октомври 2022 г. – 1255.45 лева;
1.5/ За м. ноември 2022 г. – 592.91 лева;
1.6/ За м. декември 2022 г. – 1149.95 лева;
1.7./ За м. януари 2023 г . – 235.26 лева;
1.8/ За м. април 2023 г. – 435.71 лева;
1.9/ За м. май 2023 г – 129.76 лева;
1.10/ За м. юли 2023 г . – 437.82 лева;
1.11/ За м. август 2023 г. – 375.17 лева;
1.12./За м. септември 2023 г. – 1018.02 лева;
1.13/ За м. октомври 2023 г. – 1437.27 лева;
1.14/ За м. ноември 2023 г. – 770.77 лева;
1
1.15/ За м. декември 2023 г . – 677.25 лева;
1.16/ За м. януари 2024 г. – 387 лева;
1.17/ За м. февруари 2024 г .- 70.95 лева;
1.18/ За м. март 2024 г. – 277.35 лева;
1.19/ За м. април 2024 г. – 851.40 лева;
1.20/ За м. май 2024 г .- 793.35 лева и
1.21/ За м. юни 2024 г .- 537.50 лева;
2/ Сумата от общо 3373,65 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за периода от 01.08.2022 г. до 30.06.2025 г., формирана, както
следва:
2.1/ Върху главницата за м. юли 2022 г. – 294.70 лева за периода от
01.08.2022 г. до 30.06.2025 г;
2.2/ Върху главницата за м. август 2022 г. – 90.34 лева за периода от
01.09.2022 г. до 30.06.2025 г
1.3./ Върху главницата за м. септември 2022 г. – 199.72 лева за периода
от 01.10.2022 г. до 30.06.2025 г;
1.4/ Върху главницата за м. октомври 2022 г. – 434.26 лева за периода от
01.11.2022 г. до 30.06.2025 г.;
1.5/ Върху главницата за м. ноември 2022 г. – 200.15 лева за периода от
01.12.2022 г. до 30.06.2025 г.;
1.6/ Върху главницата за м. декември 2022 г. – 378.28 лева за периода от
01.01.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.7./ Върху главницата за м. януари 2023 г . – 75.08 лева за периода от
01.02.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.8/ Върху главницата за м. април 2023 г. – 126.74 лева за периода от
01.05.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.9/ Върху главницата за м. май 2023 г – 36.47 лева за периода от
01.06.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.10/ Върху главницата за м. юли 2023 г . – 113.94 лева за периода от
01.07.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.11/ Върху главницата за м. август 2023 г. – 93.40 лева за периода от
01.09.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.12./ Върху главницата за м. септември 2023 г. – 242.31 лева за периода
от 01.10.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.13/ Върху главницата за м. октомври 2023 г. – 325.86 лева за периода от
01.11.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.14/ Върху главницата за м. ноември 2023 г. – 166.32 лева за периода от
01.12.2023 г. до 30.06.2025 г.;
1.15/ Върху главницата за м. декември 2023 г . – 138.49 лева за периода
от 01.01.2024 г. до 30.06.2025 г.;
1.16/ Върху главницата за м. януари 2024 г. – 74.54 лева за периода от
2
01.02.2024 г. до 30.06.2025 г.;
1.17/ Върху главницата за м. февруари 2024 г .- 12.88 лева за периода от
01.03.2024 г. до 30.06.2025 г.;
1.18/ Върху главницата за м. март 2024 г. – 47.05 лева за периода от
01.04.2024 г. до 30.06.2025 г.;
1.19/ Върху главницата за м. април 2024 г. – 134.64 лева за периода от
01.05.2024 г. до 30.06.2025 г.;
1.20/ Върху главницата за м. май 2024 г .- 116.04 лева за периода от
01.06.2024 г. до 30.06.2025 г. и
1.21/ Върху главницата за м. юни 2024 г .- 72.44 лева за периода от
01.07.2024 г. до 30.06.2025 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че в периода от 04.07.2022 г. до 04.07.2024 г.
ищецът е заемал длъжността „младши прокурор“ в СРП. Поддържа, че в това
си качество и на основание чл. 218, ал. 2 от ЗСВ за процесния период е
следвало да получи възнаграждение в размер на удвоената средномесечна
заплата на заетите лица в бюджетната сфера, съгласно данните на
Националния статистически институт, но реално за целия период, през който е
заемал длъжността „младши прокурор“ в СРП му е заплащано по-ниско
възнаграждение от дължимото му.
Посочва, че с Решение от 31.03.2022 г. на Пленума на ВСС е утвърдена
Таблица №1 на ВСС за определяне на максимални месечни основни работни
заплати на съдии, прокурори и следователи в сила от 01.01.2022 г., според
които основните възнаграждения на младшите магистрати през 2022 г. са
определени в размер на 2992 лв. и същото възнаграждение е отразено в Акта
за заемане на длъжност № РД-*** г.; през 2023 г. с решение от 17.08.2023 г. на
Пленума на ВСС е утвърдена нова Таблица №1, с която е определено ново
минимално възнаграждение на младшите магистрати в размер на 3471 лв.,
което увеличение е отразено и в Акт за изменение № РД-*** от 24.08.2023 г.;
през 2024 г. с решение от 07.03.2024 г. на Пленума на ВСС е утвърдена нова
Таблица №1, с която е определено ново минимално възнаграждение на
младшите магистрати в размер на 3928 лв., което увеличение е отразено и в
Акт за изменение № РД-*** от 22.03.2024 г.
Твърди, че през посочения период двойният размер на средномесечната
заплатата на наетите в бюджетната сфера лица по данни на НСИ е бил по-
висок от определения с решение на Пленума на ВСС и реално получен от
ищеца размер на заплатено основно месечно трудово възнаграждение, като
ищецът съобразява и дължимата му се добавка за трудов стаж и
професионален опит.
Посочва, че за периодите, в които не му е заплатен пълният размер на
трудовото възнаграждение, ответникът е изпаднал в забава, считано от първо
число на всеки месец, следващ месеца, за който е дължимо трудовото
възнаграждение до датата на подаване на исковата молба.
Посочва, че макар размерите на възнагражденията да се определят от
3
Пленума на ВСС, надлежно пасивно легитимиран ответник е Софийската
районна прокуратура, където ищецът е изпълнявал длъжността „младши
прокурор“. Освен това процесният спор е за трудово възнаграждение и също е
трудов на основание чл. 229 от ЗСВ и надлежен ответник е работодателят по
смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ.
Моли в случай, че съдът прецени, че СРП не е надлежен ответник, то да
даде указания за отстраняване на нередовността.
С оглед изложеното се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени следните доказателства: Акт за
встъпване в длъжност „младши прокурор“ на Н. С.; Акт за заемане на
длъжност №РД-*** г.; Заповед №РД-*** г. за определяне на трудовото
възнаграждение на Н. С. към 04.07.2022 г.; Акт за изменение №РД-*** г. на
Акт за заемане на длъжност № РД-*** г.; Акт за изменение №РД-
***/24.08.2023 г. на Акт за заемане на длъжност № РД-*** г.; Акт за изменение
№РД-*** г. на Акт за заемане на длъжност № РД-*** г.; Справка рег. № ***#2
от 19.03.2025 г. от Председателя на Националния статистически институт
относно средната месечна работна заплата на наетите по трудово и служебно
правоотношение в бюджетните организации и фондове, управлявани от
държавата по месеци за периода март 2022 г. – юли 2024 г.; Определение
№772/18.02.2025 г. по гр.д. №1351/2024 г. по описа на Върховния касационен
съд.
Прави искане по реда на чл. 190 от ГПК съдът да задължи ответника да
представи заверени преписи от Таблица №1 на ВСС за определяне на
максималните основни месечни работни заплати на съдии, прокурори и
следователи за 2022, 2023 и 2024 г.
Моли съдът да укаже на ответника да посочи дали признава
изчисленията в таблицата, съставена от ищеца и включена в исковата молба и
в случай на признание от страна на ответника, съдът да обяви таблицата за
безспорна по делото. В условията на евентуалност – ако ответникът оспори
изчисленията, моли съдът да назначи съдебно-счетоводна експертиза за
установяване на основателността и размера на вземанията по делото.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника
Софийска районна прокуратура, чрез Е.К. – прокурорски помощник в СРП
постъпва отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват
като недопустими, евентуално – като неоснователни и недоказани.
По отношение на допустимостта исковете се оспорват с твърденията, че
Софийска районна прокуратура не е пасивно легитимирана страна, тъй като
предметът на делото е за неплатено възнаграждение поради неправилно
начислено и платено от Пленума на ВСС възнаграждение на ищеца, поради
което не СРП, а ВСС следва да е надлежен ответник. Посочва, че решенията
на Пленума на ВСС, с които се определят възнаграждения на магистратите, са
индивидуални административни актове и подлежат на обжалване за
законосъобразност пред ВАС.
На следващо място, в случай, че съдът приеме предявените искове за
допустими, оспорва същите като неоснователни. Посочва, че съгласно чл. 30,
4
ал. 2, т. 10 ЗСВ правомощие на Пленума на ВСС е да определи
възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите и посочените
суми се начисляват и осигуряват от бюджета на съдебната власт и се
превеждат по бюджета на съответния орган на съдебната власт, а при
изплащане на възнагражденията на магистратите административният
ръководител на СГП действа при условията на обвързана компетентност като
третостепенен разпоредител с бюджет, тъй като не разполага с възможност за
преценка на размера на определеното от ВСС възнаграждение на
магистратите и следва да спазва Таблица №1 на Пленума на ВСС.
Оспорва и размер на претендираните суми с твърденията, че за
месеците август 2023г., октомври 2023г., януари 2024г, февруари 2024г, март
2024г, май 2024г. и юни 2024г. ищецът е използвал отпуск за временна
неработоспособност, за месец септември 2023 г. е имал ползвал дни за
раждане на дете и отглеждане на дете до 2 месеца от баща, месеци февруари
2024 г. и март 2024 г. отново за отглеждане на дете до 2 месеца от баща, а има
и месеци, които броят на отработените дни е непълен или въобще няма
отработени дни, което обстоятелство се отразява на размера на основното
месечно възнаграждение. Оспорва посочените в таблицата към исковата
молба суми като неправилни и съответно оспорва и исковите претенции по
размер.
Поради посоченото моли съдът да прекрати делото срещу ответника
като недопустимо, евентуално да отхвърли исковете като неоснователни.
Претендира заплащане на разноски. Моли съдът да намали адвокатското
възнаграждение на ищцовата страна до минималните размери.
Към отговора на исковата молба са приложени следните документи:
Извлечение за актуално състояние на Софийска районна прокуратура от
Регистър БУЛСТАТ от 07.08.2025г.; становище от г-жа С. Н.а – главен
специалист административна дейност при Софийска районна прокуратура;
заповед № РД-***г. на административния ръководител на СРП, писмо изх. №
АГП- ***г. по описа на АГП, извлечение от протокол № 11/31.03.2022г. на
ВСС, Таблица № 1 в сила от 01.01.2022г., заповед № РД-***г. на
административния ръководител на СРП, писмо изх. № ***г. по описа на АГП,
извлечение от протокол № 22/17.08.2023г. на ВСС, Таблица № 1 в сила от
01.04.2023г., заповед № РД-***г. на административния ръководител на
СРП, писмо изх. № 346/20/15.03.2024г. по описа на АГП, извлечение от
протокол № 1/07.03.2024г. на ВСС, Таблица № 1 в сила от 01.01.2024г.;
Становище от г-жа Р.П. - главен счетоводител на СРП, ведно с приложена
справка за начислените суми за основна заплата и процента за придобит стаж
и професионален опит по ведомостта на СРП на мл. прокурор Н. С..
Възразява се срещу приемане на представените от ищеца доказателства.
Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания
и прецени приложимото право намери следното:
По направеното от ответника възражение за недопустимост на иска
поради посочване на ненадлежен ответник, следва да се отбележи, че за тази
предпоставка на допустимост на исковата молба съдът следи и служебно.
5
В случая съдът намира, че надлежен ответник по предявените искове е
Софийска районна прокуратура – съдебният орган, където ищецът е
осъществявал конституционно уредените функции като младши прокурор.
Тази легитимация на ответника следва от твърденията в исковата молба, че в
процесния период е изпълнявал длъжността „младши прокурор“, така и от
разпоредбата на чл.229 от Закона за съдебната власт, която препраща към КТ
за неуредените в ЗСВ случаи и разпоредбите на чл.128 т.1 и т.2 във връзка с §1
т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда.
В Решение № 60319/21.12.2021 г. по гр. дело №998/2021 г. по описа на
IV г.о. на ВКС изрично по поставен процесуалноправен въпрос дали Висшият
съдебен съвет (ВСС) е надлежен ответник по иска за обезщетение по чл. 225
от Закона за съдебната власт, предявен от изборен член на ВСС след изтичане
срока на неговия мандат. В тази връзка и съставът на ВКС е приел, че
Висшият съдебен съвет е надлежен ответник по иска по чл. 225 ЗСВ, предявен
от изборен член на ВСС с прекратен мандат, когато ищецът обосновава
качеството си на кредитор по вземането с твърдения, че към освобождаването
си от тази длъжност законът му признава право на еднократното парично
обезщетение, но ВСС не го е платил. В мотивите на решението, които следва
да се приложат и към процесния случай, е отбелязано, че правният статут на
ВСС, който произтича пряко от върховния закон, изначално изключва
възможността ВСС да е „по-горестоящ“ спрямо който и да е от другите
органи на съдебната власт. Искът за неначислено и неизплатено
възнаграждение на магистрат също е трудов, като надлежният ответник е
работодателят по смисъла на §1 т.1 от допълнителните разпоредби на Кодекса
на труда – в процесния случай именно Софийска районна прокуратура. В този
смисъл е и константната практика на ВКС във връзка със споровете относно
присъждането на различни обезщетения по Закона за съдебната власт,
обективирана в Решение №167/24.07.2013 г. по гр. дело №1372/2012 г. на III
г.о. на ВКС и Решение №60176/17.08.2021 г. по гр. дело №3499/2020 г. на III
г.о. на ВКС. Там като надлежен ответник е посочена съответната съдебна
институция, където магистратът изпълнява функциите си. Въз основа на
посоченото, приложено по аналогия и в процесния случай съдът намира, че
искът се явява предявен срещу надлежен ответник и поради това е допустим.
Представените писмени доказателства са относими, допустими и
необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат
приети и приложени по делото.
Доказателственото искане на ищеца по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответника да представи по делото заверени копия от таблица №1 за 2022 г.,
2023 г. и 2024 г., е относимо и допустимо, но предвид, че посочените
документи са представени от ответника в заверен препис като приложение
към ОИМ се явява необходимо.
Не следва да се изключват документи от представените към исковата
молба, доколкото същите са достатъчно четливи.
Следва служебно да се изиска информация от НСИ за размера на
средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера – за периода от
6
м. юли 2022 г. до м. юни 2024 г. включително.
Следва да се допусне исканата от ищеца съдебно счетоводна експертиза,
предвид заявените оспорвания, като в.л. следва да отговори и на служебно
поставени от съда въпроси: 1/ В процесния период от м. юли 2022 г. до м. юни
2024 г. вещото лице да посочи помесечно /за всеки месец поотделно/ дали
ищецът е ползвал разрешен отпуск – като посочи какъв отпуск / платен
годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск поради временна
неработоспособност, отпуск за отглеждане на дете и т.н./ и за какъв период?;
2/ Ако ищецът е ползвал такива отпуски, то вещото лице да посочи каква сума
реално му е изплатена от СРС и каква сума би му се дължала за всеки
съответен месец – като главница съответно размера на обезщетението за
забава върху същата – при съобразяване на данните от НСИ и разпоредбата на
чл. 218, ал. 2 от ЗСВ ? 3/ В процесния период от м. юли 2022 г. до м. юни 2024
г. вещото лице да посочи помесечно дали ищецът е получавал допълнителни
плащания /извън такива за извънреден труд и за прослужено време и
професионален опит, облекло и средства за корекция на зрението / - напр.
плащания за допълнително стимулиране, за натовареност и др. ? При
изчисленията вещото лице да съобразява и дължимата се на ищеца върху
основното трудово възнаграждение добавка за трудов стаж и професионален
опит /прослужено време/.
Съдът, след като констатира, че предявената искова молба на този етап е
допустима и редовна, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от
ГПК, както и с оглед на направените от страните доказателствени искания, и
на основание чл. 140 от ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на
делото като недопустимо.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и
задължения – ищецът в качеството си на младши прокурор към Софийска
районна прокуратура е заемал посочената длъжност в периода от 04.07.2022 г.
до 04.07.2024 г., като му е заплащано трудово възнаграждение съобразно
определени с Решения на Пленума на ВСС Таблица №1 за 2022, 2023 и 2024
г.. Според твърденията в исковата молба обаче съответните възнаграждение са
в размер под законоустановения минимален размер по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ,
поради което ищецът претендира разликата между дължимото му по закон
възнаграждение и начисленото и определено от ВСС възнаграждение в размер
на 13 038,60 лв. за периода от 04.07.2022 г. до 30.06.2024 г., както и мораторна
лихва върху посочената сума в размер на 3373,65 лв. за периода от 01.08.2022
г. до 30.06.2025 г.
- правна квалификация – искът за сумата от 13 038,60лева е с правно
основание по чл. 218, ал. 2 от ЗСВ вр. с чл. 128, т. 2 от КТ, а за сумата от
3 376,65 лева – с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
7
- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от
доказване – страните не спорят, че Н. Й. С. е заемал длъжността „младши
прокурор“ в Софийска районна прокуратура в процесния период, както и че за
м. август, септември, октомври и ноември 2022 г. е начислена по ведомост
основна заплата в размер на 2992 лв., за м. януари, февруари, март, април, май,
юни и юли 2023 г. е начислена по ведомост основна заплата в размер на 3471
лв., а за м. април 2024 г. е начислена основна заплата по ведомост в размер на
3928 лв., както и че за периода от м. юли 2022 г. до м. юли 2023 г. включително
е начислен процент за допълнително трудово възнаграждение за придобит
стаж върху основното възнаграждение в размер на 5,50%, а за периода от м.
август 2023 г. до м. юни 2024 г. включително – 7,50%
Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти, както следва:
По иска по чл.218,ал. 2 ЗСВ, вр чл.128, т.2 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че е полагал труд през процесния период като младши прокурор, за
който му се дължи възнаграждение в размер на претендираната сума, както
размер на разликата на минималната заплата за младши магистрат по чл. 218,
ал. 2 ЗСВ (двойния размер на средномесечна заплата на заетите лица в
бюджетната сфера съгласно данните на НСИ) и начисленото и получавано от
ищеца възнаграждение за процесния период.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава, както и размер на
претендираното обезщетение за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените
документи към исковата молба и отговора на исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за изключване на
документи от приложените към исковата молба от доказателствения материал
по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА със съобщение информация от Националния
статистически институт /НСИ/ за размера на средномесечната заплата на
заетите лица в бюджетната сфера – за периода от м. юли 2022 г. до м. юни 2024
г. включително – като в справката изрично се посочи дали данните са
окончателни или предварителни.
В съобщението да се укаже, че информацията следва да бъде
предоставена в двуседмичен срок от съобщението.
ДОПУСКА съдебно счетоводна експертиза със задачите, поставени в
исковата молба, както и по следните въпроси, поставени от съда: 1/ В
процесния период от м. юли 2022 г. до м. юни 2024 г. вещото лице да посочи
помесечно /за всеки месец поотделно/ дали ищецът е ползвал разрешен отпуск
– като посочи какъв отпуск / платен годишен отпуск, неплатен отпуск, отпуск
поради временна неработоспособност, отпуск за отглеждане на дете и т.н./ и
за какъв период?; 2/ Ако ищецът е ползвал такива отпуски, то вещото лице да
8
посочи каква сума реално му е изплатена от СРС и каква сума би му се
дължала за всеки съответен месец – като главница съответно размера на
обезщетението за забава върху същата – при съобразяване на данните от НСИ
и разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от ЗСВ ? 3/ В процесния период от м. юли 2022
г. до м. юни 2024 г. вещото лице да посочи помесечно дали ищецът е
получавал допълнителни плащания /извън такива за извънреден труд и за
прослужено време и професионален опит, облекло и средства за корекция на
зрението / - напр. плащания за допълнително стимулиране, за натовареност и
др. ? При изчисленията вещото лице да съобразява и дължимата се на ищеца
върху основното трудово възнаграждение добавка за трудов стаж и
професионален опит /прослужено време/.
ОПРЕДЕЛЯ предварително възнаграждение за вещото лице в размер на
650 лева, платими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.Б.В., която да се призове за насроченото
открито съдебно заседание, доколкото възнаграждението е за сметка на
бюджета на съда.
ЗАДЪЛЖАВА в.л. да представи заключението в срока по чл. 199 от
ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 17.02.2026 г. от
10.00 часа за която дата и час да се призоват страните и вещото лице /
възнаграждение от бюджета на съда/.
УКАЗВА на страните възможността им да вземат становище по
дадените указания и доклада по делото в едноседмичен срок от получаване
на настоящето определение.
УКАЗВА на страните, когато отсъстват повече от един месец от адреса,
които са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение има и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът
ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това задължение
всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им
разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията
ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо
правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба
може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако
не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати
съдебното производство.
РАЗЯСНЯВА на страните, че при желание да използват медиация,
могат да се обърнат към Център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието:
http://mediator.mjs.bg/ или към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в
Центъра за спогодби и медиация, като медиацията е платена услуга.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
9
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10