№ 1062
гр. СС. 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110207258 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от СТ. П. СТ., ЕГН **********, гр.СС.
ул.“К.“ №19, чрез адв.Т. Ч. от САК, срещу наказателно постановление
№1398/30.07.2012 г., издадено от началник на 03 РУП-СДВР, с което на
основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева, за нарушение на чл.6 от ЗБЛД.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като незаконосъобразно.
Счита, че при неговото издаване не са спазени изискванията на ЗАНН, и най-
вече е опорочена процедурата по връчване на НП, за което твърди, че е узнал
от справка от 08.03.2021 г. от НАП. В тази връзка навежда доводи, че е
нарушена разпоредбата на чл.58, ал.1 от ЗАНН и липсват кумулативно
предвидените предпоставки на ал.2 на същата разпоредба, за да се приеме, че
е налице редовно връчване. Навежда доводи, че вместо да издири
нарушителя, ответната страна по жалбата го е обявила за не намерен на адрес,
отбелязала е това върху НП и завела изпълнително дело №22150042213/2015
г. при публичен изпълнител Б.П. за събиране на наложената с него глоба.
Отделно от горното, навежда доводи, че нарушението, ако изобщо има
1
такова, представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед
младата възраст на жалбоподателя, липсата на данни за административни
санкции, липсата на вредни последици и по-ниската степен на обществена
опасност на нарушението в сравнение с обикновените случаи на нарушения
от съответния вид. С оглед на горното счита, че наказващият орган
неправилно е приложил материалния закон.
Позовава се на допуснати процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, и по-конкретно нарушения на
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя.
Моли съда на посочените в жалбата основания да отмени процесното
НП, като незаконосъобразно.
Жалбоподателят не се явява и не се представлява в съдебно заседание.
Чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Т. Ч. от
САК, депозира писмени бележки, в които прави възражение за изтекла
абсолютна давност за наказателно преследване на основание чл.81, ал.3, във
вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК. Допълнително навежда доводи за допуснати
съществени нарушения на разпоредбите на чл.40, ал.1 и чл.52, ал.4 от ЗАНН,
както и за недоказаност на вмененото на жалбоподателя нарушение.
Претендира присъждане на разноски в размер на 400 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, за което представя
списък на разноските и договор за правна защита и съдействие.
Ответната страна по жалбата: ОПП-СДВР, чрез надлежно
упълномощения си процесуален представител – юрк., след приключване на
съдебното следствие, моли съда да потвърди обжалваното НП, като правилно
и законосъобразно. Счита, че в хода на административнонаказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Претендира присъждане на разноски в полза на СДВР за
юрисконсулстско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя, тъй като е над
минималния размер, съгласно наредбата на ВАС.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
2
и правна страна:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН с бл.№1398 на 07.07.2012 г. от Н. Люб. Ап., заемащ
длъжността: старши полицай при ОСОД-СДВР, в присъствието на един
свидетел-очевидец: Б.М.А., против СТ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр.СС. ул.“К.“ №19, за това, че:
На 07.07.2012 г., около 22:00 часа, в гр.СС. бул.“Константин Величков“,
срещу №147, при извършена полицейска проверка, лицето не представя
документ за самоличност. Справка с ОДЧ при 03 РУ-СДВР, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.6 от ЗБЛД.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя, срещу
негов подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по
направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от
правото си да представи писмени възражения пред наказващия орган в
законоустановения 3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така направените констатации в съставения АУАН,
началникът на 03 РУП-СДВР, издал процесното НП №1398 на 30.07.2012 г., с
което на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6
от ЗБЛД.
Върху процесното НП е направено отбелязване, че същото е влязло в
законна сила на 19.02.2013 г.
По делото не са ангажирани никакви доказателства от ответната страна
по жалбата, че процесното НП е надлежно връчено на жалбоподателя. Видно
и от самото НП е, че върху него няма отбелязване на датата, на която същото
е било връчено, макар и да е отразена констатацията, че е влязло в законна
сила. Дата не е отбелязана и на разписката върху санкционния акт, като
липсва и подпис на жалбоподателя.
Описаната по-горе фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля А.; процесните
АУАН и НП; справка от ТД на НАП-София от 08.03.2021 г.; докладна
записка; два броя удостоверения за заемана длъжност от актосъставителя и
наказващият орган и два броя заповеди за компетентност да съставят АУАН,
3
съответно да издават НП за нарушения по ЗБЛД.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира
следното от правна страна:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице да обжалва
процесното НП. По делото не са ангажирани никакви доказателства от
ответната страна по жалбата, че процесното НП е надлежно връчено на
жалбоподателя. Видно и от самото НП е, че върху него няма отбелязване на
датата, на която същото е било връчено, макар и да е отразена констатацията,
че същото е влязло в законна сила. Дата на връчване не е отбелязана и на
разписката върху санкционния акт, като липсва и подпис на жалбоподателя.
Горните обстоятелства навеждат на два извода, че жалбоподателят въобще не
е бил търсен за връчване на процесното НП и същото въобще не му е било
надлежно връчено.
По преписката не са приложени доказателства, че НП е връчено при
условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, доколкото НП с такова отбелязване не е
приложено към преписката, поради което съдът приема, че жалбата срещу
него, постъпила в съда на 12.03.2021 г., е депозирана в законоустановения
преклузивен 7-двенен срок, считано от датата на узнаването за неговото
издаване от санкционираното лице, а именно: на 08.03.2021 г., съгласно
отразената дата на справката за общи задължения на ТД на НАП-СС.
съгласно изложените в жалбата твърдения.
Основателно се явява направеното възражение в жалбата, че
процесното НП не е било надлежно връчено на жалбоподателя, след
изчерпване на предвидените способи в закона. Разпоредбата на чл.58, ал.1 от
ЗАНН е предвиден редът за връчване на НП – препис от НП се връчва лично
срещу подпис на нарушителя, а ал.2 на същата разпоредба създава една
правна фикция, която се явява изключение от общото правило и позволява
„неприсъствено“ връчване на НП, ако нарушителят не е намерен на посочения
от него адрес и новият му адрес е неизвестен. Тогава, наказващият орган
може да отбележи това върху НП и то се счита за връчено от деня на
отбелязването. Става въпрос за кумулативно предвидени предпоставки, при
които за да е проявен състава на чл.58, ал.2 от ЗАНН и да се приеме, че е
налице редовно връчване, е необходимо не просто нарушителят да не е
намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да
4
е неизвестен. Съответно, ако посочените предпоставки са налице се счита, че
НП е редовно връчено от деня на отбелязването на посочените обстоятелства.
От събраните по делото доказателства се установява, че в настоящият случай
не са налице кумулативно предвидените предпоставки в разпоредбата на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Към преписката липсват доказателства, че
жалбоподателят е бил издирван за връчване на издаденото против него НП
/липсват справки за актуален адрес и др./. При това положение, съдът не може
да приеме, че е налице редовно връчване на процесното НП, при условията на
чл.58, ал.2 от ЗАНН. Такова отбелязване върху представеното НП по делото
липсва. Следователно, процесното НП не е влязло в законна сила, а
изпълнителното производство за събиране на наложената с него глоба на
жалбоподателя, съгласно посоченото в жалбата, е било образувано без
наличие на годно изпълнително основание за това, а именно: влязло в законна
сила НП. Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Разгледна по същество, жалбата е основателна.
Съдът констатира, че в случая е изтекла погасителна давност за
наказателно преследване. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че от датата на нарушението – 07.07.2012 г., до датата на
връчване на НП, съответно до датата на узнаването за него – 08.03.2021 г., е
изминал период от осем години и близо пет месеца, като за вмененото
нарушение относителната преследвателна погасителна давност е три години.
Следователно е изтекла тригодишната погасителна давност за наказателно
преследване. Съгласно разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, приложима по
силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, относно
обстоятелствата, изключващи отговорността, деяния, за които се предвижда
наказание глоба, се погасяват с изтичането на относителната погасителна
давност от три години. По делото не са ангажирани доказателства от
ответната страна по жалбата, че в този период са извършвани действия, с
които да се прекъсва изтичането на тази давност, т.е. липсва основание да се
приеме, че давността е прекъсната и изтеклата да е загубила правното си
значение. Следва да се отбележи и това, че още към 07.01.2017 г., преди
образуваното на настоящото въззивно производство, е изтекла и абсолютната
погасителна давност за наказателно преследване на дееца, която е четири
5
години и шест месеца. Но за да бъде прилаган този срок следва да бъде
доказано прекъсването на относителната давност, каквито доказателства по
делото не са ангажирани. Връчването на НП, след изтичането на
относителната погасителна давност, се явява незаконосъобразно и води на
извод, че санкционният акт следва да бъде отменен само на това основание,
като незаконосъобразен, без да се разглежда спора по същество. Въпреки
това, съдът намира за необходимо да отбележи, че направените възражения в
жалбата за допуснати процесуални нарушения, за неправилно приложение на
материалния закон и недоказаност на вмененото нарушение, се явяват изцяло
основателни, но предвид направената по-горе констатация не следва да се
обсъждат по същество.
По разноските:
На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, право на разноски има жалбоподателят. В настоящото
производство е направено изрично изявление от правоимащата страна в
горния смисъл, като са ангажирани доказателства за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева /договор за правна защита и
съдействие, пълномощно и списък на разноските по чл.80 от ГПК/.
Заплатеното от жалбоподателя възнаграждение за защита и процесуално
представителство на един адвокат в настоящото производство, не надвишава
минималния размер от 500 лева при този вид дела, предвиден в разпоредбата
на чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което направеното възражение за
прекомерност от ответната страна по жалбата, се явява неоснователно.
Претендираните разноски следва да бъдат присъдени изцяло в полза на
жалбоподателя, като те подлежат на заплащане от СДВР, със седалище
гр.София.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.3 от ЗАНН,
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №1398/30.07.2012 г., издадено от
началник на 03 РУП-СДВР, с което на СТ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес
гр.СС. ул.“К.“ №19, на основание чл.80, т.5 от ЗБЛД е наложено
6
административно наказание глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.6
от ЗБЛД, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, със седалище гр.СС. да заплати
на СТ. П. СТ., ЕГН **********, с адрес гр.СС. ул.“К.“ №19, сумата от 400
лева /четиристотин лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град, в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7