Р Е
Ш Е Н
И Е № 400
Гр. Стара Загора, 25.10.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Старозагорският
административен съд в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретар Николина Николова
като разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно
дело № 406 по описа за 2022 г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 178
от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано
е по жалба от И.К.Г. *** срещу Заповед УРИ: 349з-2044/08.06.2022 г. на Директора
на Областна дирекция на МВР – Стара Загора за определяне размера и изплащане на
допълнително месечно възнаграждение за специфични служебни дейности на държавен
служител от Областна дирекция на МВР - Стара Загора – мл.експерт И.К.Г. –
младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ – юг на сектор
„Охранителна полиция“ към Второ Районно управление – Стара Загора при ОДМВР –
Стара Загора, в размер на 1 % от базата по чл.10, ал.1 от Наредба №
8121з-1060/26.09.2019 г. за условията, реда и максималните размери за изплащане
на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на
държавните служители в МВР /Наредбата/, считано от 02.06.2022 г. В жалбата се
твърди незаконосъобразност на оспорената заповед, като постановена при
съществено нарушение на административно производствените правила и в
противоречие с материалния закон. Жалбоподателят не е бил запознат със
съдържанието на предложение № 8245р-7595/02.06.2022 г., респ. не са му известни
мотивите за издаване на заповедта. Сочи неяснота относно срока на заповедта,
както и противоречие между конкретно определения размер на допълнителното
възнаграждение с извършваните от жалбоподателя по вид и обем специфични
служебни дейности. Претендира се отмяната на оспорения административен акт и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез упълномощен процесуален
представител, поддържа жалбата и моли административният акт да бъде отменен.
Процесуалният представител – адв. П. П. – АК Стара Загора представя подробни
съображения в писмено становище с характер на писмена защита.
Ответникът
– Директорът на ОД на МВР – Стара Загора чрез упълномощен процесуален
представител – юрк. М. оспорва жалбата, моли за отхвърлянето й и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства,
намира следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
заема длъжността младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ –
юг на сектор „Охранителна полиция“ към Второ Районно управление – Стара Загора
при ОДМВР – Стара Загора от 14.04.2009 г. въз основа на Заповед №
343/13.04.2009 г. на Директора на ОДМВР – Стара Загора. През 2022 г. И.Г. е
участвал в КПП – половината от месец март 2022 г. и половината от м.април 2022
г.; командирован е за охрана на държавната граница – за времето от 11.05.2022
г. до 24.05.2022 г. за 14 дни към РДГП – Елхово. /л.18 от делото/. Представена
и подробна справка за резултатите на група ТП – юг за периода от 01.01.2022 г.
– 30.06.2022 г. /л.26 от делото/.
До
издаване на процесната заповед е определен размер на допълнително месечно
възнаграждение за специфични служебни дейности на жалбоподателя, както следва:
със Заповед № 349з-1604/01.07.2019 г. – 1%, считано от 01.06.2019 г.; със
Заповед № 349з-2345/19.09.2019 г. – 15%, считано от 01.09.2019г.; със Заповед №
349з-2712/25.10.2019 г. – 20%, считано от 04.10.2019 г.; със Заповед №
349з-403/10.02.2020 г. – 25 %, считано от 01.02.2020 г.; със Заповед №
349з-716/05.03.2021 г. - 15%, считано от 01.03.2021 г.
На
02.06.2022 г. гл. инспектор П.М. и гл. инспектор Г.Г., на основание чл.
178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, са отправили предложение УРИ 8245р-7595 до директора
на ОД на МВР – Стара Загора за размера на допълнителното възнаграждение за
изпълнение на специфични служебни дейности от държавни служители във Второ РУ
Стара Загора. Със същото е предложено, считано от 02.06.2022 г., да бъде
определен размер на допълнително възнаграждение на служителя И.К.Г. в размер на
1%. Изложени са мотиви, че служителят не работи непосредствено по опазване на
обществения ред и противодействие на престъпността, не планира, не отчита, не
контролира и анализира получените резултати от дейността по опазване на
обществения ред, безопасността и контрола на пътното движение и
противодействието на престъпността на обслужваната територия. Не участва в
организацията на разстановката на силите и средствата, съобразно особеностите
на оперативната обстановка. Не изпълнява задълженията, свързани със стриктно
спазване на мерките за безопасност и съответните инструкции за работа при
изпълнение на служебните задължения, осигуряващи здравословни и безопасни
условия на труд.
Въз
основа на цитираното предложение е издадена оспорената Заповед УРИ: 349з-2044/08.06.2022
г. на Директора на ОД на МВР, с която на основание чл.
179а, ал. 2 във вр. с чл.
178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР вр. чл.2, чл.
6, ал. 1 и чл.10, ал.2, т.7 б. „а“ /вв/ от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г.
за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително
възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните
служители в МВР – за патрулно постова дейност или опазване на обществения ред
на териториален или линеен принцип и във връзка с предложение рег. № 8245р-7595/02.06.2022
г. е определен размер на допълнително възнаграждение за специфични служебни
дейности на държавния служител от ОД на МВР – мл.експерт И.К.Г. – младши
полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ – юг на сектор „Охранителна
полиция“ към Второ Районно управление – Стара Загора при ОДМВР – Стара Загора,
в размер на 1% от базата по чл.10, ал.1 от Наредбата, считано от 02.06.2022 г.
Заповедта е оспорена с жалба, подадена в Административен съд Стара Загора с вх.
№ 3782/17.06.2022 г.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата
е подадена е от легитимирано лице по чл.
147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Липсват
данни за датата на връчване на заповедта, а и предвид обстоятелството, че в
процесната заповед не се сочи пред кой орган и в какъв срок може да се оспори,
срокът следва да се счита за удължен с два месеца, съгласно чл. 140
от АПК, поради което оспорването е в срок и процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно
чл.
168, ал. 1 вр. чл.
146 от АПК, съдът проверява законосъобразността на обжалвания
административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и при
спазване на установената форма, спазени ли са процесуалните и материалноправни
разпоредби по издаването му. Съобразно нормата на чл.
179а, ал. 1 от ЗМВР условията, редът и максималните размери за изплащане на
допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а предвид ал. 2, определянето на конкретния
размер на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 и съответната
специфична служебна дейност, неговото изменение, спиране и възстановяване на
всеки служител се определят със заповед на ръководителите на структури по чл.
37, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична
полиция" и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и защита на
населението", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и
ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или
от оправомощени от него длъжностни лица.
В
текста на §1, т.
26а от ДР на ЗМВР е дадена легална дефиниция на "специфични служебни
дейности" – пряко изпълнявани от държавните служители по този закон
дейности за осъществяване на агентурно-оперативна, издирвателна,
експертно-криминалистична, патрулно-постова, пожарогасителна, спасителна и
неотложна аварийно-възстановителна работа, държавен противопожарен контрол или
превантивна дейност по чл. 17, ал. 2, т. 1, контрол на държавната граница,
химическа, биологическа и радиационна защита при инциденти и аварии, свързани с
опасни вещества и материали, летателна, авиационна, парашутна, плавателна,
водолазна, охрана на взривоопасни вещества, банкови или други ценности, борба с
тероризма или участие в специални операции, откриване, идентифициране и
неутрализиране на взривни устройства и взривни вещества, конвоиране,
съпровождане или транзитиране на лица, опазване на обществения ред и
разследване по досъдебни производства.
С
Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., издадена на основание чл.
179а от ЗМВР, са определени условията, редът и максималните размери за
изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Според
чл.
2, ал. 1 и 2
от същата наредба, допълнителното възнаграждение по чл.1 се изплаща на
държавните служители, които пряко изпълняват дейностите по § 1, т. 26а
от ДР на ЗМВР. Правото на допълнителното възнаграждение по ал. 1 възниква от
датата на започване на изпълнение на съответната специфична служебна дейност.
Съгласно чл.
3, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., допълнителното
възнаграждение по чл. 1 се изплаща за действително отработено време. За
действително отработено време се зачита и времето на: 1. ползване на платен
годишен отпуск по чл. 189, ал. 1, т. 1, 2 и отменената (ДВ, бр. 85 от 2020 г.)
т. 3 от ЗМВР; 2. професионално обучение с откъсване от работа – когато срокът
на обучението е до 30 календарни дни; 3. командироване в чужбина за срок до 30
календарни дни, независимо от основанието; 4. командироване в чужбина за срок
повече от 30 календарни дни, когато служителят ще изпълнява специфична служебна
дейност по време на командироването. Съгласно чл.3 ал.2 от Наредбата времето по
ал. 1, т. 2, 3 и 4 се зачита за всеки конкретен случай, а не сумарно за
календарната година.
В
чл.
6, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019 г., цитиран като основание за
издаването на акта, определянето на конкретния размер на допълнителното
възнаграждение по чл. 1 и съответната специфична служебна дейност, неговото
изменение, спиране и възстановяване на всеки служител се определят по
мотивирано писмено предложение на преките ръководители и със заповед на
ръководителите на структури по чл. 37
от ЗМВР, както и на директорите на регионалните дирекции "Гранична
полиция" (РДГП) и на регионалните дирекции "Пожарна безопасност и
защита на населението" (РДПБЗН) и началниците на зонални жандармерийски
управления към Главна дирекция "Жандармерия, специални операции и борба с
тероризма", а за главния секретар на МВР, заместник главния секретар и
ръководителите на структури по чл. 37 – от министъра на вътрешните работи или
от оправомощени от него длъжностни лица. Според чл.
6, ал. 2 от същата наредба, предложението по ал. 1 се изготвя в срок от 3
работни дни от настъпване на обстоятелствата по ал. 1, а заповедта за
определяне на конкретния размер на допълнителното възнаграждение се издава до 5
работни дни от утвърждаване на предложението. Съгласно чл. 6, ал. 3 от
наредбата, при изменение на индивидуален размер на допълнителното
възнаграждение на конкретния служител се предоставя копие на заповедта за
изменение.
Според
чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-1060/26.09.2019
г., базата за определяне на допълнителното възнаграждение по чл. 1 е
50 на сто от утвърдената със Закона за държавния бюджет на Република България
за съответната година база за определяне размера на основното месечно
възнаграждение за най-ниската длъжност по чл.
177, ал. 2 и чл.
180, ал. 2 от ЗМВР. Съгласно чл.10, ал. 2, т.7 б. „а“ /вв/ от Наредбата
/цитирана в оспорената заповед/, конкретният размер на допълнителното
възнаграждение по чл. 1 се определя в процент от базата по ал. 1, както следва
за: патрулно-постова дейност или опазване на обществения ред на териториален
или линеен принцип в населени места извън посочените по букви "аа"
/гр. София/ и "бб" /гр. Пловдив, Варна и Бургас/ – до 35 на сто.
Заповедта
е издадена от компетентен орган – Директора на ОД на МВР – Стара Загора, в
качеството му на ръководител на структура по чл. 37
от ЗМВР, в писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на
изискванията на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК за посочване на фактически основания за издаване на
акта. По делото е приложено предложение УРИ 8245р-7595/02.06.2022 г. за определяне
размера на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни
дейности на държавни служители, но в него липсват каквито и да са мотиви, въз
основа на които да се установи защо за жалбоподателя е предложено 1%
допълнително възнаграждение, а не някакъв друг процент. Процесното предложение
е немотивирано и издадено в нарушение на чл. 6, ал. 1 от Наредбата, като към
същото препраща заповедта, без да се изложат и посочат мотиви за това. Мотивите
на административния акт представляват единство от фактическите и правни
основания за издаването му и тяхното наличие позволява да се разбере волята на
административния орган. Мотивите имат съществено значение и за съда при
осъществявания контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този
контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения административен
акт. С оглед трайната съдебна практика, мотивите могат да се съдържат както в
самия акт, така и в друг документ, към който актът препраща и който се намира в
административната преписка. В конкретния случай в оспорената заповед е налице
позоваване на Предложение УРИ 8245р-7595/02.06.2022 г., в което са посочени
мотиви, че служителят не работи непосредствено по опазване на обществения ред и
противодействие на престъпността, не планира, не отчита, не контролира и
анализира получените резултати от дейността по опазване на обществения ред,
безопасността и контрола на пътното движение и противодействието на
престъпността на обслужваната територия; не участва в организацията на
разстановката на силите и средствата, съобразно особеностите на оперативната
обстановка; не изпълнява задълженията, свързани със стриктно спазване на
мерките за безопасност и съответните инструкции за работа при изпълнение на
служебните задължения, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд.
Липсва конкретика какви задачи са били поставени и неизпълнени от служителя, за
да се извърши преценка на изпълнението/неизпълнението/неточното изпълнение на
поставените служебни дейности. Така посочените мотиви са твърде общи и нито в
оспорената заповед, нито в посоченото по-горе предложение, на което се основава
тя, са налице препратки или позовавания на определени документи, касаещи
дейността на жалбоподателя. Същевременно от приложените справки е видно, че
служителят е участвал в КПП – половината от м. март и половината от м. април
2022 г., бил е командирован за охрана на държавната граница в периода
11.05.2022 г. – 24.05.2022 г. към РДГП – Елхово. Справката на л.26 от делото
съдържа подробни данни за извършваните от служителя дейности и обеми, между
които и мотивите в предложението, на което се позовава заповедта, не е налице
взаимовръзка. Процесуалният представител на ответника акцентира, че дейностите
по контрол на държавната граница и участие в специализирани полицейски операции
са друг вид специфични служебни дейности по смисъла на §1 т.26а от ДР на ЗМВР,
които не попадат в основната специфична служебна дейност на жалбоподателя по
охрана на обществения ред. Интерпретира данните от справката на л.26 от делото
като показваща резултати на жалбоподателя в минимума спрямо останалите
служители от групата в рамките на период от 01.01.2022 г. до 01.06.2022 г., с
което намира за обоснован извода за минимален размер на допълнителното
възнаграждение на Г.. Нито от справката, нито от предложението, нито от
процесната заповед обаче става ясно дали при отчитане резултатите на
жалбоподателя са взети предвид обстоятелствата за възложените му допълнителни
задачи, съгласно справката на л.18 от делото, които според процесуалния
представител на ответника не попадат в основната специфична служебна дейност на
жалбоподателя, но той е извършвал /половината от м.март 2022 г., половината от
м.април 2022 г., половината от м.май 2022 г./ и след завръщането му от охрана
на държавната граница е направено предложението за допълнително възнаграждение
в размер на 1%, по което е издадена процесната заповед. Няма съпоставка дали
останалите служители, които имат по-високи показатели за някои от отчетените
дейности в групата също са били натоварени с допълнителни /не попадащи в специфичните
за длъжността им/ служебни дейности и за какви периоди, за да се направи
преценка дали допълнителното възнаграждение на жалбоподателя е обективно
съответно на извършената дейност. В преписката не са налични ако са изискани
обяснения защо служителят не работи непосредствено по опазване на обществения
ред и противодействие на престъпността, дали се касае за обективни причини
/възложени други задачи, отсъствие или др./ или отклонение от служебни
задължения. Възлагани ли са му кога и защо не са изпълнени задачи по планиране,
отчитане, контролиране, анализиране на резултати от дейността по опазване на
обществения ред, безопасността и контрола на пътното движение и противодействие
на престъпността на обслужваната територия и т.н. От заповедта, респ.
предложението, към което препраща, не става ясно дали се касае за констатации
за нарушения на служителя /неизпълнение на служебни задължения/ и ако е така
въз основа на кои конкретни мотиви е определен размерът на допълнителното
възнаграждение. В оспорената заповед, както и в предложението, липсват доводи
по конкретния размер на получаваното до издаване на настоящата заповед
допълнително възнаграждение – 15%, съгласно заповед № 349з-716/05.03.2021 г.,
считано от 01.03.2021 г. и какви конкретно промени в обстоятелствата са
наложили намаляването му на 1%. Предвид което съдът не е в състояние да
осъществи контрол за законосъобразност на направената преценка на административния
орган, която води до значително намаляване на допълнителното възнаграждение,
получавано от жалбоподателя до този момент.
Така
установеното нарушение на изискването за форма на административния акт
обосновава извод за неговата незаконосъобразност и съставлява отменително
основание по чл.
146, т. 2 от АПК. Краткостта и непълнотата на мотиви, липсата на конкретика
и общото им излагане, в случая следва да се приеме за пълната липса на такива,
накърняваща правото на защита на засегнатото лице и възпрепятстваща съдебния
контрол за законосъобразност на процесната заповед. Въпреки, че органът действа
в рамките на оперативната си самостоятелност при определяне на размера на
допълнителното възнаграждение в определените с наредбата рамки, то това
определяне не следва да е произволно и следва да има точна, ясна и конкретна
аргументация /в т.см.Решение № 5488 от 7.06.2022 г. на ВАС по адм. д. №
3549/2022 г., V о./. Освен това липсват данни за времето на настъпилите
конкретни обстоятелства, послужили като основание за изменение на размера на
допълнителното възнаграждение на жалбоподателя, за да се прецени спазен ли е
предвиденият съгласно чл.
6, ал. 2 от същата наредба срок от 3 работни дни от настъпване на
обстоятелствата по ал. 1. В тази връзка и независимо от дадените от съда с
разпореждането за насрочване на делото /л.12 от делото/ указания, ответникът не
е установил по делото конкретните изпълнявани от жалбоподателя специфични
служебни дейности по смисъла на §1 т.26а от ДР на ЗМВР и датата на започване на
изпълнението им, обусловили издаването на процесната заповед.
Неоснователно
е оплакването в жалбата за липсата на срок в заповедта за изплащане на
допълнителното възнаграждение. По аргумент от разпоредбата на чл. 6, ал.1 и
ал.2 от Наредбата, при изменение на обстоятелствата индивидуалният размер на
допълнителното възнаграждение се изменя след мотивирано предложение и нова
заповед. Приложените по делото заповеди за периода 2019 – 2022 г. установяват
определяне на конкретен индивидуален размер на допълнителното възнаграждение,
който е изменян през различни периоди от време.
С
оглед на изложеното съдът намира оспорената заповед за издадена при съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната й като незаконосъобразна.
При
този изход на спора, своевременно направеното искане от жалбоподателя за
заплащане на разноски следва да се уважи и Областна дирекция на МВР Стара
Загора да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 510
лв., от които 10 лв. държавна такса и 500 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, последното в минимума по чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид
изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на И.К.Г. *** Заповед УРИ: 349з-2044/08.06.2022 г. на Директора на
Областна дирекция на МВР – Стара Загора, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА
ОД на МВР – Стара Загора да заплати на И.К.Г., ЕГН **********, сумата от 510.00
/петстотин и десет/ лева, представляваща разноски по адм. дело № 406/2022 г. по
описа на Административен съд Стара Загора.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: