Р Е Ш Е Н И Е
№.............
град Шумен, 26.05.2023 г.
В
ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на трети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при секретаря Св.Атанасова, като разгледа докладваното
от съдия Кр.Борисова АД № 71 по описа за 2023 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.186, ал.4 от Закона
за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Съдебното
производство е образувано по жалба на ЕТ „Д.Д.“ с ЕИК
****, седалище и адрес на управление ***, представляван от Д.С.Д., против Заповед за налагане на принудителна
административна мярка (ЗППАМ) № 33-ФК/23.02.2023г. на Началник отдел
«Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект, представляващ павилион№215, наход. се в
гр.Шумен пл.Гривица, стопанисван от ЕТ „Д.Д.“ и е забранен достъпът до него за срок от 14
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт
поради противоречието на същия с принципите на съразмерност и пропорционалност
по чл.6 от АПК, както и поради липсата
на мотиви, досежно определяне продължителността на
срока на наложената ПАМ.На първо място оспорващият сочи, че търговията с
тютюневи изделия представлява контролирана от държавата дейност, за която е
необходимо специално разрешение, както и че цената на тютюневите изделия е
строго фиксирана и върху нея търговците не могат да слагат надценка, а за да
ползват търговска отстъпка е необходимо отчитане на продажбата на цигари посредством
въвеждането й в касовия апарат и издаването на касова бележка. Релевира се и довод за противоречие между обстоятелствената
част на Заповедта за налагане на принудителна административна мярка и изложените след това мотиви, доколкото в
обстоятелствената част се сочи, че единствена причина за налагането на
принудителна административна мярка е неиздаването на фискален бон, а в мотивите
са изложени и обстоятелства във връзка с установената при проверката разлика
между разчетената и фактическа наличност на парични средства в размер на 2 427.10 лв.
Жалбоподателят
сочи, че не отговарят на истината, изложените в мотивите
от органа обстоятелства за разположение на обекта в централната част на града
във връзка с местоположението на същия, като твърди, че това не е голям
търговски обект, който да реализира голям оборот. Релевира довод, че
проверяващите не са отразили и възраженията му досежно
разликата между разчетената и фактическа касова наличност, както и че
наложената мярка представлява значителна финансова тежест за оспорващия и го
обременява с допълнителни разходи, несъотносими към
малкия бюджет на едноличния търговец. По изложените съображения отправя искане
за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна.Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият едноличен търговец, редовно призован, не се представлява от неговия управител. Същият се представлява от адвокат Д.Р., редовно упълномощена, която в хода на устните състезания поддържа жалбата по подробно изложени аргументи, въз основа на които претендира отмяна на атакуваната заповед.
Ответникът по
жалбата – Началник на
отдел "Оперативни дейности", гр.Варна в Главна дирекция
"Фискален контрол" при Централно управление на Националната агенция
за приходите, чрез процесуалния си
представител старши юрисконсулт Ц.С., в приложено писмено
становище излага доводи за законосъобразност на атакуваната заповед. Посочва, че същата е издадена от оправомощен за
това орган и съдържа необходимите реквизити. Счита за безспорно установено
нарушението на закона, представляващо основание за налагане на ПАМ. С тези
доводи отправя
искане
жалбата срещу нея да бъде
отхвърлена, като
неоснователна.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Предмет на административното производство е оспорване на Заповед за налагане
на принудителна административна
мярка №33-ФК/23.02.2023г. на Началник
отдел «Оперативни дейности»
- гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване
на търговски обект, представляващ павилион№215, наход.
се в гр.Шумен пл.Гривица, стопанисван от ЕТ „Д.Д.“
и е забранен достъпът до него за срок от 14
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС,
като е определено запечатването да се извърши в срок до
три дни от датата на влизане в сила на заповедта.
Обжалваната заповед е издадена след извършена
на 21.02.2023г. от лицата М.Ж.Т.и М.Т.Т.- инспектори по приходите при ЦУ на НАП, оперативна проверка на търговски обект –
павилион№215, наход. се в гр.Шумен, пл.Гривица,
стопанисван от ЕТ „Д.Д. с ЕИК****. Проверката започнала с контролна
покупка на тютюневи изделия-цигари „Heet“на стойност 5,50лв. с една банкнота от 20.00лв.
Покупката е заплатена в брой от А.Г.А.на Д.С.Д.-собственик на ЕТ, работещ в
обекта, като е върнато ресто в размер на
14,50лв. За направената покупка не е издаден фискален бон от работещото в
обекта фискално устройство с рег.№ на ФУ в НАП 44318489/13.10.2022г., видно от
изведен КЛЕН за дата 21.02.2023г., нито ръчна касова бележка от кочан. Извършена
е съпоставка между разчетената касова наличност и фактическата наличност, като
е установена разлика в размер на 2427,10 лева.Прието е, че с описаната
деятелност оспорващият едноличен търговец, в качеството му на лице по чл.3 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства
на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението
им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (за краткост Наредба № Н-18 от
13.12.2006г.), не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и
услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от
въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство, с което е извършил
нарушение на разпоредбата на чл.25, ал.1, във вр. с
чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г., във вр.с
чл.118, ал.1 от ЗДДС, осъществяващо състава на чл.186, ал.1, т.1,
б."а" от ЗДДС. Описаните обстоятелства са документирани в Протокол за
извършена проверка в обект серия АА, № 0065563 от 21.02.2023г., подписан от
проверяващите и представляващия търговеца Д.Д..Към
протокола са приложени дневен отчет от 21.02.2023г., КЛЕН за с.дата и Опис на
паричните средства в касата.
За описаното нарушение на 01.03.2023г.,
в присъствието на М.Т., срещу ЕТ„Д.Д.“ е съставен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия АN, № F698016, за осъществено неизпълнение на административно задължение по чл.25,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. По делото не са представени
доказателства дали въз основа на този АУАН е издадено НП. На 23.02.2023г. по повод нарушението по чл.25, ал.1, т.1, във вр. с чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. с
оспорваната по настоящото дело заповед, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, Началникът на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП приложил и ПАМ
по отношение на ЕТ„Д.Д.“ - запечатване на търговския обект и забрана за достъп
до него за срок от 14(четиринадесет) дни.
Заповедта е
връчена на представляващия ЕТ
на дата 01.03.2023г., видно от
разписката към нея
(л.9).
Недоволен от заповедта, едноличният търговец я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба вх. № вх.№ 2745/10.03.2023г., въз
основа на която е образувано настоящото адм.д.№ 71/2023г.
по описа на ШАдмС.
Като писмени
доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в административната
преписка по издаване на оспорената заповед.
При така
установените факти, от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет на
оспорване е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, от
неговия
адресат - надлежна страна с право и интерес от обжалване. Заповедта е връчена на оспорващия Едноличен търговец на 01.03.2023г.,
поради което жалбата, входирана в деловодството на ТД на НАП-гр.Варна на 10.03.2023г., се явява
подадена в срока по
чл.149, ал.1 от АПК, и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА .
Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, принудителната административна мярка по
ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по приходите или от
оправомощено от него длъжностно лице. Чл. 7, ал.1, т.1 от ЗНАП предвижда, че изпълнителният
директор на НАП е орган по приходите. Видно от т. 1 от Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г. на изпълнителния директор на НАП (л. 16 от
делото), директорите на дирекции "Контрол" в ТД на НАП и началниците
на отдели "Оперативни дейности" в дирекция "Оперативни
дейности" в главна дирекция "Фискален контрол" в Централно
управление на НАП, са оправомощени да
издават заповеди за налагане на ПАМ – запечатване на обект по чл. 186 от ЗДДС. В
случая оспорваната заповед е издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности",
гр.Варна в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, поради което съдът приема, че същата е постановена от компетентен орган в рамките на неговата функционална и материална компетентност
и не страда от пороци в този аспект, които да
обосновават нищожност на оспорвания административен акт.
Заповедта е
издадена в изискуемата писмена форма и съдържа задължителните нормативно
установени реквизити - наименование на органа, който я издава, наименование на
акта, адресат, обстоятелствена част, в която са изложени установените факти,
разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата, начина и
срока за изпълнение на ПАМ, срока и реда за обжалването й.
При извършената
служебна проверка, съдът не констатира допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения, които да обуславят
незаконосъобразност на заповедта на това основание. Проверката е извършена в
присъствието на представляващия едноличния търговец , а резултатите от същата
са подробно описани в Протокол за извършена проверка серия АА, №.№ 0065563 от
21.02.2023г., подписан без възражения от Д.Д.– представляващ
търговеца, като по този начин адресатът на заповедта своевременно е уведомен за
започване на административното производство.
По приложението на
материалния закон:
Правното основание за налагане на обжалваната ПАМ е по чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС, която предвижда, че на лице, което не издаде
съответен документ за продажба, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се налага принудителната административна мярка запечатване
на обект за срок до 30 дни.
В конкретния случай съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна, че на 21.02.2023г. ЕТ"Д.Д." , в качеството си на лице по
чл.3 от Наредба№Н-18/13.12.2006г. е извършило продажба на тютюневи
изделия-цигари „Heet“ на обща стойност 5,50 лева, за
която не е издаден фискален бон. Този факт не се
оспорва от жалбоподателя, подкрепя се и от събраните по делото доказателства.
Установено е, че оборотът от тази продажба не е отчетен от фискалното
устройство. В отпечатания КЛЕН липсва фискална бележка за сумата от
5,50 лева, а при проверката е
установена разлика между разчетената касова наличност и
фактическата наличност в размер на 2 427,10 лева, дължаща
се на невъвеждане на извършената продажба на цигари на стойност 5,50лв. във
фискалното устройство, а останалите са поради невъведени оборотни пари за
покупка на стоки. Предвид установеното неиздаване на фискален бон за процесната продажба, са
налице материалноправните предпоставки, предвидени в
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС
за прилагане на ПАМ, като в тези случаи административният орган действа при
обвързана компетентност. Без значение за този извод са причините, поради
които в случая не е била издадена касова бележка, доколкото същите не променят
факта на неиздаване на такава.В този смисъл, в случая без значение са сочените
от търговеца обстоятелства, обуславящи несвоевременно издаване на касова
бележка поради това, че вследствие обслужването на предходния клиент служителят
на данъчната администрация не е изчакал достатъчно време да му бъде издадена
касова бележка и се е легитимирал като проверяващ орган и започнал да оформя
документацията по повод проверката веднага.В тази насока са и събраните по
делото гласни доказателства, а именно показанията на разпитания свидетел Георги
Радославов-постоянен клиент на обекта, кридитирани от
съда с доверие с оглед непосредствеността на възприятията и липсата на
заинтересованост от изхода на делото.
При определяне на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни,
административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност,
като на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и
спазването на пределите на оперативната самостоятелност, която е част от
задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно
приложение на материалния закон.
В тази връзка настоящият съдебен състав съобрази
следното:
Принудителната административна мярка е израз на административната държавна
принуда, поради което за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв
вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен - надхвърляща
тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на
ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във
всяка една от хипотезите на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС. По отношение хипотезата на
чл. 186, ал. 1 б "а" от ЗДДС, мярката запечатване на търговски обект има превантивно действие, тъй като
цели да се предотврати извършването на друго противоправно поведение от страна на нарушителя. Излагането на
мотиви в заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във връзка с определяне
продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, за да може да се
извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на изискването на чл. 146, т. 5 от АПК. Нарушаването на принципа на
съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно
такова несъответствие с целта на закона. В случая определеният срок за налагане
на ПАМ е 14 дни – в нормативно регламентираните от
закона рамки и около предвидения
среден размер. В заповедта е посочено, че срокът на
принудителната мярка е: "съобразен с целената превенция за преустановяване
на незаконосъобразните практики в обекта, както и необходимото време за
създаване на нормална организация за отчитане на дейността от търговеца". Административният
орган е заключил, че срокът на наложената ПАМ е съобразен с принципа на
съразмерност, като „целта му е промяна в начина на извършване на дейността в
конкретния обект, като прекият резултат е правилното отразяване на оборота, а
индиректният резултат е недопускане на вреда за фиска“.
Настоящият състав намира, че така определеният 14 дневен срок на принудителната мярка не е мотивиран в съответствие с чл.
186, ал. 3 от ЗДДС.В конкретния случай е налице само
формално изпълнение на задължението за мотивиране на акта, като
изложените мотиви са еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1,
б.“а“ от ЗДДС, независимо от конкретно определения срок за нейното налагане и без същите да са обвързани с конкретните
факти по случая, което е равнозначно на липса на мотиви, независимо
от техния обем. Нещо повече, дори и
да се приеме, че в заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите
представляват само предположения (за защита на обществения интерес, за
предотвратяване на нови нарушения), които не съдържат
ясни правила и точен и справедлив критерий за определяне срока на
принудителната административна мярка. Необоснован и противоречащ на
доказателствата по делото се явява изводът, че 14 дневният срок, определен в заповедта , е
съобразен стежестта на
извършеното нарушение, неиздаване на фискален бон
за продажба на един пакет цигари на стойност 5,50лв., последиците от
същото, вида и местоположинето на обекта-павилион за
търговия с тютюневи изделия , алкохол и безалкохолни напитки, находящ се в централната част на града и установената при
проверката разлика между разчетната и фактическа
наличност на парични средства.На първо място, в тази насока следва да се има
предвид, че основно предназначение на проверявания обект е продажбата на
тютюневи изделия, съставляваща строго кщонтролирана
от държавата дейност, подчинена на специален разрешителен режим, при който
цената на продаваните тютюневи изделия е строго фиксирана.С оглед на това
търговците могат да ползват единствено търговска отстъпка при продажбата на
тютюневи изделия и то само при положение, че отчетат продажбата с издаването на
надлежен документ- вслучя с издаването на касова
бележка.Показанията на разпитания по делото свидетел-Георги Радославов
опровергават изводите на административния орган досежно
разположението на обекта в централна част на града, предполагаща голям
човекопоток.За размера на реализираните ниски обороти от продажбите
свидетелства и приложеният дневен отчет, удостоверяващ реализиран дневен оборот
към моента на проверката в размер на 180.90лв. Неясно е как конкретният избор на срок на мерките постига целите на
превенцията в обхвата на възможното ограничение до 30 дни. Не е посочена
очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, та
констатациите за това да са критерий при индивидуализирането на мерките за
административна принуда. От събраните в хода на съдебното производство
доказателства не се установяват лоши практики, тъй като това е единственото установено нарушение на жалбоподателя, не само от този вид, а въобще. Не е
дефинирана тежестта на нарушението. По тези съображения съдът намира, че в
случая срокът за налагането на ПАМ не е съобразен с
целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен
с чл. 6, ал. 2 АПК.
На следващо място, за процесното нарушение, изразяващо се в неиздаване на
фискален бон за извършена продажба на стойност 5,50 лева, непосредствено след извършването му на 01.03.2023год. е образувано административнонаказателно производство по реда на чл.36, ал.1 от ЗАНН, посредством
издаването срещу ЕТ"Д.Д.“ на АУАН серия
АN, № F698016 от 01.03.2023г., за неизпълнение на
административното задължение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. Посоченото обстоятелство, с оглед
тълкуването на Съда на Европейския съюз (Съда на ЕС) на чл. 273 от Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък
върху добавената стойност и член 50 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (Хартата) в решението от 04 май 2023 г. по дело С-97/21, съставлява самостоятелно и
напълно достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е издадена в нарушение на законовата цел, независимо от
изложените по-горе съображения за немотивираност на срока на ПАМ.
Прилагането на
санкционни мерки в областта на ДДС съставлява прилагане на правото на Съюза по
смисъла на член 51, параграф 1 от Хартата, на членове 2 и 273 от Директива 2006/112/ЕО на
Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данък върху добавената
стойност – решение от 26 февруари 2013 г., Еkerberg Fransson, C-617/10 (EU:C:2013:105), т. 27, и решение от 5
април 2017 г., Orsi и Baldetti,
C-217/15 и C-350/15 (EU:C:2017:264), т. 16, поради което тези мерки следва да
бъдат съобразени с изискването да не надхвърлят необходимото за постигане на
преследваните от законодателството цели – чл. 6, ал. 2 от АПК, и точки 56 и 57 от
решението от 4 май 2023 г. на Съда на ЕС по дело С-97/21. Кумулирането
на мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС с иницииране на административнонаказателно
производство срещу едноличния търовец за налагане на имуществена
санкция по чл. 185, ал. 1 от ЗДДС за нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
(нерегистрирана продажба на стойност 5,50 лв.) не зачита правото по чл. 50 от Хартата на
основните права на ЕС (т. 55 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21), от
една страна, а от друга страна – е непропорционално. Спрямо фактите на конкретния
случай (размерът на неплатения ДДС за сумата от 5,50 лева е 1,10
лева), запечатването на търговския обект, при това за 14 дни е мярка, която създава
ограничения за дейността на търговеца, които се несъразмерни на поставената цел
– обезпечаване събирането на ДДС. Мярката е допълнителна тежест, която,
преценена с оглед инициираното срещу търговеца административнонаказателно
производство, надхвърля тежестта на извършеното нарушение по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС
и е в противоречие с изискванията на принципа за пропорционалност (точки 56, 57
и 62 от решението на Съда на ЕС по дело С-97/21). Ограничението на основното
право по чл. 50 от Хартата на основните права на ЕС е допустимо, ако е
необходимо за постигането на легитимни цели (осигуряване събирането на ДДС),
преследвани от националната правна уредба (решение от 5 май 2022 г., BV,
С-570/20, т. 34), но в случая на кумулирането на
мярката по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, издадена в рамките на административно
производство, което е отделно от вече започналото административно наказателно производство,
е недопустимо, доколкото не гарантира, че тежестта й, преценявана съвкупно с
тежестта на имуществената санкция, която се следва за вмененото на търговеца административно
нарушение, ще съответства на
тежестта на нарушението по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Запечатването на търговския
обект, наред с иницииране на административнонаказателно
производство, в рамките на което законодателят е предвидил налагане на
имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева (арг.
от чл.185, ал.1 от ЗДДС, регламентиращ административнонаказателния
състав за нарушение по чл.118, ал.1 от ЗДДС, респ. по чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.), не е необходимо за постигане на целта на ЗДДС,
и е непропорционално ограничение спрямо тежестта на нарушението.
За направения
извод е без значение обстоятелството, че по делото не са приложени
доказателства за финализиране на инициираното административнонаказателно
производство с издаване на съответен санкционен акт – наказателно
постановление. С факта на издаване на АУАН на 01.03.2023г.
органите на НАП са предприели действия за санкциониране на едноличния търговец,
чийто логичен завършек е издаването на съответно наказателно постановление. С
образуване на административнонаказателното
производство е преклудирана възможността на органите на
НАП да предприемат и действията по чл.186, ал.1, т.1, б."а" и чл.187
от ЗДДС, доколкото производството
по чл.186, ал.1, т.1, б. "а" от ЗДДС се явява отделно от административнонаказателното такова, в рамките на което е предвидено налагане на допълнителни ограничения в дейността на търговеца,
наред с предвидената в чл.185 от ЗДДС, административнонаказателна
отговорност, без да
е налице възможност двата вида санкции да бъдат съобразени с тежестта на
нарушението.
Изложените аргументи обосновават
категоричния извод, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в
изискуемата форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и материалния закон, но в противоречие с целта на закона, поради което
същата подлежи на отмяна, като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и отправено
искане от страна на оспорващия за присъждане на разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски на обща стойност 1050лв., от които
50лв.-заплатена дължимата държавна такса за водене на дело и 1000лв. договорено
между страните е реално платено в брой от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение съобразно прил. Договор за правна
защита и съдействие№**********/18.94.2023г. /л.25 от делото/.
По изложените
съображения и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК, във вр. с чл. 186, ал. 4 от ЗДДС, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Д.Д.“ с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ***, представляван от Д.С.Д. Заповед за налагане на
принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 33-ФК/23.02.2023г. на Началник
отдел «Оперативни дейности» - гр.Варна в ГД «Фискален контрол» при ЦУ на НАП -
гр.София, с която на оспорващия е наложена ПАМ – запечатване на търговски
обект, представляващ павилион№215, наход. се в
гр.Шумен пл.Гривица, стопанисван от ЕТ „Д.Д.“ и е забранен достъпът до него за срок от 14
дни на основание чл.186, ал.1 и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите-гр.София да
заплати на ЕТ „Д.Д.“ с ЕИК ****, седалище и адрес на
управление ***, представляван от Д.С.Д. РАЗНОСКИ
по делото в рамер на общо 1050лв./хиляда и петдесет
лева/,съставляващи заплатена дължимата ДТ в размер на 50лв. и адвокатско
възнаграждение в размер на 1000лв..
Решението подлежи
на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл.138, ал.3, във вр. с чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: