Р Е Ш Е Н И Е
№
127/24.2.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик –
І състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
при секретар |
Тодорка Стойнова |
и с участието |
|
на
прокурора |
Стефан Янев |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
МАРИАНА ШОТЕВА |
|
|
по административно дело № 1442 по
описа на съда за 2019г. |
||
Производството е по реда на чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба на М.П.Ф. с ЕГН:
**********, чрез адв. П.М. ***, против ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана
от Директор – ст. комисар Тишев, с искане ответникът да бъде осъден да заплати
сумата от 100 лева, представляващи имуществени вреди, причинени в резултат на
незаконосъобразен административен акт – НП № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г.
издадено от Началник на РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик отменен по
съответния ред с Решение № 101/28.10.2019г. постановено по АНД № 183/2019
г. по описа на РС – Панагюрище,
необжалвано, влязло в законна сила на 13.11.2019 г., както и законна лихва от
19.12.2019 г. – дата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата.
Ищецът твърди,
че вследствие на отменен като незаконосъобразен по надлежния ред
административен акт – НП № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г. издадено от Началник
на РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, е претърпял имуществени вреди в
размер на 100 лв., представляващи сторени разноски по АНД № 183/2019 г. на РС –
Панагюрище, във връзка с обжалване на посоченото по-горе наказателно
постановление. Посочено е, че тази сума представляваща имуществена вреда не би
била заплатена, ако не е било издадено отмененото наказателно постановление,
поради което счита, че е налице пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка между наказателното постановление и претърпените имуществени вреди. Моли
да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 100 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди.
В съдебно
заседание, ищецът редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М..
Поддържа се исковата молба. Моли се съдът да уважи иска и да присъди сторените
по делото разноски, съгласно представеия списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът – ОД на
МВР гр. Пазарджик, редовно призовани, не се явява преставител. В приложен по делото отговор на исковата молба с
вх. № 216/ 10.01.2019 г. ответникът признава за основателна предявената
искова претенция в претендирания размер – 100 лв., представляваща платен
адвокатски хонорар по АНД № 183/2019 г. по описа на РС – Панагюрище. Заявява
се, че са готови да заплатят доброволно претендираното обещетение в размер на
100 лв. преди преди първото заседание по делото, за което ищецът следва
своевременно да посочи банкова сметка ***. С молба с вх. № 711/27.01.2019 г.,
депозирана от ответника по делото, са представени доказателства, че са готови
да заплатят сумата посочена в исковата молба, както и доказателства, че са изпратили
писмо до ищеца за представяне на сметка, по която да бъде изплатена
имуществената вреда.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са незаконосъобразни действия на административен орган,
установени чрез отмяна на НП по съдебен ред. Има извършено имуществено
разпореждане, представляващо адвокатски хонорар за защита от незаконосъобразни
действия. Моли да се уважи исковата молба.
Административен
съд - Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Административният
акт, в резултат на който се твърди, че са настъпили имуществени вреди за ищеца
е НП № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г. издадено от Началник на РУ – Панагюрище
при ОД на МВР гр. Пазарджик, с което на М.П.Ф. за извършено административно
нарушение по чл. 7, ал. 1 от ЗБЛД, а именно на 03.07.2019 г. около 11,40 ч. в
гр. Панагюрище, на ул. „Захари Стоянов“ при полицейска проверка се установява,
че ищецът не е опазил личната си карта, вследствие на което същата е повредена-
счупена и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 81, ал. 2, т. 2 от ЗБЛД му е
наложено административно наказание – глоба в размер на 30 лв.
Ищецът е
обжалвал НП № 2019-0310-02-421 от 17.07.2019 г. издадено от Началник на РУ –
Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, за което било образувано АНД № 183/2019
г. по описа на Районен съд - Панагюрище, като за осигуряване на защитата и
процесуалното си представителство е ангажирал адвокат П.М. *** и е заплатил
сума от 100 /сто/ лева, представляваща адвокатски хонорар за процесуално
представителство по договор за правна защита и съдействие № 002588/25.07.2019
г. С Решение № 101 от 28.10.2019 г. PC – Панагюрище е отменил като
незаконосъобразно НП № 2019-0310-02-421/17.07.2019 г. издадено от Началник на
РУ – Панагюрище при ОД на МВР гр. Пазарджик, което не е обжалвано и е влязло в
законна сила на 13.11.2019 г.
Въз основа на
тези факти, съдът счита предявения иск за допустим.
Искът е с
правно основание чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид
изложените фактически обстоятелства в исковата молба, че ищецът е
неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена
последица от отменено по съдебен ред като незаконосъобразно наказателно
постановление. Искът за обезщетение е предявен срещу надлежен ответник и е
допустим за разглеждане в производството пред Административен съд гр. Пазарджик
по реда на глава ХІ от АПК, като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по
същество искът е основателен.
Съгласно
разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят
искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия
или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на
иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага
установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред.
Доказателствената тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се
носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния
случай от събраните по делото доказателства се доказа наличието на всички
предвидени в закона материални предпоставки.
Налице е издадено незаконосъобразно наказателно постановление, което е
оспорено и отменено от съда, с влязло в сила решение. Безспорно по делото се
доказа, че именно в резултат на това наказателно постановление, ищецът е
претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени от него разноски по
обжалване на наказателно постановление в размер на 100 лева за процесуално
представителство. Издаването на отмененото наказателно постановление е
последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена
административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. В този смисъл наказателното
постановление представлява властнически акт, издаден от административен орган и
въпреки че поражда наказателноправни последици, то е правен резултат от
санкционираща административна дейност.
По силата на
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. Настоящият състав приема, че ищецът в настоящото производство, не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно постановление от административния
орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално
представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход за
обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка
и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт - наказателното
постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на ищеца
вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано от
издаването на наказателното постановление, с което е наложена глоба, която той
е считал за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и
когато тази реална възможност се е трансформирала в действителност.
Ангажирането на адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за
охраняването на неговите права и интереси.
В конкретния случай
ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адв. П.М. *** да го
представлява по АНД № 183/2019 г. против наказателно постановление №
2019-0310-02-421/17.07.2019 г. издадено от Началник на РУ – Панагюрище при ОД
на МВР гр. Пазарджик, както и са договорили адвокатско възнаграждение в размер
на 100 лева, която сума е отбелязано, че е изплатена изцяло. От адв. П.М. е
приложен договор за правна защита и съдействие № 002588/25.07.2019 г.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 100 лева. Видно от изложеното в
съдебно заседание адв.М. не е съгласен да се постигне извън съдебно
споразумение, с оглед факта че ответникът е съгласен да заплати причинените
вреди в размер на 100лв., но не и заплатеното адвокатско възнаграждение за
завеждане на АД №1442/19г. по описа на административен съд Пазарджик.
С оглед изхода
на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да заплати
направените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 410 /четиристотин и
десет/ лева, от които 10 лв. платена държавна такса и 400 лева адвокатско възнаграждение.
Воден от
горното, Административен съд – Пазарджик, І състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пазарджик, представлявана от Директор – ст. комисар Тишев, с адрес пл.
„Съединение“ № 3, гр. Пазарджик да заплати на М.П.Ф. от гр. Панагюрище, сумата
от 100 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.
Пазарджик, представлявана от Директор – ст. комисар Тишев, с адрес пл.
„Съединение“ № 3, гр. Пазарджик да заплати на М.П.Ф. от гр. Панагюрище, направените по делото разноски в
размер на 410 /четиристотин и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :/п/
РЕШЕНИЕ
№ 5636/11.05.2021 по АД 6374/2020 на Върховният
административен съд на Република България - Трето отделение Реши : ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127/24.02.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1442/2019 г. по описа на Административен съд
Пазарджик, с което Областна дирекция на МВР Пазарджик е осъдена да заплати на
М. Ф. обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 лв.
ИЗПРАЩА касационната жалба на Областна дирекция на МВР Пазарджик в частта й,
имаща правно основание чл. 248 ГПК за изменение Решение № 127/24.02.2020 г.,
постановено по адм. дело № 1442/2019 г. по описа на Административен съд
Пазарджик на същия съд за произнасяне, като ПРЕКРАТЯВА производството пред
Върховния административен съд в тази част.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Пазарджик да
заплати на М. Ф., ЕГН [ЕГН], съдебни разноски за касационната инстанция в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно