Р Е Ш Е Н И Е
№
09.12.2013г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и девети ноември през две хиляди и
тринадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ТАТЯНА
ВЪЛЧЕВА
при секретаря К.Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 1450 описа за 2012 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.26,
ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
от М.Т.И.,***, С.Х.Г.,*** и А.Г.И.,***, действащи чрез пълномощника си адвокат К.К. *** против П.А.Г., ЕГН **********,*** и ТБ ”Алианц България” АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, в
която са изложени следните обстоятелства: ищците твърдят, че вторите двама като
собственици на недвижим имот - Апартамент № 99, находящ се в жилищна сграда
в гр. В., Община – В., област В., ул. "П." **,
вход "*", на седми етаж, състоящ
се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ от 79.89 кв.
м., при граници: зелени площи, паркинг, стълбище и ап.100, заедно с прилежащото
му избено помещение № 99, без посочена площ и граници по нот. акт за
собственост, както и 0.8841% ид. части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху мястото, попадащо в 25 - ти м.р. на града, а по действащата
кадастрална карта на гр.В.а: Самостоятелен обект в сграда, с идентификатор
10135.2553.87.1.99, представляващ АПАРТАМЕНТ № 99, находящ се в гр. В., Община –
В., област В., на адрес: ул."П.", бл.**,
вх.*, ет.*, със застроена площ от 79.89
кв. метра, състоящ се от: три стаи, кухня и сервизни помещения, при граници по
нотариален акт: зелени площи, паркинг, стълбище и ап. 100, и граници по схема:
на същия етаж-имот 10135.2553.87.1.98, имот 10135.2553.87.1.100, под обекта-имот
10135.2553.87.1.84, над обекта - имот 10135.2553.87.1.114, ведно с прилежащото
избено помещение № 99, без посочена площ по документ за собственост, а по
удостоверение за данъчна оценка с площ от 9.00 кв. метра, при граници: изба,
изба, избен коридор, както и 0.8841% идеални части от общите части на сградата
с идентификатор 10135.2553.87.1 и от правото на строеж върху място с
идентификатор 10135.2553.87, са го
продали на първия ищец по силата на нотариален акт № 85/2009 г. Твърди се, че в
последствие узнали, че имотът е ипотекиран с договорна ипотека от ответника П.Г.,
син на вторите двама ищци с н.а. № 20/2007 г. В тази договорна ипотека, ответника
П.Г. действал като техен пълномощник. Твърдят, че не са упълномощавали сина си
да ги представлява при договорната ипотека, поради което договорът е нищожен
поради липса на тяхно съгласие, в качеството им на ипотекарни длъжници. С молба
вх. № 18632/08.06.2012 год. процесуалния представител на ищците уточнява, че е
предявен иск за обявяване нищожността на договор за учредяване на договорна
ипотека от 15.11.2007 год., обективиран в нотариален акт № 130, том XXVI, дело № 26773, вх. рег. № 34433/15.11.2007 год. на СВ
– В.а поради липса на съгласие от страна на вторите двама ищци, тъй като не са
давали своето изрично съгласие за сключване на процесния договор при посочените
в него условия, обективирано в пълномощното. Обосновава правен интерес за
предявяване на иска от първия ищец – М.Т.И. тъй като същия се легитимирал като купувач на
процесния имот по силата на договор за покупко – продажба, обективирана в НА № 85, том LXXIV, дело №
16030, вх. рег. 25915/14.12.2009 год. на СВ – В., тъй като сделката за
закупуване на имота е осъществена след вписване на нищожния договор, то втория
ответник – „Алианц Банк” АД би се удовлетворил първи при неизпълнение на
договора от П.Г.. Молят съда да обяви за нищожен договор за учредяване на
договорна ипотека от 15.11.2007 год., вписан в Служба по вписвания – В. - акт №
130, том XXVI, дело № 26773, вх. рег. №
34433/15.11.2007 год. поради липса на съгласие. Претендират присъждане на
разноските по делото.
В съдебно заседание иска се поддържа от процесуалния
представител на ищците. По същество молят за уважаване на иска им, както и за
присъждане на разноски по делото съобразно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
В срока за отговор, не е постъпил такъв
от ответника П.Г..
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ”Алианц Банк България” АД. В същия се оспорва предявения иск. Твърди
се неговата неоснователност по възраженията, че представителната власт на
пълномощника по сделката предмет на н.а. №20/2007 г. е валидна - ищците са дали
своето съгласие за сключването й, съобразно обема на представителната власт на
упълномощителите. Оспорва се твърдението на ищците, че не са знаели и не са
давали пълномощно на сина си за сключване на договорната ипотека за
обезпечаване на банков кредит получен от ответника П.Г.. Оспорва се твърдението,
че вторите ищци не са знаели, че продават на първия ищец обременен имот.
В открито съдебно заседание чрез
процесуалния си представител ответното дружество поддържа депозирания отговор.
По същество моли за отхвърляне на същия и за присъждане на разноски по делото
съобразно приложен списък по реда на чл.80 ГПК.
Ответникът П.Г., редовно призован не се
явява, не се представлява. По същество не изразява становище.
Съдът, като прецени становищата на
страните и въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в тяхната
съвкупност и по правилата на ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.2 пр.2 ЗЗД, нищожни
са договорите, при които липсва съгласие. Твърденията от страна на ищците за
липса на съгласие за сключване на договор за ипотека се извежда от липсата на упълномощаване за сключване
на конкретния договор, извършено от ищците в полза на сина им, ответник по иска. Спорен между страните правно-релевантен факт е налице
ли е валидно изразена воля за упълномощаване за сключването на процесния договор. Твърденията от страна на вторите двама
ищци за липса на съгласие за сключване на договор за ипотека се извежда от твърденията
им за липсата на изрично упълномощаване
за сключване на конкретния договор за ипотека от 15.11.2007 год., обективиран в
нотариален акт № 130, том XXVI, дело №
26773, вх. рег. № 34433/15.11.2007 год. на СВ – Варна.
Иска е допустим. Установителният иск, какъвто е и настоящия е
субсидиарна форма на защита, като чл.124, ал.1 ГПК изрично изисква наличието на
правен интерес от провеждане на този иск. Поначало договорите имат правно
действие само между сключилите ги страни и затова по принцип не е налице правен
интерес за третите лица да искат прогласяване недействителност на договор,
сключен между други лица. Само, ако формално договорът засяга правната сфера на
третите лица или създава външна представа за несъществуващо право и с това се
засяга тяхната правна сфера, би могло да се приеме, че е налице правен интерес
от провеждане на установителен иск. Правният интерес на всеки правен субект да
иска прогласяване недействителност на сделка, в която той не участвува, не може
да бъде отречен, дори интересът да не е непосредствен. Достатъчно е евентуален
интерес. Възможността правният субект да има дори и някаква косвена полза от уважаване
на такъв иск би обусловила правния му интерес и съответно допустимостта на
иска.
В конкретната правна
хипотеза не може да се отрече правния интерес за първия ищец за провеждането му,
тъй като същия се легитимира като собственик на имота по силата на сключен
между тримата ищци договор за продажба, а сделката, чиято недействителност се
иска да се провъзгласи създава външна представа за наличието на признатите с
нея права /в този смисъл решение № 11/09.02.2009 г., І т.о., ВКС; Решение №
188/15.07.2009 г., І г.о. ВКС; Решение от 25.06.2009 г. по гр.д. № 1540/2008
г., І г.о. ВКС; Решение 96/01.02.2002 г., ІV г.о., ВКС; Решение №
753/24.06.1985 г., І г.о., ВС; Решение № 301/09.05.2008 г. по гр.д. № 697/07
г., V г.о., ВКС/.
Не се спори между страните,
че С.Г. и А.И. са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, обективирано в нотариален акт № 118,
том 1, рег. № 3068, дело № 118/02.03.2006 год.
Не се оспорва учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот от
23.03.2006 год., по която П.Г. в качеството си на кредитополучател е получил от
„Райфайзенбанк” ЕАД по договор за банков кредит от 23.03.2006 год. сумата от
83 000 лева, като за обезпечаване вземанията на Банката - С.Г. и А.И. в
качеството им на ипотекарни длъжници са учредили в полза на „Райфайзенбанк” ЕАД
ипотека върху собствения си недвижим имот.
Не се оспорват и подписите
върху пълномощно рег. № 3150/06.06.2006 год. Напротив, изрично се посочва от процесуалния
представител на ищците, че подписите положени върху него са изпълнени именно от
двамата ищци.
Видно от представено по делото копие от нотариален акт
за учредяване на договорна ипотека върху недвижи имот № 20, том V, рег. № 7360, дело № 694/15.11.2007 год. на нотариус Т.В.,
че ТБ „Алианц България” АД като кредитор е
предоставила на П.Г. в качеството му на кредитополучател и като пълномощник на С.Г.
и А.И., като ипотекарни длъжници
по Договор за кредит „жилище” №
27333/14.11.2007 год. банков кредит в размер на 85 000 лева, от които
50 906 леваза пълно погасяване на ипотечен кредит към „Райфайзенбанк” ЕАД
и 34094 лева за ремонт на процесното жилище, при посочените в Договора за
кредит условия. При
учредяване на договорната ипотека П.А.Г. се е легитимирал като пълномощник на С.Г.
и А.И. с пълномощно.
С молба вх. №
34894/16.11.2012 год. по делото са представени и приети заверени копия от документи
по нотариалното дело, по което е издаден НА № 20, том V, рег. № 7360, дело №
694/2007 год. на нотариус Т.В., в което се съдържа и заверен препис от
пълномощно рег. № 6677/17.10.2007 год.
Твърдението на двамата ищци
е, че същите не са упълномощавали надлежно друго лице да ги представлява и
подписва, включително да се разпорежда с описания имот, както и не са
упълномощавали изрично сина си – ответник по делото да бъде техен пълномощник
при сключване на договор за учредяване на договорна ипотека, включително не са
го упълномощавали изрично да ги представлява по този договор в качеството им на
ипотекарни длъжници по нот. акт № 130, том XXVI, д. № 26773, вх. Рег. №
34433/15.11.2007 год. на СВ – В..
Съгласно разпоредбата на чл.167,
ал.1 ЗЗД договорът за ипотека се сключва с нотариален акт, а съгласно чл.37 ЗЗД
упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква нотариална
форма, следва да бъде направено в същата форма или писмено с нотариално
удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно.
От представеното по делото заверено копие от пълномощно
с рег. № 6677/17.10.2007 год. на нотариус Т.В. е видно, че ищците С.Г. и А.И. са
упълномощили сина си П.Г. да ги представлява пред ТБ „Алианц България” АД като
от тяхно име подпише договор за банков кредит и ги представлява пред нотариус като
от тяхно име и за тяхна сметка ипотекира собствения им недвижим имот, предмет
на иска.
От изготвените по делото заключения по съдебно –
графологични експертизи вх. № 26111/29.08.2013 год. и вх. № 32575/01.11.2013
год. /неоспорено от страните/, които съдът кредитира като обективно дадени, се
установява, че подписите положени за упълномощители в пълномощно рег. №
6677/17.10.2007 год. /заверено копие/ са изпълнени от С.Х.Г. и А.Г.И., както и
че при сравняване подписите положени в пълномощно рег. № 6677/17.10.2007 год. и
пълномощно № 3150/06.06.2006 год. принадлежат на С.Г. и А.И., че подписите не
са пренесени от единия на другия документ, както и че не е налице техническо
възпроизвеждане на подписите от единия върху другия документ. Вещото лице в
съдебно заседание конкретизира, че при изготвяне на заключението е ползвал копие от пълномощното, което се
съхранява при нотариус Т.В., както и че двете пълномощни са изпълнени от едни и
същи лица.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетеля Т.В., нотариус и от които се установява, че спомен за конкретните
лица няма, но по категоричен начин установява, че са идвали упълномощителите
тъй като няма случай да се завери пълномощно без лицата лично да са се явили, че
не се съхранява при него оригиналното пълномощно, както и че задължително се
отбелязва в пълномощното, ако подписите са приети извън кантората.
С оглед установеното съдът намира за неоснователен
предявения иск по чл.26, ал.2 ЗЗД поради следното: В случая се твърди липсата
на представителна власт и изрично съгласие при учредяване на договорната
ипотека.
На първо място следва да се посочи, че във връзка с
проведено оспорване на подписите положени на пълномощно рег. № 6677/17.10.2007
год. на нотариус Т.В. не беше доказано чрез пълно и главно доказване от ищците,
че подписите не принадлежат на С.Г. и А.И.. Напротив видно от приетите по
делото заключения по съдебно – графологични
експертизи вх. № 26111/29.08.2013 год. и вх. № 32575/01.11.2013 год.
/неоспорено от страните/, които съдът кредитира като обективно дадени, се
установява, че подписите положени за упълномощители в
пълномощно рег. № 6677/17.10.2007 год. /в заверено копие/ са изпълнени от двамата
ищци, както и че при сравняване подписите положени в пълномощно рег. №
6677/17.10.2007 год. и пълномощно № 3150/06.06.2006
год. същите принадлежат на С.Г. и А.И., както и че подписите не са пренесени от
единия на другия документ, а така също и че не е налице техническо възпроизвеждане
на подписите от единия върху другия документ. Безспорен е факта, че изследвания
документ – пълномощно рег. № 6677/17.10.2007 год. е в заверено копие от
нотариус Т.В., като липсата на оригинал на посоченото пълномощно не следва да
се тълкува в ущърб на страните по делото. Не са събрани други доказателства,
които да установяват неавтентичността на документа, поради което и в изложения
смисъл съдът намира, че не е налице основание за обявяване на нищожност на договор за учредяване на
договорна ипотека от 15.11.2007 год.
За пълнота на гореизложеното следва да се посочи и
следното: обема на представителната власт се определя с пълномощно, в което е
изразена външно волята на упълномощителя по арг. на чл.39, ал.1 ЗЗД. В практиката
на ВС и ВКС е застъпвано становището, че извършването на действия и сделки на
разпореждане от името на представлявания предпоставя изрично упълномощаване и
че общото пълномощно за разпореждане не е достатъчно, за да се учреди
представителна власт. В конкретния случай ищците твърдят, че не са
упълномощавали изрично П.Г. – техен син да ги представлява по посочения договор
за учредяване на договорна ипотека. Съдът не споделя изложеното от страната. С решение
№ 1419/17.01.1995 г. по гр. д. № 877/94 г. на ВС, ІІ г. о. е прието, че
упълномощаване за разпореждане изисква изрично да се даде представителна власт
за извършване на определени разпоредителни действия като продажба, ипотека и
др., а каква точно е представителната власт, се определя според употребения в
пълномощното израз. В конкретния случай, упълномощителите
– С.Г. и А.И. са предоставили правото на упълномощения – техен син – П.Г. да ги
представлява пред ТБ „Алианц България” АД във връзка с подписване на договор за
банков кредит, да подписва всички документи съпътстващи кредита, да усвои
кредита, както и от тяхно име и за тяхна сметка да ипотекира собствения им
недвижим имот, като в същото е отбелязано, че настоящото пълномощно следва да
се тълкува разширително и изцяло в полза на пълномощника. Съдът приема, че за да
е налице валидно учредена представителна власт с последиците по чл.36, ал.2 ЗЗД
е достатъчно с пълномощното да се даде правото на пълномощника да се разпорежда
с имуществото на представлявания чрез конкретни разпоредителни сделки или
действия в конкр. случай сключване на договор за банков кредит и ипотека върху
собствения им недвижим имот. Тълкувайки волята на страните в процесното пълномощно упълномощителите
са определили, че същото е във връзка с конкретни действия посочени по - горе,
като по аргумент от чл.39, ал.1 от ЗЗД следва да се приеме, че съществените
условия по договора за кредит, както и извършване на ипотеката са предоставени
на пълномощника – техен син. Съществените елементи на сделката, за чието
сключване е учредена представителна власт, не съставляват задължителен реквизит
на пълномощното за извършване на разпоредителни сделки и действия, след като
законът не въвежда нито диспозитивни, нито императивни правила относно
съдържанието на пълномощното. При тази законова уредба, ако в самото пълномощно
не са поставени ограничения на представителната власт на пълномощника,
валидността на упълномощаването е обусловена единствено от изричното посочване
на ипотеката в пълномощното като вид разпоредителна сделка, която
упълномощеният има право да извърши от името на упълномощителя. Да се приеме,
че договорът за ипотека е недействителен на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, а
именно, че не е дадено изрично съгласие за сключване на договора за банков
кредит при посочените в него условия е равнозначно на недопустимо правоприлагане.
В аналогичен смисъл е произнасянето и в решение № 1327/23.12.2008 г. на ВКС, І
г. о. тоест след като по силата на пълномощното се дава право на пълномощника
да ипотекира имот на упълномощителя и не предвижда ограничения на
представителната власт, по силата на чл.39, ал.1 от ЗЗД пълномощникът следва да
се счита овластен да уговори условията на ипотечната сделка, както намери за
добре. В подкрепа на горното е и, че в пълномощно с рег. № 6677/17.10.2007 год.
е вписано, че същото следва да се тълкува разширително в полза на
упълномощения. Неоснователни са и твърденията на двамата ищци - съпрузи, че
същите не са знаели за посочената договорна ипотека от една страна поради
близките родствени отношения с ответника – техен син, а от друга - тъй като от
представените по делото доказателства се установява, че същите с пълномощно,
чието съдържание и подписи не оспорват /пълномощно рег. № 3150/ са дали
съгласието си за сключване на договор за кредит с „Райфайзенбанк” ЕАД относно
процесния имот. Тоест към датата на продажбата на имота на първия ищец с
нотариален акт № 114, том II, рег. № 4033,
дело № 278/14.12.2009 год. и доколкото е учредена първата ипотека върху имота
на 23.03.2006 год. /НА № 171, том 1, рег. № 3952, дело № 171/23.03.2006 год./
същите са имали знание за вещна тежест върху имота. В тази посока съдът намира,
че не следва да се цени при условията на чл.161 ГПК непредставянето на
оригинала на пълномощното от ответника П.Г. по отношение на другия ответник, доколкото
Г. е син на вторите двама ищци, както и близките родствени връзки между тримата
ищци – първия е внук на вторите двама.
Оспорването на пълномощно рег. № 6677/17.10.2007 год.
не е проведено успешно от ищците, доколкото беше тяхна доказателствената
тежест в настоящото производство да установят неговата неавтентичност. Видно от
заключението по СГЕ, което съдът цени като обективно и безпристрастно дадено се
установява, че пълномощното носи подписите на С.Г. и А.И., а при преценка на
разпоредбите на ЗЗД, същото е обективирано в изискуемата от чл.37, ал.2 от ЗЗД
особена форма. Съдържанието на пълномощното отразява ясно и недвусмислено
волята на упълномощителите да предоставят представителна власт на пълномощника
– П.Г. да сключи договор за банков кредит, като от тяхно име и за тяхна сметка
ипотекира собствения им имот. Очертаните по този начин предели на
представителната власт обосновават несъмнен извод не само за извършването на
изрично упълномощаване за учредяване на ипотека върху конкретен имот на
упълномощителите, но и за предоставянето правото на пълномощника да сключи
договор за кредит с конкретна банка – ТБ „Алианц България” АД.
Предявеният иск за признаване нищожност на договора
поради липса на съгласие и представителна власт е неоснователен и недоказан,
поради което следва да бъде отхвърлен.
Предвид изхода на спора и направеното
искане от процесуалния представител на ответната страна на ответника се дължат
разноски в общ размер на 1453 лева, представляващ внесен депозит за свидетел и
адвокатски хонорар, въз основа на приложен списък по реда на чл.80 ГПК, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.И.,***,
ж.к.Вл. В. ***, вх.*, ет.*, ап.**, С.Х.Г.,
ЕГН **********,*** и А.Г.И., ЕГН **********,***,
действащи чрез пълномощника си адвокат К.К. ***,
съдебен адрес гр.В., ул.С. в. **, ап.** против П.А.Г.,
ЕГН **********,*** и ТБ ”Алианц България” АД, ЕИК *********, със седалище гр.С.,
адрес на управление гр.С., бул.М. Л. № ** иск за прогласяване на нищожността на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран
в нотариален акт № 20, том V, рег. № 7360, дело №
694/15.11.2007 год. на нотариус Т.В., рег. № 479, вписан в Служба вписвания – В.
- вх. рег. № 34433/15.11.2007 год., акт № 130, том XXVI,
дело № 26773, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2 ЗЗД.
ОСЪЖДА
М.Т.И.,***, ж.к.Вл.
В.*** ,
вх.*, ет.*, ап.**, С.Х.Г.,
ЕГН **********,*** и А.Г.И., ЕГН **********,***,
действащи чрез пълномощника си адвокат К.К. ***,
съдебен адрес гр.В., ул.С.в. **, ап.** да
заплатят на ТБ ”Алианц
България” АД, ЕИК *********, със седалище гр.С., адрес на управление гр.С.,
бул.М. Л. № ** сумата от 1 453 /хиляда четиристотин петдесет и три/ лева, представляваща разноски по делото, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Апелативен съд – В. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчване на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: