№ 136
гр. Търговище, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
при участието на секретаря ЖОРЖЕТА СТ. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Гражданско дело №
20243500100182 по описа за 2024 година
Иск с правно основание чл.270, ал.2 от ГПК.
Постъпила е исковата молба на И. Д. Д. от гр.Търговище, действащ чрез
процесуалния си представител адв.С. Б. от АК-Шумен против Д. Х. Д. от
гр.Търговище за прогласяване нищожността на влязло в сила решение
№334/21.06.2023г., постановено по гр.д.№1137/2022г. по описа на Районен
съд-Търговище, обоснована с доводи за неговата пълна неразбираемост,
поради липса на предмет, тъй като допуснатия до делба между бившите
съпрузи недвижим имот с посочения идентификационен номер не съществува.
Ответницата оспорва основателността на иска с възражение, че се касае
за явна фактическа грешка в решението при изписване идентификационния
номер на делбения имот.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Съгласно правната теория и съдебна практика-напр. решение № 27 от
22.04.2019 г. на ВКС, ІV г.о.; т. 8 ППВС № 1/1985 г. и Тълкувателно решение
№1/10.02.2012 г. на ВКС по тълк.д.№1/2011г. на ОСГКТК, както и в решения
на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези, нищожност на съдебното
решение е налице при особено съществени пороци, между които е и
абсолютна неразбираемост на волята на съда, т.е. когато и изложените в
1
решението мотиви не могат да допринесат за изясняване съдържанието на
формираната правораздавателна воля, дори и посредством тълкуване-чл.251
от ГПК или чрез поправяне по реда на чл. 247 ГПК.
В конкретния случай, съделителката Д. Х. Д.а е предявила иск по чл.341
от ГПК срещу бившия си съпруг И. Д. Д. за съдебна делба на семейното
жилище, представляващо апартамент от 93.30 кв.м. с ид.№73626.590.90.13.12,
ведно със съответните ид.части от общите части на сградата с ид.№
73626.590.90.13 и правото на строеж по кадастралната карта на гр.Търговище
от 2005г., както е описан в приложения нот.акт №76, т.ХIV, нот.д.
№1939/2016г. на нот.рег.№496 и с посочен административен адрес в
гр.Търговище, ул.“Г......“№69, ет.4, 3-ти жилищен, ап.12, при съответните
граници и съседи, като с атакуваното решение №334/21.06.2023г. по гр.д.
№1137/ 2022г. на РС-Търговище е отхвърлен предявения от съпруга иск по
чл.23, ал.2 от СК относно собствеността на 27 000/57 000 ид.ч. от имота и
делбата е допусната при равни части на бившите съпрузи относно апартамент
от 93.30 кв.м. с ид.№73626. 590.90.Л3.12, ведно със съответните ид.части от
общите части на сградата с ид.№ 73626.590.90.13 и правото на строеж по
кадастралната карта на гр.Търговище от 2005г.
Действително, обект с ид.№73626.590.90.Л3.12 по кадастралната карта
на гр.Търговище не съществува, но от изложените фактически и правни
доводи на делбения съд се установява неизменна му правораздавателна воля
за допускане до съдебна делба именно на семейното жилище на бившите
съпрузи, предмет както на иска за делба по чл.341 от ГПК, така и на
присъединения иск по чл.23, ал.2 от СК.Още повече-с друго съсобствено
жилище страните не разполагат, а посоченият обект се индивидуализира не
само с идентификационния си номер по кадастъра, но и с редица други
технически характеристики-административен адрес, площ, местонахождение,
граници и съседи, позволяващи категоричния извод относно идентичността на
апартамента по исковата молба и съдебното решение.
При тези обстоятелства, формираната правораздавателна воля на
делбения съд е ясна, като допуснатата техническа грешка в
идентификационния номер на апартамента и то само на една цифра от
четиринадесетте (ид.№73626.590.90.13.12 -ид.№73626.590.90.Л3.12), касаеща
дори не апартамента, а сградата, която е посочена с отделен ид.
2
№73626.590.90.13, а не 73626.590.90.Л3, не е в състояние да опорочи
решението до степен на неговата невалидност, като без каквито и да е
процесуални усилия може да бъде отстранена по реда на чл.247 от ГПК,
каквато процедура вече е предприела съделителката, обуславящо
неоснователността и отхвърлянето на предявения иск по чл.270, ал.2 от ГПК
за прогласяване на неговата нищожност.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените
по делото разноски в размер на 150 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца И. Д. Д. от гр.Търговище,
ул.“Г...“№69, ЕГН:**********, действащ чрез процесуалния си представител
адв.С. Б. от АК-Шумен против ответницата Д. Х. Д. от гр.Търговище,
ул.“К....“№77, вх.Б, ап.12, ЕГН:********** иск по чл.270, ал.2 от ГПК за
прогласяване нищожността на влязло в сила решение №334/21.06.2023г.,
постановено по гр.д.№1137/2022г. по описа на Районен съд-Търговище, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ищеца И. Д. Д. от гр.Търговище, ул.“Г...“ №69,
ЕГН:********** от гр.Търговище да заплати на ответницата Д. Х. Д. от
гр.Търговище, ул.“К....“№77, вх.Б, ап.12, ЕГН:********** направените по
делото разноски в размер на 150 лв., на осн.чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-
Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
3