№ 19553
гр. София, 30.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20241110125124 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 143379/30.04.2024 г., с
която от името на А. П. М. - Р против Р. П. М. и М. А. М. са предявени искове за
делба на съсобствени недвижими имоти, а именно:
1. двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно е
със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и
сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна
сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А. П. М. - Р и Р. П. М.;
2. урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за собственост
представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804
кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот,
съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
*, *, **, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 идеална част за А. П. М. - Р и 1/2 идеална
част за Р. П. М..
1
В исковата си молба ищецът твърди, че с Р. П. М. и М. А. М. са съсобственици
на следния недвижим имот, а именно двуетажна жилищна сграда находяща се в гр.
Б, кв. „ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи
(сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две
стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А. П. М. - Р и Р. П.
М..
Твърди, че с ответниците са наследници по закон на П, ЕГН **********,
починал на 09.11.1999 г., акт за смърт № 1313/10.11.1999г. съставен в гр. София, р-н
„Триадица“.
Поддържа, че преди смъртта си общият наследодател на страните е придобил
от Борянчо Миланов Митов, на основание договор да продажба недвижим имот,
двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно е със
застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и
сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна
сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и дворното място, в
което е построена сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот, който
съгласно документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана
на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който
урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява
с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район
„Б“, ул. * № 188, с ни
омер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на
поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с
идентификатори **, **, *, **.
Ищецът твърди, че с нотариален акт за дарение № 157, том XXXVII, н.д.№
6431/1989г., П, ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН ********** са дарили на
ответницата Р. П. М. притежаваната от тях ½ идеална част от урегулиран поземлен
имот, който съгласно документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал
25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и
**, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
2
представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се
в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел
VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
поземлени имот с идентификатори ** **, *, **.
Поддържа, че нотариален акт за дарение на недвижим имот № 160, том 78, per.
№ 16080, н.д. № 1591/2007г. М. А. М., ЕГН ********** и Р. П. М., ЕГН
**********, са дарили притежаваните от тях 4/12 идеални части /за М. А. М./ и
1/12 идеални части /за Р. П. М., ЕГН **********/ от урегулиран поземлен имот,
който съгласно документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по
плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **,
който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се
в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел
VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
поземлени имот с идентификатори **, **, *, **, в полза на А. П. М. – Р, в резултат
от което между А. П. М. – Р и Р. П. М. е възникнала съсосбоственост върху
горепосочения урегулиран поземлен имот, като всяка от тях е собственик на по ½
идеална част.
Поддържа, че между А. П. М. – Р, Р. П. М. и М. А. М. е налице съсобственост
върху недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда находяща се в гр.
Б, кв. „ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи
(сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две
стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А. П. М. - Р и Р. П.
М..
Моли се за постановяване на решение, с което да бъде допуснато
извършването на делба между страните при посочените в исковата молба квоти и
по отношение на посочените в исковата молба имоти.
От името на ответника М. А. М. е депозиран отговор на исковата молба в
срока за отговор по чл. 131 ГПК, с които се изразява становище за основателност
на предявените искове за делба.
От името на ответника Р. П. М. не е депозиран отговор на исковата молба в
срока за отговор по чл. 131 ГПК.
3
С молба от 23.08.2024 г., подадена от името на ответницата Р. П. М. се
поддържа становище, че действително посочените в исковата молба имоти са
съсобствени между страните по делото, като се иска допускането им до делба,
както и включване в делбената маса на имот, представляващ едноетажна стопанска
постройка, с идентификатор 02659.2196.219.2., находящ се в поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII при квоти по 1/6 за ищцата
и Р. П. М. и 4/6 за М. А. М..
С молба вх. № 235575/18.07.2024 г., подадена от името на А. П. М. – Р, е
направено възражение за придобиване на процесните делбени имоти от страна на
същата, въз основа на осъществено от нея давностно владение, считано от
09.11.1999 г. и до настоящия момент.
Доколкото в проведеното на 02.09.2024 г. открито съдебно заседание по
делото, процесуалният представител на А. П. М. – Р изрично заяви, че поддържа
именно така направеното с молбата от 18.07.2024 г. възражение, настоящият
съдебен състав, с определение № 39023/27.09.2024 г., постановено в настоящото
производство, е приел, че за А. П. М. – Р не е налице правен интерес от така
депозираната искова молба за делба на съсобствено недвижимо имущество,
доколкото същата е в пълно противоречие с направеното на по-късен етап в
производството възражение за придобиване на процесните делбени имоти от
страна на същата, въз основа на осъществено от нея давностно владение, считано
от 09.11.1999 г. и до настоящия момент.
Независимо от горното, както и с оглед обстоятелството, че производството
по съдебна делба е особено исково производство, в което всички съделители
/страни в производството/ имат, както качеството ищец, така и ответникът
/доколкото всеки от съделителите има интерес от прекратяване съсобствеността
върху общото имущество/, то с оглед изразеното от името на Р. П. М. и М. А. М.
становище и направените от името на същите искания да бъде допуснато
извършването на съдебна делба по отношение на процесните недвижими имоти,
съдът е приел, че производството по делото, в първата фаза на делбата /а именно по
допускането на същата/, следва да продължи, като следва да бъде прието за
разглеждане и релевираното от името на А. П. М. - Р възражение за придобиване
на процесните делбени имоти от страна на същата, въз основа на осъществено от
нея давностно владение, считано от 09.11.1999 г. и до настоящия момент.
Предвид горното и с определение № 39023/27.09.2024 г., постановено в
4
настоящото производство, съдът е приел за разглеждане в първата фаза на
делбеното производство, релевираното от името на А. П. М. - Р възражение за
придобиване на процесните делбени имоти от страна на същата, въз основа на
осъществено от нея давностно владение, считано от 09.11.1999 г. и до настоящия
момент.
Със същото определение съдът е приел за разглеждане в първата фаза на
делбеното производство и искането на Р. П. М. за включване в делбената маса на
имот, представляващ едноетажна стопанска постройка, с идентификатор
02659.2196.219.2., находящ се в поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797
кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444,
квартал 27, парцел VII.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС за делба на
съсобствени недвижими имоти, а именно:
1. двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която
съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен)
етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и
антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А.
П. М. - Р и Р. П. М.;
2. урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за собственост
представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от
804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот,
съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * №
188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на
поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с
идентификатори ** **, *, **, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 идеална част за
А. П. М. - Р и 1/2 идеална част за Р. П. М..
По отношение на предявените искове с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС
за делба на посоченото от страните недвижимо имущество:
5
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане до делба на
недвижим имот, представляващ урегулиран поземлен имот, който съгласно
документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б,
кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран
поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен
имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. *
№ 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на
поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с
идентификатори ** **, *, **, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 идеална част за А. П.
М. - Р и 1/2 идеална част за Р. П. М., в тежест на ищеца е да докаже, че имотът,
чиято делба се иска, е съсобствен между нея и ответницата Р. П. М. при твърдените
квоти, като докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така както са
описани в исковата молба.
От представеното и приобщено към доказателствения материал по делото
препис-извлечение от акт за сключен граждански брак № 078 от 03.11.1968 г., се
установява в производството, че П, ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********,
са сключили граждански брак на 03.11.1968 г.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт
за продажба на недвижим имот № 75, том II, дело № 249/1974 г., се установява в
производството, че на 30.01.1974 г., Борянчо Миланов Митов е продал на сина си П
процесните недвижими имоти, представляващи: двуетажна жилищна сграда
находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м.,
състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори
етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с
идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, както и дворното място, в което е построена сградата,
съставляващо урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за собственост
представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804
кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот,
съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
**, **, *, **.
Установи се в производството, че към датата на сключване на договор за
6
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 75, том II, дело № 249/1974 г., П е бил в брак с М.
А. М., ЕГН **********, поради което се налага извод, че имотите са станали
съпружеска имуществена общност.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 157, том XXXVII, дело № 6431/1989 г., се
установява в производството, че П и М. А. М., ЕГН ********** са дарили на
дъщеря си Р. П. М. притежаваната от тях ½ идеална част от недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за
собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с
площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
** **, *, ** /като в договора изрично е посочено, че имотът се дарява без
застроените в него жилищна и стопанска сгради/.
От представеното и приобщено към доказателствения материал
удостоверение за наследници изх. № РБН24-УГ01-556/04.04.2024 г., издадено от
Столична община – гр. Б за лицето П, ЕГН **********, се установява в
производството, че същият е починал на 09.11.1999 г., като е оставил за наследници
по закон преживялата го съпруга М. А. М., ЕГН ********** и дъщерите си А. П. М.
- Р и Р. П. М..
Следователно след смъртта на наследодателя П, ЕГН **********, процесният
делбен имот, представляващ урегулиран поземлен имот, който съгласно документ
за собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с
площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
**, **, *, **, е бил съсобствен между М. А. М., А. П. М. - Р и Р. П. М., като М. А. М.
е била собственик на 4/12 идеални части от имот /3/12 идеални части, придобити
по силата на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт за продажба на недвижим имот № 75, том II, дело № 249/1974 г. и
1/12 идеална част, придобита по реда на наследственото правоприемство от
7
наследодателя П, ЕГН **********/, А. П. М. - Р е била собственик на 1/12 идеални
части от имота /придобита по реда на наследственото правоприемство от
наследодателя П, ЕГН **********/ и Р. П. М. е била собственик на 7/12 идеални
части от имота /6/12 идеални части, придобити по силата на договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот №
157, том XXXVII, дело № 6431/1989 г. и 1/12 идеална част, придобита по реда на
наследственото правоприемство от наследодателя П, ЕГН **********/.
От представения и приобщен към доказателствения материал нотариален акт
за дарение на недвижим имот № 160, том 78, per. № 16080, н.д. № 1591/2007г., се
установява в производството, че на 18.12.2007 г. М. А. М., ЕГН ********** и Р. П.
М., ЕГН **********, са дарили притежаваните от тях 4/12 идеални части /за М. А.
М./ и 1/12 идеални части /за Р. П. М., ЕГН **********/ от урегулиран поземлен
имот, който съгласно документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал
25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и
**, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се
в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел
VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
поземлени имот с идентификатори ** **, *, **, в полза на А. П. М. – Р.
Следователно ищецът е носител на 1/2 идеални части от делбения имот,
представляващ урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за
собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с
площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
** **, *, **. След като ищецът е титуляр на право на собственост в съотношение
1/2 идеални части върху недвижимата вещ, предмет на делбата, той притежава
потестативното право процесния недвижим имот /подробно описан по-горе/, да
бъде поделен съобразно квотите, които всички съделители притежават от общата
вещ. Между страните не е спорно и се установява от събраните по делото
доказателства, че ответникът Р. П. М. притежава останалите 1/2 идеални части от
процесния делбен имот, поради което в настоящото съдебно производство участват
като страни всички съсобственици на същия имот.
По отношение на сграда, представляваща едноетажна стопанска постройка, с
8
идентификатор 02659.2196.219.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор
**, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по
предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, съдът приема, че същата е била
предназначена да обслужва дворното място, в което се намира /ПИ с
идентификатор № **/ и изградената в него къща. Като такава, по отношение на
тази постройка важи разпоредбата на чл. 92 от ЗС, тоест постройката следва
собствеността на мястото или сградата, която обслужва, и не може да се прехвърля
отделно от прехвърлянето на правото на собственост върху дворното място и
намиращата се в него сграда. От заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена, приета и неоспорена от страните съдебно-техническа геодезическа
експертиза се установява в производството, че постройката с идентификатор от
КККР 02659.2196.219.2 съществува на място, като е на видима възраст до 15
години. Изградена е от единични тухли и тухли четворки и е с височина 2 метра, с
покрив покрит с гофрирана ламарина, като към момента на огледа, извършен от
вещото лице, е неизползвана. Установява се още, че сградата представлява
селскостопанска сграда с площ 8 кв.м. и височина 2 м., като е масивна, тухлена и е
постройка от допълващо застрояване със селскостопанско предназначение.
Тук следва да се посочи, че от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството съдебно-техническа оценителна експертиза,
се установява по делото, че двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв.
„ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи
(сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две
стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК е в
компроментирано състояние, не е годна за обитаване /покривът е изцяло
компроментиран; гредоредите на двете нива, вследствие на течовете от покрива, са
изтърбушени, с прогнили носещи греди; дървената стълба между първи и втори
етаж е изгнила, счупена, паднала и невъзможно да се ползва по предназначение;
каменните основи са корозирали към улицата и от север; тухлената зидария е
компроментирана/, поради което съдът намира, че същата не само е негодна за
обитаване, но и опасна за ползване, което е допълнителен аргумент, че едноетажна
стопанска постройка, с идентификатор 02659.2196.219.2, находяща се в поземлен
имот с идентификатор **, е предназначена да обслужва дворното място, в което се
намира /ПИ с идентификатор № 02659.2196.219/.
От горното се налага извод, че по делото се доказа, че сграда с идентификатор
9
02659.2196.219.2, представлява постройка от допълващото застрояване, от което
следва, че е принадлежност към недвижимия имот и е собственост на
собствениците на същия, а именно - А. П. М. – Р и Р. П. М., притежаващи по 1/2
ид.ч.
В горепосочения смисъл е и практиката на ВКС, в която се приема следното:
„…Независимо от изложеното, дори да се приеме, че лятната кухня представлява
сграда на допълващо застрояване, тя може да бъде предмет на делба отделно от
двуетажната жилищна сграда, в която ищецът Н. Б. и ответникът Б. Б. притежават в
индивидуална собственост отделни етажи. Лятната кухня в този случай би била
принадлежност към тази сграда и съответно – съсобственост между лицата, които
са етажни собственици в жилищната сграда. При извършване на делбата съдът би
приложил способа на чл. 352 или чл. 353 ГПК и лятната кухня би станала
собственост на един от етажните собственици, като по този начин тя не би
загубила характера си на допълващо застрояване. При извършване на делбата би
се определило към кой от етажите в жилищната сграда ще бъде придадена като
принадлежност по смисъла на чл. 98 ЗС процесната лятна кухня.“ /в този смисъл:
Решение № 60142 от 24.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 566/2021 г., I г. о./; „…На
следващо място - искането за делба на основния имот включва в себе си и искането
за делба на сградите с обслужващо предназначение, които са изградени в него,
макар да не са изрично посочени. Това следва от разпоредбата на чл. 98 от ЗС
съгласно която принадлежността следва главната вещ. Става въпрос за сгради на
допълващото застрояване по смисъла на чл. 41 от ЗУТ - спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване. Тези постройки не могат да имат самостоятелно значение и те следват
основния имот.“ /в този смисъл: Решение № 1081 от 21.10.2008 г. на ВКС по гр.
д. № 4658/2007 г., II г. о./; „Неправилно е становището на въззивния съд, че
процесната постройка /пилчарник, намиращ се в собственото на ищците дворно
място в с. Г. вода/ е самостоятелен обект на собственост и като такъв може да бъде
собственост налице, различно от собственика на терена. Пилчарникът не е
самостоятелен обект на собственост, а спомагателна стопанска постройка, която
още при изграждането си е била предназначена да обслужва дворното място, в
което се намира и изградената в него жилищна сграда. Като такава по отношение
на тази постройка важи разпоредбата на чл. 92 от ЗС, тоест постройката следва
собствеността на мястото или сградата, която обслужва, и не може да се прехвърля
отделно от прехвърлянето на правото на собственост върху дворното място и
намиращата се в него сграда - в този смисъл е и Тълкувателно решение № 44 от
10
18.05.1971 г. на ОСГК на ВС“ /в този смисъл: Решение № 119 от 9.06.2009 г. на
ВКС по гр. д. № 6277/2007 г., I г. о., ГК/.
Следователно, сграда с идентификатор 02659.2196.219.2 следва да бъде
допусната до делба ведно с имот с идентификатор 02659.2196.219.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – недвижим
имот, представляващ урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за
собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с
площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
** **, *, **, ведно с намиращата се в имота едноетажна стопанска постройка, с
идентификатор 02659.2196.219.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор
**, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по
предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, която едноетажна стопанска
постройка,представлява сграда за допълващо застрояване със селскостопанско
предназначение, при квоти – ½ идеална част за А. П. М. – Р и ½ идеална част за Р.
П. М..
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за допускане до делба на
недвижим имот, представляващ двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв.
„ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи
(сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две
стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ
СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А. П. М. - Р и Р. П.
М., в тежест на ищеца е да докаже, че имотът, чиято делба се иска, е съсобствен
между нея и ответниците при твърдените квоти, като докаже фактите, от които
произтича съсобствеността, така както са описани в исковата молба.
От събрания и обсъден вече по-горе доказателствен материал се установи в
производството: 1/ че П, ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, са
сключили граждански брак на 03.11.1968 г.; 2/ че на 30.01.1974 г., Борянчо
Миланов Митов е продал на сина си П процесните недвижими имоти,
представляващи: двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която
11
съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен) етаж
със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре, която
жилищна сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, както и дворното място, в
което е построена сградата, съставляващо урегулиран поземлен имот, който
съгласно документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана
на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който
урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява
с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район
„Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при
съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени
имот с идентификатори **, **, *, **; 3/ че към датата на сключване на договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 75, том II, дело № 249/1974 г., П е бил в брак с М.
А. М., ЕГН **********, поради което имотите са станали съпружеска имуществена
общност; 4/ че П и М. А. М., ЕГН ********** са дарили на дъщеря си Р. П. М.
притежаваната от тях ½ идеална част от недвижим имот, представляващ
урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за собственост представлява
имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи
улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на
поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ
от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план
– 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на
поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори ** **, *, ** /като в
договора изрично е посочено, че имотът се дарява без застроените в него жилищна
и стопанска сгради/; 5/ че П, ЕГН ********** е починал на 09.11.1999 г., като е
оставил за наследници по закон преживялата го съпруга М. А. М., ЕГН **********
и дъщерите си А. П. М. - Р и Р. П. М..
Следователно след смъртта на наследодателя П, ЕГН **********, процесният
делбен имот, представляващ двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв.
„ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи
(сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две
стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, е бил
12
съсобствен между М. А. М., А. П. М. - Р и Р. П. М., като М. А. М. е била собственик
на 4/6 идеални части от имот /3/6 идеални части, придобити по силата на договор
за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 75, том II, дело № 249/1974 г. и 1/6 идеална част,
придобита по реда на наследственото правоприемство от наследодателя П, ЕГН
**********/, А. П. М. - Р е била собственик на 1/6 идеални части от имота
/придобита по реда на наследственото правоприемство от наследодателя П, ЕГН
**********/ и Р. П. М. е била собственик на 1/6 идеални части от имота /придобита
по реда на наследственото правоприемство от наследодателя П, ЕГН **********/.
Следователно ищецът е носител на 1/6 идеални части от делбения имот,
представляващ представляващ двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв.
„ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи
(сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две
стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор №
02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК. След
като ищецът е титуляр на право на собственост в съотношение 1/6 идеални части
върху недвижимата вещ, предмет на делбата, той притежава потестативното право
процесния недвижим имот /подробно описан по-горе/, да бъде поделен съобразно
квотите, които всички съделители притежават от общата вещ. Между страните не е
спорно и се установява от събраните по делото доказателства, че ответникът Р. П.
М. притежава 1/6 идеални части от процесния делбен имот, а ответникът М. А. М.
– останалите 4/6 идеални части от имота, поради което в настоящото съдебно
производство участват като страни всички съсобственици на същия имот.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – недвижим
имот, представляващ двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“,
която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен)
етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре,
която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при квоти – 1/6
идеална част за А. П. М. – Р, 1/6 идеална част за Р. П. М. и 4/6 идеални части за М.
А. М..
По отношение приетото за разглеждане в настоящото производство
възражение за придобиване на процесните делбени имоти от страна на същата, въз
13
основа на осъществено от нея давностно владение, считано от 09.11.1999 г. и до
настоящия момент, релевираното от името на А. П. М. – Р, настоящият съдебен
състав намира следното:
Нормата на чл. 79, ал. 1 ЗС регламентира фактическия състав на
придобивната давност при недобросъвестно владение, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68,
ал. 1 ЗС.
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 ЗС включва както
обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и субективния
елемент вещта да се държи като своя. За да е налице обаче фактът на владение е
необходимо в обективната действителност да са се породили и неговите
допълнителни елементи, а именно: 1) да е постоянно – т. е. фактическата власт
върху вещта и държането й като своя да нямат случаен характер, а да са израз на
воля, трайно да се държи вещта по начин препятстващ евентуалното владение на
други лица; 2) да е непрекъснато – в смисъл да не е било прекъсвано за период по-
дълъг от шест месеца – чл. 81 ЗС; 3) да е несъмнено – да няма съмнение, че
владелецът държи вещта, като и за това, че я държи за себе си; 4) да е спокойно –
такова е, когато не е установено с насилие; 5) да е явно – владението е явно, когато
фактическата власт се упражнява така, че всеки заинтересован да може да научи за
това, да не е установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
Владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи, лично или чрез другиго, като своя. Държането е упражняване на
фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Владението по чл.
68 ЗС се характеризира с два основни признака: обективен – упражняване на
фактическа власт върху вещта (corpus possessionis) и субективен - намерението да
се държи вещта като своя (animus domini rem sibi habendi). При държането
фактическата власт се упражнява за друг. Държателят няма намерение да свои
вещта. Според презумпцията на чл. 69 ЗС владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Това е оборима законна презумпция. Тя
е и обща гражданскоправна норма с оглед действието си спрямо лицата, защото се
прилага за всички гражданскоправни субекти, без оглед на това дали притежават
или не права на собственост върху една и съща вещ. Законодателят е установил
оборимата презумпция в полза на владелеца поради трудността за доказване на
намерението за своене като психично състояние. Чрез нея с оглед на това, което
обикновено става, е формулирано заключение за наличие на неизвестен факт, а
именно субективния признак на владението (animus domini rem sibi habendi) –
14
намерението да се държи вещта като своя, като се изхожда от друг установен факт
– обективния признак на владението (corpus possessionis) – упражняване на
фактическа власт върху вещта. Съдът е длъжен да я приложи точно и еднакво
спрямо всички лица и случаи, за които се отнА.. Тя го задължава да приеме, че щом
като е доказан фактът от хипотезата, то съществува и не се нуждае от доказване и
предполагаемият факт. При нея, както и при всички оборими законни презумпции,
доказателствената тежест се размества и страната, която я оспорва, трябва да я
обори - така ТР № 1/2012 г. от 6.08.2012 г. по тълкувателно дело № 1 по описа за
2012 г. на ОСГК; ТР № 4/2012 г. от 17 декември 2012 г. по тълкувателно дело № 4
по описа за 2012 г.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1 от 6.08.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2012 г., ОСГК: "Презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо
основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им
произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които
един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта
на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене
се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху
целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато обаче съсобственикът е започнал да владее
своята идеална част, но да държи вещта като обща, то той е държател на идеалните
части на останалите съсобственици и презумпцията се счита за оборена.
Независимо от какъв юридически факт произтича съсобствеността, е
възможно този от съсобствениците, който упражнява фактическа власт върху
чуждите идеални части, да превърне с едностранни действия държането им във
владение. Ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част, той
трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил действия, с които е
обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да владее техните
идеални части за себе си".
Тоест, когато е налице съсобственост, която произтича от наследяване, то за
да е налице надлежно владение ищецът следва да установи, че е извършил
надлежен interversio possessionis (превръщане на държането във владение).
Като съобрази горните принципни положения, отнесени към конкретиката на
разглеждания случай, съдът приема, че А. П. М. - Р не е доказал твърдяното от нея
придобивно основание, тъй като не са налице всички посочени по-горе признаци
на владението.
Както се посочи по-горе, производството по делото е образувано въз основа на
15
искова молба с вх. № 143379/30.04.2024 г., с която от името на А. П. М. - Р против
Р. П. М. и М. А. М., са предявени искове за делба на съсобствени недвижими
имоти, а именно:
1. двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно е
със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и
сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна
сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ:
4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А. П. М. - Р и Р. П. М.;
2. урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за собственост
представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804
кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот,
съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
нимер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
*, *, **, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 идеална част за А. П. М. - Р и 1/2 идеална
част за Р. П. М..
В исковата си молба, А. П. М. - Р твърди, че с Р. П. М. и М. А. М. са
съсобственици на следния недвижим имот, а именно двуетажна жилищна сграда
находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно е със застроена площ от 60 кв.м.,
състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и сервизни помещения и втори
етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна сграда, представлява имот с
идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със Заповед № РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния
директор на АГКК, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална
част за А. П. М. - Р и Р. П. М.; твърди още, че между А. П. М. – Р и Р. П. М. е
възникнала съсосбоственост върху горепосочения урегулиран поземлен имот,
който съгласно документ за собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по
плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **,
който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се
в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел
VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
поземлени имот с идентификатори ** **, *, **, като всяка от тях е собственик
16
на по ½ идеална част.
Изложените от страна на А. П. М. – Р твърдения, представляват извършено
признание на неизгодни за нея факти /което признание е извършено пред орган на
правораздавателна власт, какъвто е съдът/, а именно, че между нея, М. А. М. и Р. П.
М. е налице съсобственост по отношение на следния недвижим имот, а именно
двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно е със
застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и
сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна
сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, респективно, че между нея
и Р. П. М. е налице съсобственост по отношение на недвижим имот, представляващ
имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи
улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на
поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ
от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план
– 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на
поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори **, **, *, **.
От горното се налага извод, че липсва един от елементите на владението, а
именно субективния елемент /animus/ - намерението да се свои вещта, доколкото
от А. П. М. – Р изрично се признава в исковата молба, правата на собственост на
останалите посочени в исковата молба лица в процесните имоти. Следователно се
налага извод, че А. П. М. – Р е владяла притежаваната от нея идеална част от
процесните имот, респективно, че е била държател на притежаваните от
останалите съсобственици идеални части от процесните имоти /доколкото по
делото не е спорно,изрично се признава от А. П. М. – Р, включително в исковата
молба и в молбата й от 18.07.2024 г., и се установява от събрания в производството
доказателствен материал, включително разпита на допуснатите в производството
свидетели, че именно А. П. М. – Р действително е осъществявала фактическата
власт върху процесните имоти/.
По направеното от Р. П. М. искане за допускане на привременни мерки по чл.
344, ал. 2 ГПК, съдът намира следното:
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите
кои от делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или
какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването.
17
Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага когато имотите се
ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не
съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да осигури
ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички съделители
докато трае делбеното производство.
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите
кои от делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или
какви суми ще следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването.
Така определените суми, които следва да бъдат заплащани от съделителите срещу
ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат отношенията им повод
ползването само по време на висящността на делбеното производство и с него
съответната мярка може да бъде постановена само занапред във времето и само до
окончателното приключване на делбеното производство, т.е. от момента на
влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила до окончателното
извършване на делбата. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага
когато имотите се ползват само от част от съделителите, или когато установеното
ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да
осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички
съделители докато трае делбеното производство. Разпоредбата на чл. 344, ал. 2
ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са достатъчни, за
да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия имот
се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има
имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко
от дела си.
От заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена и приета в
производството съдебно-техническа оценителна експертиза, се установява по
делото, че двуетажна жилищна сграда находяща се в гр. Б, кв. „ВВ“, която съгласно
е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен) етаж със стая и
сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре, която жилищна
сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1, съгласно
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-
13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК е в компроментирано
състояние, не е годна за обитаване /покривът е изцяло компроментиран;
гредоредите на двете нива, вследствие на течовете от покрива, са изтърбушени, с
прогнили носещи греди; дървената стълба между първи и втори етаж е изгнила,
счупена, паднала и невъзможно да се ползва по предназначение; каменните основи
18
са корозирали към улицата и от север; тухлената зидария е компроментирана/,
поради което съдът намира, че същата не се ползва от никой от съделителите
/видимо от приложения от вещото лице снимков материал къщата е необитаема, в
силно компроментирано състояние, което не само я прави негодна за обитаване, но
и опасна за ползване, като съдът не може да се абстрахира от така установените от
вещото лице обстоятелства и следва да ги съобрази при произнА.нето си по
искането за допускане на привременни мерки по чл. 344, ал. 2 ГПК/, не е годна и е
опасна за ползване, поради което и липса елемент от фактическия състав за
допускане исканата от Р. П. М. привременна мярка, доколкото не се установява
същата да е лишена от ползването на имота, поради поведение на останалите
съделители, тъй като видно от доказателствата по делото къщата не е годна за
ползване и обитаване, респективно, не се ползва от който и да е от съделителите.
В тази връзка, искането на Р. П. М. да бъдат осъдени А. П. М. - Р и М. А. М. да
й заплащат ежемесечно сума в размер на средния пазарен наем срещу ползването
на нейната идеална част от горепосочения имот, считано от влизане в сила на
настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство, следва да бъде оставено без уважение. Тук следва да се
посочи и обстоятелството, че по делото не са ангажирани никакви доказателства,
че които и да е от процесните имоти се ползва от съделителя М. А. М., което е
допълнителен довод за неоснователност на искането по отношение на този
съделител.
По делото не е спорно, изрично се признава от страна на А. П. М. – Р /виж
молба вх. № 235575/18.07.2024 г., подадена от името на същата/ и се установява от
събраните по делото доказателствен материал, включително показанията на
разпитаните в производството свидетели, че имотът, представляващ имот VI-444 в
квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за
парк и **, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1-
г., представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ
се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27,
парцел VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1-
г., поземлени имот с идентификатори **, **, *, **, се ползва еднолично от А. П. М.
– Р. Тук следва да се посочи и обстоятелството, че достъп до имота, имот VI-444 в
квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за
парк и **, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1-
г., представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ
се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27,
19
парцел VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1-
г., поземлени имот с идентификатори **, **, *, **, за извършване на оглед от
вещото лице във връзка с допуснатите задачи към приетата в първата фаза на
делбеното производство съдебно-оценителна експертиза, е осигурен именно от А.
П. М. – Р. При съвкупния анализ на събраните по делото доказателства и
обсъдените по-горе обстоятелства, се налага извод, че имотът, представляващ
имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи
улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на
поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ
от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план
– 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на
поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори **, **, *, **, не се ползва
от Р. П. М., а от А. П. М. – Р. От приетото заключение на СТЕ се установява, че
размерът на средния пазарен наем имота, представляващ имот VI-444 в квартал 25
по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **,
който урегулиран поземлен имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
представлява с поземлен имот с идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се
в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по предходен план – 444, квартал 27, парцел
VII, при съседи на поземления имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г.,
поземлени имот с идентификатори **, **, *, **, е 1256,00 лева за целия
апартамент, или за ½ идеална част от имота - 628,00 лева. При това положение А.
П. М. – Р следва да заплаща на Р. П. М., ежемесечно сумата от 628,00 лева срещу
ползването на неговата идеална част от имота, считано от влизане в сила на
настоящия съдебен акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на
делбеното производство.
По отношение разпределението отговорността за разноските в
първоинстанционното производство:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се
основава на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала
предявяване на иска или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу
нея иск. Следователно, логиката на закона е, че разноски винаги се дължат, когато
неправомерно е засегната чужда правна сфера, като задължението за заплащането
им е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди.
Предвид характера на производството по съдебна делба /особено исково
такова/ и на регламентиращите го процесуални норми/специални по отношение на
общите норми, уреждащи гражданския процес/, то отговорността за разноски не е
20
уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в
правилата на чл. 78 ГПК. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и
вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за
делба, предявяването на такъв не зависи от поведението на другата страна.
Причината за завеждането на иска за делба не е поведението на ответника, а
целеният резултат е допустим от закона - да се ликвидира съществуващата
съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество - те са и
ищци и ответници един спрямо друг. Затова в чл. 355 ГПК законодателят е
предвидил разноските да се понА.т от страните съобразно стойността на дяловете
им, което се отнА. за държавните такси и другите деловодни разноски, като
определянето на същите е съотнесено към края на втората фаза от съдебната делба,
когато вече е установен от събраните по делото доказателства и оценен с помощта
на вещо лице, всеки от дяловете на съделителите. Когато не се оспорват правата на
съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител понА. сам
направените разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е
повдигнат спор относно съществуването на съсобствеността, правата на
съделителите или способа, по който следва да бъде извършена делбата, както и по
съединените искове в делбеното производство и при обжалване на постановените
от първоинстанционния и въззивния съд решения, приложение намира
разпоредбата на чл. 78 ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 на
Постановление № 7/1973 г. на Пленума на ВС.
Предвид горното и доколкото в настоящото производство не се оспорват
правата на съделителите или способа за извършване на делбата, всеки съделител
следва да понА. сам направените разноски за процесуално представителство от
адвокат, касателно иска за делба на съсобствено недвижимо имущество.
Следователно, настоящият съдебен състав намира, че съделителят Р. П. М.,
ЕГН ********** има право на разноски единствено във връзка с релевираното от
името на А. П. М. – Р, ЕГН ********** възражение за придобиване по давност на
имотите, предмет на делбеното производство. Доколкото между страните по
договора за правна защита и съдействие от 05.07.2024 г., сключен между Р. П. М.,
ЕГН ********** и адвокат А. Г., не е изрично уговорено, каква част от
възнаграждението касае иска за делба, респективно каква част касае защитата на
страната по релевираното от името на А. П. М. – Р, ЕГН ********** възражение за
придобиване по давност на имотите, предмет на делбеното производство, то
настоящият съдебен състав намира, че в полза на Р. П. М., ЕГН **********, следва
да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева, като А. П. М. – Р,
21
ЕГН ********** бъде осъдена да заплати горепосочената сума в полза на Р. П. М.,
ЕГН ********** /доколкото така определената сума за разноски касае проведена
защита по релевираното възражение за придобиване по давност на имотите,
предмет на делбеното производство/.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 160 състав
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между А. П. М. – Р, ЕГН
********** и Р. П. М., ЕГН **********, на следния недвижим имот,
представляващ урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за
собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с
площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
нимер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
** **, *, **, ведно с намиращата се в имота едноетажна стопанска постройка, с
идентификатор 02659.2196.219.2, находяща се в поземлен имот с идентификатор
**, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с номер по
предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, която едноетажна стопанска
постройка,представлява сграда за допълващо застрояване със селскостопанско
предназначение, ПРИ СЛЕДНИТЕ КВОТИ: 1/2 идеална част за А. П. М. - Р и 1/2
идеална част за Р. П. М..
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между А. П. М. – Р, ЕГН
**********, Р. П. М., ЕГН ********** и М. А. М., ЕГН **********, на следния
недвижим имот, представляваща двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. Б,
кв. „ВВ“, която е със застроена площ от 60 кв.м., състояща се от първи (сутеренен)
етаж със стая и сервизни помещения и втори етаж състоящ се от две стаи и антре,
която жилищна сграда, представлява имот с идентификатор № 02659.219.219.1,
съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-13/17.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, ПРИ СЛЕДНИТЕ
КВОТИ: 4/6 за М. А. М. и по 1/6 идеална част за А. П. М. - Р и Р. П. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съделителят А. П. М. - Р, ЕГН
********** да заплаща ежемесечно на съдетелителя Р. П. М., ЕГН **********,
сумата 628,00 лева срещу ползването на ½ ид.ч. от следния недвижим имот,
22
представляващ: урегулиран поземлен имот, който съгласно документ за
собственост представлява имот VI-444 в квартал 25 по плана на гр. Б, кв. „ВВ“ с
площ от 804 кв.м. при съседи улица, *, *-за парк и **, който урегулиран поземлен
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., представлява с поземлен имот с
идентификатор **, с площ от 797 кв.м., находящ се в гр. Б, район „Б“, ул. * № 188, с
нимер по предходен план – 444, квартал 27, парцел VII, при съседи на поземления
имот, съгласно скица на поземлен имот № 1- г., поземлени имот с идентификатори
02659.2196.102, **, *, **, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт по
чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното приключване на делбеното производство, като
отхвърля искането на Р. П. М., ЕГН **********, с правно основание чл. 344, ал. 2
ГПК, в останалите му части.
ОСЪЖДА А. П. М. - Р, ЕГН ********** да заплати в полза на Р. П. М., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 1200,00 лева, представляваща
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производството пред СРС,
съразмерно на проведената защита по релевираното възражение за придобиване по
давност на имотите, предмет на делбеното производство, от името на съделителя
А. П. М. - Р, ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в
двуседмичен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
РЕШЕНИЕТО в частта, с която съдът се е произнесъл по направеното искане
за постановяване на привременни мерки, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от съобщаването на страните за неговото
постановяване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
23