О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260184 09.12. 2020
година град
Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на горепосочената
дата година 2020
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 542 по описа на Варненския апелативен съд за 2020г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на
чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна
жалба от "Марк 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.
"България" № 51Б, ет. 4 против решение № 260040/13.07.2020г. на
Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 1973/2019г.,
с което са отхвърлени предявените от дружеството искове против „Енерго-Про
Продажби“ АД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
бул.Вл.Варненчик № 258, Варна Тауърс-Г за заплащане на сума в размер 76
336,27 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за
произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец септември
2016 г., произведена от възобновяем източник Вятърна централа – ВяЕЦ „Храброво
2“ с обща инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два генератора тип VESTAS
V90, находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 77390.11.89 в землището
на с. Храброво, Община Балчик, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване
на електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г.;
сума в размер 22 540 46 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата от 76 336,27 лв. с ДДС за периода от 01.01.2017 г. до
датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г.; както и законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; сума в размер 120 728,45 лв.,
дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и
доставена, но неплатена електрическа енергия за месец октомври 2016 г.,
произведена от възобновяем източник вятърна централа – ВяЕЦ „Храброво 2“ с обща
инсталирана мощност 4000 kW, състояща се от два генератора тип VESTAS V90,
находяща се в поземлен имот с кадастрален номер № 77390.11.89 в землището на с.
Храброво, Община Балчик, Област Добрич, на основание Договор за изкупуване на
електрическа енергия № 176 от 30.08.2011 г.;
сума в размер 35 648,50 лв., представляваща обезщетение за забава за
плащане на главницата от 120 728,45 лв. с ДДС за периода от 01.01.2017 г. до
датата на предявяване на иска – 29.11.2019 г., както и законната лихва върху
горепосочените суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1 ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, и с което са присъдени
в полза на „Енерго-Про Продажби“ АД разноски в размер на 6 600лв, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал. 5 от ГПК. Според въззивното дружество обжалваното
решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон,
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост, поради което се иска от съда същото да бъде отменено и вместо
него постановено друго, по съществото на
спора, с което предявените искове да бъдат уважени. Изложените в жалбата доводи
се свеждат до следното : Първоинстанционният съд неправилно е приложил
последствията от отмяната на т.т. 2.7 и 2.8 от Решение № СП – 1/31.07.2015г. за
определяне на „нетно специфично производство на електроенергия“. Не е съобразено,
че влязлото в сила решение на ВАС има обратно действие и „по отношение на
всички“, поради което вече не съществува НСПЕ, до което жалбоподателят да
подаде произведената от него ел.енергия на ответника по съответната
преференциална цена. Поради това напълно правилно и законосъобразно е фактурирано количеството произведена
ел.енергия съгласно механизма, подробно описан и доказан в исковата молба и
приложените документи по делото. Неправилно и в противоречие с изразеното в решението на ВАС становище е прието, че ВяЕЦ на жалбоподателя не може да се
отнесе едновременно до централите, работещи до 2 250 часа и тези, работещи
над 2 250часа в рамките на една календарна година. Още повече че в чл.16
ал.4 от договора между страните за изкупуване на ел.енергия изрично е
предвидена възможността за приложение и на двете преференциални цени. Липсва и
нормативен акт, определящ индивидуализиращ критерий, по който всеки от
енергийните източници може да бъде условно отнесен към едната или другата група
производители. Първоинстанционният съд неправилно е анализирал ефекта на
измененията на ЗЕВИ от м.юли 2015г. върху механизма на производителите на ВяЕЦ,
като отношенията между страните преди тези изменения не са съобразени. С
изменението на чл.31 ал.5 от ЗЕВИ с ДВ бр.56/2015г., в сила от 24.07.2015г.,
количествата ел.енергия, подлежащи на изкупуване по преференциални цени, се
определят чрез въвеждане на допълнителен критерий, а именно – НСПЕ, без обаче
това да води до промяна на съществуващата структура, размер и досега прилаганата
методология по отношение на приложимите преференциални цени към производителите
на енергия от ВИ вятър. Не са обсъдени и аргументите на въззивника, че отказът
за плащане от страна на ответника се обосновава единствено и само с тълкуването
на закона от страна на НЕК.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответната по жалбата
страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност и се иска от
съда същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Същото становище и искане е направено
и в писмения отговор на жалбата от НЕК, ЕАД в качеството му на трето
лице.помагач на ответника.
Доказателствени искания не са
направени.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намери следното :
Жалбата е подадена в срок от надлежна
страна в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото в
открито съдебно заседание на 24.09.02.2021г. от 14,30часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ: