№ 19415
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20221110127610 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК .
Подадена е искова молба от „Проектантска инженерна група“ ЕООД, ЕИК
20344742 със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ж.к.
„Борово“, ул. „Невестина скала“ № 1а срещу Столична община, Район Красно село,
БУЛСТАТ 0006963270526, с адрес гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 124.
Ответникът – Столична община, Район Красно село, е подал писмен отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който предявява насрещен иск.
Ищецът и ответник по насрещния иск – „Проектантска инженерна група“
ЕООД, е подал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба, отговора на исковата молба и отговора на
насрещния иск писмени доказателства са допустими и относими към предмета на
доказване по делото и следва да се приемат.
С оглед оспорванията на ответника направеното в исковата молба
доказателствено искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза следва да
бъде уважено.
Следва да бъде уважено доказателственото искане на „Проектантска инженерна
група“ ЕООД с правно основание чл. 190 ГПК, направено в отговора на насрещния
иск, за задължаване на ответника Столична община, район Красно село, да представи
намиращи се у него документи – Междинен доклад № 1/15.01.2020 г. и Междинен
доклад № 2/16.03.2020 г. с входящ номер върху същите, както и да бъде предупреден за
последиците при неизпълнение.
Следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за допускане
събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели на всяка страна,
като се остави без уважение искането на ответника за допускане на още трима
свидетели на основание чл. 159, ал. 2 ГПК.
1
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за докад по делото.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба, отговора на исковата молба и
отговора на насрещния иск писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори
на формулираните в исковата молба въпроси, при следната конкретизация на втория
въпрос от съда: какъв е размерът на мораторната лихва върху процесните суми,
както следва: върху сумата от 8400 лв. по № 71/19.06.2020 г. за периода от
21.06.2020 г. до 28.03.2022 г., върху сумата от 11 200 лв. по фактура № 79/02.11.2020
г. – за периода от 05.11.2020 г. до 28.03.2022 г., и върху сумата от 2800 лв. – за
периода от 09.03.2022 г. до 28.03.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
250 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице – Виолета Стоянова Стоянова, тел. 0888 846 913.
Вещото лице да се призове след представяне на доказателства за внесен
депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответника в 1-месечен срок от
съобщението да представи намиращи се у него документи - Междинен доклад №
1/15.01.2020 г. и Междинен доклад № 2/16.03.2020 г. с входящ номер върху същите,
като УКАЗВА, че при неизпълнение на указанията в срок на основание чл. 161 ГПК с
оглед обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснатите доказателства.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели
при режим на довеждане на ищеца и двама свидетели при режим на довеждане на
ответника за установяване на спорните факти относно изпълнението на задълженията
на ищеца по процесния договор, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото
искане на ответника за допускане на още 3-ма свидетели на основание чл. 159, ал. 2
ГПК.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че между него, в качеството му на изпълнител, и ответника, в
качеството му на възложител, е възникнало облигационно правоотношение по силата
на Договор № РКС18-ДГ55-5/19.03.2018 г., въз основа на който ищцовото дружество е
поело задължение за осъществяване на инвеститорски контрол при СМР за обект:
преустройство, частично пристрояване и надстрояване, реконструкция и ремонтно-
2
възстановителни работи на старата сграда на ДГ № 124, находящ се в УПИ детско
заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр. София, срещу насрещното задължение
на ответника да заплати възнаграждение в размер на 28 000 лв. с ДДС. Плащането на
задължението било разсрочено, както следва: 20 % авансово – при подписване на
договора, 30 % - при подписване на акт обр. 14 за приемане на конструкцията и
изпълнение на грубия строеж, 40 % - при подписване на констативен акт обр. 15 за
установяване годността за приемане на строежа, и 10 % окончателно плащане – след
въвеждане на строежа в експлоатация. Ищецът навежда твърдение, че е изпълнил
задълженията си по договора, като до момента ответникът е превел единствено
авансово дължимата сума в размер на 5600 лв. За останалата част от дължимото
възнаграждение били издадени фактура № 71/19.06.2020 г. за сумата от 8400 лв. и
фактура № 79/02.11.2020 г. за сумата от 11 200 лв., които били представени на
ответника, задълженията по които не били заплатени. Ищецът поканил ответника да
заплати остатъка от дължимите суми в общ размер от 22 400 лв., от които 8400 лв.
съставляващи 30 % от договореното възнаграждение, 11 200 лв., съставляващи 40 %, и
2800 лв., съставляващи 10 %, но плащане отново не последвало. Въз основа на горното
иска от съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 22 400 лв., претендирана като дължимо възнаграждение по договор № РКС
18-ДГ 55-5 от 19.03.2018 г. за осъществяване на функциите по инвеститорски контрол
и сумата от 3106,69 лв. (съгласно уточнителна молба от 16.06.2022 г.), претендирана
като обезщетение в размер на законната лихва върху сумата на незаплатеното
възнаграждение за периода от настъпване на падежа на задължението за плащане на
отделните части от него, съобразно издадени фактури № 71/19.06.2020 г. и №
79/2.11.2020 г. до предявяване на исковете на 28.03.2022 г. (съответно от 21.06.2020 г.
до 28.03.2022 г. върху сумата от 8400 лв. по фактура № 71/19.06.2020 г.; за периода
от 05.11.2020 г. до 28.03.2022 г. върху сумата от 11 200 лв. по фактура №
79/02.11.2020 г. и за периода от 09.03.2022 г. до 28.03.2022 г. върху сумата от 2800
лв.).
Ответникът е подал писмен отговор в рамките на законоустановения срок за
това, в който не оспорва наличието на облигационно правоотношение с ищеца по
процесния договор, но оспорва иска по основание. Твърди, че ищецът не е изпълнил
задълженията си по договора, поради което ответникът не дължи възнаграждение. В
законоустановения срок предявява насрещен иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 8400 лв., представляваща неустойка за пълно неизпълнение на поетите
задължения, претендирана въз основа на чл. 8.1 от Договор с рег. № РКС-18-ДГ55-
5/19.03.2018 г., възлизаща на 30 % от стойността на договора.
В рамките на законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ищецът и ответник
по насрещния иск е подал отговор, в която оспорва основателността на предявения
срещу него насрещен иск. Сочи, че твърденията на ищеца за пълно неизпълнение на
договора са голословни и бланкетни, като навежда твърдение, че работата е приета с
конклудентни действия, поради което счита възраженията на ответника за
преклудирани.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже: наличието на облигационно правоотношение с
ответника по договор за изработка с твърдяното съдържание, че възложената работа е
била изпълнена, както и че работата е била приета от възложителя без възражения,
както и че в тежест на възложителя е възникнало задължение за плащане на
възнаграждение в претендирания размер.
3
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже
погасяване на задължението за плащане на възнаграждение в срок.
По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца по насрещния
иск /Столична община, район Красно село/ е да докаже наличието на главен дълг и
уговорена валидна клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
При доказване на тези обстоятелства в тежест на ответника по насрещния иск
/„Проектантска инженерна група“ ЕООД/ е да докаже изпълнение на задълженията по
процесния договор.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и чл. 153 ГПК като неоспорени от ответника и
ненуждаещи се от доказване следва да се отделят следните обстоятелства: наличието
на валидно облигационно правоотношение по Договор № РКС18-ДГ55-5/19.03.2018 г.,
въз основа на който ищцовото дружество е поело задължение за осъществяване на
инвеститорски контрол при СМР за обект: преустройство, частично пристрояване и
надстрояване, реконструкция и ремонтно-възстановителни работи на старата сграда на
ДГ № 124, находящ се в УПИ детско заведение, кв. 3, м. „Крива река“ по плана на гр.
София, срещу насрещното задължение на ответника да заплати възнаграждение в
размер на 28 000 лв. с ДДС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
26.09.2023 г. от 16.00 ч., за когато се призовават страните – с препис от
определението, като на ответника – да се връчи препис от отговора на насрещния иск.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове, а
и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено
друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение
съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може
да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по
4
отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца. Неприсъственото решение не
подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба, като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните както следва:
на ищеца – на посочения по делото съдебен адрес гр. София, бул. „Патриарх
Евтимий“ № 66, вх. А, ет. 1, ап. 3
на ответника – на посочения по делото съдебен адрес гр. София, бул. „Цар
Борис III“ № 124.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5